РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Бургас, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103682 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
против Х. П. Т., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК, а в
условията на евентуалност два осъдителни иска за същите вземания.
С определение № ****/**** г. на ответника е назначен особен представител, адвокат
Г. С., който не депозира отговор в законовия срок.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на банката депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковите
претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. е сключен договор за потребителски кредит ****-**** (за краткост
Договора) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чрез „ПИК
КОМПЮТЪР“ ООД, в качеството на кредитор, и Х. П. Т., в качеството на кредитополучател,
при следните параметри и условия: обща цена на стоките (три лаптопа марка „НР“ и три
броя аксесоари за компютърна техника) – 5637 лева; размер на кредита – 5890,66 лева, която
сума е сбор от стойността на стоките (5637 лева) и стойността на премията по застраховка
„Сигурност на плащанията“ (253,66 лева); месечна погасителна вноска – 5 по 981,77 лева и
последна от 981,81 лева; брой погасителни вноски – 6; обща стойност на плащанията –
5890,66 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 0; лихвен процент - 0; такса
ангажимент – 0. Договорът не е подписан от ответника със саморъчен подпис и няма данни
да е подписан с обикновен електронен подпис.
1
Според Договора ответникът дава съгласие силата на обикновения и/или
усъвършенствания електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, положен
върху Договора и всички приложени към него документи, да бъде равностойна на тази на
саморъчен подпис, в съответствие със Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Кредитополучателят се съгласява кредитът да бъде изплатен пряко на
упълномощения търговски партньор – в случая „ПИК КОМПЮТЪР“ ООД. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави кредита, предмет на Договора и създава задължение за ответника да заплати на
кредитора месечните погасителни вноски.
Според т.6 от Договора отношенията на Т. по Договора са независими от
отношенията му с упълномощения търговски партньор по повод покупко-продажбата на
стоката. Кредитополучателят не може да откаже плащане или да задържи плащане на
дължими от него по Договора суми поради обстоятелството, че в негова полза е възникнало
право да развали договора за продажба на стоки, да иска отбив от цената по него, замяна или
ремонт на стоката — негов предмет, или други подобни.
По делото е приет договор за застрахователно посредничество, според който Т.
упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен
договор със застраховател „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
Застраховане, Клон България“ в електронна форма чрез подписване с квалифициран
електронен подпис в случаите на дистанционна продажба. Застрахователната премия ще
бъде платена от Т. съгласно условията на Договора.
По делото е приет и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ №
****-***.
На 19.01.2023 г. е извършен превод от кредитора на „ПИК КОМПЮТЪР“ ООД с
основание фактура № **********/**** г. в размер на 5405,88 лева. Разликата до 5637 лева, в
размер на 231,12 лева, е сумата, която се удържа от плащането към търговския партньор
заради това, че кредитът е безлихвен – така вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза. От отговора на експерта по въпрос 1 от заключението следва, че
застрахователната премия е платена на застрахователя, защото дължимата главница според
госпожа Б. е 5890,66 лева. Размерът на дължимата от ответника мораторна лихва за периода
от 01.04.2023 г. до 16.02.2024 г. според експерта е 668,86 лева.
По силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г.
банката придобива на основание чл. 15 и сл. от ТЗ собствеността върху цялото търговско
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файнснс С.А, клон България“ КЧТ. Предвид което
всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на
търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, както и
всички права и задължения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по
сключените договори с клиенти, се прехвърлят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
На 04.04.2024 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа
на БРС. На 05.04.2024 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **** за следните суми: 5890,66 лева главница по Договора,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата и 663,82 лева мораторна лихва за периода 01.04.2023 г. – 16.02.2024 г. Тъй като
длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, банката предявява
претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Предявени са два главни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В условията на евентуалност, ако установителните искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
предявяват осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
същите суми.
Установи се, че банката ищец придобива предприятието на кредитора по Договора,
поради което става страна по него и може да иска изпълнение на задължения по него.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да
прецени дали исковете са основателни, съдът следва да установи, че вземанията произтичат
от действителен договор за кредит. Ако Договорът не е подписан от потребителя, той би бил
недействителен – аргумент от чл.22 от ЗПК.
В мотивите на цитираното ТР се посочва, че когато нищожността е видима от
представените с исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да
отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението
си по чл. 146, т. 2 и т.5 ГПК.
От представения към исковата молба препис от Договора е видно, че той не съдържа
саморъчен подпис на Т., нито негов квалифициран електронен подпис. Това е така, защото
на всяка страница от Договора в долния й край са отразени трите имена на
кредитополучателя „Х. П. Т.“ и уточнението „Електронно подписан“. Съгласно чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.) - т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 - т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В хартиения препис от Договора нито се съдържат „данни в електронна
форма…,които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“, т.е. да се
изведе извод, че подписът е положен от Т., нито се уточнява чрез използването на какво
средство за комуникация е подписан Договорът (чрез приложение, чрез мобилен телефон,
чрез кореспонденция по електронна поща или друг). Точно поради това с доклада по делото,
неоспорен от страните, съдът указа на ищеца, че: в негова тежест е да докаже, че Договорът
е подписан от Т. с електронен подпис; не сочи доказателства, че Договорът е сключен по
реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. С доклада по делото съдът указа на страните, че следи служебно
за неравноправни клаузи в Договора, включително дали той е подписан от
кредитополучателя.
