Р Е Ш Е Н И Е № 1
Гр. Сливен 02.02.2018
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в
публично
заседание на…единадесети януари ……………………
през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:СНЕЖАНА Б.А
при секретаря…Ивайла
Куманова……………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като
разгледа докладваното от Снежана Б.а……..….гр .дело № 494 по описа за
2017 година, за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.73 ал.1 пр. второ
от ЗС и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди в исковата си молба, че е единствен наследник на починалия си син И. И. Б.,
починал на 10.02.2008г. Твърди, че приживе в качеството му на ЕТ „Б. – И. Б.“ и
като купувач участвал в търг с тайно
наддаване, организиран от продавача „Марковец“ ЕООД с.Бяла. Дружеството
продавач било с държавно участие, като имало правомощия да извърши продажбата
на недвижимия имот със статут на частна държавна собственост. Твърди, че след
провеждането на процедурата по търга нейният наследодател закупил недвижим имот
индивидуализиран като овцекомплекс „Мочура“, находящ се в землището на
с.Нейково, общ.Котел, с договор от 29.10.1998г. Същият включвал овчарник № 1 с
площ 717 кв.м. на един етаж ПМС, пристройка с площ 552 кв.м. на един етаж ПМС,
пристройка с площ 98 кв.м. един етаж ПМС, навес 318 кв.м. паянтова постройка,
къща за овчаря 80 кв.м. един етаж ПМС, паянтов навес 16 кв.м., клозет 3 кв.м.,
овчарник № 2 с площ 471 кв.м. масивен, пристройка с площ 440 кв.м. на един етаж
масивна, навес закрит с площ 221 кв.м. паянтов, навес закрит с площ 269 кв.м.
паянтов, къща за овчаря с площ 81 кв.м. На един етаж ПМС, навес открит с площ 24
кв.м. паянтов, навес закрит с площ 35 кв.м. на един етаж паянтов. Твърди, че
със същия договор закупил и прилежащия терен към имота с площ 32,021 дка,
парцел 115 масив 457 по плана за земеразделяне на с.Нейково, общ.Котел, при
граници изток – ливади, запад – ливади, север – ливади, юг – път с.Раково –
с.Нейково. Твърди, че договорът бил вписан с вх.№ 104/53-04.11.1998г., партидна
книга том 53 стр.21 на Котелския районен съд. Твърди, че имотът бил ползван от
наследодателя й, но тъй като не е нанесен на картата на възстановената
собственост за землището на с.Нейково представлявал част от поземлен имот №
473054 в м.“Мочура“; част от поземлен имот № 470001, находящ се в м.„Кичов
кладенец“ и част от поземлен имот № 457112, находящ се в м.“Плочите“. Твърди,
че всички тези поземлени имоти са възстановени от Поземлена комисия на Община
Котел и в резултат на това тя се ползва с разпореждането им, като отказва да
изготви скица на процесния имот. Твърди, че ищцата продължава и до настоящия
момент да заплаща годишния данък за имота - земя и сграда, но на практика няма
достъп до него. С уточняваща молба твърди, че от момента в който Община Котел
упражнява фактическата власт върху имота същата го отдава под наем с месечен
наем в размер на 150 лева, като е получила за периода от 30.11.2012г. до
30.11.2015г. сумата общо 2335,48 лева наем, както следва: 583,87 лева годишно и
главница върху получения наем за периода от 18.06.2012г. до 29.11.2015г. в
размер на 264,87 лева, за периода от 08.05.2013г. до 29.11.2015г. 211,85 лева,
за периода от 01.01.2014г. до 29.11.2015г. – 173,07 лева и от 01.01.2015г. до
29.11.2015г. – 113,73 лева. Счита, че ответника неоснователно владее имота,
описан в обстоятелствената част на исковата молба, който е собственост на
ищцата и моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че П.Д.П.
