Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
22.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 270 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на ищеца „Декса Агро“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Багрянка, ул.Извън регулацията N 139, представлявано
от управителя Д.А.З., чрез упълномощен адвокат, срещу ответника „Ем Енд Ейч
България“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Кърджали,
комплекс Орфей, бул.България N 47,
ет.0, ап.15, представлявано от
управителя М.К., с обща цена на исковете
26 753.66 лв., формиранa от цената на
всеки един от трите главни
и цената на всеки един от
съответните им акцесорни искове, за неплатена цена на доставки на
ищеца в полза на ответника и обезщетения за забава за плащането им както
следва: 4 976.11 лв. по фактура N
**********/17.09.2016г. с обезщетение за забава от 2 208.03 лв. за периода от 28.09.2016г. до 10.02.2021г. включ., 6 809.88 лв. по фактура N
**********/27.09.2016г. с обезщетение за забава от 3 005.81 лв. за периода от 07.10.2016г. до 10.02.2021г. включ. и 6 776.11 лв. по фактура N **********/04.10.2016г. с обезщетение
за забава 2 977.72 лв. за периода от 14.10.2016г. до 10.02.2021г. включ., както и за законна лихва върху главниците
от датата на предявяване на исковете на
11.02.2021г. и до окончателното
им изплащане.Изложени са твърдения, че
ищецът извършил в полза на ответника
доставки на фураж, за които са съставени горепосочените
фактури, от които само по
първата е извършено частично плащане, с остатък 4 976.11 лв..Падежът по всяка
една фактура е на дата, следваща
издаването й, както следва: фактура N
**********/17.09.2016г. е с падеж 27.09.2016г.; фактура
N **********/27.09.2016г. е с падеж 07.10.2016г. и фактура N
**********/04.10.2016г. е с падеж 14.10.2016г. Въпреки многократни опити за извънсъдебно уреждане на отношенията, цените на доставките
не са платени
в претендирания им размер и дължимо е обезщетение за забава върху неплатената цена от падежа
до датата на предявяване на иска на
11.02.2021г., както и до окончателното плащане.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощен адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и за разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
„Ем Енд Ейч България“ ООД гр.Кърджали не подава отговор на исковата молба и в съдебно
заседание не се представлява.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Предявените осъдителни искове са
по чл.327, вр. чл.318 и сл. от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични вземания,
произхождащи от търговски сделки, за които са издадени процесните
фактури.
Издадените от ищеца на ответника
фактура N **********/17.09.2016г. с дата на падеж 27.09.2016г.;
фактура N **********/27.09.2016г. с дата на падеж 07.10.2016г. и фактура
N **********/04.10.2016г. с дата на падеж 14.10.2016г., с основание за
издаването им - доставки на фураж, са едностранно подписани за ищеца, но не са оспорени от ответника.И
в трите фактури ответникът като получател е посочен с адрес в с.Перперек, в
което населено място ищецът представя доказателства за осъществени доставки на
фураж на датите на издаване на фактурите.
Фактура N **********/17.09.2016г.
е издадена от ищеца на ответника за сумата 6 911.18 лв., с основание на
сделката фураж за 29-46 с в количество 12 280 кг., с посочен начин на
плащане: по сметка. Фактурата е подписана само за ищеца като доставчик, но
съгласно удостовереното от НАП е включена от ответника в дневника за покупки
към СД по ЗДДС за м.септември 2016г с право на приспадане на данъчен кредит.
Фактура N **********/27.09.2016г.
е издадена от ищеца на ответника за сумата 6 809.88 лв., с основание на
сделката фураж за 29-46 с в количество 12 100 кг., с посочен начин на плащане:
по сметка. Фактурата е подписана само за ищеца като доставчик, но съгласно
удостовереното от НАП е включена от ответника в дневника за покупки към СД по
ЗДДС за м.септември 2016г с право на приспадане на данъчен кредит.
