Присъда по дело №387/2022 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ към присъда от 08.12.2022г.. по НОХД № 387/2022 г. по
описа на РС-Ихтиман.

Районна прокуратура- Ихтиман е внесла в съда обвинителен акт срещу
А. О. А. за това, че в условията на продължавано престъпление – за времето
от 21.09.2016 г. до 21.10.2016 г. в гр. Ихтиман, област Софийска,
противозаконно е присвоила /не е отчела в касата на „***“ ЕООД/, чужда
движима вещ – сумата от 3204,74 лв., собственост на „*****“ ЕООД, която
владеела на правно основание - плащане по застрахователни полици:
- №*******
както следва:
На 21.09.2016 г. - сумата от 367,90 лв., предадена й като част от
плащане по застрахователна полица № *****
На 30.09.2016 г. - сумата от 777,61 лева, предадена й като плащания по
застрахователни полици:*******
На 07.10.2016 г. - сумата от 1696,70 лева, предадена й като плащания по
застрахователни полици:*****
На 14.10.2016 г. - сумата от 272,15 лв., предадена й като плащания по
застрахователни полици:****
На 21.10.2016 г. - сумата от 90,38 лв., предадена й като плащания по
застрахователни полици:*******
- престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 08.12.2022г.,
защитникът и подсъдимият са направили искане за провеждане на
диференцираната процедура, а именно - съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в Глава 27 от НПК.
Съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК и на основание чл. 372 от НПК е разяснил на подсъдимия правата му по
чл. 371 от НПК, като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371,
т.2 от НПК, като признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Това искане се подкрепя и от неговия защитник.
Съдът, прилагайки диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл.371, т. 2 от НПК, на основание чл.372, ал. 4 от НПК е
констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство и с протоколно определение е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
1

обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа
първоначално повдигнатото обвинение, а счита, че с оглед новонастъпилите в
съдебна фаза факти и събраните за тях доказателства са налице
предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 206, ал. 6
от НК. Пледира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер.
Защитникът поддържа, че е приложим привилегированият състав на чл.
206, ал. 6 от НК, както и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК,
поради което следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника.
В последната си дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. О. А. ЕГН **********, е родена на 23.01.1973 г. в гр.
Ихтиман, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена,
трудово ангажирана, неосъждана .
Свидетелят М.Р.П. била собственик и управител на „***“ ЕООД.
Дружеството било лицензиран застрахователен брокер от 2013 г., като
основната му дейност се състояла в сключване на различни видове
застраховки (гражданска отговорност, имуществено, каско, злополука и
други). Дружеството имало офис в гр. София и през 2016г. Петрова решила да
разшири дейността си и в град Ихтиман. Пуснала обява в www.jobs.bg и не
след дълго с нея се свързал обвиняемата А. О. А., която й обяснила, че има
офис в гр. Ихтиман и се занимава с пенсионно осигуряване, като освен това
преди време се е занимавала и със застраховане. П. и А. се срещнали и
договорили условията на съвместната им дейност. На 08.02.2016 г. А.
подписала трудовия си договор и длъжностната си характеристика.
Задълженията на обвиняемата включвали да предлага на клиенти
сключването на различните видове застраховки от името на „Д***“ ЕООД, да
сключва тези застраховки, като получава премията за тях от клиента, да
съхранява предоставените й полици, както и да отчита полиците и получените
от клиентите пари. Срокът за последното бил 5 дни от сключването на
застраховката.
До лятото на 2016 г. А. А. изпълнявала своите задължения, като
първоначално всеки петък пътувала до София и предоставяла отчет за
сключените застраховки, като носела попълнените полици и събраните за тях
2

пари. Намирайки различни поводи, А. спряла да идва до град София и
започнала да изпраща попълнените полици по куриерска фирма „***“, като
превеждала парите за тях по банков път - по сметка № ***** в „*****“ АД.
Сумите, фигуриращи в отчетите, които тя изпращала на П., обаче не
отговаряли в цялост на сумата, превеждана от А. по банковата сметка на
„****“ ЕООД. На въпросите на свидетеля П. за причината за това
обстоятелство обвиняемата отговаряла уклончиво. Горният факт принудил
П.да прекрати трудовия договор на А. с „*****“ ЕООД на 08.08.2016 г. В
обвиняемата обаче останали множество бланки, стикери и зелени карти на
различни застрахователни компании. През месеците септември и октомври
2016 г. А. продължила да сключва застраховки от името на „****“ ЕООД и да
изпраща отчети на П., които тя приемала без да се противопоставя. Сумите в
тези отчети отново не кореспондирали с преведените от А. средства по
банковата сметка на „*****“ ЕООД. Въпреки многократните опити на П. да
открие А. и да получи останалите в А. бланки, стикери и зелени карти на
различни застрахователни компании, за които същата все още не била
сключила застраховки, последната не отговаряла на позвъняванията и не
върнала намиращите се у нея документи. Свидетелят П. обявила
застрахователните полици, по които все още нямало сключени застраховки от
А., за невалидни и уведомила съответните застрахователни компании.
На 24.02.2017 г. свидетелят М. П.подала жалба в СРП, а след извършена
проверка по случая било образувано ДП на основание чл.212 ал.1 от НК.
В процеса на разследването било установено, че за времето от
21.09.2016 г. до 21.10.2016 г. в гр. Ихтиман, област Софийска не е отчела в
касата на „***“ ЕООД сумата от 3204,74 лв., собственост на „*****“ ЕООД,
която владеела на правно основание - плащане по застрахователни
полици:**********
До 10.11.2022г. горепосочената сума в размер на общо 3204,74 лв. била
изцяло възстановена от подсъдимата на дружеството *****“ ЕООД.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз
основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, ал.
1, т.2 от НПК, подкрепящите го доказателства и доказателствени средства от
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите П., П. и
Н.; обяснения на обв./подс. А.; заключение на Съдебно икономически
експертизи; справка от ТД НАП София област; трудов договор; длъжностна
характеристика; правилник за вътрешния трудов ред в „*****“ ЕООД;
хронологична ведомост на „*****“ ЕООД; извлечение от движението на
паричните средства по банкова сметка; справка за съдимост; застрахователни
полици и предоставени документи от застрахователни компании; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на А. А.; писмо от
ощетеното юридическо лице във връзка с пълното възстановяване на
дължимите суми от страна на подсъдимата.
3

Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна страна за времето от 21.09.2016 г. до 21.10.2016 г. в гр.
Ихтиман, област Софийска, подсъдимата противозаконно е присвоила /не е
отчела в касата на „***“ ЕООД/, чужда движима вещ – сумата от 3204,74 лв.,
собственост на „****“ ЕООД, която владеела на правно основание - плащане
по застрахователни полици:
*************
Предметът на престъплението- сумата от 3204,74 лв., представлява
движими вещи, които се явяват "чужди" по отношение на подсъдимия.
Същите са били собственост на ощетеното юридическо лице „*“ ЕООД и са
се намирали във фактическа власт на подсъдимия на правно основание- били
са му предавани от различни клиенти във връзка със сключване на различни
видове застраховки от името на „*“ ЕООД.
Правните и фактически действия, които подсъдимият е следвало да
извършва след сключване на застраховките са се изразявали в превеждане на
получените от клиентите парични суми по банковата сметка на дружеството.
Подсъдимият обаче не е изпълнил това си задължение, а е задържал
паричните суми за себе си. Този извод касае както периода на действие на
трудовия договор на подсъдимия с дружеството, така и периода след
прекратяването на трудовия договор, тъй като подсъдимият е продължил да
сключва застраховки от името на дружеството, а последното не се е
противопоставило на тези действия.
Тези действия на подсъдимия съставляват изпълнителното деяние на
престъплението, тъй като се касае за акт на имуществено разпореждане с
чуждото имущество и в свой интерес.
В пряка последица от това поведение на подсъдимия е и настъпилият
съставомерен престъпен резултат, изразяващ се в засягане на възможността
на собственика на вещите да си служи и да се разпорежда с тях.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че поверените му вещи –
предмет на престъплението, са чужди спрямо него, съзнавал е правното
основание, на което ги владее, както и че действията на разпореждане излизат
извън пределите на предоставените му правомощия. Във волево отношение
4

подсъдимият е искал да се разпореди противозаконно с инкриминираните
вещи в свой интерес.
Описаните деяния са извършени от подсъдимия при идентична
обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на
вината, поотделно всяко от тях осъществява състава на престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, поради което следва да бъде прието, че всяко следващо
деяние се определя като продължение на предшестващото го и поради това
цялостната престъпна дейност на подсъдимия следва да бъде квалифицирана
като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК .
В случая следва да бъде приложен привилегированият състав на чл.
206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК, тъй като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд присвоеното имущество е било заместено.
Поради това подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, като беше
оправдан по първоначалното обвинение да е извършил престъпление по
чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението, в извършването на което подсъдимият беше признат
за виновен, а именно чл.206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК.
Ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК "... както и при множество
престъпления", не се отнася за продължаваните престъпления, поради което
институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006 г.
престъпления при условията на чл. 26 НК, когато са налице и останалите
предпоставки, предвидени в закона (Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010
г. по тълк. д. № 2 / 2010 г. на Върховен касационен съд, ОСНК).
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК, причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени, поради което съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК и същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
При определяне на размера на санкцията съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства самопризнанието в дадените на ДП обяснения,
тежкото финансово състояние на подсъдимия и добрите характеристични
данни.
Не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл. 78а НК.
Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство и
5

възстановяването на вредите, доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл. 78а НК.
Като отегчаващи вината обстоятелства беше отчетено осъществяването
на продължаваното престъпление чрез голям брой деяния.
Поради това размерът на административната санкция, която следва да
понесе подсъдимият съдът определя на на 1000 лв.. Същата би изиграла както
превантивна роля спрямо поведението на лицето, така и върху останалите
членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, чл.3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати
направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	24
Дата:	8 декември 2022 г.
Съдия:	Светозар Любомиров Георгиев

Дело:	20221840200387
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2022 г.

Присъда по дело №387/2022 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите