Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1552 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че
ответникът „П.“ ЕАД има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за заплащане на трудови
възнаграждения към повече от една трета от служителите си. Твърди, че в
изпълнение на правомощията си е извършил проверки в края на 2015 г. и началото
на 2016 г. и е издал задължителните предписания на ответника, които предписания
не са оспорени от ответника и са влезли в законна сила. През м.май 2018 г. е
извършена последваща проверка за изпълнение на тези предписания, като е
констатирано, че същите не са изпълнени от работодателя. В хода на тази
проверка законният представител на ответника е направил признание, че са налице
просрочени задължения за трудови възнаграждения, които ще бъдат платени, съгласно съдебните решения и заведени
дела от ЧСИ. Молителят твърди, че ответното дружество не е платило дължимото
трудово възнаграждение на служителите си за периода от м. август 2015 г. до м.
декември 2015 г. вкл., поради което
поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни тези свои задължения,
поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на
неплатежоспособност. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „П.“
ЕАД. Претендира направените в производството разноски.
Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника „П.“
ЕАД, като в указания от съда срок длъжникът
подава отговор. Длъжникът поддържа, че не са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност и няма неизплатени възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите. Посочва, че съществуващите задължения към
кредиторите на дружеството, за принудително сбиране на които е образувано изп.
дело № 20188600400648 по описа на ЧСИ М.са
обезпечени изцяло. В хода на съдебното производство заявява, че е предприел
действия по осигуряване на финансови средства, с които да се разплати с
работниците и служителите, но до приключване на съдебното дирене по делото не
представя такива доказателства, въпреки дадената му от съда възможност да
направи това.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Длъжникът
е пререгистриран в Търговския регистър към
Агенция по вписванията през 2008 г., като му е предоставен ЕИК ******.
В представените по делото ведомости за заплати за месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2015 г. е отразено, че търговецът, в качеството му на работодател, е бил обвързан от правоотношения,
възникнали от сключени трудови договори, съответно с
10 физически лица през м. август 2015 г., 9 лица през м. септември 2015 г., 8 лица през м. септември и м. октомри 2015 г. и 7 лица през
м. декември 2015 г.,
съответно за него са възникнали
задължения да заплати на тези лица трудови възнаграждения, които съгласно утвърдените в дружеството правила за
работната заплата се изплащат до края на месеца, следващ месеца за който се
отнасят в брой от касовата наличност. Ведомостите за заплати за горепосочените месеци са издадени и подписани
от представител на ответника. Затова фактите, които се удостоверяват с тези частни свидетелстващи документи относно възникването на
задължения за заплащане на трудови възнаграждения в определен размер, доколкото са неизгодни за ответното дружество, като издател на документите,
следва да се приеме, че документите се ползват с материална доказателствена сила срещу длъжжника и установяват удостоверените в тях факти. Във ведомостите не е отразено трудовите възнаграждения да са изплатени
на работниците, като констатация за липсата на такова плащане на целия зает
персонал е направно при извършените от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда" проверки през 2015 г. и 2016
г., констатациите от които проверки са обективирани в представени по делото
протоколи за извършена проверка изх. № ИТ-П-3796/06.11.2015 г. и изх. №
ИТ-П-352/28.01.2015 г. Признание за липсата на плащане на описаните в
протоколите трудови възнаграждения се съдържа и в писменото сведение на
законния представител на длъжника от 03.05.2018 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 08.11.2018 г. по
отношение са длъжника не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 12.11.2018 г. на името на
длъжника ерегистриран 1 брой ППС.
Видно от писмо на НАП, спрямо длъжника има наложени
обезпечителни мерки– запор върху вземания по банкови сметки, но по същите
липсват авоари. Има наложен запор върху регистрираното на името на длъжника
МПС, като НАП е трети по поредност кредитор. По отношение на дружеството няма
започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.
По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГДД
по чл. 92 ЗКПО за периода от 2013 г. до 2017 г. вкл. и приложените към тях
счетоводни баланс и отчет за приходите и разходите за този период. Тези
документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза В.П., чиито заключение съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено.
