Р Е Ш Е Н И Е
№713/24.4.2018г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и шести март Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3986 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.к.с.”
ООД, представлявано от Г.С.С., против Наказателно Постановление № В-05-ДНСК-113/27.07.2017г., с което
на „С.к.с.” ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 30 000 лв. на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.40 ал.4 , чл.52
ал.4, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.На следващо
място се оспорват направените в него констатации и изводи като неправилни и
незаконосъобразни, твърди се, че като
консултанти са се съобразили с визата за проектиране, издадена на възложителя
по чл.140 от ЗУТ и законосъобразността
или не на ПУП не е тяхната компетентност.Оспорва се направената констатация, че е надвишен
показателя плътност за застрояване, като се твърди, че обекта е със силна денивелация
и това не е било взето предвид в хода на производството.Наведени са доводи, че
в акта не е посочено, че процесния имот се намира в свлачищен район по смисъла
на ЗУТ, поради което и разпоредбите на чл.8 и чл.61 от Наредба № 12/2001г. не
могат да се приложат в случая.Изложени са съображения и за това, че след като „В
и К“ Варна не разрешава заустване на битовата канализация в ПСОВ „Златни
пясъци”, то действително е налице несъообразяване с
препоръките на геоложкия доклад, но възложителя е избрал техническо решение,
което в най-голяма степен се съобразява с дадената препоръка.На последно място
се твърди, че липсата на оценка на въздействието на проекта върху околната
среда и защитената зона не съставлява нарушение на чл.148 ал.5 т.8 от ЗУТ.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
За съдебното заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощени процесуални представители, като депозираната жалба се
поддържа на посочените в нея основания.По същество адв. Ш. излага становище, че постановлението
е издадено от некомпетентен орган с оглед категорията на строежа, че не е ясно
защо наказващият орган е приел описаната в постановлението дата на извършване
на нарушението, че тъй като консултантът е бил длъжен да се съобрази с
издадената виза то нарушението не е осъществено от обективна и субективна
страна и др.Адв.И. на свой ред допълва съображенията
на адв.Ш., че деянието не е извършено
виновно, тъй като техния доверител се е съобразявал с официално издадени
документи.Той сочи още, че от писмените доказателства по делото се установява,
че изпълнението на препоръките на геоложкия доклад са били технически и правно
неизпълними с оглед капацитета на изградената канализационна мрежа.След отмяна
на дадения ход по същество на делото, адв.Ш. и адв.И. отново пледират за отмяна
на постановлението поради липса на компетентност на наказващия орган и защото
описаното в постановлението нарушение не е допуснато.Адв.Ш.
представя и писмени бележки с мотивирани искания за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Твърди се, че нарушението безспорно е извършено, както и че случаят
не следва да бъде приеман за маловажен.След отмяна на дадения ход по същество
ю.к.К. изразява становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган и моли да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на сключен консултантски
договор, „С.к.с.” ООД следвало да изготви оценка за съответствие на проектна
документация съгласно чл.142 ал.4 , ал.5 и ал.6 т.2 и чл.166 от ЗУТ, касаеща строеж „ Сграда с ваканционни
апартаменти”, намираща се в ПИ с идентификатор 10135.2573.31, кв.58 по плана на
к.к. „Чайка” , гр.Варна.
В изпълнение на своите задължения
от страна на „С.к.с.” ООД бил изготвен доклад за оценка на съответствието на
проектната документация със съществените изисквания към строежите за описаната
сграда.В изготвянето на доклада участвали технически правоспособни лица по
съответните части.Строежът бил проектиран на основание ПУП-ПЗ за ПИ
10135.2573.31, кв.58 по плана на к.к. „Чайка” ,
гр.Варна, одобрен със Заповед № ГІ20/07.05.2012г. на Кмета на район Приморски,
Виза с изх. № АУ213730ПР-001 ПР/24.07.2014г. Имотът се характеризирал със
сложен и специфичен терен, който бил преобладаващо стръмен с наклон от 40 %,
падащ от запад на изток.В доклада, в част „Архитектурна” било посочено, че площта на ПИ по нотариален
акт е 1 876,00 м2.Съобразно нея и предвидените площи за застрояване, било
прието , че показателя плътност на застрояване е 31,99 % при допустими до 30 % градоустройствени
показатели по ПУП.Не било взето предвид обаче, че в ПУП-ПЗ площта на имота била
1 861 м2.
В част „ В и К „ в доклада било направено описание на начина на
захранване на сградата с вода , както и предвидената за изпълнение
канализационна инсталация.В тази част било посочено, че проектът е съгласуван с
„ В и К Варна” ООД на 21.01.2016г. , че за обекта има сключен предварителен
договор от 05.02.2016г. за присъединяването му към „ В и К Варна” ООД, както и
Разрешително № 24/ 04.02.2016г. за строеж на ново водопроводно отклонение.В
част 9 на доклада било описано инженерно-геоложкото проучване за терена, спород което той попадал в обсега на древен свлачищен
циркус „Аладжа манастир” и най-близко до него се
намира активизираното през 2004г. свлачище „Трифон Зарезан”, което отстояло на
около 300м.Поземления имот обаче се намирал извън зоната с наложена строителна
забрана.В част 12 „Паркоустройство и благоустройство”
било посочено, че на терена се намират множество съществуващи дървета, които са
описани в съответната оценка и план, като във връзка със засягането на дървесна
растителност при реализиране на строежа и необходимостта от премахване на 48
броя дървета, било разработено съответното становище.Липсвала оценка за
въздействието върху околната среда и защитената зона, в която обекта попадал.
Въпреки това било дадено заключение, че
изготвения инвестиционен проект е в съответствие с изискванията на действащите
норми, валидни до момента. В последствие било издадено и разрешение за строеж №
21/03.02.2017г..
В изпълнение на служебните си
задължения св.Р.В.– главен инспектор в
ДНСК-Варна, на 15.02.2017г. извършил служебна проверка по реда на чл.156
ал.1 от ЗУТ на законосъобразността на издаденото от гл.архитект на Община-
Варна разрешение за строеж.
След запознаване с цялата
документация, св. В. установил , че
оценката за съответствие на проектната документация е била извършена в
нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 т.1 , т.2 , т.7 и т.8 от ЗУТ.На първо
място за имота нямало влязъл в сила ПУП-ПРЗ, поради което и той не представлявал
урегулиран поземлен имот по смисъла на § 5 т.11 от ДР на ЗУТ.За имота имало
само ПУП-ПЗ, с който обаче не можело да се определят устройствената
зона, конкретното предназначение на имота и неговите граници.В този смисъл
предназначението на имота следвало да е според начина на неговото ползване-друг
вид недървопроизводителна гора.По такъв начин имота
бил описан и в кадастъра.Поради това св.В. приел, че функцията на предвидената
за строеж сграда с ваканционни апартаменти за обитаване е несъвместима с предназначението
на имота.
След направени изчисления , като
взел предвид площта на имота и застроената част съобразно предвижданията,
посочени в доклада, св.В. установил, че плътността на застрояване е 31,99 %,
т.е. над предвидената до 30 % с ПУП-ПЗ.
При проверка на документацията
св.В. констатирал и че за строежа няма сключен договор за присъединяване към
канализационната мрежа, като заустването в битовата
канализация не било разрешено от „ В и К Варна” ООД до разрешаване на проблема
с ПСОВ „Златни пясъци”.Изготвения проект по част „ В и К” не бил съобразен с
препоръките, дадени в инженерно-геоложкия доклад и изискванията за строителство
в потенциално опасни свлачищни терени съобразно чл.8 ал.1 и чл.61 ал.3 от Наредба № 12/2001г. на МРРБ, тъй като било
предвидено, че отпадните води няма да се заустват в
съществуващата улична канализация, а в локална ПСОВ, като събраната вода в
резервоарите щяла да се използва за поливни нужди.Това на свой ред създавало
възможност от преовлажняване на терените при
ежедневното напояване от локалните пречиствателни съоръжения, което пък било
основание за предизвикване на свлачищни и срутищни
процеси.
Св.В. установил още, че въпреки че било
предвидено премахване на 48 дървета и че съгласно ОУП на Община Варна, имота
попадал в защитена зона от мрежата „Натура
Съобразно направените констатации, на
05.04.2017г. св.В. съставил против „ С.к.с. ”
ООД акт за установяване на
административно нарушение № В-05 за
това, че на 10.05.2016г. в гр.Варна е дал положителна оценка за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията на чл.142 ал.5 т.1 , т.2 , т.7
и т.8 от ЗУТ, без за имота да има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, при надвишен показател
плътност на застрояванте, без сключен договор с „ В и
К Варна” ООД за присъединяване към канализационната мрежа и без оценка за
въздействие върху околната среда и защитена зона. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.142 ал.5 т.1 , т.2 , т. 7 и т.8 от ЗУТ.Актът бил връчен на представляващия
дружеството , който посочил, че ще внесе писмени възражения в срок. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН против акта били депозирани писмени възражения, в които била
оспорена възприетата фактическа обстановка.Във възраженията било посочено, че
след като за имота била издадена виза за проектиране, която представлява
извадка от действащия ПУП, то за консултанта същата е задължителна.Било
изразено несъгласие с констатацията за надвишаване на показателя плътност на
застрояване, като била описана спецификата на терена , сградата и голямата
денивелация.Във възраженията било посочено още, че макар действително в
геоложкия доклад да е била налице препоръка заустването
на отпадните води да е в уличната канализация, то с оглед отказа на „ В и К
Варна” е налице невъзможност на възложителя да се съобрази с дадената
препоръка. По отношение на липсата на оценка за въздействие върху околната
среда били изтъкнати доводи, че наредбата е загубила своето действие, а
съгласно раздел ІІІ, чл.92 т.1 и Приложение № 1 от ЗООС , обекта не попада сред
случаите, в които инвестиционните предложения задължително се подлагат на
оценка на въздействието върху околната среда.В заключение било формулирано
искане преписката да бъде прекратена на основание чл.54 от ЗАНН, а в условията
на евентуалност случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, против
„ С.к.с.” ЕООД било издадено и
атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло
описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е
допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1, т.2, т.7 и т.8 от ЗУТ.Депозираните против акта възражения
били разгледани и приети за неоснователни. Поради това и на основание чл.237
ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ на „„ С.к.с.” ЕООД,
представлявано от въз. Спасова била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 30 000лв.
Междувременно, със заповед на
Началника на Регионален отдел „НСК” при РДНСК Североизточен район №
ДК-11-В-02/22.02.2017г. , разрешението за строеж № 21/03.02.2017г. , издадено
от главния архитект на община Варна в едно с одобрените инвестиционни проекти
за строеж на жилищната сграда, били отменени.
В хода на съдебното производство бе
разпитан св.Р.В. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като
дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св. В. е
установил нарушението при извършена служба проверка на документацията, въз
основа на която е била дадена оценката за съответствие.Свидетелят посочи, че е констатирал превишаване на
показателя плътност на застрояване като е съобразил легалната му дефиниция в
ЗУТ и е направил съответните изчисления.
По искане на въззивната страна съдът
в хода на съдебното следствие назначи съдебно-техническа експертиза, чието
заключение, поддържано от вещото лице в съдебно заседание, кредитира изцяло
като обективно, компетентно и пълно.От него е видно, че в инвестиционния проект
е изработен по представена виза, която обаче не съответства на ПУП-ПЗ относно
отразената обща площ на имота.Това е довело и до превишаване на показателя за
допустима максимална плътност на постройката до 31,10 % по проект при допустими
до 30 % по ПУП.В експертизата е посочено още, че западно от имота минава
канализационно отклонение, като съгласно предварителен договор за
присъединяване от 05.02.2016г., „ В и К Варна” ООД не разрешава заустване в
битовата канализация до разрешаване на проблема с ПСОВ „Златни пясъци”.Ако бъде
разрешено включване на битовата канализация към съществуващото отклонение, то
техническата възможност на заустването трябва да бъде
преценена от В и К специалист с оглед голямата денивелация на терена и
окачената канализация на сградата.
Съдът служебно изиска и приобщи към
доказателствата по делото изготвеното инженерно-геоложко проучване за имота,
което кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства , а именно
тези по административно- наказателната преписка , показанията на св. В., заключението на съдебно-техническата
експертиза, служебно изисканото инженерно- геоложко проучване, справка от „Геозащита“-Варна, писмо от МРРБ-ДНСК в едно със заверено копие
от обяснителна записка относно инженерно-геоложки проучвания, писма, и др.,
които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление № В
-05-ДНС-113/27.07.2017г. е издадено от
заместник началник на ДНСК-София, съгласно Заповед № РД
-13 035/17.03.2015г. на Началника на ДНСК-София и на основание чл.239 ал.2
от ЗУТ.Съдът не споделя становището на процесуалният представител на въззивната
страна, че след като обекта е от четвърта категория, то компетентен да издаде
постановлението е бил Кмета на Общината.Съгласно чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ
Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице налага имуществена санкция на
юридическо лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 от ЗУТ.В тази норма не е предвидено
каква категория следва да е обекта, за който е дадена оценката за
съответствие.Безспорно е , че в останалите хипотези на чл.237 ал.1 от ЗУТ
изрично е посочено, че този орган е компетентен да налага санкции за строежи от
първа до трета категория.Такова ограничение в чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ обаче не е
въведено.
Независимо от това обаче, съдът намира,
че постановлението е издадено от некомпетентен орган.Заместник началника на
ДНСК е черпил правомощията си от Заповед № РД-13-035 /17.03.2015г., с която
началника на ДНСК му е делегирал свои
правомощия, в това число да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени
санкции.Към датата на предоставяне на тази компетентност обаче, самия оправомощител не е разполагал с правомощия да издава
наказателни постановления за строежи от четвърта категория.Това е така, тъй
като в чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ, в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.82/2012г.,
действала за периода от 26.11.2012г. до 26.12.2015г., правомощията на началника
на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице относно налагане на
предвидените в закона санкции, са били ограничени до строежите от първа до
трета категория включително.Компетентността за налагане на предвидените в ЗУТ
глоби и имуществени санкции за останалите категории строежи , са били
предоставени единствено на кметовете на общините по силата на чл.223 ал.1 т.11
от ЗУТ.Текстът на чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ е бил изменен и влязъл в сила на
26.12.2015г., като едва от този момент на началника на ДНСК , респективно на упълномощените от него лица,
е била предоставена компетентност да налагат предвидените в ЗУТ глоби и
имуществени санкции за всички категории строежи.След това изменение е била
установена паралелна компетентност, като Началника на ДНСК, съответно
упълномощеното от него лице може да издава наказателни постановления за всички
категории строежи, а за строежите от четвърта до шеста категория- и кметовете
на общините.Както бе посочено по –горе издаделя на
оспореното наказателно постановление е черпил своите правомощия от Заповед № РД-13-035 /17.03.2015г.Към датата
на издаване на тази заповед обаче самия оправомощител
не е разполагал с правомощие да издава наказателни постановления за строежи от
четвърта категория, а е получил това право едва
на 26.12.2015г. когато след обнародване в ДВ бр.101/2015г. са влезли в
сила измененията в чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ.В този смисъл, след като към момента
на осъществяване на делегацията на правомощия, началника на ДНСК не е
разполагал с такива да издава постановления за строежи от четвърта категория,
то той не би могъл да ги предостави на друго длъжностно лице.Поради това и за
да се приеме, че заместник началника на ДНСК е компетентен да издава
наказателни постановления именно за тази категория строежи, то е следвало да
бъде нарочно оправомощен за това със заповед след
26.12.2015г., каквато в настоящият случай не е налице.В този смисъл е и решение
по адм. дело № 177/2018г. на Административен
съд-Варна.Това обстоятелство е достатъчно за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, но за пълнота на изложеното съдът намира,
че следва да се произнесе и по въпроса за това дали описаното в нарушение е
извършено.
По делото безспорно е установено,
а и не се оспорва, че за поземления имот няма влязъл в сила ПУП-ПРЗ, а само
план за улична регулация и план за застрояване.Според чл.8 ал.1 от ЗУТ
конкретното предназначение на поземлените имоти се определя от подробния
устройствен план, а според чл.9 ал.1 от ЗУТ в територии без устройствени
планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете
се определя от фактическото им използване, освен ако то не противоречи на
закона.Безспорно е, че за имота е била
издадена виза, в която е посочено , че се издава за урегулиран поземлен имот №
25731, кв.58. по плана на гр.Варна, к.к. „Чайка”,
одобрен със Заповед № Г-20/07.05.3012г. ПЗ.От приложеното по делото копие от
тази заповед се установява, че за имота е налице ПУП-ПЗ / план за
застрояване/, а от приложеното копие от
част от ПУР , че е одобрен план за улична регулация на к.к.
„Чайка”.Липсва обаче одобрен ПУП-ПРЗ, с който да е определено предназначението
на обекта.Той, видно от доказателствата по делото, трайно се е ползвал като
друг вид недървопроизводителна гора , като преди да
се предвиди неговото застрояване, не е била извършена промяна на
предназначението на имота съгласно чл.12 ал.2 от ЗУТ.Действително, в издадената
виза е посочено, че обекта е с предназначение „ курортно строителство”, но с
оглед останалите писмени доказателства, свързани с липсата на ПУП-ПРЗ за имота
и за промяна на неговото предназначение, не може да се приеме, че този документ
е бил достатъчен да се реализира в цялост задължението на консултанта по
смисъла на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. С оглед на това съдът намира, че оценката за
съответствие очевидно е била направена без да се извърши реална проверка дали
проектите съответстват на предвижданията на подробния устройствен план.
Съобразно доказателствата по делото
съдът намира за безспорно установено и че показателя плътност на застрояване в
инвестиционния проект е бил превишен.От заключението на съдебно-техническата
експертиза и от обясненията на вещото лице в хода на съдебното следствие се
установява, че е налице разлика между общата площ на имота посочена във визата
и в ПУП-ПЗ.Във визата е посочено, че имота е с площ от 1 876кв.м., а в плана за
застрояване- 1 861 кв.м. , тъй като е бил редуциран след улична
регулация.При така установената реална площ на имота от
Не спори между страните, че макар между възложителя и „В и К Варна ООД
да има предварителен договор от 05.02.2016г., в него изрично е посочено, че не
се разрешава заустването в битова канализация до
разрешаване на проблема с ПСОВ „Зл.Пясъци”.В доклада за съответствие , в част
„В и К“ е предвидено изграждане на приемник на битово-фекалните
води от сградата с SBR система за модулярна пречиствателна станция- PipeLife ,
разположена в североизточната част на имота.Избраната система била с шест
резервоара, като самата система представлявала реактор с
последователно-периодично действия, с възможност за пречистване на отпадна вода
от 40 до 250 обитатели.Предвидено е, че приемника на пречистената вода от
локалната ПСОВ са два вкопани РЕ резервоара, като събраната вода ще се ползва
за поливи нужди в имота.Тази част на дадената
положителна оценка за съответствие обаче не е била съобразена с изготвеното
инженерно-геоложко проучване, което съдът служебно изиска и приобщи към
доказателствата по делото.От неговото съдържание е видно, че имота попада в обсега на древен свлачищен циркус "Аладжа
манастир". В самия имот няма проява на съвременни, активни свлачища. Имотът
отстои на около 300 м. от активно свлачище "Трифон
Зарезан", вписано в регистъра по чл. 95 ал.2 от ЗУТ
с № VAR 06.10135-04-02.В хода на проверката контролните органи , при справка в публичния регистър по чл. 95, ал.2 от ЗУТ , са установили, че имота е в непосредствена близост и с друго
потенциално свлачище, вписано в регистъра под № VAR 06.10135-04-04. Съгласно
схемата за инженерно-геоложко райониране към ОУП на Община-Варна, имота попада
в подрайон "Аб" ,
а именно територии , съседни на такива , с активни свлачищни и абразионни процеси, част от район "А" включващ
териториите засегнати от стари, стабилизирани и съвременни активни свличания и абразионни участъци по чл. 29, ал.2 от Правилата и
нормативите на ОУП. В инженерно-геоложкото проучване, предвид спецификата на
територията и като са взети предвид разчетите за устойчивост на склона, са
дадени препоръки, отпадните битови води задължително да се заустят
в канализационна мрежа с цел предотвратяване на овлажняването на земната
основа.Външните В и К проводи е следвало да се изпълнят според изискванията за
полагане в потенциално опасни свлачищни терени, като се осигури лесен достъп за
ревизия. Така дадените препоръки не са били съобразени при изготвяне на част „В
и К“ от проекта, респективно дадената
оценка за съответствие не е била съобразена
с изискванията и препоръките дадени в инженерно-геоложкия доклад и
изискванията за строителство в потенциално опасни терени. Безспорно липсват
предвиждания за заустване на отпадните води в уличната канализация, а е
предвидено използването на локална пречиствателна станция, като отделно от това
пречистената вода е предвидено да се ползва за поливни нужди. Съгласно чл. 32
от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП зоните с древни, условно
стабилизирани свлачища от инженерно-геоложки район
"А", в които бъде допуснато застрояване по реда на чл. 30, ал. 2,
строителство се разрешава след: извършване на конкретно инженерно-геоложко
проучване, доказващо устойчивостта на терена, в който попада конкретния
урегулиран поземлен имот в естествено състояние, по време на строителство и
експлоатация; изграждане на необходимите системи за отвеждане на повърхностните
и битовите отпадни води от цялата местност. Безспорно тези изисквания не са
спазени, а имота, за строителството на който е дадена положителна оценка за
съответствие, попада в зона на условно стабилизирано
свлачище, видно от самото инженерно-геоложко проучване.Поради това съдът
намира, че в случая не е спазена и нормата на чл. 143, ал.1, т.3
от ЗУТ доколкото липсва договор с ВиК за
присъединяване към канализацията за отвеждане на битовите отпадни води от
имота.В този смисъл е и Решение № 1869/26.10.2017г. по адм.
дело № 836/2017г. на Административен съд-Варна.
Съдът намира, че неправилно
наказващият орган е приел, че при даване на положителната оценка за
съответствие е била нарушена нормата на чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ.Прието е, че е
липсвала оценка за въздействието върху околната среда и защитена зона,
изискуема по смисъла на чл.21 от Наредба № 1/30.03.1993г. на МТРС, макар да е
било предвидено премахването на 48 броя дървета.Нормите на тази наредба обаче
са неприложими в настоящият случай, тъй като тя е издадена на основание чл.201
ал.1 от ЗТСУ /отм/. В § 20 към заключителните
разпоредби на ЗТСУ , разпоредбите на ЗУТ отменят Закона за териториално и селищно
устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр. бр. 32
от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от
1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986
г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр.
15 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79
от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и
86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.), като подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на Закона за териториално и селищно устройство, се прилагат
до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не
противоречат на новоприетия закон. В конкретния случай, на 02.04.2009г. на основание
чл. 62 ал.10 ЗУТ от Общинският съвет на гр.Варна е издадена
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на Община Варна, която очевидно не е била взета предвид от
наказващият орган.Поради това съдът намира, че неправилно е било прието, че
дружеството е допуснало нарушение на отменен подзаконов нормативен акт.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че действително от страна на „ С.к.с.“ ООД е била дадена положителна
оценка за съответствие в нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 от ЗУТ.
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.237 ал.1
т.6 от ЗУТ е предвидено наказание за лице, което е извършило оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142 ал.5
от ЗУТ, каквото е налице в настоящия случай.Правилно на „С.к.с. ” ООД е била
наложена „имуществена санкция” в минималния предвиден от закона размер от
30 000лв.
Доколкото обаче бе констатирана липса на
компетентност на наказващият орган,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В-05-ДНСК-113/27.07.2017г., с което
на „С.к.с.” ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 30 000 лв. на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: