РЕШЕНИЕ
№ 836
гр.
Бургас, 28.04. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на
гр. Бургас – трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
при секретар И.Л.,
изслуша докладваното от съдията Димитров административно дело № 1418/2015г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на Л.И.С. с ЕГН ********** ***, срещу Решение №
1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас,
с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане №
600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Бургас.
Жалбоподателката
иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Моли за присъждане на направените разноски по
производството.
Жалбоподателката
е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адв. В., надлежно упълномощена. Счита, че както самото
обжалвано решение, така и потвърденото с него разпореждане за отпускане на
пенсия са неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат
отменени. Твърди, че неправилно част от стажът й, положен в Руската федерация
не е бил приравнен на стаж от по-висока категория съобразно българското законодателство.
Цитира разпоредбите на чл.7, вр. чл.27 и чл.28 от Закона за трудови пенсии на
Руската Федерация, като претендира, че пълният размер на придобития в гр. Сургут
стаж следва да бъде считан като такъв от първа категория – поради което следва
като стаж от първа категория да се счита времето от 13години и 27 дни, вместо
признатите от НОИ 7 години, 9 месеца и 27 дни. Наред с това изразява
недоволство от незачитане и на трудов став в размер на 1г. 4 месеца и 13 дни като
такъв от втора категория, придобит при условия и в райони приравнени на тези за
работа в Крайния Север. Счита, че двата вида разграничения за по-ранно
пенсиониране в Русия, следва да се приравняват автоматично на двете по-високи
категории труд в България.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Бургас, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт Ч.. Моли да се остави без уважение подадената жалба и да се
потвърди Решение № 1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане №
600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Бургас, с което на
жалбоподателката е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно
Договора между Република България и Руската федерация, който е в сила за двете страни
от 27.02.2009 г. Позовава се на разпоредбата на чл.10, ал.4 от Договора между Р
България и Руската федерация за социална Сигурност от 27.02.2009г. , където за
работещите при особени условия на труд в Р. България и предсрочна трудова
пенсия в Руската Федерация се взема предвид осигурителния трудов стаж придобит
на територията на двете страни само за „аналогични работи и производства,
длъжности, специалности и учреждения (организации)“ освен при съвпадение на
периодите на този стаж. Наред с това е изразено мнението, че с оглед
разпоредбата на чл.104 от КСО стажът признат за такъв приравнен на първа или
втора категория труд се прибавя към продължителността на стажа в България, с
оглед придобиване правото на пенсия, но доколкото българската пенсия се отпуска
за стажа положен в България, то не следва приравненият на първа и втора
категория стаж да се превръща към трета категория труд. В допълнение органът
сочи и това, че в съответствие с разпоредбата на чл.11, т.1 от Договора, че
изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия) стаж за
определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията,
поради което стажът, положен в Русия се преценява съгласно разпоредбите на
нормативните актове в България уреждащи категориите труд.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Бургас, трети състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира
подадената жалба за неоснователна.
Със
заявление вх. № МП-5479/30.01.2015г. жалбоподателката повторно е поискала
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.13 от делото/,
след като е получила отказ да бъде пенсионирана от ТП на НОИ през 2013г..
Декларирала е, че получава пенсия от друга държава – Русия, както и че желае
осигурителен стаж положен на територията на Руската федерация от 01.06.1984г.
до 31.08.1989г. да бъде зачетен за такъв от по-висока категория труд. За да разгледа искането на жалбоподателката
по същество, българският орган взел предвид събраните по предходната преписка
от 2013г. писмени доказателства, доколкото жалбоподателката не е сочила
възникването на новонастъпили обстоятелства, касаещи промяна в отразените в
официалните документи Приложение 2, 3 и 4 изпратени от Руския осигурителен институт
през 2013г. Удостовереният от тези данни стаж в Руската федерация – 07 год, 9,
мес, 20 дни, се потвърждават от
Пенсионния фонд на Руската федерация /л. 32-33 от делото/ в изпратената
от руските органи справка Приложение 3 от Договора, както и за отпусната
пенсия. Жалбоподателката удостоверява още пред административния орган,
осигурителен стаж, придобит в Р. България и превърнат към трета категория 26
год, 0 мес, 23 дни. Данните се потвърждават и от приета по делото съдебна
експертиза и повторна такава, съответно на – л.255-259 - л.268-272 от делото.
При тези данни на оспорващата е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с Разпореждане № 600816/11.05.2015г. на Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ Бургас. Разпореждането е оспорено и потвърдено с Решение №
1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Бургас,
предмет на настоящото дело. В последното е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, § 4, ал.1 от
ПЗР на КСО и Договора между Република България и Руската федерация за социално
осигуряване, мотивите, че се разпореждането се явява правилно и законосъобразно
постановено, поради което жалбата на г-жа С. следва да бъде оставена без
уважение.
Спорното
решение и потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентен орган в
предвидената от закона писмена форма при спазване на процедурните правила.
Относно законосъобразността му настоящия съдебен състав намира следното:
Съгласно
чл.68, ал.1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете. По делото липсва спор, а и от представените писмени
доказателства се установява това, че към дата на подаване на заявлението на
жалбоподателката за отпускане на пенсия – 31.01.2015г. тя е имала навършени 54
години, 5 месеца и 14 дни. Не се спори и относно това,че съгласно представените
български документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, а именно приложение
2 и 3 от Договора бил установен такъв, както следва: Осигурителен стаж I
категория - 7г., 9м. и 27дни, II
категория не бил установен, а от III категория 18г.9м и 7 дни. На основание
разпоредбата на чл.104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория
труд е преценен като равняващ на 31г., 9м. и 2 дни. Въз основа на така
събраните доказателства органът правилно е счел, че жалбоподателят не отговаря
на условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 КСО и това не се оспорва от Л.С..
Същата спори за категорията на стажа положен в района на Сургут, който Руският
осигурителен институт е потвърдил като труд положен в район приравнен на
Далечния север. В тази връзка в хода на съдебното дирене, оспорващата страна се
домогва да докаже, че с оглед особените условия при които е полаган трудът по
чл.27 и чл. 28 от Закона за трудови пенсии на Руската Федерация същият следва
да бъде приравнен на такъв от първа категория според правилата по КСО. Поради
изложеното, претенцията на жалбоподателя е, че зачетения осигурителен стаж и
превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО, е неправилно
определен, поради което и неправилно на лицето е отказано отпускане на пенсия
за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед заключението на ръководителя „ПО“
при ТП на НОИ Бургас, че от нея не е изпълнено условието за придобит
осигурителен стаж най-малко 10 години при условията на първа категория труд или
най-малко 15 години по условията на втора категория труд (самостоятелно или
допълнен с този от първа категория).
Във
връзка с това оспорване и в съответствие с разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от
действащия Договор между Република България и Руската федерация били зачетени
събраните по осигурителното досие на жалбоподателката официални документи,
изходящи от Руския Осигурителен институт и издадени по стартирана процедура по
потвърждаване на стаж на територията на Руската федерация, а именно Приложение
4 (РФ/БГ 4) както следва; изх.N
1406/14.05.2013г., 2444/02.08.2013г.,
3426/10.10.2013г., 3426/15.11.2013г., както и Приложение 3 (РФ/БГ 3) с изх.N 2444/15.11.2013г.
и Приложение 2 с изх. № 941-694-1/18.02.2013г. ,като в допълнение с оглед
уточняване аналогичността на „работи и производства, професии, длъжности,
специалности, учреждения (организации)“ още през 2013г. било изпратено служебно
запитване изх. № 94Л-694-4/05.07.2013г., изх. № 94Л-694-5/24.07.2013г.,
№
94Л-694-8/27.09.2013г., изх. № 94Л-694-10/06.11.2013г., изх.№ 94Л-694-12/05.12.2013г.
. (л.165 – 166) и (л.176 – л.177). Търсенето на горната информация било
обосновано с оглед необходимостта от служебна преценка на идентичност на
условия на труд или заемани длъжности с такива от първа и втора категория по
българското законодателство. Предвид недоволство на жалбоподателя от
изпратената служебно по реда на Договора справка, същата поискала повторно
произнасяне на руските компетентни власти, като им изпратила справка (л.172)
изходяща от предприятето, където е полагала труд от 04.06.1983 до 16.01.1990г.,
видно от която целият став е положен в регион приравнен на Крайния Север.
Посочено е и това, че през периода 01.06.1984г. – 01.09.1989г. тя е изпълнявала
длъжността оператор на мостови кран – 4 разряд). Жалбоподателката представила и
архивна справка от 24.09.2008г. N Ю-34, видно от която през периода от
24.11.1986г. до 31.07.1987г. и от 01.08.1987г. до 23.11.1987г. лицето е
ползвало отпуск за отглеждане на дете.