От справка в ТР-АВ е видно, че последният обявен ГФО на
дружеството е този за 2017 г. /на 06.08.2018 г./, след което дружеството е заявило
за обявяване ГФО за 2018 г., но към
момента няма произнасяне по заявлението му от 01.07.2019 г.
От заключението на
вещото лице П. по съдебно-икономическата
експретзиа се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2014-2018 г. вкл., вещото лице констатира, че
преобладаващи в структурата на активите на длъжника са краткотрайните /текущи/
активи – вземания и парични средства, като към края на анализирания период
цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Най-голям дял в задълженията на ответника за
изследвания период са т. нар. „други задължения“, в които влизат задължения към
персонала, осигурителни задължения и данъчни задължения. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за
периода, като коефициентът на обща ликвидност за целия период е в
препоръчителната граница от 1. Коефициентите на бърза ликвидност са идентични с
тези за обща ликвидност, тъй като длъжникът няма осчетоводени материални запаси.
Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност също са идентични, тъй като
ответникът няма осчетоводени инвестиции. Коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност са следните: към 31.12.2014 г. – 1.4868; към 31.12.2015 г. – 0.3820;
към 31.12.2016 г. – 0.3434; към 31.12.2017 г. – 0.1512 и към 31.12.2018 г. –
0.1124. От направения от вещото лице анализ е видно, че коефициентът за незабавна
ликвидност е значително под референтните стойности за периода 2015 г. – 2018 г.
, а коефициентът за абсолютна ликвидност е под референтните стойности за
периода 2017 – 2018 г.
Коефициентите на длъжника за финансова автономност се
влошават за периода от 2015 г. до 2018 г. и са значително под общоприетите
граници, което поставя предприятието на длъжника в пълна финансова зависимост
от кредиторите и в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. За целия анализиран от вещото лице период
длъжникът е с изключително влошени стойности на коефициента на задлъжнялост.
Вещото лице описва и посочва конкретен размер на отразените
в годишните финансови отчети осчетоводени изискуеми задължения на ответника към
персонала, доставчиците и публични задължения за данъци и осигуровки. При
извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало
разминавания при някои от задълженията, представени в счетоводния баланс към
31.12.2018 г. и задълженията, представени в аналитичните оборотни ведомости по
отделни сметки. В публикуваните ГФО на дружеството са отразени описаните от
молителя Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в молбата по чл. 625 от ТЗ задължения. За периода 2014
-2018 г. длъжникът не разполага с материални активи. Осчетоводеното от него
имущество е дълготрайни материални активи, вземания и парични средства. При
съобразяване на представените по делото утвърдени от длъжника правила за
работната заплата, вещото лице дава размера на неплатените от длъжника трудови
възнаграждения по представените платежни ведомости и падежът на тези
задължения, както следва: за м. август 2015 г. – задължения в размер на 3700.55
лева, с падеж 30.09.2015 г.; за м. септември 2015 г. – задължения в размер на
4255.64 лева, с падеж 30.10.2015 г.; за м. октомври 2015 г. – задължения в
размер на 3419.84 лева, с падеж 30.11.2015 г.; за м. ноември 2015 г. –
задължения в размер на 5124.52 лева, с падеж 30.12.2015 г. и за м. декември
2015 г. – задължения в размер на 3274.30 лева, с падеж 29.01.2016 г. Длъжникът
не е оказал съдействие на вещото лице и не е представил междинен финансов отчет
към датата на изготвяне на заключението, поради което вещото лице не може да
даде показатели и коефицинети към този момент. При извършената проверка от
вещото лице в счетоводното предприятие, което обслужва счетоводната дейност на
длъжника не е предоставена н авещото лице никаква информация относно наличните
парични средства на длъжника. От направения анализ на структурата на активите и
пасивите на длъжника, показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, вещото лице прави извод, че длъжникът не е в състояние да
погасява дължимите суми към кредиторите с размера на печалбата преди лихви,
амортизации и данъци, която е
реализирана към 31.12.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност
се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ
материалноправни предпоставки: длъжникът да има качеството на търговец; да не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение
следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява
публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската
дейност, или частно държавно вземане, или
изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено
повече от два месеца. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ. Молбата за откриване производство по несъстоятелност е
подадена от Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда", която съгласно чл. 625 от ТЗ има процесуална легитимация да направи
това при изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца. От представените протоколи за
извършена проверка изх. № ИТ-П-3796/06.11.2015 г. и изх. № ИТ-П-352/28.01.2015
г.; представените ведомости за заплати
за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г.;
писменосмедение от 03.05.2018 г. на законния представител на ответното
дружество и правила за работната заплата в „П.“ ЕАД се
установява, че ответникът има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите си.
Затова следва да се приеме, че в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични
вземания за трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите си за повече от два месеца, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото такова доказване не е проведено, поради което съдът приема, че
презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност.
С оглед
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото
и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и
финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално -
веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно,
водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то
е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на
бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура
на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. При финансово
- икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност
по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази
хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна,
абсолютна/, при изчисляването на който, включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща
ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла,
следва да се установи конкретната причина за това. В случая основната дейност на предприятието на длъжника е насочено към
предоставянето на финансови услуги и основен дял в активите му имат
краткотрайните активи, състоящи се от вземания и парични средства, като
длъжникът няма осчетоводени материални запаси и инвестиции. Следователно за
водещ показател на обективната възможност на длъжника да покрие своите
краткосрочни и текущи задължения следва да се приеме коефициентът на абсолютна
ликвидност. Затова следва да се приеме, че в случая е налице трайно влошено
финансово-икономическо състояние на молителя и невъзможност за поемане на
краткосрочните задължения към 31.12.2017 г., когато коефициентът на абсолютна
ликвидност пада значително под референтната стойност от 0.3. Влошаването на
този коефициент е съпроводено с установени под
препоръчителните граници помощни коефициенти на финансова
автономност и
задлъжнялост, поради което лошите им стойности са индиция, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно
състояние. Освен това, съдът счита, че по делото следва да се приложат и
неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното
дружество, което създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства,
и да се приеме за доказано обстоятелството, че както към 31.12.2017 г., така и към момента на приключване на устните
състезания длъжникът не е в състояние да погасява текущите си задължения.
Длъжникът не е предоставил на вещото лице междинни отчети и баланс към датата
на изготвяне на заключението, въпреки положените от вещото лице усилия да осъществи контакт с негови
представители. На вещото лице не са представени и изготвени от ответника
счетоводни документи, от които да се установи какво е финансовото му състояние
към момента на извършване на експертизата и към момента на приключване на
устните състезания по делото, т.е. към 28.06.2019 г. Ответникът изрично е задължен от съда да окаже на вещото лице необходимото съдействие и
му предостави всички налични счетоводни
документи, от които може да се установи финансово-икономическото му състояние
през 2019 г. и към момента. Всички тези документи са
били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
за да даде заключение по поставените задачи. Ответникът не е изпълнил това свое
процесуално задължение, изрично възложено му от Съда, с което свое поведение сам е създал
пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му
състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични
средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата, съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна,
че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на
съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.;
решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по
т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно
изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която
са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение,
при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608,
ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение №
787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. Съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2017 г.
са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, като
към този момент са били налице изискуеми и задължения на длъжника за
заплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите му з аповече от два месеца. При това положение
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2017 г.
При този изход на производството, следва да се присъдят
разноските на направилия такова искане молител в размер 850 лева, в това число
250 лева заплатена държавна такса и 600 лева депозит за вещо лице.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „П.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „П.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „„П.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „П.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „„П.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с
адрес – гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 3, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 от ТЗ, разноски в настоящето производство в размер на 850
лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1552/2018 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: