РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Кюстендил, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от Граждански процесуален
кодекс (ГПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Съдът е сезиран с молба на М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул.
„*****“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **.
Молителят твърди, че е роден в Кралство Испания, но живее в България
от няколко години. Фамилното му име е С., което е презимето на майка му, a
това бил редът на формиране на имената в Испания. Същевременно това не
съответствало на чл. 14, ал. 1 от ЗГР. Сочи, че чувства неудобство при
представянето си с фамилното си име, което поради наставката си – ова,
кореспондира с женски пол, от който не е молителят. Намира името си освен
за противоречащо на правилата в България за формиране на имената, то и за
обществено неприемливо и го счита за опозоряващо
Поради изложеното се поддържа искане за постановяване на решение,
с което съдът да допусне промяна във фамилното име на молителя име от
"С." в "С." като разпореди същият да бъде вписан в регистрите на Община
Кюстендил, както следва: М. М. С.
В срока по чл. 131 от ГПК Община Кюстендил не е депозирала
отговор.
В същия срок Районна прокуратура - Кюстендил също не е изразила
становище по предявения иск.
1
В съдебно заседание депозираната молба се поддържа от процесуалния
представител на молителя.
Представителят на Районна прокуратура – Кюстендил изразява
становище за основателност на молбата, а Община Кюстендил не изпраща
представител.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите
на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК),
съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и то го
отличава от другите лица в обществото (чл. 1, ал. 3 от ЗГР). Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗГР то се състои от собствено, бащино и фамилно име, а трите части на
името се вписват в акта за раждане. Разпоредбата на чл. 13 ЗГР допълва, че
бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се
вписва с наставка – ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. Според указаното в чл. 14, ал. 1 от с.з. пък,
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. В съдебната практика е застъпено становище, че значимостта на
важните обстоятелства, налагащи промяната на имената следва да се
преценява в контекста на всеки отделен случай. В т.см. решение №
346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС. Такива важни по смисъла на закона обстоятелства биха били
лични или обществени обстоятелства, които биха направили носенето на
съответното име, лично или обществено неудобно или неподходящо, като
тази преценка обаче, винаги следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и чл.14 ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното
и фамилно име на всяко физическо лице. Въпреки това принципно правило
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното
отношение на заявителя.
При посочените разрешения на съдебната практика и указанията на
закона, съдът взе предвид, че по делото е приложено удостоверение за
2
раждане на молителя, от което е видно, че той е роден на 27.08.2003 г. в
Испания от родители Л. С. А. и Е. М. С., като е записана с името М. М..
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля М., леля на молителя, се установява, че същият търпи
множество и перманентни неудобства при посочване на фамилното си име
пред други лица, тъй като то окончава по начин, характерен за женски пол, от
който той не е. това пораждало присмех у другите и неудобство при молителя
и налага изтъкването от негова страна, че не е жена.
От възприетата по-горе фактическа обстановка се установява, че
молителят е български гражданин и е лице с установено бащинство, и
относно неговото име са приложими цитираните разпоредби на чл. 13 и чл.14,
ал. 1 ЗГР. В разрез с тези разпоредби е формирано фамилното му име, което
съобразно пола му /мъжки/ не окончава на –ов, а вместо на това на –ова, което
се дължи на законодателството на страната, в която е роден – Испания,
изискващо фамилното име на лице да е идентично с презимето на майка му –
С.
При тези установени обстоятелства съдът намира, че фамилното име на
молителя е едновременно „осмиващо“, а и са налице „важни обстоятелства“
по смисъла на закона за допускане на исканата промяна. В тази насока са и
показанията на свидетеля, които съдът цени по правилата на ГПК, като им се
доверява, т.к. са последователни, логични и безпротиворечиви. Те не са
опровергани и от доказателствата по делото. Исканата промяна е позволена от
нормите на ЗГР, и поради констатирани важни обстоятелства налагащи я,
молбата за промяна на името на молителя е основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото молителят след влизането на решението в сила,
следва да носи фамилното име „М. С.“ и да се именува М. М. С., който факт
следва да бъде отбелязан надлежно в регистрите за гражданско състояние и
съответното Бюро за съдимост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна във фамилното име на М. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „******“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **, като занапред той ще носи
фамилното име „М. С.“ и ще се именува М. М. С.
На осн. чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата,
издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от
22.08.2017 г., след влизане в сила на решението ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
съобщения до служба „Гражданска регистрация и административно
3
обслужване“ на областно равнище и на съответното Бюро за съдимост при
Районен съд - Кюстендил, а на община Кюстендил – заверен препис от
съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – спр. чл. 537, ал. 1 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4