№ 1674
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201259 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. Н., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№10168516, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр.
ал.1, т. 2 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани бланкетни доводи за процесуална незаконосъобразност на
правораздавателния акт. Формулирана е молба за цялостната му отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.01.2025 г., в 11:19 часа, в гр. София, по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“, в
района до №2Д, с посока на движение от ул.“Гюешево“ към бул.“Цар Борис III“, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, лек автомобил марка „А“, модел
1
„А2“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 69 km/h, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч, при измерена скорост до 100 км/ч. Изготвена
била справка за собственост на моторното превозно средство (МПС), видно от която то се
явявало притежание на В. Р. Н., ЕГН **********. Нарушението било заснето с клип и
установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство
(АТСС) CORDON M2, с регистрационен № на устройството: MD1192. Същата била
монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП - СДВР, патрулиращи със служебен
автомобил, с рег. №СВ3600ТА. Заснетото нарушение било онагледено със снимков материал.
Отчетено било превишение от 19 km/h на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
При проверка в регистрите с бази данни, поддържани от СДВР, било установено, че
Н. била санкционирана за идентично по вид нарушение на правилата за скоростта с влязъл в
сила на 19.06.2024 г. електронен фиш серия К №9196409. С оглед изтеклия срок от датата на
влизане в сила на предходния санкционен акт, по- кратък от една година, нарушението,
извършено на 19.06.2024 г., се явявало реализирано в хипотезата на повторност.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП, бил издаден електронен фиш Серия К №10168516 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. С него на въззивника Н. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършеното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с допълнението, че деянието е извършено повторно, в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/9196409 на 19.06.2024 г.
Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система
на ОПП - СДВР обжалваният правораздавателен акт е връчен на нарушителя на 03.01.2025
г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения
преклузивен срок на 17.01.2025 г. (съобразно дата на жалбата, подадена чрез система за
сигурно електронно връчване и подписана с електронен подпис).
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал -
клип, снимков материал, заснел позиционирането на камерата, копие на електронен фиш
серия К №9196409 на СДВР, извлечение от базата данни за регистрации на МПС,
поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните
работи, протокол №034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, извлечение от регистъра на Български институт по метрология относно
вписаните типове средства за измерване и решение за одобрение на тип, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата
02.01.2025 г., ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, снимка на уреда за
измерване и патрулния автомобил, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за
връчване на обжалвания фиш, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с
АТСС, справка - картон на водача Н., копие на електронен фиш серия К №9196409, с данни
за връчването му, писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.№51397/13.02.2025 г. с приложения
– справка – разпечатка от АИС АНД, справка – разпечатка от преглед на данни на фиш и
„Ръководство за работа с CORDON-M2“; справки от Столична община с регистрационен
индекс и дата - СОА25–ДИ11-926-(1)/07.02.2025 г. и СОА25-ДИ11-926 (3)/12.03.2025 г., с
приложение проект на организация на движението на бул.”Акад. Иван Евстратиев Гешов” в
интригуващия делото участък, справки от Български институт по метрология (БИМ), вх.
№48469/11.02.2025 г., вх.№56332/17.02.2025 г., вх.№81807/07.03.2025 г.,вх.
№87722/12.03.2025 г., вх.№94289/17.03.2025 г., вх.№99865/20.03.2025 г., вх.
№121987/07.04.2025 г., вх.№125982/09.04.2025 г., с приложения – извлечение от регистър на
одобрени типове уреди за измерване, протокол за проверка и инструкция за употреба на
видео-радарна система тип Cordon М2, веществено доказателство – оптичен носител със
2
статични фотоизображения. Така изброените материали съдът намира за отразяващи в
пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване
обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
Съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото протокол за
използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство
клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите източници на
факти. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство, се фиксира еднозначно
извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то е допуснато, респ.
величината на установената скорост, включително географските координати, позволяващи
идентифициране на мястото на деянието. Последното напълно съвпада с приложения от
Столична община проект на пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на
населено място. Съпоставяйки времето и географските координати, фигуриращи в клипа,
съдът достига до извод, че те разкриват идентичност с информацията в тази насока, която се
извлича и от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването на
техническото средство. Установява се не само конкретното разположение на заснемащото
устройство, но и разстоянието между него и автомобила, чиято скорост е уловена от
радарния лъч, посоката на придвижване на превозното средство, респ. срещу която е била
разположена АТСС, за да го заснеме. Важно е да се отбележи, че данните във фиша са
генерирани автоматично от самата система, която е синхронизирана с реалното часово
време, видно и от доказателствата за нейното тариране. Отсъстват и индикации за
технически грешки при заснемането, които да го компрометират.
Разположението на превозното средство в пространството е категорично установено
въз основа на данните за географски координати и съответстващия им административен
адрес, копирани в извлечения от системата клип, които след засичането им от радарния лъч,
не могат да бъдат променяни - изрично посочено като особеност на устройството в
приложението към удостоверението за одобрен тип. Тази информация напълно съвпада със
съдържанието на протокола за използване на АТСС, един от реквизитите на който се явява
обозначаване на мястото на контрол. Отразено е и че пътната сигнализация е надлежно
проверена преди и след измерването, както и че се касае за пътен участък от бул.“Акад. Иван
Евстратиев Гешов“, попадащ в границите на населеното място - гр. София и заключен
между платното на ул. „Гюешево“ и бул.“Цар Борис III“. Протоколът е съставен от
длъжностно лице от състава на ОПП – СДВР, в кръга на неговата служба, по предвидена в
нормативен акт форма и със съответни реквизити. Той разкрива характеристиките на
официален документ, по смисъла на чл.93, т.5 от НК, ползващ се с доказателствена сила за
вписаните в него обстоятелства, сред тях и действащите скоростни ограничения и пътния
участък.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 02.01.2025 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Извличат се сведения за
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
извършване на контролната дейност. Не се открива значимо противоречие между
съдържанието на протокола за ползване на АТСС и ежедневната форма на отчет. В
приложения по преписката протокол са вписани всички обстоятелства от значение за
изясняване на спора от неговата фактическа страна, а именно: номер на използваното
устройство, мястото, на което е било разположено то, ограничението на скоростта в
3
участъка за движение, посоката на движение на МПС, времетраене на работния режим, брой
установени нарушения, които съвпадат с отразените в извлечението от заснемащото
устройство и вписаното впоследствие в електронния фиш. Видно от този протокол,
определеният работен часови график на техническото средство за конкретния пътен участък
е от 10:30 ч. до 12:00 ч. Процесното нарушение, попада в този времеви интервал, откриващо
се като данни и в статичното изображение, извлечено от заснетия клип. Последното съдържа
достатъчно данни за времето, локацията, GPS координатите и скоростта на движение на
превозното средство, а автомобилът е ясно идентифициран като марка, модел и
регистрационен номер. Категорично установена е и засечената скорост на движение. Тя е
отразена впоследствие в издадения фиш след преизчисляването й, предвидено за случаите, в
които се ползва техническо средство за контрол. Приложен е правилен алгоритъм за
определянето й. Видно от извлечението от видео- радарната система клип, засечената
скорост е била 72 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с изискванията за отчитане на
стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на АТСС, е приспаднат толеранс за
възможни технически грешки, който при скорост под 100 км/ч възлиза на 3 км/ч. В
издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е придвижвал
автомобилът, е 69 км/ч, която е равна на разликата между засечената с устройството и
коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като са ангажирани технически показатели, позволяващи нейната
индивидуализация. Фигурира и обозначение, че става въпрос за мобилно техническо
средство, активирано в стационарен режим на заснемане (съвпадащо с характеристиките на
уреда, описани в приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
представено от БИМ и визуализирано в приобщения снимков материал). Разкрива се
съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочен в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша. Режимът на функциониране на двата
вида технически средства (стационарни и мобилни) и отчитането на техните резултати е
уеднаквен, изводимо от легалното определение за автоматизирано техническо средство,
откриващо се в нормата на §6, т.65 от ПЗР на ЗДвП.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа прочита на приобщената
към делото инструкция за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с
обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител
по делото. Изрично в инструкцията (на л.30-31 от съдебното дело) е описан алгоритъмът на
работа на системата. Обяснено е, че като контролен маркер, насочващ към автомобила,
чиято скорост е измерена и съответно уловена от лазерния лъч, се ползва знак „плюс“,
поставен в по- светъл кръг (при цветно изображение се наблюдава зелена маркировка). При
съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е видно, че идентичен белег,
разположен в средата на фотоизображението от видеорадарната система, е фиксиран именно
върху заснетия л.а. „А А2“, с рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че само
скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение. Снимката е
приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания
подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски и
позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. Процесното устройство
разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват географските координати при
поставяне на началото на работния процес. Те, впрочем, се откриват и в извлечението от
4
клипа на самото нарушение, доколкото се отпечатват автоматично, а не се добавят
впоследствие. Върху приложеното изображение се визуализират отличителните белези на
средата, заобикаляща мястото на позициониране на камерата. Те съвпадат с описаните в
протокола и отразени във фиша. Подкрепят се и от приложената схема за организация на
движението, представена от Столична община – стопанин на пътя, според която в процесния
участък на бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“ ограничението на скоростта е 50 км/ч,
установена за населено място, съобразно чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно мястото на
заснемане на автомобила и това на камерата, не се наблюдават други знаци, въвеждащи
различни измерения на позволената скорост. Отразено е изрично в изготвения протокол за
ползване на АТСС, че контролът се извършва върху сегмент от общинската пътна мрежа, а
ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак, поради което и не е нужно в
съдържанието на този документ да се отразява разстоянието от табелата за населено място
до точката на позициониране на устройството. В тази си част протоколът е поредното
доказателство, че превозно средство се е придвижвало в зоната на действие на
ограниченията за населено място. С тези аргументи съдът приема, че от събраните
доказателства се налага съответствието между мястото на нарушението, посочено в
приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш,
както и с местоположението на използваното АТСС.
За пълнота следва да се посочи, че дори при евентуално отсъствие на дата и
координати от спътникова радио- навигационна система върху снимката на позиционирането
на АТСС не би била възпрепятствана възможността да се заключи положително, че е
спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (в сходен смисъл и решения на АССГ, в които е обсъждано отсъствието на
съществено процесуално нарушение дори при липса на приложена снимка на уреда, както
следва: Решение №7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение
№4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020 г.,
ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г., Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на
АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение №3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№2097/2020 г., Решение №5611/30.09.2019 г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р
№3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2523/2019 г. и други).
От приложената към административната преписка от наказващия орган справка –
картон на водача Н.се установяват данни за други санкционирани нарушения на правилата
за движение по пътищата, преимуществено засягащи режима на скоростта.
От представената справка – разпечатка от Автоматизирана информационна система
„Административнонаказателна дейност“ се извлича информация за факта на издадения
срещу Н. електронен фиш серия К №9196409 за идентично по вид нарушение на правилата
на ЗДвП, както и за датата на влизането му в сила, обуславящо и хипотезата на повторност в
конкретния случай.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
5
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Идентични данни са инкорпорирани и в
приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП,
снимков материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Електронният фиш е издаден
по съкратена процедура (конкретиката на случая позволява нейното приложение), като
действието му е приравнено, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, едновременно на акт,
установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му природа следва изводът, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС).
Електронният фиш по дефиниция не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане. Както вече се отбеляза и по-горе, в този акт следва да
бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават
съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Нарушението и съответстващата му правна квалификация са ясно формулирани.
Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, пораждащо действие за населено
място, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към задължителното
съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри на измервателния
уред и възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е
установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата. От него е видна
реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто математическо
изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е до 100 км/ч) се
получава стойността на скоростта, възприета в издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са
наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Не
се изисква и изрично отразяване на типа средство за измерване – стационарно или мобилно.
Той е лесно установим от идентификационните данни за АТСС, вписани във фиша. Вписани
са мястото на нарушението, с изричното обозначаване, че се касае за населено място и
автомобилът. Става ясно, че санкцията се налага на В. Н. в качеството й на собственик на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.
Според настоящия съдебен състав, мястото на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да бъдат възприети пространствените рамки, които се вменяват. В
съдържанието фигурират градът и конкретният административен адрес, до който превозното
средство е било установено към момента на реализиран контрол. Описанието съвпада
6
напълно с данните от извлечението от паметта на техническото средство, откриващи се
върху приложеното към фиша фотоизображение и е съответно на информацията, отразена в
издадения протокол за използване на АТСС и в отговора на Столична община с
приложената схема на пътна сигнализация в района.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на
нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 13.06.2027 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., чиито резултати са с валидност от една година.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен
с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като
разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване функционира
без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
7
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е констатирано при стационарно положение на
записващата система, според снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за
ползването на устройството протокол.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № СВ 3600 ТА, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на
измерването, началото и края на работната смяна, както и сведения за служителите,
натоварени с осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по
пътищата съгласно императива на чл. 165 ЗДвП. Формата и съдържанието на протокола,
анализирани съвместно с представеното „Ръководство за работа със СПУКС CORDON M2“,
приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване, схемата на
пътната организация, предоставена от Столична община и наличния снимков материал,
изготвен в съответствие с правилото на чл.189, ал.15 от ЗДвП, свидетелстват, че са спазени
всички изисквания към които препраща бланкетът на нормата на чл.6, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 69 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h за населено място. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че толерансът от „3 км”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в инструкцията за
експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул. „Акад. Иван
Евстратиев Гешов“ поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч, в съответствие с
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за населено място.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е В. Р. Н.. По делото не се събраха доказателства въззивникът да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, респ. по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, да
депозира в съответната териториална структура на МВР писмена декларация, съдържаща
данни за друго лице, управлявало превозното средство на инкриминираната дата. Данни не
се съдържат дори в жалбата срещу издадения електронен фиш. Поради това именно Н.
следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
8
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при констатирано превишаване от 11 до 20 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 50,00 (петдесет) лева. В случаите на повторност
приложение намира квалифицираната санкционна норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно
която: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, …“ Събраните
доказателства категорично указват хипотезата на повторност на нарушението, доколкото
процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш за
същото нарушение на правилата за движение по пътищата. В конкретния казус е наложен
размер на наказанието от 100,00 /сто/ лева, съобразен с установеното от закона, като същият
отново е фиксирана величина. Не съществува юридическа възможност наказанието да бъде
намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска
определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност”. Определена в този вид и размер,
санкцията съответства на принципите за законоустановеност и справедливост, на
обществената опасност на извършеното нарушение, създалата се непосредствената опасност
за останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение в населено място, а именно с 19
км/ч, която стойност не е пренебрежима. Данните, изводими от представената на
вниманието на съда справка – картон на водача, от своя страна, предлагат наличие на други
нарушения на правилата за движение по пътищата от същия вид, допуснати от Н. и
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления и фишове, един от които
обуславя и хипотезата на повторност по смисъла на §1, ал.2 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП. Анализът на доказателствената съвкупност налага извод, че обществената опасност
на формалното нарушение, обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай материалният закон е приложен
правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №10168516, издаден от СДВР, с който на В. Р.
Н., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10