№ 132
гр. Асеновград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря М. Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200068 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №504983-F526110/09.04.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за
приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване
на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. с което на „В. 2019” ЕООД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив,
ж.к.“Запад“ ул. „Лозница” №1, вх.А, ет.5, ап.37, представлявано от С. В. В., с ЕГН
********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185,
ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/
лева, за нарушение на чл. 25, ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС.
Управителят на „В. 2019” ЕООД не се явява в последното поведено по делото
съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата си по същество счита, че обжалваното
НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Сходно становище изразява и адв. Х. Д., който се явява в съдебно заседание,
като повереник на дружеството жалбоподател. Претендира да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Представителят на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение,като представя и списък за разноските .
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено следното:
Св. М. Г. П. живее в гр. София, като има роднини живеещи на територията на гр.
Асеновград. Във връзка с последното обстоятелство, на 04.05.2019г. св. П. се намирала
в гр. Асеновград, където била поканена на кръщенка. По повод на събитието й
препоръчали да посети фризьорски салон намиращ се в гр. Асеновград, на
ул.“Солунска“ №23. На същата дата, св.П. посетила салона, като била обслужена от
намиращата се там фризьорка. За извършените услуги, представляващи подстригване
на косата и нейното боядисване, на св.П. била поискана сумата от 87лв. Св. П.
заплатила сумата, но за това не й бил издаден фискален касов бон. Излизайки от
салона, св. П. констатирала, че косата й е изгорена, Предоставената некачествена
услуга, наред с липсата на издаден фискален бон мотивирали св.П. да подаде жалба от
НАП. Във връзка с това била инициирана проверка възложена на служители от ТД на
НАП Пловдив. На 05.09.2019г. в 15.00 часа същите посетили посочения в жалбата
фризьорски салон, намиращ се в гр. Асеновград, на ул.“Солунска“ №23. Същия се
оказал стопанисван от дружеството „В. 2019” ЕООД с управител С. В. В., като в
момента на посещението обекта не работел. Констатациите на проверяващите били
отразени в съставения от тях Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА №
0030676 /листи 5-7 от адм.нак. преписка/. С цел извършване на проверка, на
17.09.2019г. в 12.00 часа, служители от ТД НАП Пловдив отново посетили търговския
обект-фризьорски салон „В. 2019” ЕООД, намиращ се в гр. Асеновград, на
ул.“Солунска“ №23. Проверката започнала с контролна покупка на услуга за 10.00 лв.
за което бил издаден фискален касов бон №1000227 /лист 1 от адм.нак. преписка/. В
хода на проверката се установило работното време на обекта, както и това, че
фризьорските услуги се предоставят в обекта от единствено работещата там С. В. В.,
която била и управителка на дружеството. Освен извършения опис на наличните пари в
касата, се констатирало и това, че монтираното и работещо 1бр. ФУ /ЕКАФП/ е модел
“Daisy compact S” , с ИН на ФУ DY433185 и ИН на ФП 36590958. За същото бил
представени паспорт, свидетелство за регистрация, договор за техническо обслужване
№ 5638 валиден до 13.02.2020г., както и книга за дневните финансови отчети /КДФО/
за 2019г. В хода на проверката се установило, че в обекта няма наличен ПОС терминал,
като плащанията се извършват единствено в брой. Установено било и това, че за
проверявания период от 13.02.219г. до 17.09.2019г. в обекта няма издавани сторно и
ръчно касови бележки. Освен това, от паметта на ФУ бил изваден „Х“ отчет за
проверявания период и 1бр. КЛЕН за 04.05.2019г. От последния се установило, че
отчетния оборот за този ден е нулев/лист 1 от адм.нак. преписка/. При същата
проверка се установило, че на 04.05.2019г. от паметта на ФУ има изведен и втори
отчет, който касаел извършена техническа профилактика на ФУ, която също била
2
отразена в неговата памет. В деня на проверката-17.09.2019г., разчетената касова
наличност на ФУ била в размер на 23 лв, която сума съответствала на фактическата
наличност в касата, направена по опис също в размер на 23.00лв. Констатациите на
проверяващите били отразени в съставения ПИП серия АА0030688/17.09.2019г. /листи
11-13 от адм.нак. преписка/ . Със същия на управителя на фирмата било указано да се
яви за съставяне на АУАН на 22.09.2019г. в ТД на НАП Пловдив и да представи
договор за наем. Управителката С. В. В. се явила в ТД на НАП Пловдив на
12.10.2019г., на която дата се явила и жалбоподателката М. Г. П.. От страна на
последната била представена Декларация в който тя потвърдила информацията в
първоначално подадената жалба /лист 2 от адм.нак. преписка/. В декларацията били
посочени отново местонахождението на обекта, предоставените услуги, заплатената
от св.П. цена и липсата на издаден касов бон. Констатациите на проверяващите били
отразени в съставения ПИП серия АА0030680/12.10.2019г. , /листи 8-10 от адм.нак.
преписка/ . Във връзка с констатираното в хода на проверката, в присъствие на
управителката В., против дружеството „В. 2019” ЕООД бил съставен АУАН №
F526110 от 15.11.2019г., връчен й срещу подпис. Установеното нарушение било
квалифицирано като такова по чл. 25, ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В акта било посочено, че търговското дружество стопанисващо
обекта, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е
допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като на 04.05.2019г. не е издало
фискален касов бон от въведеното в обекта и функциониращо ФУ модел “Daisy
compact S” , с ИН на ФУ DY433185 и ИН на ФП 36590958, както и ръчна касова
бележка от кочан- прошнурован и прономерован, за извършена покупка на клиент на
обща стойност-87лв. В съставения АУАН са цитирани и констатациите на
проверяващите съдържащи се в съставения ПИП серия АА0030688/17.09.2019г., като
крайния извод до който се стига е че дружеството не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Въз основа на акта, по-късно било издаденото и обжалваното НП №504983-
F526110/09.04.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите З. Д. А., И. Н. В. и М. Г. П..
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите
реквизити, но разгледана по същество по отношение искането за отмяна на НП за
неоснователна.
Безспорно е това, че в деня на проверката-17.09.2019г., в обекта- фризьорски
салон „В. 2019” ЕООД, намиращ се в гр. Асеновград, на ул.“Солунска“ №23 там е било
установено работещо ФУ /ЕКАФП/ модел “Daisy compact S” , с ИН на ФУ DY433185
и ИН на ФП 36590958 Безспорно е и това, че същото това ФУ е работело и на
3
04.05.2019г. което се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Този извод на съда, не се опровергава и от установеното от проверяващите в ПИП
серия АА0030688/17.09.2019г., където е посочено, че за деня касаещ нарушението-
04.05.2019г. освен изведения от ФУ в обекта КЛЕН от проверяващите, те са
установили, че имам издаден и втори отчет. Регистрацията на този отчет в паметта на
ФУ, доказва, че на устройството е извършена техническа профилактика, но не
удостоверява, че самото устройство е било извън обекта. След като същото е било
налично в обекта, то управителя на дружеството е следвало да издаде ни св. М. П. и
фискален бон за платената от нея предоставена в същия този обект услуга в размер на
87лв. След като управителя на дружеството не е изпълнил задължението си, то от
страна на ЮЛ е бил реализиран състава на констатираното с АУАН и НП нарушение
на чл. 25, ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като
извода на проверяващите е правилен. Направените възражения от страна на
повереника на дружеството жалбоподател, относно липсата на нарушение, се
опровергават изцяло от кредитираните от съда показанията на св. М. П., както и от
констатациите на проверяващите съдържащи се в съставените от тях протоколи и
иззети писмени доказателства.
От разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/във вида към момента на
извършване на нарушението/, се установява, че „Всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги“. От тази разпоредба има изключения, които
са посочени в чл.4 от Наредбата, които обаче не касаят констатираното нарушение. В
чл.3, ал.1 от Наредбата има внесени последващи изменения, но те по същество към
настоящия момент не се явяват по благоприятни за нарушителя.
В разпоредбата на чл. 25, ал.1,т.1 от Наредбата /във вида към момента на
извършване на нарушението/е посочено, че „Независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“.
Хронологическото проследяване на извършените промени в чл.25 от Наредбата
установява, че те не се явяват по благоприятни за дружеството нарушител, като тези
промени не касаят и ал.1,т.1 от същия текст.
Предвид факта, че на св. П. е била предоставена услуга от страна на
дружеството, която тя е заплатила чрез заплащане в брой, както и пред факта, че на
същата не е била издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ то е очевидно и
това, че нарушението е налице. Доколкото квалификацията на нарушението е по чл. 25,
ал.1,т.1 от Наредбата,то правилен се явява и извода на АНО, че е налице и цитираната
връзка с текста на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно този текст /също във вида към
момента на констатиране на нарушението/, то „ Всяко регистрирано и нерегистрирано
4
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“.
Хронологическото проследяване на извършените промени в този текст също
установява, че те не се явяват по благоприятни за дружеството нарушител.
От НП се установява, че наложената имуществена санкция е била определена на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. При издаване на НП, от АНО е била правилно
съобразена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. При издаването на НП, АНО е
приложил правилно закона, който е бил в сила към момента на извършване на
нарушението. От разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, става ясно, че на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съдът счете, че при определяне
размера на санкцията АНО се е съобразил в пълна степен със всички обстоятелства по
смисъла на чл.27 и сл. от ЗАНН и определил същото в размер към малко над
минимума от 600лв. Макар и обективно в случая да е било отчетено това, че
нарушението е било първо такова за ЮЛ, като в хода на проверката е било указаното и
необходимото съдействие на проверяващите, все пак следва да се отчете и факта, че на
св.М. П. е била предоставена некачествена услуга за която тя е заплатила твърде
висока цена. В този смисъл размера на имуществената санкция се явява правилно
определен.
Въпреки липсата на направени възражения, то съдът намира, че с оглед
характера нарушението и накърнените обществени отношения,то няма как да намери
приложението чл.28 от ЗАНН. В тази насока отразеното в съставеното НП се явява
правилно. При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и
обжалваното НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи
неговата отмяна.
Направеното възражение за евентуално изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение. АУАН е бил съставен на
15.11.2019г., а самото данъчно нарушение е било констатирано на 17.09.2019г., т.е
макар и същото да е извършено на 04.05.2019г. то е видно, че е акта е съставен в
двугодишни срок предвиден от закон. Неоснователно се явява и възражението относно
неприложението на текста на чл. 82 от ЗАНН. Същия текст урежда института на
погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно
наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази
давност изтича. В действителност там е посочено, че „Административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В
чл. 82 ал. 2 ЗАНН, обаче е указано от кога започва да тече давността - от влизане в сила
на акта, с който съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на
деянието, както е по правилата на НК. Доколкото по делото бе безспорно установено,
че обжалваното НП макар и издадено на 09.04.2020г. не е било редовно връчено на
страната, като съдът прие, че подадената жалба се явява допустима, то предвид и
висящността на спора, няма как да намери приложение разпоредбата на чл.82 от
ЗАНН.
5
При този изход на делото дружеството жалбоподател „В. 2019” ЕООД следва да
бъдат осъдени да заплатят направените по дело разноски в размер на 90.00лв. с оглед
назначената от съда съдебно почеркова експертиза, заключението по която на листи от
61 до 65 от съд. дело съдът изцяло кредитира.
При този изход на делото основателно се явява и искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът,въпреки броя на нарушенията
посочени обжалваното НП, не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За
това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума
следва да се присъди в полза на Национална агенция за приходите Централно
управление София.
При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и
обжалваното НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи
неговата отмяна.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №504983-F526110/09.04.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за
приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. с което на „В. 2019” ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ж.к.“Запад“ ул.
„Лозница” №1, вх.А, ет.5, ап.37, представлявано от С. В. В., с ЕГН ********** на
основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била
наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 25,
ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА В. 2019” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, обл. Пловдив, ж.к.“Запад“ ул. „Лозница” №1, вх.А, ет.5, ап.37, представлявано
6
от С. В. В., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на
Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 90,00 лв., представляваща разноски по водене на
делото.
ОСЪЖДА „В. 2019” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, обл. Пловдив, ж.к.“Запад“ ул. „Лозница” №1, вх.А, ет.5, ап.37,
представлявано от С. В. В., с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ сумата от 80.00лв. /осемдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7