Въпреки тези указания, ищецът не ангажира доказателства, че Договорът е подписан
от Т. чрез електронен подпис. С молба на банката от 07.04.2025 г. Договорът е представен
според ищеца на „електронен носител“, а именно – на електронна поща на съда. И съдът, и
особеният представител на ответника са запознати с преписа на този „електронен носител“ и
от него е видно, че е представен PDF файл, който възпроизвежда хартиения препис на
Договора без никакви други уточнения. Въпреки становището на особения представител на
ответника, докладвано в съдебно заседание на 09.05.2025 г., че ответникът не е подписал
Договора, което адв. С. заяви, че поддържа в същото това заседание, банката не ангажира
никакви други доказателства.
3
Ето защо, следва да се приеме, че Договорът не е подписан от ответника нито със
саморъчен, нито с електронен подпис, поради което е недействителен. Все поради горните
мотиви, следва да се приеме и, че ответникът не е подписал „съгласие за обработка на
личните му данни“, договор за застрахователно посредничество и сертификат за застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“, защото отново в тези документи единствено са отразени
трите имена на кредитополучателя „Х. П. Т.“ и уточнението „Електронно подписан“.
Според разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. ответникът не дължи лихва за забава.
Ако недействителността на Договора се установи в производството по чл. 422 ГПК
(какъвто е процесният случай), съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – в този смисъл
Определение № 1848 от 11.06.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 522/2025 г. Приемането на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК е с цел недопускане на неоснователно обогатяване на
потребителя.
По въпроса каква част от чистата стойност на кредита дължи ответникът:
Според приложените по делото документи във връзка със застраховката „Сигурност
на плащанията“ се установява, че застрахователната премия е дължима еднократно. Тя се
финансира от застраховащия „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ и се
изплаща директно на застрахователите при отпускане на кредита. Платената застрахователна
премия се изплаща от застрахования на кредитора ведно с месечната погасителна вноска по
кредита. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
може да се направи извод, че сумата от 253,66 лева застрахователна премия е платена на
застрахователя, т.е. тя се дължи от ответника на кредитора.
Категорично се установи, че кредитът не е усвоен лично от длъжника, а сумата от
5405,88 лева е преведена на „ПИК КОМПЮТЪР“ ООД. Независимо от горното, съдът
намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5405,88 лева, като мотивите за това са
следните:
Според разпоредбата на чл.318, ал.2 от ТЗ не е търговска продажбата, която има за
предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Няма доказателства
вещите (лаптопи и компютърни аксесоари) да се купуват с цел упражняване на търговска
или стопанска дейност. Няма съмнение и, че купувачът е физическо лице, поради което
продажбата на тези стоки не е търговска и за изпълнение на задължението на продавача да
предаде стоките и на купувача да плати цената следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД.
Видно от фактура № **********/**** г., задължено лице по нея е ответникът, а не
кредидодателят, който безспорно не заплаща на търговеца сумата с дарствени намерения.
„ПИК КОМПЮТЪР“ ООД, от своя страна, получава сумата от 5405,88 лева именно като
продажна цена на вещите, отразени във фактурата.
Според разпоредбата на чл.200 от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да
получи вещта, като плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на
вещта и на мястото, където то се извършва. Разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗЗД е
диспозитивна и страните могат да уговорят нещо различно – аргумент от Решение № 395 от
8.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2015 г., IV г. о. Следователно, ако страните не са
уговорили изрично друга поредност, време или условие за предаването на вещта или за
плащане на цената, то плащането на продажната цена трябва да стане едновременно с
предаването на вещта. В процесния случай други уговорки между продавач и купувач, освен
факта, че цената ще бъде платена от трето лице, а не от купувача, няма, поради което следва
да се приеме, че след като цената на вещите е платена на продавача, то купувачът е получил
стоките, защото двете действия се извършват едновременно и е налице договор за продажба.
Неоснователно обаче от продажбата на стоки ответникът потребител ще се обогати
4
само със сумата от 5405,88 лева, защото само тя е платена на продавача срещу получаване на
стоките. Ето защо, следва да се приеме, че банката има вземане срещу ответника общо в
размер на 5659,54 лева и до този размер главният иск следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния претендиран размер – отхвърлен.
При този изход на спора по главните искове съдът не следва да се произнася по
евентуалните осъдителни искове, защото не се е сбъднало процесуалното условие за
произнасянето по тях – главните искове не са отхвърлени, защото не е обявена надлежно
предсрочната изискуемост на главницата по Договора, а защото последният е нищожен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ответникът обаче е
представляван от особен представител и няма доказателства да е направил разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
С оглед уважената част от исковете банката има право на разноски в заповедното
производство в размер на 761,83 лева (част от държавна такса и адвокатско
възнаграждение). Тя претендира за исковото производство: заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1146,54 лева; доплатена държавна такса в размер на 154,54
лева; депозит за съдебно-икономическа експертиза в размер на 350 лева; депозит за особен
представител в размер на 600 лева. С оглед уважената част от исковете Т. следва да заплати
разноски на банката в настоящото производство в размер на 1943,72 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Х. П. Т., ЕГН – **********, с последен
известен адрес гр. Б. ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК – *********, сумата
от 5659,54 лева (пет хиляди шестстотин петдесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща дължима чиста стойност по договор за потребителски кредит
****-****/**** г., ведно със законната лихва от 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 5890,66 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК – *********, против
Х. П. Т., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. Б. ***, иск за приемане на
установено, че Т. дължи на банката сумата от 663,82 лева (шестстотин шестдесет и три лева
и осемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2023 г. –
16.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Х. П. Т., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. Б. ***, да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК – *********, следните суми: 761,83 лева
(седемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща разноски
по ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС; 1943,72 лева (хиляда деветстотин четиридесет
и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5