№ 3351
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110157951 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр.чл.79 т ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца суми – неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги, както и искове с правна квалификация чл.422, вр.чл.
345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД – за установяване задължения –
лизингови вноски и неустойки по договор за лизинг, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги е
доставил на ответника същите, който не изпълнил задълженията си за плащане на
месечни абонаментни такси. Поради това дължал тези суми, ведно с
предвидените неустойки по договора. Твърди освен това, че между страните е
сключен договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника
мобилно устройство, като поради неизпълнение на задълженията на ответника
дължал разликата между действителната цена на устройството и
преференциалната такава, заплатена от него. Цели установяването им, ведно с
дължимите неустойки по договора за лизинг. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
1
отговора на ИМ, в т.ч. с твърдения за нищожност на клаузите за неустойка.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за суми –
незаплатени месечни абонаментни такси и неустойки, дължими по договор за
далекосъобщителни услуги, както и суми по и договор за лизинг - разликата
между действителната цена на устройството и преференциалната такава,
заплатена от ответника.
Установено е по делото от приложените в заповедното производство, че
между страните са сключени три допълнителни споразумениа за три
предпочитани номера, по силата на които на потребителя са предоставни три
предпочитани номаря с абонаментен план „Тотал +”. Същите са сключени за срок
от 24 месеца от датата на подписването, като в тях са уговорени размерът на
месечните абонаментни такси, услугите предоставени от оператора, санкции и
неустойки при предсрочно прекратяване на договора, респ. при неизпълнение.
В чл. 4 от допълнителните споразумения е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от договора, по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му
по този договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите
общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в
допълнение към неустойката потребителят дължи възстановяване на част от
ползваната отстъпка от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
на договора. В точка „б” на чл.4 е уговорено, че в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора
или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой
без абонамент, съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.
В т. II, 1 от допълнителното споразумение от ...г. е установено, че с
2
подписване на споразумението потребителят е получил устройство с обща
лизингова цена с абонаментен план 38.16 лв. и стандартна цена на устройството
44.38 лв. и отстъпка от стандартната цена 6.83 лв.
Представен е и договор за лизинг от ..., по силата на който на
лизингополучателя - ответнике предоставено за ползване мобилно устройство
срещу задължение на последния да заплати на лизингодателя общата лизингова
цена, платима на равни лизингови вноски. В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е
уговорено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на допълнителна сума. В
случай че лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността
върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за лизинг е уговорено, че
лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-месечен срок от изтичане
на срока на договора, като в случай че устройството не бъде върнато или не бъде
върнато в състоянието, уговорено в договора, или ако лизингодателят заяви
изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят дължи неустойка.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството във вид, годен за
употреба, с договорени технически характеристики и комплектован.
По делото са представени и заявления от ответника до ... от 09.06.2021г. за
пренасяне на два от мобилните номера в мрежата на ....
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ответника да заплати претендираната сума, представляваща стойност на
абонаментна такса по договор, което предполага доказване на изпълнението на
задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията
за заплащане на стойността й, както и релевирано от длъжника неизпълнение.
Липсата на която и да е от тях прави иска неоснователен, какъвто е настоящия
случай.
Според изложеното в исковата молба, исковите претенции се основават на
задължение, възникнало от сключени между страните договори, представени по
делото, поради което съдът приема за доказано съществуващо облигационно
3
отношение между страните по доставка на мобилни услуги.
Съгласно сключеният между страните договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях ищецът е предоставил преференциални цени
за трите номера за първите 24 месеца от подписване на споразуменията
Съгласно т.23, б.б от ОУ на ..., понастоящем ответникът, абонаментната
такса се заплаща предварително от абоната ежемесечно. Ответникът е запознат с
ОУ и с подписа си при сключване на договорите е заявил изрично съгласие за
приемането им, като размерът на месечните абонаментни вноски се установява от
уговореното между страните в договорите.
Въпреки, че по делото не са представени доказателства от страна на
ответника за плащане на претендираните от ищеца суми за абонаментни такси,
същите са недължими.
Както бе посочено по –горе, отговорността на потребителя по чл. 4 от
допълнителните споразумения за неустойка и допълнителна такава /касаеща
месечните абонаментни такси/ може да бъде ангажирана в три хипотези - по вина
на потребителя, при нарушаване от страна на потребителя на договора за лизинг
или на други документи, свързани с него или по инициатива на потребителя.
Касае се за три отделни случая, свързани с наличието на различни основания за
плащане на договорените неустойки.
В настоящия случай претенцията за заплащане на месечни абонаментни
такси се свързва от ищеца с твърдения за неизпълнение от страна на ответника на
договорните му задължения, като досежно релевираното неизпълнение не са
наведени фактически твърдения. Нещо повече – от представените доказателства
от самия ищец се установява, че същият претендира заплащане на месечните
абонаментни такси поради предсрочно прекратяване на договорите /такова
основание е записано в издадените от ищцовото дружество фактури/, без да става
ясно дали прекратяването е по вина на потребитела и/или по негова инициатива.
По делото не са представени доказателства за обективирано изявление за
предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на ответника, както и за
установяване на датата, от която е бил прекратен договора, респективно периода,
за който се претендират месечни абонаментни такси. Предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Тези изводи на съда не се променят и от представените от ищеца заявления за
прехвърляне на номера към мобилната мрежа на .... Дори и да се приеме, че
договорите са прекратени по инициатива на потребителя, такова основание на
4
претенциите не е въведено в исковата молба, поради което съдът не може да се
произнесе по него.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми –месечни абонаментни такси, по договори за
далекосъобщителни услуги следва да бъдат отхвърлени в цялост като
неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД
Основателността на предявените искове с правна квалификация чл.92 от ЗЗД,
и чл.86 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: наличие
на облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при виновно поведение от страна на
потребителя; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане. Липсата на която
и да е от тях, прави претенцията неоснователна, какъвто е настоящия случай.
Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидени в сключените
между страните договори неустоечни клаузи на мобилния оператор, съгласно
които в случай на прекратяване на договора, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта/номер до
изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на
срока на договора, както и заплащането на разликата в цената на получените във
връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.
По делото обаче не са представени доказателства за обективирано изявление
за предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на ответника, както и
за установяване на датата, от която е бил прекратен договора, респективно
периода, за който е изчислена неустойката.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира суми като
неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител,
то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест,
5
касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно
неизпълнение на задълженията на насрещната страна.
При преценка дали допълнителните споразумения са едностраннто развалени
от ... (старо наименование ...) следва да бъдат съобразни нормите на чл. 87 ЗЗД.
Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае
за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се
предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да
бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият
следва да установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът
... не представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до
потребителя, че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на
задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на предупреждението
по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на волеизявлението, при
непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по делото,
съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно, че договорът не
е развален по надлежния ред, поради което и неустойката по раздел IV, чл. 4 от
допълнителното споразумение не се дължи поради липса на предпоставки за
възникването и начисляването ѝ.
По същите съображения доколкото по делото не е установено виновно
поведение от страна на ответника и надлежно прекратяване/разваляне на
договорите, то недължими от него са и претендираните суми за разликата в цената
на получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и
преференциалната цена.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.
чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми - неустойки по договори за далекосъобщителни
услуги, както и разликата в цената на получените във връзка с договорите
мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена, следва да бъдат
отхвърлени в цялост като неоснователни само на соченото основание, без да се
разглеждат доводите на ответника за нищожност на договорните клаузи за
6
неустойка.
По исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ,
вр.чл.232 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: сключване между страните на посочения в исковата
молба договор за лизинг; изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
него, както и релевирано от страна на ответника неизпълнение.
Установено е по делото наличието на договорно отношение между страните,
по силата на което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба
вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договора вещта е предоставена за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора
погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е
да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните
вноски за лизинга на устройството.
Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена се основава на цитираната клауза на Раздел IV, т. 4, б. „б“
от допълнително споразумение, като предпоставките за възникване на
отговорността на потребителя се реализират при прекратяване на договора на
една от трите предпоставки – по вина на потребителя, по негова инициатива или
при нарушаване на задълженията му по договора за мобилни услуги или по друг
договор.
Доколкото ищецът основава иска си на неизпълнение на договорни
задължения и доколкото не са представени доказателства за надлежно
прекратяване на договора за мобилни услуги, както бе посочено по-горе, не е
налице предпоставка за възникване на отговорността на ответника съгласно
Раздел IV, т. 4, б. „б“ от допълнително споразумение, поради което претенцията се
явява неоснователна. Искът с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл. 345 от
ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД – за установяване дължимостта на суми по договор за лизинг
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в
запеведното, нито в исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ по предявените от ... /предишно наименование .../, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., срещу З. В. И.-П. с ЕГН: ********** и
адрес: ..., искове по чл.422 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът
дължи сумата от 258.09 лева - главница за неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за мобилно устройство и
неустойки по фактури за период от 25.05.2021 г. до 24.07.2021 г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги от ... г. и Договор за лизинг към
него от ... г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от
08.01.2021 г. и Договор за мобилни услуги от ... г, ведно със законна лихва за
период от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 354429/2023г. на СРС, 138 състав.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ... /предишно наименование .../, ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., за заплащане на разноски както в заповедното, така и в
исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8