Допълнителните доказателства били изпратени с писма с изх. NN 94 Л – 694
– 8/27.09.2013г. и 94 Л – 694 – 10/06.11.2013г. като именно въз основа на тях
били издадени Приложение 4 (РФ/БГ 4) изх.N 3426/15.11.2013г., както и
Приложение 3 (РФ/БГ 3) с изх.N 2444/15.11.2013г., като с първото била отпусната
пенсия за старост от Руския Пенсионен Фонд считано от 02.07.2013г., като към
момента на отпускане на пенсията бил признат общо трудов и осигурителен стаж в
размер на 21г., 03м. и 15 дни. Напрактика обаче по делото липсват и не се
твърди да са изпратени по-конкретни данни за естеството, условията на работата,
отрасъла и т.н. при полагане на труда в гр. Тургут освен информацията, че
районът е приравнен на райони в крайния Север. Идентично запитване относно аналогичността
на „работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения
(организации)“ било изпратено при разгръщане и на настоящото административно
производство изх.N941-694D/05.03.2015г.
Няма данни по делото, нито доказателства съответни отговори на запитванията да
са получени от ТП на НОИ, които да разясняват характера и условията на
полагания труд. По административната преписка, както и по делото са били
представени от жалбоподателя и писмени доказателства, представляващи водена
между нея и Руският пенсионен фонд кореспонденция с
разяснения относно характера и вида на зачитания в Руската федерация труд, с
необвързващ за настоящия съдебен състав характер. Чрез официалните документи,
изпратени във формата на Приложение 2, Приложение
3 и Приложение 4 от Договора, бил установен осигурителен стаж в Русия от 7
години, 9 м. и 20 дни. Същият бил преценен от административният орган в
съответствие с разпоредбата на чл.104 КСО и при съблюдаване наредбите на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) Възприето било от
събраните доказателства това, че единствено стажът от 01.06.1984г. до
31.08.1989г. попада в разпоредбата на чл.26 от цитирания правилник и следва да
се признае за втора категория труд, тъй като трудът е полаган като крановик и
машинист на кран в домостроителен комбинат. Органът преценил, че
обстоятелството около мястото на полагане на труда не влияе пряко върху
преценката при категоризиране на труда, тъй като по националното ни
законодателство липсва подобен общ критерий.
По
правото :
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Бургас, е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са верни,
а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния
закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове
от категорията на процесния такъв.
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице
ли са предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по особения ред на §4 от ПЗР на КСО от страна на жалбоподателката Л.С..
Доколкото
жалбоподателката е руска гражданка, в случая следва да намерят приложение
нормите на Договора между Република България и Руската федерация за социално
осигуряване (наричан по-долу за краткост Договора). Според член 3, този договор
се прилага спрямо правоимащите лица, пребиваващи на територията на една от
договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на
законодателството на едната или и на двете договарящи страни. В чл. 4 от
Договора е предвидено, че всяка договаряща страна предоставя на своя територия
на гражданите на другата договаряща страна еднакви права като на собствените си
граждани в областта на социалното осигуряване съгласно член 2 на този договор.
В
чл. 6, ал. 1 е посочено, че спрямо осигурените лица се прилага
законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова
дейност, а според т.2.1 Към осигурените лица, които осъществяват трудова
дейност на теритирията на двете договарящи страни, се разпростира
законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се намира
местоживеенето на лицето.
Съгласно чл. 10, т.1 от Договора - при определяне
правото на пенсия в съответствие със законодателството на договарящите страни и
при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на
Руската федерация се отчита осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията
на двете договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж
съвпадат по време на тяхното придобиване. Съгласно т. 2 от чл. 10 от Договора -
В случаите, когато съгласно законодателството на една от договарящите страни
правото на пенсия възниква и без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж,
придобит на територията на другата договаряща страна, то първата договаряща
страна отпуска пенсия на основание на своя осигурителен (трудов) стаж (придобит
на нейна територия). Настоящият случай не е такъв, напротив правото на пенсия
не може да възникне съгласно законодателството на Р.България поради недостигащ
стаж на лицето. Следователно по аргумент на противното по чл. 10, т.2 от Договора, Р.България не може
да отпусне пенсия на жалбоподателката само на основание осигурителен стаж,
придобит в България и възраст, затова е
зачетен и стажа придобит в Руската федерация, който е допълнил недостигащия
стаж, придобит в Р.България. Според т.4 най-общо казано, ако законодателството
на една от договарящите страни обвързва привиолегированото придобиване на правото на пенсия с наличието
на стаж, придобит при упражняването на определена професия или при определена
работа, то при отпускането на тази
пенсия се взима предвид стажът, придобит съгласно законодателството на двете
договарящи страни при упражняване на аналогични работи и производства,
професии, длъжности, специалности, учреждения (организации) освен в
случаите на съвпадение на периодите на придобиването му. Става ясно, че за да е
налице тази хипотеза, следва на първо място положеният труд да е признат за осигурителен
стаж по законодателството на страната където е положен и на второ място той да
е на длъжност, професия и т.н., аналогична на тази, която в другата страна е
призната за привилегирована. Става ясно и това, че разпоредбата касае
единствено такъв стаж, придобит при
упражняване на аналогични работи и т.н., а не и приравнен на него
осигурителен стаж, например при ползване на майчинство по време на работа при
такива условия или др.
Съгласно
чл. 11 от Договора - Всяка договаряща
страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен
(трудов) стаж, а за Република България и на осигурителния доход, при условията
на законодателството на тази договаряща страна. Изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия) стаж за
определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на
договарящата страна, отпускаща пенсията.
Тълкуването
на цитираните норми и най-вече на разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.11 от
Договора, налага безпротиворечивия извод, че във всички области на социалното
осигуряване посочени в чл. 2, т. 1, включващи и пенсия за ОСВ, спрямо заетите
лица, независимо дали са граждани на Република България или на Руската
Федерация, се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято
територия те извършват или са извършвали трудова дейност, действало към момента
на полагане на съответния труд, а при изчислението на трудовия стаж за
определяне размера на пенсията се прилага законодателството на страната
отпускаща пенсията.
При
това положение, при преценка наличието на основания за отпускане пенсия за ОСВ приложими
към настоящия казус са нормите на българското законодателство – КСО, Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и т.н., при задължение за
възприемане стажа удостоверен от руския орган.
Цитираните
законови разпоредби съотнесени към конкретиката на настоящия казус налагат да
се приеме, че за да придобие право на пенсия за ОСВ по § 4 от ПЗР на КСО към
датата на подаване на заявлението за това – 30.01.2015 г., Л.С. следва първо,
да е навършила 47 години и осем месеца и да притежава първа категория трудов
стаж в размер на 10 години, или за втора категория труд да е навършила 52
години и 8 месеца и ако има сбор от осигурителен стаж и възраст 94.
По
делото няма спор, че към датата на подаване на заявлението (30.01.2015г.), Л.С.
е била на 54 години 5 месеца и 14 дни, т.е. навършила е предвидената по §4
възраст за пенсиониране. Спорен е въпросът налице ли е налице минималния
изискуем съобразно същата норма стаж от първа или втора категория. Настоящият
съдебен състав намира изводите на органа за липса на основание за пълно
транспониране на всички години положен труд в район проравнен на районите на
крайния Север за правилен и законосъобразен. Безспорно съгласно разпоредбата на
чл.11 от Договора -„изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия)
стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията.“,
а съгласно чл.10т.4 КСО „при отпускането на тази пенсия се взима предвид
стажът, придобит съгласно законодателството на двете договарящи страни при упражняване на аналогични работи и
производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации)“. От
събраните по делото доказателства – цитираните по-горе Приложения 2 и 3 ясно се
установява това, че единствено трудът положен за времето от 01.06.1984г. до
31.08.1989г. като „крановик“ и „машинист на кран“ съвпада като описание и
характеристики с хипотезата на т.26 от отменения Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране (приложим към момента на придобиване на спорния стаж).
Съгласно същата разпоредба втора категория е труда на „машинисти на всички
видове строителни и пътни машини“.
За
да обори тези изводи на решаващия орган, жалбоподателят е поискала и е била
назначена ССЕ, която да прецени налице ли е възможност за прекатегоризиране на
положения в Русия труд съобразно характеристиките на заеманите длъжности и
условията, при които е положен. Така изготвеното първоначално и допълнително
заключения настоящия съдебен състав не кредитира. За критерий за сравнение на
привилегированите длъжности и професии в двете държави същата е използвала
обстоятелството, че и двете държави предвиждат два вида облекчен откъм възраст
и стаж режим на пенсиониране. В тази връзка автоматично е поставила знак за
равенство между първа категория труд по българското законодателство с
по-привилегирования ред за пенсиониране, включващ полагането на всякакъв труд в
районите на крайния Север и приравнените нему райони. Подобен подход е
неправилен и незаконосъобразен. Ако такава е била волята на договарящите
страни, те биха договорили изрична клауза, която автоматично да приравнява към
първа категория труд по-привилегирования от двата режима, уредени в Закона за
трудовите пенсии на Руската федерация, а втора категория труд с алтернативния
облекчен ред за пенсиониране. Това не е сторено. Напротив Страните са
договорили изрично сравнителен режим по чл.10, т.4 от Договора, който изисква
сравняване на труда, който следва да бъде причислен към положения при
съответната категория по националното ни законодателство и едва при
установяване на аналогичност, добавянето му към съответната категория. Следва
да бъде напомнено и това, че по силата на самите клаузи от договора следва
аналогичността да съществува между конкретни „работи и производства, професии,
длъжности, специалности, учреждения (организации)“. В този смисъл договорът не
отдава автоматично значение на особени климатични и географски условия на
пребиваване и труд. Във връзка с тълкуването на договорните клаузи следва да
бъде отбелязано, че нормите на социално-осигурителното законодателство следва
да се прилагат стриктно, а не разширително. Затова в крайна сметка като е
извършило нерегламентирано в самия Договор автоматично приравняване на всички
трудови дейности на жалбоподателя, положени в район, приравнен на Крайния Север
към труд от първа категория, вещото лице неправилно е подходило към фактите по
делото.
В
покрепа на мнението на адм. орган, възприемано и от настоящия съдебен състав е
и обстоятелството, че именно със същия подход е процедирал и пенсионният фонд
на Руската федерация при преценка наличието на предпоставки по чл.10, ал.4 от
Договора, като е взел предвид цялото прослужено време на С. като кранист в
България и му е придал особения статут и правни подледици, които тази професия
влече след себе си съобразно Руското федерално осигурително законодателство,
ирелевантно, че част от този стаж не е удостоверен като такъв от втора
категория от страна на българския осигурителен институт.
На
следващо място следва да се припомни и това, че съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.4 КСО зачетен от всяка от договарящите страни следва да бъде стажът придобит
в другата при упражняване на
аналогични работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения
(организации). Т.е. съществено условие е стажът да е придобит при реално
упражняване на съответната аналогична длъжност, а не да касае правнорелевантен
период от време приравнен на полагане на такъв труд. В тази връзка, видно от
уведомление от Архивния отдел на администрацията на гр. Сургут (л.173) се
установява обстоятелството, че за времето от 24.11.1986г. до 23.11.1987г.
жалбоподателката е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и не е
упражнявала реално длъжността машинист на мостови кран, удостоверена в друго
архивно писмо на същата управа на л.84 от делото и потвърдено с Приложение 3 ,
изх. №2444/15.11.2013г. (л.128 – 129). Доколкото този период е официално
признат и удостоверен за осигурителен стаж от законодателството на държавата по
придобиването му, той безспорно следва да бъде зачетен но не и за първа, нито
за втора категория труд, (както е сторил това българския адм. орган), поради
това, че не е придобит при упражняване на съответната работа, както е уговорено
това в чл.10, т.4 от Договора.
От
друга страна, макар и без отношение към настоящия казус, с оглед направените по
горе изводи, все пак следва да се посочи и това, че е неправилен подходът на
вещото лице, като при изчисление на необходимите точки за пенсиониране по реда
на §4 ПЗР на КСО е отказало да трансформира осигурителния стаж придобит в Русия
и признат за такъв от втора категория по реда на чл.104, чл.2 КСО. В чл.4 от
Договора изрично е уговорено от страните, че всяка договаряща страна предоставя
на своя територия на гражданите на другата договаряща страна еднакви права като
на собствените си граждани в областта на социалното осигуряване съгласно член 2
на този договор. На още по силно основание би следвало гражданите на самата
държава да имат еднакви права по КСО и след като даден стаж е признат за такъв
от първа или втора категория ( без значение къде е придобит той) същият следава
и в двата случая да е допустимо се трансформира в стаж от първа категория по
реда на чл.104, ал.2 КСО. В противен случай не било уговорено каквото и да било
приравняване на чуждестранния стаж към националните норми за категориация на
труда.
При
тези правни изводи дори и след приложение на разпоредбата на §4 ал.5 КСО, според която за преценяване правото
на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва
осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане, се установява стаж
от 11г. 0м. и 28 дни, който не е достатъчен съобразно същата норма за отпускане
на пенсия.
Изложените
до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт при спазване на част VI от Договора между Република
България и Руската федерация за социално
осигуряване.
При
това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на Териториално поделение на НОИ - гр. Бургас, се
следват извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита и превод,
но такива не са поискани, поради което не следва да бъдат присъждани. Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, IІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.И.С.
с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1029-02-166/02.07.2015г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата
на лицето срещу Разпореждане № 600816/11.05.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП
на НОИ Бургас.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
С Ъ
Д И Я :