Фактура N **********/04.10.2016г.
е издадена от ищеца на ответника за сумата 6 776.11 лв., с основание на
сделката фураж за 29-46 с в количество 12 040 кг., с посочен начин на плащане:
по сметка. Фактурата е подписана само за ищеца като доставчик и съгласно
удостовереното от НАП не е включена от ответника в дневника за покупки към СД
по ЗДДС.
И трите фактури са осчетоводени
от ищеца и не са оспорени от ответника, като дължимият остатък по първата
фактура е 4 976.11 лв., а по втората и третата фактура дължими са изцяло
фактурираните суми.
Съгласно трайната съдебна
практика упражняването на правата на търговеца, свързани с използването на
данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство за наличието на
съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на първите две
процесни фактури в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за
дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото
съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница за
неплатена цена на материализираните с тях доставки до непогасените им размери
съответно от 4 976.11 лв. и 6 918.11
лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното им
изплащане, както и с обезщетения за забава, претендирани
от 28.09.2016г. и от 07.10.2016г. и до
предявяване на иска, в размерите по представените справки за изчисление на
законна лихва. В
срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по делото заседание, ответникът не е
направил възражение за неизпълнение на доставките по всяка една от фактурите, в
частност за забава на продавача като търговец. Поради това, съдът приема, че и
по неосчетоводената трета фактура, в полза на ответника е извършена доставка от
ищеца, и първият дължи на втория цената й от 6 776.11 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска, както и с обезщетение за забава от 14.10.2016г.
и до предявяване на иска, в размер по
представената справка за изчисление на законна лихва.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2
от ТЗ ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска
това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на
доказателства за плащането й.
Съдът приема, че ответникът
изпада в забава да плати цената на доставките от датите, посочени от ищеца, с
оглед диспозитивното начало и обстоятелство, че всяка
от тези дати следва датата на
фактурираната доставка по ДДС. Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ лихва между търговци
се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС осчетоводяването
на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е
допустимо за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от
следващите 12 данъчни периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1
от ЗДДС регистрираното по ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при
определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по
чл. 125 за същия данъчен период. Следователно, осчетоводяването на всяка една
от процесните фактури е от значение за ползването на правата по ЗДДС, но не и
за възникване на правото на продавача да получи цената на стоката, тъй като
изпълнението на задължението му по договора за продажба е правопораждият
това му право факт, а в случая изпълнението на договора от продавача не е
оспорено от купувача.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски по настоящото
дело в пълен размер, които възлизат на 1 070.14 лв.
за държавна такса по делото, 1 599 лв. за адвокатско възнаграждение и 5 лв. за
държавна такса за обезпечителна заповед, общо
2 145.28 лв., които са в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ем Енд Ейч
България“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали,
комплекс Орфей, бул.България N 47, ет.0,
ап.15, представлявано от управителя М.К., да заплати на „Декса
Агро“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Багрянка, ул.Извън регулацията N
139, представлявано от управителя Д.А.З., сумите, произхождащи от неплатени цени на
търговски доставки на фураж, както следва:
1. сумата 4 976.11 лв. по фактура N **********/17.09.2016г., ведно с
обезщетение за забава от 2 208.03 лв. за периода от 28.09.2016г. до
10.02.2021г. включ. и със законна лихва от
11.02.2021г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане,
2. сумата 6 809.88 лв. по фактура N **********/27.09.2016г., ведно с
обезщетение за забава от 3 005.81 лв. за периода от 07.10.2016г. до
10.02.2021г. включ. и със законна лихва от
11.02.2021г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане,
3. сумата 6 776.11 лв. по фактура N
**********/04.10.2016г., ведно с обезщетение за забава от 2 977.72 лв.
за периода от 14.10.2016г. до 10.02.2021г. включ. и
със законна лихва от 11.02.2021г./дата на предявяване на иска/ до окончателното
й изплащане,
както и сумата 2 145.28 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.