е собственик на описания недвижим имот, да осъди ответника Община Котел да
предаде владението му на ищцата, да осъди ответника Община Котел да заплати на
ищцата сумата 2 335,48 лева, представляваща обезщетение за неизползван наем за
периода от 30.11.2012г. до 30.11.2015г., както и сумата 783,42 лева,
представляваща обезщетение за забава върху дължимия наем за периода от
възникване на всяко от задълженията до предявяване на исковата молба
30.11.2015г.; законната лихва за забава върху главницата от предявяване на иска
до окончателното му заплащане, както и направените в производството разноски. Първоначално
иска за обезщетение и за мораторни лихви е бил предявен в общ размер от
5 400лв., но с допълнителната молба от 08.06.2017г. се уточнява размера на
претенциите и периода им.
Ответникът в
писмения отговор оспорва изцяло основателността на предявените искове, като
моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Възразява, че
ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като нейният наследодател не е
притежавал недвижимия имот, тъй като договорът на който се позовава е нищожен,
поради невъзможен предмет, в противоречие със закона, липса на съгласие и липса
на предвидената в закона форма. Твърди, че върху поземления имот, претендиран
от ищцата, никога не е имало сгради, поради което продажбата е с невъзможен
предмет и тъй като липсват сгради не е имало основание да се отреди прилежащ
терен към тях. Твърди, че липсва съгласие за сключването на договора между
наследодателя на ищцата и посоченото търговско дружество, тъй като при
формиране волята на продавача не са спазени императивни разпоредби на закона,
без да посочва конкретните разпоредби. Твърди, че Община Котел е станала
собственик на процесния имот и евентуално на находящите се в него сгради и
съоръжения по силата на сочените от ищцата административни актове или по силата
на придобивните основания, съдържащи се и описани в тези административни
актове, като едно от тях е реституиране по силата на ЗСПЗЗ. В случай, че съдът
приеме, че ответникът не е станал собственик на този недвижим имот твърди, че е
придобил собствеността върху него въз основа на изтекла в негова полза кратка
придобивна давност вследствие на упражнявано от него петгодишно добросъвестно
владение върху всички имоти или евентуално на основание упражнявано повече от
10 години недобросъвестно владение върху процесния имот. Твърди, че предявеният
иск за обезщетение за неизползван наем е неоснователен, тъй като ответникът е
упражнявал добросъвестно владение върху имота, поради което и на основание
чл.71 от ЗС има право да получи добивите от владяната вещ до предявяване на иск
за връщането й. По иска за присъждане на законната лихва, счита че същият е
неоснователен, тъй като е неоснователна главната претенция, а освен това не е
бил поканен да заплати обезщетение и не е поставен в забава. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове и му присъди направените разноски.
В с.з. ищцата,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът в с.з., чрез
процесуалния си представител, моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата П.Д.П. е майка и наследник
по закон на И. И. Б., починал на 10.02.2008г. в гр.Варна. Приживе наследодателят е бил регистриран като
ЕТ „Б. – И. Б.“. Същият е участвал в провеждане на таен търг за продажба на
дълготрайни материални активи, собственост на ТД „Марковец“ ЕООД с.Бяла,
общ.Сливен. Търгът е бил проведен на 23.10.1998г., видно от представения
протокол от същата дата. Видно от представения Акт за частна държавна
собственост № 2333/06.01.1998г. недвижим имот, представляващ овцекомплекс
„Мочура“ и състоящ се от овчарник № 1 с площ 717 кв.м. на един етаж ПМС,
пристройка с площ 552 кв.м. на един етаж ПМС, пристройка с площ 98 кв.м. един
етаж ПМС, навес 318 кв.м. паянтова постройка, къща за овчаря 80 кв.м. един етаж
ПМС, паянтов навес 16 кв.м., клозет 3 кв.м., овчарник № 2 с площ 471 кв.м.
