№ 36358
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септе....и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110140772 по описа за 2024 година
Производството е образувано с искова молба от ищеца В. Я. Д., ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адвокат В. С. П. срещу
дирекция „.....“ (....) към /.../ (....).
Ищецът моли съда да призове страните на съд, където да докаже
претенциите си и да се постанови съдебно решение, с което да се уважат
следните искове: 1) иск за обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в
едно с мораторна лихва; 2) мораторна лихва за периода от 30.04.2024 г. до
завеждане на исковата молба; 3) иск за „вещево доволствие, ведно с
мораторна лихва; 4) иск за индивидуална награда ведно с мораторна лихва; 5)
мораторна лихва за забава върху изплащането на индивидуалната награда за
периода от 30.04.2024 до дата да депозиране на исковата молба; 6) иск за
разноски по изпълнителен лист; 7) иск за обезщетение на основание чл. 122,
ал. 3 ЗДСл ведно със законна лихва за забава; 8) лихва за забава върху
обезщетението по чл. 122, ал. 3 ЗДСл за периода от 30.04.2024 до подаване на
исковата молба.
Ищецът обосновава претенциите си на следните твърдения. Твърди, че е
бил страна по служебно правоотношение като е заемал длъжност началник-
отдел „.....“ до 28.09.2023 г., когато със заповед рег. № 8121 К-
12019/27.09.2023 на министъра на вътрешните работи, служебното
правоотношение е било прекратено. Служебното правоотношение е
прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител
(ЗДСл) поради съкращаване на длъжността.
Ищецът е обжалвал заповедта пред Административен съд София – град
по административно дело № 9895/2023 г. С решение № 7526/04.12.2023 на
АССГ, жалбата не е била уважена. Първоинстанционното решение е
обжалвано на втора инстанция пред Върховен административен съд, който с
решение № 4868/17.04.2024 г. уважава касационната жалба и отменя
първоинстанционното решение като неправилно, както отменя и заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна.
1
В законоустановения срок за възстановяване на предишната длъжност
ищецът се явил в министерството на вътрешните работи съгласно заявление с
вх. № 812100-8313 от 30.04.2024 г. Със заявление с вх. № 812100-8311 от
30.04.2024 г. заявява да му се изплати обезщетение съгласно чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл, за периода за който е останал без работа поради незаконното
прекратяване на служебното правоотношение, както и със заявление с вх. №
812100-8312 от 30.04.2024 г. да му се изплатят направените разноски във
връзка с делото по обявяване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение за незаконосъобразна.
Ищецът твърди, че не е бил възстановен на предишната длъжност в
законоустановения срок.
Със заповед на министъра на вътрешните работни № 8121к-
9152/31.05.2024 г., ищецът е възстановен на длъжност началник-отдел
„...........“ към .... на ..... Копие от заповедта е била получена от ищеца на
19.06.2024 г.
В срока е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна,
представлявана от гл. юрисконсулт Ани Цветкова, в който се възразява за
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Ответната страна оспорва предявените искове с правно основание чл.
104, ал. 1 ЗДСл и чл. 122, ал. 3 ЗДСл като недопустими поради липса на
подсъдност. Навежда аргументи, че правоотношенията между страните във
връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са
административно правни, поради което претенциите се основават на
незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и
следва да се разгледат по реда на АПК от компетентен административен съд.
Възразява, че исковата молба е недопустима в цялост поради липса на
пасивно легитимирана страна по делото. Твърди, че .... не се явява страна по
правоотношението на страните, защото няма правомощия да назначава
държавни служители. Искът следва да бъде насочен към .... като
първостепенен разпоредител с бюджет и орган по назначението.
Възразява в условията на евентуалност, че исковете са неоснователни
като изтъква, че искове с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и чл. 122, ал. 3
ЗДСл и искът за разноските по дело за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване, както и лихвите към тях са погасени и представя доказателства.
Твърди, че за останалите искове липсва правен интерес.
Настоящият съд след като извърши проверка съобразно императивните
реквизити счита че не е компетентен да разгледа исковата молба. Мотивите за
това са следните:
Ищецът е конституирал като ответник по делото дирекция „.....“ към /.../.
Предмет на спора са притезателни имуществени права на ищеца, които са
нарушени поради бездействието на ответника да изплати съответните суми. За
2
да се счита посоченият ответник за надлежна страна по делото то той трябва
да носи задължение по служебното правоотношение с ищеца за изплащане на
твърдените суми и задоволяване на правата на ищеца.
Предмет на делото са твърдените правата на ищеца, част от
съдържанието на служебно правоотношение между него като държавен
служител и компетентен властнически орган по назначаването. Служебните
правоотношения са от категорията на публичните, защото се уреждат от
метода на власт и подчинение. Държавните служители са лица, които по
силата на административен акт за назначаване заемат платена щатна длъжност
в държавната администрация и подпомагат орган на държавна власт при
осъществяване на неговите правомощия. Затова законодателят е урегулирал
този кръг обществени отношения със специални закони – Закон за държавния
служител, Закон за Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗДСл, държавният служител се
назначава от компетентен орган на държавна власт. Актът за назначаване е
юридическият факт, от който се поражда служебното правоотношение и
конституира страните по него. От една страна е държавният служител, а от
другата е властническият орган по назначаването. Следва да се има предвид че
ЗДСл е в съотношение общ към специален със З...., където също се съдържат
правила относно органите по назначаване на държавните служители. Според
разпоредбата на чл. 158, ал. 1 министърът на вътрешните работи или
определено от него длъжностно лице от състава на министерството назначава
държавните служители на висши и ръководни длъжности. Следва да се
заключи, че министърът като орган на държавна власт носи компетентност да
издава заповед, от които да възникват служебните правоотношение.
Ищецът по делото е бил назначен и възстановен на длъжност началник-
отдел. Съгласно характеристиките на щатната длъжност, тя попада в
категорията на ръководна длъжност. Видно от приложените документи
заповедите за прекратяване и възстановяване са издадени от министъра на
вътрешните работи. Не са представени доказателства нито в исковата молба,
нито в отговора на исковата молба, дали има делегиране на правомощия от
страна на министъра към друг орган във ведомството на .....
Съгласно чл.344 ал.4 КТ споровете относно законността на уволнението
са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са
споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 1
ЗДСл той урежда възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и
по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е
предвидено в специален закон. Разграничителният критерий между трудовите
и служебните правоотношения е методът на регулиране. Трудовите
3
правоотношения възникват между частни субекти и се регулират с метода на
равнопоставеност, докато служебните правоотношения са между частен
субект и орган на държавна власт и се регулират от властническият метод.
Трудовите правоотношения възникват от сключването на трудов договор
между страните, докато служебните правоотношения възникват с
административен акт на органа по назначаването, който упражнява своята
властническа компетентност.
Статута на служители в администрацията може да бъде уреден
посредством трудово правоотношение или служебно правоотношение.
Съгласно чл. 12 от Закона за администрацията дейността в администрацията се
осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение. Редът за назначаване и статутът на държавните служители
се определя със закона. Служителите по трудов договор в администрацията се
назначават по Кодекса на труда.
Характеристиките на вида правоотношение на служители в
администрацията се извличат от 1) правопораждащият юридическият факт; 2)
характеристиките на заеманата длъжност; 3) статута на другата страна по
правоотношението.
По настоящото дело правопораждащият юридически факт, от който
възниква правоотношението на ищеца е заповед на министъра на вътрешните
работи. Министърът е орган на държавна власт. Заповедите, който той издава
са волеизявление на държавен орган в рамките на предоставената по закон
компетентност. Тези волеизявления съгласно разпоредбите на АПК
представляват административни актове. Заповедта по назначаване следва да
бъде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Тя е
волеизявление на властнически орган, адресирано към персонално
определено лице, с еднократност на действието. Правомощието за издаване на
такава заповед произтича от З.... и ЗДСл.
Характеристиките на заемната длъжност разкриват изпълнение на
държавна служба. Държавните служители са лица, които по силата на
административен акт за назначаване заемат платена щатна длъжност в
държавната администрация и подпомагат орган на държавна власт при
осъществяване на неговите правомощия. Ищецът е назначен за началник-
отдел. Съгласно чл. 5 ЗДСл във вр. с чл. 10 ЗАдм в зависимост от характера на
служебните си задължения държавните служители са ръководни и експерти, а
ръководството в административните структури, се осъществява за отдели от
началник-отдел. Следователно заеманата от ищеца длъжност е ръководна и
попада в критерия за служебно правоотношение.
Ответната страна по правоотношението е компетентен орган на
държавна власт. То не следва да попада в дефиницията за работодател по пар.
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, защото не наема лица за полагане
на труд по трудово правоотношение. В структурата на администрацията може
да се наемат лица на трудово правоотношение и тогава за тях ще се прилагат
4
нормите на Кодекса на труда, включително чл. 61, ал. 2. В тези случаи
отделните дирекции може да бъдат разгледани като работодатели.
От цялостният анализ на правоотношението се заключва, че
правоотношението на ищеца е служебно правоотношение и се урежда по
специалния закон ЗДСл, а не от Кодекса на труда.
Съдът не счита, че са налице основанията за прилагане по аналогия чл.
61, ал. 2, изр. 1 от КТ с аргумент от Тълкувателно решение № 1/2020 на ВКС.
Визираното тълкувателно решение следва да се приложи за служители в
администрацията, които са назначени по трудов договор и заемат трудово
правоотношение. Основанието за прилагане на института на аналогия в
правото не е налице поради липса на празнина в уредбата на обществените
отношения.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се
основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.
128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на
държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за
отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от
административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол
върху административните актове – така Определение № 43 от 12.11.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 29/2020 г., 5-членен с-в, ГК,докладчик съдията Веселка
Марева.
Воден от горното, съдът счита, че исковете следва да бъдат разгледани
от Административен съд София- град.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д. №40772/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на компетентния съд Административен съд
София- град.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1 седмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5