ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1875
гр. Пловдив, 28.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова в. ч. гр. дело № 1858/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 вр.
чл. 415, ал.5 ГПК и
е образувано по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез
пълномощник юрисконсулт Г. М., със съдебен адрес ***.
Обжалва се Определение № 1134/
26.07.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 224/ 2018 г. по описа на Районен съд
– Асеновград, с което е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично
задължение № 164/ 07.02.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 224/ 2018 г. по описа
на Районен съд – Асеновград, ІІ н.с.
В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното определение, като въз основа на изложените
доводи се иска неговата отмяна.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите, изложени от жалбоподателя, и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните
съображения:
Производството пред районния съд
е образувано по заявление на Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжниците А.Д. К., И. А. К., Б. А.
Л., К. А. Б., Я. Т. Р.в и Й. Т. Х..
Издадена е Заповед № 164/
07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжниците А.Д. К., И. А. К., Б. А. Л., К. А. Б., Я. Т. Р. и Й. Т. Х..
Изпратени са съобщения до
длъжниците за връчване на издадената заповед за изпълнение.
Установява се от данните по
делото, че съобщенията с препис от заповедта са връчени на длъжниците Б. А. Л.,
К. А. Б., Я. Т. Р. и Й. Т. Х.а лично или чрез друго лице, съгласно да приеме
със задължение да предаде съобщението, като по отношение на посочените лица не
се установява да е постановено разпореждане на съда за връчване на съобщението
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, съответно не се
установява на посочените длъжници да е връчено съобщение по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
По отношение на длъжниците А.Д.
К. и И.А. К.а се установява, че на същите е залепено уведомление по чл.47, ал.1
от ГПК.
С разпореждане от 25.05.2018 г.
съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя следва да се укаже
възможността да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от
съобщението, както и последиците от непредставяне на доказателства за предявен
иск в този срок, за което заявителят е редовно уведомен на 12.06.2018 г.
С обжалваното определение съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение изцяло.
Така постановеното определение е
неправилно и незаконосъобразно предвид на следното:
Съгласно разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът дава указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Когато заявителят не представи доказателства,
че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло, съгласно чл.415, ал. 5 от ГПК.
В настоящия случай не са налице
основания за обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на длъжниците
Б. А. Л., К. А. Б., Я. Т. Р. и Й. Т. Х., тъй като по отношение на тях заповедта
за изпълнение не е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съответно не е
налице задължение за заявителя да предяви иск за установяване на вземането си
по отношение на посочените лица. Не се установява от същите да е постъпило и
възражение срещу заповедта в срока по чл.414 от ГПК. При това положение
заявителят няма правен интерес да предяви установителен иск за вземането по
отношение на длъжниците Б. А. Л., К. А. Б., Я. Т. Ра. и Й. Т. Х., като
съответно искът по отношения на тях е недопустим.
По отношение на длъжниците А.Д.
К. и И. А. К.са налице данни по делото, че заповедта за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в която хипотеза съдът следва да укаже на
заявителя на предяви иск за установяване на вземането си с оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, както и при непредставяне на доказателства от
страна на заявителя в едномесечния срок от съобщението за това съдът обезсилва
заповедта за изпълнение изцяло или отчасти.
Настоящата инстанция констатира,
че заповедният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при
даване на указанията на заявителя, което налага отмяна на обжалваното
определение и по отношение на длъжниците А.Д. К. и И. А. К..
Съдът не е указал на банката
заявител на кои от длъжниците заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, което е необходимо, тъй като заявителят е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу шестима длъжници и когато само на някои
от тях заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, то заповедният
съд е длъжен да укаже на заявителя кои са тези длъжници, тъй като само по
отношение на тях за заявителя е налице правен интерес да предяви установителен
иск за вземането си. На следващо място заповедният съд следва да укаже на
заявителя неблагоприятните последици от непредставянето на доказателства за
това, че е предявил иск за установяване на вземането си, а именно: че при
непредставянето им в определения от закона едномесечен срок за предявяване на
иска, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. В настоящия случай съдът не е
изпълнил това си задължение, тъй като в съобщението до заявителя не са указани
последиците от непредставяне в срок на доказателства за предявяване на иска.
Поради това определението следва
да бъде отменено и в частта по отношение на длъжниците А.Д. К. и И. А. К., като
в тази връзка бъде указано на районния съд, че следва да укаже на заявителя
конкретно на кои длъжници (в случая А.Д. К. и И.А. К. заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и възможността по отношение на тях
да предяви установителен иск за вземането си, както и да укаже последиците от
непредставяне на доказателства за предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 1134/ 26.07.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 224/ 2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград.
ВРЪЩА делото
за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съгласно указаното в
мотивите.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.