масивен, пристройка с площ 440 кв.м. на един етаж масивна, навес закрит с площ
221 кв.м. паянтов, навес закрит с площ 269 кв.м. паянтов, къща за овчаря с площ
81 кв.м. на един етаж ПМС, навес открит с площ 24 кв.м. паянтов, навес закрит с
площ 35 кв.м. на един етаж паянтов, е бил включен в капитала на ДТ „Марковец“
ЕООД с.Бяла. С Разрешение на Министъра на земеделието гори и аграрната реформа
изх.№ 4215/24.10.1997г. е разрешено на „Марковец“ ЕООД да извърши продажба на
кошари за овце на обща балансова стойност 2 800 000 лева, при
условията на чл.18 ал.1 от ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/25.01.1994г., на търг. Със
Заповед № 33/29.10.1998г. на Управителя на „Марковец“ ЕООД ЕТ „Б. – И. Б.“ е
обявен за спечелил търга и същият е поканен да сключи договор за
покупко-продажба. На 29.10.1998г. е сключен договора за покупко-продажба между
ЕТ „Б. – И. Б.“ и „Марковец“ ЕООД по силата на който продавачът продава на
купувача недвижим имот овцекомплекс „Мочура“, представляващ сградите, подробно
описани в АДС № 2333, за сумата 5 850 000 лева, намиращ се в парцел
115, масив 457 по плана за земеразделяне на с.Нейково, общ.Котел; прилежащия
терен към овцекомплекс „Мочура“, описан подробно в парцералния и кадастрален
план на имота, представляващ 32,021 дка при граници: изток – ливади, запад –
ливади, север – ливади, юг – път с.Раково-с.Нейково, за сумата
7 300 000 лева; източната група сгради от овцекомплекс „Мочура“ на
материали за сумата от 1 800 000 лева и парцералния и кадастрален
план на овцекомплекс „Мочура“ за 800 000 лева. Договорът е вписан в РС –
Котел с вх.рег.№ 104/53-04.11.1998г. в партидна книга, том 53 ст.21. Видно от
събраните гласни доказателства на разпитаните по делото свидетели Петко
Раданов, Христо Добрев и И. Станев наследодателят на ищцата е ползвал процесния
недвижим имот, като е отглеждал овце в сградите, като в различни периоди от
време теренът е бил и ограден.
С
Решение на Общинска служба по земеделие № 51012/05.05.1999г. е възстановено
правото на собственост на Община Котел върху земеделски земи, включително и
върху т.52 пасище, мера от 846,805 дка в м.“Плочите“ имот № 457112 по плана за
земеразделяне за землището на с.Нейково, общ.Котел. С протоколно решение № 10-Н
от 16.09.2008г. на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по
чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително и имот № 47001 в м.“Мочура“ с площ
40,875 дка. Съставен е акт за публична
общинска собственост № 2273/13.05.2013г. за ПИ 457112 и АДС 2798/03.10.2013 за
ПИ 473054 в м. „Кичов кладенец“ с площ 55,175 дка., като е посочено че за същия
е налице протоколно решение № 10-Н на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза имота, описан в исковата
молба, представляващ овцекомплекс „Мочура“ парцел 115, масив 457, с площ 32,021 дка, попада в следните земеделски имоти по картата на
възстановената собственост на землището на с.Нейково: част от ПИ № 473054 в
размер на 6,542 дка (№ 473055 – югозападна част на
имот № 115), находящ се в м.“Кичов кладенец“ целият с площ 55,174 дка; част от
ПИ № 47001 в размер на 8,175 дка (№ 473058 – югоизточна част на имот № 115 – до път
с.Раково-с.-Нейково), находящ се в м.“Кичов кладенец“, целият с площ 40,875
дка; част от ПИ № 457112 в размер на 6,642
дка (№ 47002 –
северозападна част на имот № 115) находящ се в м.“Плочите“, целият с площ
846,805 дка и част от ПИ № 457112 в размер на 8,869 дка (№ 457115
– североизточна част на имот № 115), находящ се в м.“Плочите“, целият с площ
846,805 дка. Вещото лице е изготвило скица, представляваща комбинирана скица,
представляваща извадка от Картата на възстановената собственост за землището на
с. Нейково, на която е нанесен ПИ 115 „Овцекомплекс Мочура“ с площ 32,021 дка.
(л. 123 от делото на КРС).
С договор № 11/18.06.2012г. и
Договор № 5/08.05.2013г. за наем на земеделска земя от общинския поземлен имот
в землището на с.Нейково, първият сключен с И. Х.С., а вторият с П.Н.П., била
отдадена под наем земеделска земя от Община Котел. По договор № 11/18.06.2012г.
се включва част от имот № 457112, находящ се в м.“Плочите“: № 47002 – 6,642 дка
и № 457115 – 8,869 дка с наемна цена по 6,00 лева на дка за срок от пет години.
По договор № 5/08.05.2013г. е отдаден под наем част от ПИ № 473054, находящ се
в м.“Кичов кладенец“ - № 473055 с площ 6,542 дка с наемна цена 6,04 лева за
срок от три години или общата стойност на наема за описаните части от
недвижими имоти за периода на действие на договорите възлиза на сумата 583,87
лева, според заключението на вещото лице. Дадените под наем площи са отразени
като части от имоти на комбинираната скица с различен цвят за двата договора.
За част от имота не се събраха доказателства, че е бил отдаван под наем.
Ищцата е поискала от Общинска
служба по земеделие – Котел да бъде отразен притежавания от нея по наследство
имот по плана за земеразделяне на с.Нейково и с писмо изх.№
РД-14-262/25.06.2015г. й е отговорено, че притежавания от нея обект с площ
32,021 дка не е нанесен по плана за земеразделяне на с.Нейково и за това е
предприета процедура по отразяването му
и отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на чл.26 ППЗСПЗЗ още
през 2009г. Преписката била изпратена за одобряване до Министерство на
земеделие и храните – София, но не била издадена заповед.
С писмо изх.№ 11-89-1/21.05.2015г.
от Община Котел ищцата е уведомена, че собствения й имот, находящ се в парцел №
115 ,масив 457, по плана за земеразделяне на с.Нейково, не е нанесен на картата
на възстановената собственост за землището на с.Нейково, а е част от ПИ №
473054, находящ се в м.“Мочура“; част от ПИ № 47001, находящ се в м.“Кичов
кладенец“ и част от ПИ № 457112, находящ се в м.“Плочите“, които са възстановени
по реда на ЗСПЗЗ на Община Котел.
Видно от показанията на разпитания
свидетел И. Станев, наемател на част от земеделските земи по договор №
11/18.06.2012г.(отразен с червен цвят на комбинираната скица), отдадените му
под наем земеделски земи са били пасища, които той е косял, като на ищцата П. и
съпруга й Злати е косил процесното пасище и прибирал сеното, за което те са му
плащали. От спорното място този свидетел твърди че не е прибирал сено. В имота
изгоряла съществуващата колиба.
Свидетелят П.П. е наемател по
договора № 5/08.05.2013г.(със зелен цвят на комбинираната скица) твърди че е
обработвал спорните земи от сключването на договора за наем, той или съпругата
му. Ищцата й съпруга й му казали че имота е техен, но той отговорил че го е
взел под наем от общината и ще го обработва.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло изготвените
заключения от в.л. И. Х.И., в чиято обективност и безпристрастност няма
основание за де съмнява. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
в контекста на останалите събрани доказателства.
На базата на приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
І.По предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС:
Искът е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен. Установи се от събраните доказателства, че
ищцата е собственик на процесния имот и
че ответникът владее същия без правно основание.
Ищцата е придобила процесния имот
по наследство. Нейният наследодател е придобил имота чрез договор за
покупко-продажба. Договорът за покупко- продажба не е нищожен. Същият е сключен
в писмена форма, която е достатъчна за неговата действителност на основание чл.
48 ал.2 ЗДС.
Договорът не е нищожен и поради
липса на съгласие, каквото е възражението в писмения отговор. Съгласно чл. 14
ал.1 т.9 от Правилник за реда за упражняване
правата на собственост на държавата в предприятията (отм.), действащ към
момента на сключването на договора, във вр. чл. 10 от същия Правилник: едноличният собственик на капитала в
държавните предприятия - еднолични дружества с ограничена отговорност взема
решения за придобИ.е или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях, а Министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства
упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните
предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност,
освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго. В конкретния
случай е налице разрешение на Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа за продажбата на процесния имот от капитала на „Марковец“ ЕООД.
Договорът не е нищожен и поради
липса на предмет, тъй като това възражение, направено от ответника е
недоказано. От събраните писмени доказателства, съставени към момента на
сключването на договора, не може да се направи извод, че не съществуват
сградите предмет на договора, както и че липсва основание за определяне на прилежащ
терен. Ищецът не е представил доказателства как е определен размер на
прилежащия терен, но видно от протокола за провеждане на търг и самия договор е
че той е в размер на 32,021 дка и че също е бил предмет на разпоредителната
сделка.
Ответната страна е направила
възражение, че е придобила процесния имот по силата на Решенията на ОбСЗ гр.
Котел, съответно по силата на закона. Възражението е неоснователно. Решенията
на които се позовава ответника са две – с едното се възстановява право на
собственост с план за земеразделяне на Община Котел върху част от процесния
имот през 1999г., а другото е Решение на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ са
определени имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ – остатъчен фонд. Второто решение е
постановено през 2008г. Според чл. 27 ал.3 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Съгласно трайната съдебна практика обективирана в
Решение № 175/10.03.2009г. по гр.д.№ 4891/2007г., трето г.о. на ВКС, решението
на ПК, като административен акт по чл. 27 ал.1 от ППЗСПЗЗ с конститутивно
действие, формално легитимира лицата посочени в него като собственици на имота,
но не им придава това качество. В цитираната практика правото на собственост е
принадлежало на наследници на други лица, които са го притежавали преди
кооперирането, поради което е посочено че те следва да защитят правата си с иск
по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а в настоящия случай правото на собственост върху
конкретните имоти е било придобито по силата на договор за покупко-продажба от
наследодателя на ищцата преди постановяване на решенията на ОбСЗ и пътя за
защита е иска по чл. 108 от ЗС.
С оглед изложеното и след като се установи
от събраните доказателства, че към
момента на постановяване на решенията на ОбСЗ гр. Котел (на които основава
правото си на собственост ответника) наследодателят на ищцата (и самата тя по
силата на наследяването) вече е бил придобил правото на собственост, то те не
са породили конститутивно действие и правото на собственост за процесния имот
не е възникнало в патримониума на ответника.
С отговора на исковата молба е
направено възражение от ответника за придобИ.е на процесния имот по давност –
като добросъвестен владелец с изтичане на петгодишна давност и евентуално като
недобросъвестен владелец с изтичане на десетгодишна давност.
Първото от тези възражения е
неоснователно поради факта че ответника не е добросъвестен владелец на
недвижимия имот. Според чл. 70 ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Касае се за ограничени хипотези, никоя от които в случая не е
налице, тъй като ответника не е придобивал имота на деривативно основание за да
се приеме че го е придобил от несобственик, нито че формата на това придобИ.е е
опорочена.
Неоснователно е и възражението за
придобИ.е на имота с изтичане на десетгодишната давност. Ответникът не доказа при условията на пълно, главно
доказване че е владял имота необезпокоявано и явно в продължение на десет
години и е отблъснал владението на ищцата. От събраните гласни доказателства се
установи че докато е бил жив наследодателя той е владял несмущавано имота, като
го е използвал по предназначение за отглеждането на овце. След неговата смърт,
през 2012 и 2013г. ответникът Община Котел отдала под наем части от имота на
различни наематели. Тези лица бяха разпитани в с.з. От показанията на свид. И.
Станев се установи че той не е ползвал този част от имота, която е считал за
собствена на ищцата т.е. ответника не е упражнявал фактическа власт чрез него.
От показаният на свид. П.П. се установи че той е ползвал част от имота на
ищцата, която се е противопоставила на това.
Това е станало от 2013г. т.е. дори и да е упражнявал фактическа власт за
Община Котел не е изтекъл десетгодишен период от датата за която се съобщава в
свидетелските показания. За периода преди сключването на договорите за наем,
ответникът не е посочи доказателства че е владял имота лично или чрез другиго.
По изложените съображения, след
като се установи че ищцата е собственик на процесния имот, а ответника го
владее без правно основание, следва да бъде уважен предявения ревандикационния
иск.
Към настоящия момент процесния имот
се индивидуализира като част от четири поземлени имота по картата на
възстановената собственост за землището на с. Нейково, общ. Котел, като няма индивидуализация
като отделен поземлен имот, което обаче не пречка да се признае правото на
собственост върху него, съобразно изготвената от вещото лице скица, която да
стане неразделна част от решението.
ІІ.По иска с правно основание чл. 73 ал.1 пр. второ от ЗС за заплащане на обезщетение за
ползите от които недобросъвестния владелец е лишил собственика на вещта:
Искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен до размера от 583,87лв. и отхвърлен до пълния му размер,
като неоснователен и недоказан.
Ищецът твърди че претендира
заплащане на обезщетение за неползван наем. Съдът е този, който дава правната
квалификация на спорното право, съобразно твърденията от фактическо естество и
исканията на страната. В случая правното основание е това по чл. 73 ал.1 пр.
второ от ЗС, тъй като ответникът е бил недобросъвестен владелец на имота. В
този случай, отношенията между него и собственика на имота следва да се уредят
на плоскостта на неоснователното обогатяване т.е. той дължи обезщетение на
ищеца за доказаните ползи от които го е лишил. В случая те се изразяват в
реално получен от ответника наем за част от имота по сключени договори за наем.
От заключението на вещото лице се
установява, че сумата 583,87лв. съответства на наема, който ответника е получил
по двата договора за наем за частите от процесния имат, които са били отдадени
под наем. Същите се били отдадени под наем като пасища, като от скицата
изготвена от вещото лице се установява че не целия имот е бил предмет на
договори за наем.
Искът до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Исковата сума следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
ІІІ.По предявения иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. В случая не е
налице забава при заплащането на обезщетението, тъй като за това задължение
няма определен ден на изпълнение и длъжника изпада в забава от поканата да го
заплати – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства че е
поканил ответника да му заплати обезщетението. Исковата молба има ролята на
покана, но за лихвите след завеждането на иска, а не и за тези преди това.
При този
изход на производството на ищцата се дължат направените разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 702лв.
На ответника
се дължат направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете –
625лв.
Тъй като
ищцата е била освободена от внасянето на държавна такса в размер на 515,04лв.,
дължима по иска по чл. 108 от ЗС, следва да бъде осъден ответника да заплати
тази такса по сметка на СлОС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС по
отношение на ОБЩИНА КОТЕЛ, *********, БУЛСТАТ *********, че П.Д.П. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. Г.М. е собственик на недвижим
имот „Овцекомплекс Мочура“ , находящ се в парцел 115, масив 457 по парцеларния
план на с. Нейково, общ. Котел, състоящ се от 32.021 дка
терен , попадащ в следните земеделски имоти по картата на възстановената
собственост на землището на с.Нейково: част от ПИ № 473054 в размер на 6,542
дка (№ 473055 – югозападна част на имот № 115), находящ се в м.“Кичов кладенец“
целият с площ 55,174 дка; част от ПИ № 47001
в размер на 8,175 дка (№ 473058 – югоизточна част на имот № 115 – до път
с.Раково-с.-Нейково), находящ се в м.“Кичов кладенец“, целият с площ 40,875
дка; част от ПИ № 457112 в размер на 6,642 дка (№ 47002 – северозападна част на
имот № 115) находящ се в м.“Плочите“, целият с площ 846,805 дка и част от ПИ №
457112 в размер на 8,869 дка (№ 457115 – североизточна част на имот № 115),
находящ се в м.“Плочите“, целият с площ 846,805 дка., съобразно изготвената
комбинирана скица от в.л. И. Х.И., представляваща неразделна част от решението,
ведно с всички находящи се в имота сгради, като ОСЪЖДА ОБЩИНА
КОТЕЛ да предаде владението му на П.Д.П.
ЕГН **********.***, площад „Възраждане“ № 1, БУЛСТАТ ********* да заплати на П.Д.П.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. Г.М. сумата 583,87лв.( петстотин осемдесет и три лева и 87 ст.), представляваща
обезщетение за ползите от които е била лишена
като собственик на имота за периода от 18.06.2012г. до 30.11.2015г. ,
ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 702лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П. ЕГН ********** ***, площад
„Възраждане“ № 1, БУЛСТАТ ********* иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата 783,42 лева., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Д.П. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. Г.М. ***, площад „Възраждане“ № 1, БУЛСТАТ ********* направените разноски в
размер на 625лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ, *********, БУЛСТАТ ********* да заплати
държавна такса по сметка на Окръжен съд – Сливен в размер на 515,04лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: