№ 145
гр. Ловеч, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500257 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба вх. № 1403/07.03.2024 г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В против съдебно
решение №56/26.02.2024 г. по гр. д. № 810/2023 г. на Тетевенски районен съд,в
частта в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата 1099.47 лева-
договорно възнаграждение. Подробно се навеждат доводи относно
разпоредбите на ЗПК и тяхното приложение към казуса. Мотивира се
неправилност на извода на районния съд за разминаване на посочения ГПР и
действителния такъв. Жалбоподателят се позовава на привилата на
Директива 2008/48/ЕО.Разсъждава се, че точно е посочен годишния лихвен
процент на разходите и се цитира решение С - 448/17. Заявява се, че дори да се
приеме недействителност на някоя от клаузите на договора това не води до
недействителност на целия договор. Моли да бъде отменен атакувания
съдебен акт и да бъде уважен иска за заплащане на сумата 1099.47 лева-
договорно възнаграждение.
1
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от Л. П..
За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител.
Въззиваемият не се явява лично в съдебно заседание.
От представените писмени доказателства по гражданско дело №
810/2023 г. на Тетевенски районен съд, от становището на страните
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната
инстанция приема за установено следното:
Произнесено е съдебно решение №56/26.02.2024 г. по гр. д. № 810/2023
г. на Тетевенски, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 1, т.3 от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София
,бул.“България“№49,бл.53Е,вх. В , представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. с
който се иска да бъде осъден Л. Р. П. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер на 4676.95 лв. /четири
хиляди шестотин седемдесет и шест лева и 0.95 ст./, от които: Неплатено
договорно възнаграждение в размер на 1099.47 лв. /хиляда деветдесет и девет
лева и 0.47 ст./, дължимо за периода от 15.04.2022 г. до 05.04.2023 г.;
Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
1015.00 лв. /хиляда и петнадесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 05.04.2023 г.;
Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2030.00 лв.
/две хиляди и тридесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 05.04.2023 г.; Лихва за
забава в размер на 345.60 лв. /триста четиридесет и пет лева и 0.60 ст./,
дължима от 16.03.2022г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2023
г.; Законна лихва в размер на 186.88 лева /сто осемдесет и шест лева и 0.88 ст./,
дължима от 05.04.2023г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г.,
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Съдебният акт е атакуван в частта, в която е отхвърлена претенцията за
неизплатено договорно възнаграждение/възнаградителна лихва/ в размер на
сумата 1099.47 лева-договорно възнаграждение.
Подадено е заявление №4654/28.08.2019 г. от „Профи кредит
България”ЕООД-София против Л. П.. Издадена е заповед за изпълнение от
11.07.2023 г. по гр.д.ч.х. №484/23 г. на ТРС против Л. П. за сумата 2 954,13
лева, представляваща главница за период от 28.06.2023 г. до изплащане на
2
вземането, ведно със законна лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на
вземането, както и други в размер на 50,00 лева и държавна такса в размер на
59,08 лева по договор за кредит № 40007939451/09.02.2022 г. Тетевенски
районен съд се е произнесъл и с разпореждане 1385/11.07.2023г. по ч. гр.д. №
484/2023г на ТРС ,с което е отхвърлил заявлението по чл.410 за следните суми
: за договорно възнаграждение от 1090,47лв. периода 15.04.2022г до
05.04.2023г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„ФАСТ“ в размер на 1015лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга
„ФЛЕКСИ“ в размер на 2030лв . , лихва 345,60лв. за периода 16.03.2022г до
датата на предсрочната изискуемост до 05.04.2023г , лихва за забава 186,88лв
за периода 04.05.2023г до датата на предсрочната изискуемост 27.06.2023г., за
юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50,00 лева до 180,00 лева, а
именно за сумата от 130 лв., за държавна такса за разликата на 152,62 лв. до
59,08 лв ,а именно за 93,54 лв . по договор с потребителски кредит №
40007939451 от.09.02.2022г. По разпореждане №2039 от 25.09.2024 г. ТРС е
указал на кредитора в едномесечен срок от съобщението да предяви иск
срещу длъжника за претендираната сума на основание чл. 415,ал.1,т.3 от ГПК.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 27.09.2024 г. чрез ССЕВ, а
исковата молба е заведена на 26.10.2024 г. чрез ел. поща.
На 09.02.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит №
№40007939451 между „Профи кредит България”ЕООД-София против Л. П. за
отпуснат кредит в размер на сумата 3000 лева, при размер на месечна вноска
от 161.24 лева, за срок от 30 месеца и падеж – всяко 15- то число на месеца.
Уговорен е годишен процент на разходите 48.96, годишен лихвен процент:
41.00, както и лихвен процент на ден: 0.11 или дължима сума по кредита:
4837.05 лв. Общото задължение по кредита включва възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“-1050.00 лева, възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“-2100.00 лева или общо задължение с
доп.услуги е в размер на 7987.05 лва , при обща месечна вноска от 266.24 лева
, падеж –всяко 15-то число на месеца.
По делото не е искана от въззивника съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск на кредитор с правно
основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за
съществуване на вземане в размер на сумата сумата 1099.47 лева-договорно
възнаграждение. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено
3
задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи
произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има
качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не
съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи
за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 /
13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за
отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са
предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент
на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010
г., ІІ т.о., ТК. /. В жалбата са изложени доводи относно приложимо решение
на СЕС. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе
изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с
потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото
задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3
от ГПК. В актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година
C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил
в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция,
сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до
издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение
неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен
между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се
основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция
разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие,
от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без
каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което
посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите,
произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите
претенции в заявлението. В такава насока е от и решение 30 юни 2022 година
По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
4
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март
2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че макар тази разпоредба да задължава националния съд, сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да
изведе всички последици, които съгласно националното право произтичат от
констатирането на неравноправния характер на клауза в договор за
потребителски кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик,
за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза, посочената
разпоредба по принцип не задължава този съд служебно да извърши
прихващане между плащането, направено въз основа на посочената
клауза, и останалата дължима сума по договора, при условие обаче че са
спазени принципите на равностойност и ефективност.
Съдът приема, че е неоснователен искът относно дължимостта на сумата
за договорното възнаграждение от сумата 1099.47 лева. Предвид твърденията
на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски
кредит от 09.02.2022 г. ,съдът приема, че има платени погасителни вноски,
тъй като от 3000 лева предоставена сума по договора за кредит се претендира
главница 2954.13 лева. Договорената възнаградителна лихва върху главницата
от 2954.13 лева за процесния период възлиза на сумата 1099.47 лева. Сумата
на договорната лихва не може да се изведе като размер и начин на
определяне, нито от заявлението, нито от договора между страните. Предвид
посочването по заявлението, че е обявен кредита за предсрочно изискуем на
05.04.2023 г., не се посочва кога и по какъв начин, нито са представени
доказателства, че е съобщено на длъжника това обстоятелство.
В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на
договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на
договора. В Общите условия изрично е вписано, че договорното
възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за
целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите
условия. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се
включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в
т. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупената
допълнителна услуга е част от погасителната вноска и в рамките на
погасителния план, което определя общия размер на дълга на сумата 7987.05
лева при месечна вноска от 266.24 лева. В такава насока съдът съобразява и
5
решение на СЕС - C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от
21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на
производство по дело против „Профи Кредит България“ ЕООД- Член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран
размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника,
нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират,
навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .
Същевременно претендираната сума по акцесорното вземане не може да бъде
определена поради липса на представени доказателства от въззивника за
извършено и отразено плащане по главницата и неназначена съдебно-
счетоводна експертиза.
С оглед изложените съображения съдебно решение №56/26.02.2024 г. по
гр. д. № 810/2023 г. на Тетевенски районен съд,в частта в която е отхвърлено
искането за присъждане на сумата 1099.47 лева-договорно възнаграждение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение
6
№56/26.02.2024 г. по гр. д. № 810/2023 г. на Тетевенски районен съд,в
частта в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата 1099.47
лева-договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ № 40007939451/09.02.2022 г. между „Профи кредит
България”ЕООД-София и Л. Р. П..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7