Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа М. - Тонева
Василена
Дранчовска
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното
от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 4051
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в
законоустановения срок въззивна жалба на ответниците В.Л.К., Д.Й.Х., Р.С.Ц. и М.П.Ц.
срещу решение № 20249724/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 36087/2019 г. по
описа на СРС, 43 състав, с което по предявения от А.Д.Д., Д.И.А., Е.М.П., Ж.Д.Д.,
Г.Д.К. и М.Х.Х. конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС са отменени
всички решения на Общото събрание на етажните собственици на сграда, находяща
се в гр. София, бул. „*********, проведено на 18.03.2019 г.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за недопустимост
и неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и
необоснованост, с изложени твърдения за предявяване на иска след изтичане на
преклузивния 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като въззивниците считат, че
първоинстанционният съд не е съобразил правилно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установяващи спазване на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Ето защо, молят първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото
да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално отменено,
като предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззиваемите А.Д.Д., Д.И.А. (починал в хода на процеса и
заместен от законните му наследници А.Д.А., Л.Д.А. и Е.А.А.), Е.М.П., Ж.Д.Д., Г.Д.К.
и М.Х.Х. считат, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт. Решението обаче е недопустимо по следните съображения:
В първоинстанционното производство са проведени четири
открити съдебни заседания, като последното заседание, в което съдебното дирене
е приключено и е даден ход на устните състезания, е проведено на 27.10.2020 г.,
след което на 12.11.2020 г. е постановено обжалваното решение.
В хода на въззивното производство е констатирано, че ищецът
Д.И.А. е починал на 17.10.2020 г. Установено е, че негови наследници по закон
са низходящите му А.Д.А. и Л.Д.А., както и преживялата му съпруга Е.А.А., които
на основание чл. 227 ГПК са конституирани в процесуалните права на въззиваемия
от въззивния съд с определение от 02.08.2022 г.
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни
страни в исковото производство е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя има значение за допустимостта
на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по
него съдебно решение. С оглед на това, при смърт на някоя от страните по
делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в
сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал.
1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 ГПК, за да
конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници
и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно участие в процеса.
При тези констатации настоящият въззивен състав намира,
че решението е недопустимо, тъй като ищецът Д.И.А. е починал след образуване на
първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция, т.е. решението е постановено спрямо неправосубектна страна.
При обжалване пред по-горната съдебна инстанция такова процесуално недопустимо
съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново
разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните
ѝ правоприемници. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.; решение №
86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение №
10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. и др.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили, като делото следва да се върне
на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения конститутивен
иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС от 18.03.2019 г. При новото разглеждане
на делото първоинстанционният съд следва да повтори извършените в последното
открито съдебно заседание процесуални действия с участието на новоконституираните
страни на мястото на починалия Д.И.А.. Преди насрочване на делото в открито
съдебно заседание новият съдебен състав следва да извърши служебна проверка за
допустимост на производството и предявения иск с оглед наведените от ответната
страна възражения за неспазен преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и
представените доказателства за спазена процедура по разгласяване на протокола
от процесното ОС по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (съобщение за изготвения протокол,
приложено по делото в копие на л. 57 и в оригинал на л. 244 от делото на СРС,
както и протокол за поставяне на съобщението – л. 55), както и да извърши
преценка за надлежно конституиране на всички страни в процеса (доколкото искът
по чл. 40 ЗУЕС се предявява срещу всички етажни собственици, представлявани от
управителя на ЕС, а в настоящия случай е предявен срещу някои от тях при
наличие на писмени данни (л. 82, л. 173-175 от делото на СРС) за съществуване
на други собственици на обекти (магазини) в сградата, които не са конституирани
като страна в процеса, а са били разпитани като свидетели в производството).
За настоящото производство не следва да се присъждат
разноски, като първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва
да съобрази същите при постановяване на решението си по съществото на спора.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20249724 от 12.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 36087/2019 г. по описа на СРС, 43 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на
настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.