Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 10.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря: ВАЛЯ Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД №987 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 20-0906-000733/28.07.2020
година на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., са наложени на Н.И.П., ЕГН: ********** ***, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за това, че на 21.05.2020 год., около 14.40 часа в гр. Ловеч
на ул. „Княз Имеретински“ в посока към кръстовището с ул. „Трети март“ е
управлявал собствения си л.а. **** рег. № *****, като автомобила не е бил регистриран по надлежния ред. С
Постановление №970/2020 г. Ловешка районна прокуратура отказва да образува ДП
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и го изпраща за налагане на
административно наказание, с което е
извършил:
1. Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Н.И.П., който го обжалва в срок, чрез адв.
А.М. от ЛАК и моли да бъде отменено
обжалваното НП, като неправилно, необосновано и противоречащо на закона. Сочи,
че НП е издадено в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН, тъй като
при издаването му АНО не е изяснил всички обстоятелства, касаещи констатираното
нарушение, и дали се касае за умишлено деяние
и да представи доказателства за тях. Сочи, че събраните по делото
доказателства сочат на липса на умисъл от негова страна. Не оспорва
обстоятелството, че на процесната дата и час е управлявал процесното МПС, както
и че е бил спрян за проверка от органите на полицията, но излага, че в средата
на м. март 2020 г. закарал автомобила на сервиз находящ се в гр. Ловеч, до
площадката на Завод „Балкан“, тъй като не бил пален от много време и имал нужда
от ремонт. Сочи, че години наред използвал обществен транспорт, а не личния си
автомобил, но заради извънредните мерки 2020 г. се наложило да използва
автомобила си, тъй като нямало по какъв друг начин да се придвижва. Сочи, че
имало проблеми с транспорта, съпругата му и синът му били болни, а се налагало
да се грижи и за тъста и тъща си, които живеели в с. Тепава. Сочи, че тъща му
била с мозъчен инсулт, а на тъста му сложили катетър със съмнения за рак на
простата. Излага, че автомобила му бил със стари регистрационни табели, че не
го бил регистрирал и че същия стоял в гаража, защото четири години бил с София.
Излага, че бил платил всичко на автомобила и му се обадил майстора да отиде да
го вземе. Сочи, че било четвъртък следобед, но последния му казал, че спешно
трябва да го вземе, тъй като имало много автомобили и нямало къде да го държи
през нощта, а се опитвали да крадат части от сервиза, като неговия автомобил
бил най – стар и отворен. Сочи, че отишъл и натоварил всички подменени части в
багажника, като се уговорил да отиде до КАТ и да си сложи нови табели. Излага,
че през това време жена му, му се обадила по телефона, че и се е подул крака
при което той се изплашил тъй като тя
имала тромбофлебит на вена и едно
запушване означавало смърт, поради което вместо в КАТ решил първо да се отбие
до домът си и тогава да отиде до КАТ. Сочи, че пътувайки към домът си, тъкмо
завил по ул. „Княз Имеретински“, когато бил спрян от полиция, които му
обяснили, че управлява със стар регистрационен номер, което е престъпление.
Излага, че обяснил на полицейските служители, че автомобила е негов, и че тъкмо
излиза от ремонт, като в същия ден имал уговорка да промени регистрацията му,
но че междувременно му звъннала съпругата му, която му обяснили, че има
здравословен проблем и затова той първо се прибрал до домът си. Излага, че
полицаите му казали, че ще му съставят акт, като след това го придружили до
домът му, където той свалил регистрационните табели на автомобила и им ги
предал. Сочи, че още на следващия ден наел платформа и автомобила бил закаран в
КАТ, където бил регистриран. Сочи, че в двора на КАТ му казали да придвижи
автомобила на собствен ход до мястото, където се чакало за пререгистрация на
номера. Излага, че в КАТ имало технически проблем и там автомобила му стоял три
или четири дни, като той през деня стоял там, а през нощта го заключвал на
площадката и се прибирал. Излага, че НП е издадено в противоречие с
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, като в същото било посочено, че Постановлението
на РП Ловеч е за отказ да се образува ДП, каквото постановление не му било
връчвано, а с отказът можело само да се потвърди, че деянието не било извършено
виновно. Сочи, че освен това бил извършил деянието по непредпазливост поради
небрежност, като е можел и е бил длъжен да предвиди, че управлението на
автомобил стар модел регистрационни табели могат да настъпят вредни последици.
Счита, че деянието макар и формално да осъществява признаците на
административно нарушение от обективна страна, то предвид начина на извършване
на деянието, извършеното нарушение е с незначителни вредни последици и с по –
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този
вид, като нарушението е могло да бъде отстранено веднага от контролните органи.
Счита, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което моли НП
да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. За него се явява и процесуалният му представител адв. М. от ЛАК, която
моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Моли съда да вземе предвид, че деянието не е
извършено виновно, и че от субективна страна липсва умисъл за извършване на
престъпление или нарушение на ЗДвП. Излага, че доверителят и Н.П. е с много
добри характеристични данни, зачита законите, като не било без значение и
обстоятелството, че автомобила е бил с регистрационни табели, като регистрацията
е била служебно прекратена, което било видно и от доказателствата представени
от Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. Излага, че доверителят и бил оказал пълно
съдействие, включително и при сваляне на регистрационните табели, като в
последствие при регистрацията на автомобила му било указано да придвижи
автомобила на собствен ход. Счита, че в този смисъл липсвал какъвто и да е било
умисъл за извършване на нарушение, поради което моли съда да отмени процесното НП
издадено от Началник Сектор ПП Ловеч при ОД на МВР Ловеч като неправилно и
незаконосъобразно. Моли да им бъдат присъдени и направените разноски съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – ОД на МВР – Ловеч,
сектор ПП - Ловеч, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Р.И., П.Ц.Р.
и М.Л.П., от становището на жалбоподателят и неговия процесуален представител,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В
РП Ловеч с Разпореждане за
възлагане на проверка по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ от 08.06.2020 г. по пр. пр.
970/2020 г. по описа на РП Ловеч, било възложено на РУ Ловеч да извършат
проверка с цел установяване наличието на достатъчно данни за образуване на ДП
по повод постъпили материали от РУ Ловеч, касаещи управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. В хода на
проверката било установени, че през 1988 г. жалбоподателят П. си закупил нов
автомобил ****“, комби, който бил регистриран по рег. №****стар образец/. МПС П.
управлявал до 2003 г., когато у автомобила възникнала техническа повреда. Тъй
като в същия период П. планирал да замине да живее и работи в гр. София, в края
на 2003 г. той прекратил регистрацията на автомобила и го прибрал в гараж.
Няколко години по – късно П. ***, като продължил да съхранява л.а. в гаража без
да го ползва. През 2020 г. П. решил, че има нужда от автомобил, като на
21.05.2020 г., чрез теглене, той придвижил колата до автосервиз в гр. Ловеч. На
21.05.2020 г. колата бира ремонтирана и била годна за самостоятелно ползване.
Въпреки, че автомобилът нямал валидна регистрация и все още бил с табели с рег.
№ л 1857 г /стар образец, П. се качил на него и го подкарал в гр. Ловеч, с
идеята на отиде директно в КАТ и да регистрира колата наново. Пред това обаче,
той решил да се отбие в дома си, за да разтовари намиращите се на задната
седалка ръждясали и изгнили части от ремонта. Именно така на 21.05.2020 г.,
около 14.40 ч. управлявайки автомобила, без валидна регистрация по ул. „Княз
Имеретински“ в гр. Ловеч, с посока на движение към кръстовището с ул. „Трети март“ бил спрян за
проверка от свидетелите И.И. и П.Р. ***. В тази връзка на П. бил съставен АУАН
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в последствие административно
наказателната преписка била прекратена на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН и сезирана
РП Ловеч поради данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След случая П.
действително регистрирал л.а. под рег. ****.
С Постановление на РП Ловеч за отказ да се образува наказателно
производство по пр. пр. №970/2020 г. по описа на РУ Ловеч от 14.07.2020 г.
наблюдаващия прокурор на основание чл.199 и чл.213, ал.1 от НПК отказал да
образува ДП за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК и прекратил пр. пр. №970/2020
г. по описа на РП Ловеч, като преписката била изпратена на Сектор ПП при ОД на
МВР Ловеч, за преценка относно ангажиране на административно наказателната
отговорност на П.. Въз основа на цитираното по - горе постановление на основание
чл.53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО
приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото - Постановление за отказ да се образува ДП по пр. пр. №970/2020 г.
по описа на РП Ловеч, пр. пр. №970/2020 г. по описа на РП Ловеч и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
В
обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е
Николай Васков Недялков, който е Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, с
оглед приобщените по делото писмени доказателства, в частност Заповед №8121з - 515 от 14.05.2018 год. на министъра на МВР, съдът
намира, че Николай Неделков е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12
от ЗДвП надлежно упълномощен с цитираната по – горе заповед.
Съдът
намира, че се явява неоснователно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателят възражение за допуснати процесуални нарушения, в частност, че Постановление
за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура Ловеч от
14.07.2020 г. по пр. пр. №970/2020 г. по описа на РП Ловеч не е връчено на
жалбоподателят, тъй като съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от НПК
„Прокурорът може да откаже да образува ДП, за което уведомява пострадалия или
неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщение…“,
т.е. жалбоподателят не влиза в кръга на лицата, които следва да бъдат уведомени
за това обстоятелство.
В случая НП е
издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно
който текст „Без приложен акт административно наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производство е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия
орган.”.
В
обжалваното наказателно постановление административно - наказващият орган е
спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение
като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и
като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на
административно-наказателното производство. Нарушението е описано, посочена е
датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които е
извършено.
В
хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН
нарушение е консумирано от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото
по същество, настоящата инстанция намира, че атакуваното НП не противоречи на
буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя нарушение е
съставомерно, като по делото не съществува спор относно личността на
административно - наказателно отговорното лице - това е жалбоподателят П., в
качеството му на водач на собствения си л.а. ******.
Съдът намира, че в хода на
съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от установеното
при извършването на проверка по пр. пр. 970/2020 г. по описа на РП Ловеч.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание, свидетелите И.И. и П.Р. Маринов
потвърдиха констатациите в наказателното
постановление. От показанията на тези двама свидетели, както и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на текста от ЗДвП за който е санкциониран. Съдът кредитира в
цялост показанията на св. И.И. и св. П.Р., които са очевидци на нарушението,
възприели са движението на л.а., управляван от жалбоподателят, и събитията до и
след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на
мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в
хода на съдебното следствие показания от свидетелите И.И. и П.Р. Маринов, са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са
годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира,
че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието
си жалбоподателят формално, от обективна страна е осъществил състава на
административно нарушение, визирано в чл. 140, ал. 1 от НПК, съгласно който
текст „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. …”.
В хода на административно -
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. НП
съдържа изискваните в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, като в същото пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Съдът обаче намира, че АНО не е
съобразил разпоредбите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.54 от ЗАНН, а именно да
прецени административното нарушение дали е извършено виновно от жалбоподателят,
като не е отчел и причините за управление на л.а., които са станали известни в
хода на полицейската проверка и са отразени и в постановлението на РП - Ловеч.
Не е изложил и съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е
установено по делото, че в процесния ден жалбоподателят е управлявал инцидентно
автомобила, като целта му е била да придвижи същия от мястото където автомобила е бил оставен на ремонт
до Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч за да го регистрира, като междувременно по
телефона му звъннала съпругата му, която го помолила да се прибере тъй като не
се чувствала добре, а и той решил освен това да се прибере до домът си, за да
остави намиращите се в багажника резервни части, когато именно тогава бил спрян
за проверка от полицейските служители. В тази връзка са и показанията на разпитаната
по делото св. П. от които се установява, че по молба на майстора на когото
процесния л.а. бил оставен за ремонт, съпругът и отишъл да го прибере, тъй като
последния му звъннал по телефона и му казал, че спешно трябва да отиде и да
прибере автомобила, тъй като в сервизното помещение нямало място, а ако я
остави навън съществува опасност през нощта да стане обект на кражба, или да
бъде разбита, тъй като имало подобни инцидента свързани с други автомобили
оставени му за ремонт. Установява се, че съпругът и веднага тръгнал, за да
прибере л.а., като и казал, че на връщане, ще закара автомобила в КАТ, за да го
регистрира. Установява се, че последната била оперирана от тромбофлебит, както
и че докато чакала мъжът си –
жалбоподателят П., да се прибере, кракът и се подул при което тя се изплашила и
му звъннала по телефона с молба да се прибере, като му казала, че има нужда от
помощ. Установява се, че тъй като последния се забавил, тя му звъннала отново
по телефона при което разбрала, че е спрян за проверка 2от органите на
полицията. Съдът кредитира показанията на св. П., като
няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелката
П. за обстоятелствата за които свидетелства са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с обстоятелството
какво е наложило жалбоподателят да отиде първо до домът си преди да посети
сектор ПП, за да регистрира автомобила и са годни да обосноват описаното от нея.
Обстоятелството, че св. Пенчева е съпруга на жалбоподателят не е достатъчно за
да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата, които възпроизвежда в показанията
си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите събрани по делото доказателства.
При преценката на всички събрани
доказателства, съдът стига до извод, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не е извършено виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което
неправилно е ангажирана неговата отговорност. От друга страна дори да се
приеме, че нарушението е извършено виновно, то предвид начина на извършването
му, липсата на вредни последици, обстоятелството, че е налице инцидентно
управление на процесния л.а. от страна
на жалбоподателят и това, че няколко дена след проверката автомобилът действително
е бил регистриран по надлежния ред, следва да се приеме, че деянието е с по -
ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид и са
налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен
случай по чл.93, т.9 от НК.
По изложените съображения, съдът
приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид
изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до пълния размер от
150.00 лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът
на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус
санкцията, наложена с НП, е в размер общо на 200.00 лв. и изчислен по
приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 150.00 лева се явява
основателно, тъй като там е фиксиран размер от 300 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият
орган, а това е ОД на МВР – Ловеч като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019
г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
/ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр. Ловеч следва да заплати на Н.И.П., ЕГН: ********** *** сумата
от 150.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в
съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0906-000733/28.07.2020 година на Николай Васков Недялков, Началник на сектор
ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., с което са
наложени на Н.И.П., ЕГН: ********** ***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на Н.И.П., ЕГН: **********
*** сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :