О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер……………… Година, 2012 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……..……… граждански състав …………………………..
На осемнадесети
декември…....….…..……….....Година две хиляди и дванадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………..………………………………………………..………
Прокурор ………………………………..………………………………………….…………….
като разгледа
докладваното от …….....……Р. Калиманова …………………………….
търговско дело №………419….....….
по описа за……….2011…………. година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата претенция на „Централна кооперативна
банка”АД със седалище град София и адрес на управление район „Оборище”,
ул.”Г.С.Раковски”№103, представлявано от И.Л.Д. и Г.Д.К. чрез процесуалния му
пълномощник против П.Б.И. ***, В.А.П. ***, вилно селище „Зора”, И.Б.И. ***, С.Е.Г.
*** и Т.Б.Л. *** за приемане за установено, че ответниците дължат на ищцовото
дружество при условията на солидарност сумата от 251400 лева по запис на
заповед без протест, издаден на 06.06.2008 година в град Несебър в полза на ищцовото
дружество или на негова заповед от „Сънимед"АД, с падеж - на предявяване,
със срок на предявяване до 26 месеца, платим в клона на ищеца в град Несебър,
ул. „Струма”№23, авалиран от поръчителите П.Б.И., Т.Б.Л., И.Д.М., Р.П.Х., В.А.П.,
С.Е.Г., И.Б.И., предявен на издателя и на авалистите с нотариална покана с рег.№3040,
том 2, акт 40 от 05.08.2010 година на нотариус с район на действие Несебърския
районен съд, връчена на дружеството-издател и на авалистите П.Б.И., И.Д.М., В.А.П.и
С.Е.Г., а на авалистите Р.П.Х. и Т.Б.Л. с нотариална покана с рег.№1885, том 1,
акт 116 от 06.08.2010 година на помощник нотариус на нотариус с район на
действие Варненския районен съд и на авалиста И.Б.И. с нотариална покана с
рег.№5183, том 2, акт 137 от 05.08.2010 година на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в
деловодството на Несебърския районен съд - 28.10.2010 година до нейното
окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на
направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Ищцовата страна
твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че „Сънимед”АД със седалище
град Несебър и адрес на управление к.к.”Слънчев бряг-запад”, болница „Слънчев
бряг” е подписало на 06.06.2008 година в град Несебър запис на заповед. Със
същия дружеството се е задължило да плати на ищеца или на негова заповед при
предявяването му в срок от 26 месеца от датата на издаване сумата от 251400
лева; същият е платим без разноски и без протест в офиса на банката в град
Несебър. Ценната книга е подписана и върху нея е направено отразяване, че задължението
се поръчителства от лицата П.Б.И., В.А.П., И.Б.И., С.Е.Г., Т.Б.Л., Р.П.Х. и И.Д.М..
Върху записа на заповед са положени подписите на авалистите, изброени по-горе,
от което безспорно следва, че те са запознати с неговото съдържание. Записът на
заповед е предявен за плащане с три нотариални покани, редовно връчени на задължените
по ценната книга лица и по-специално с нотариална
покана с рег. №3040, том 2, акт 40 от 05.08.2010 година на нотариус с район на
действие Несебърския районен съд, връчена от нотариуса на издателя и на
авалистите П.Б.И., И.Д.М., В.А.П.и С.Е.Г., с нотариална покана с рег.№1885, том
1, акт 116 от 06.08.2010 година на помощник-нотариус на нотариус с район на
действие Варненския районен съд,
връчена на авалистите
Р.П.Х. и Т.Б.Л.и с нотариална покана с рег.№5183, том
2, акт 137 от 05.08.2010 година на нотариус с район на действие Несебърския
районен съд чрез нотариуса, връчена на авалиста И.Б.И..
Върху записа на
заповед няма отбелязване за плащане, поради което на 28.10.2010 година ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл.417 т.9 пр.1-во от ГПК. На 01.11.2010 година по ч.гр.д. №1206/2010
година по описа на Несебърския районен съд въз основа на отправеното от него
искане е била издадена заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен
лист. По него задължените по ценната книга лица са осъдени солидарно да му заплатят
сумата от 251400 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 28.10.2010 година до изплащане на дълга, както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 7998 лева. Срещу ответниците
е било образувано изпълнително дело № 20107050400207/2010 година по описа на
ЧСИ с рег.№705 и район на действие Бургаски окръжен съд.
Тъй като ответниците
в законния срок са депозирали възражения, за ищеца се поражда интерес от
предявяването на настоящия иск срещу тях. Изтъква в тази връзка, че процесния
запис на заповед съдържа всички реквизити, предвидени в чл.535 от Търговския
закон, т.е. спазени са всички изисквания на закона относно неговата форма;
същия е редовен от външна страна; спазена е и формата за авалирането му, поради
което и като действителен, той е породил правно действие. Тази ценна е книга е
била издадена за обезпечаване връщането на отпуснатия на „Сънимед”АД кредит
овърдрафт с лимит 240000 лева, със срок от 06.06.2008 година до 06.06.2010 година,
съгласно договор за предоставяне на кредит овърдрафт №79700РО-АА-0167 от 06.06.2008
година, сключен между „Централна кооперативна банка”АД и „Сънимед”АД, ведно с
дължимата лихва за първото шестмесечие в размер на 11000 лева. Посочен е краен
срок за погасяване на кредита, а именно до 06.06.2010 година. Договорът за
банков кредит е бил подписан от представители на ищеца и от кредитополучателя „Сънимед”АД.
Тъй като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по посочения договор
и дължи на банка просрочена главница в пълния размер от 240000 лева, ведно с
просрочени лихви, то и вземането по каузалната сделка съществува и е изискуемо.
Според клаузите на
посочения по-горе договор, издателят на ценната книга „Сънимед”АД се е
задължило да върне на банката усвоения кредит в размер на 240000 лева в срок до
06.06.2010 година, което обстоятелство не се и оспорва от него, включително и в
заповедното производство. Тъй като на сочената крайна дата, кредитополучателят
- издател на записа на заповед не е изпълнил задължението си за погасяване на
цялата сума по отпуснатия кредит, ведно с лихви и разноски, ищецът с оглед настъпването
на изискуемостта на посочения дълг е предявил записа на заповед. Договора за
банков кредит е произвел своето действие с получаването на договорираната сума
от издателя на записа на заповед. Именно поради това не би могло да има спор за
това, че е налице валидно възникнало и изискуемо задължение по каузалната
сделка в претендирания размер, именно за обезпечаване изпълнението на което
ответниците са се съгласили и са станали поръчител на кредитополучателя -
издател. „Сънимед”АД е получило сумата, посочена в записа на заповед от
поемателя - ищеца и не е изпълнило задължението си за връщането и на падежа.
Наличието на изискуемо вземане към издателя на записа на заповед обуславя и
наличието на вземане към авалистите. В настоящия случай, процесния запис на
заповед има гаранционна функция - допълнителен начин за сигурност в изпълнение
задължението на кредитополучателя към кредитодателя. Менителничното
поръчителство е формален едностранен договор, по силата на който едно лице
поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е самостоятелно
задължение. Съгласно чл.485 от Търговския закон, приложим по силата на чл.537
от същия, поръчителите отговарят както лицето, за което са поръчителствали, а
според чл.513 от същия нормативен акт, отговорността на издателя и авалистите е
солидарна.
По горните доводи ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело №1206/2010 година по описа на
Несебърския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за парично задължение с предмет заплащане на сумата от 251400
лева, представляващо вземането му по запис на заповед от 06.06.2008 година, по
който ответниците като авалисти са се задължили да му заплатят тази сума.
Съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците по делото. В
указания от закона срок всички с изключение на ответникът В.А.П. са депозирали
писмени отговори, с които са изразили становище по така предявените против тях
искови претенции, като към някои от тях има представени и писмени
доказателства. Изразеното от тях на първо място становище е за недопустимост на
исковите претенции.
Изтъква се от тях, че
ищеца не е активно легитимиран да предявява настоящите искови претенции. Сочи
се в тази връзка, че посоченото от ищеца основание за издаване на записа на
заповед е договор за кредит овърдрафт №79700РО-АА-0167 от 06.06.2008 година,
сключен между него и „Сънимед”АД с лимит 240000 лева, със срок от 06.06.2008
година до 06.06.2010 година. До крайната посочена дата „Сънимед”АД не е изпълнило
задължението си за плащане. Ответниците са поръчители, съобразно представения
запис на заповед.
С уведомление от
16.06.2011 година и на основание чл.99 от ЗЗД, ищцовото дружество е уведомило длъжника
„Сънимед”АД, че вземането, произтичащо от договор за кредит овърдрафт №79700РО-АА-0167
от 06.06.2008 година, сключен между последното и „Централна кооперативна
банка”АД е било прехвърлено с договор за цесия от 28.12.2010 година на „Инфо
Асистанс”ЕООД със седалище град София. В това уведомление е записано изрично,
че вземането е прехвърлено с лихвите, привилегиите и всички принадлежности,
включително учредени обезпечения, считано от датата на подписване на договора
за цесия. При съобразяване на това обстоятелство, а именно извършеното
прехвърляне на вземането, ведно с всички обезпечения, то се налага извода, че
за ищцовото дружество не е активно легитимирано да инициира настоящото
производство.
Ищцовата страна не
оспорва тези въведени от ответниците факти, пояснявайки хронологията на
извършените от нея действия и по-специално, че на 28.10.2010 година е било
подадено от нея заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, издаването на такава и изпълнителен лист в нейна полза,
образуването на изпълнително производство и депозирането на възражения от
страна на ответниците във връзка с които е получила на 20.12.2010 година
указания за депозиране на искова молба, прехвърляне от нейна страна на 28.12.2010
година на процесното вземане с договор за цесия от същата дата, предявяването
на 17.01.2011 година на иск за установяване на вземането и уведомяване на
длъжниците на 16.06.2011 година за извършената цесия.
При съобразяване на
всичко така изложено, конкретните наведени от страните доводи и представени към
настоящия момент писмени доказателства, съдът намира следното:
По делото не е
спорно, че на 28.10.2010 година ищецът е депозирал пред Несебърския районен съд
заявление, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Не е спорно също така, че
такава в негова полза е била издадена на 01.11.2010 година, както и че на
следващия ден - 02.11.2010 година в негова полза е бил издаден и изпълнителен
лист. Не е спорно също така, че 28.12.2010 година с договор за цесия от същата
дата ищецът е прехвърлил на „Инфо Асистанс” ЕООД вземането си, което е предмет
на установяване в настоящото производство. Исковата претенция в тази насока, с
правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на това именно
вземане е предявен от него, на 17.01.2011 година. От тези данни, по които не се
спори и които се установяват от доказателствения материал, разгледан по-горе,
следва извода за недопустимост на настоящото производство.
Според правилото на чл.422
ал.1 от ГПК, може да бъде предявен иск за съществуване на вземане, поставен в
зависимост от направено от длъжника писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение или срещу част от нея - чл.414 ал.1 от ГПК, при спазване на
условията на чл.415 от ГПК. Законът предвижда последици за заявителя, който не
представи доказателства, че е предявил иска в законово определения срок.
Следователно, обичайната хипотеза на развитие на производството по чл.422 от ГПК предвижда предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК от заявителя в
заповедното производство. Не е предвидена, обаче забрана след издаването на
заповед за изпълнение вземането да бъде прехвърлено от кредитора-заявител по
реда на чл.99 от ЗЗД и при съобразяване на конкретните изисквания за това.
Аргумент за противното не може да се черпи от текста на чл.422 ал.1 от ГПК -
законът създава фикция относно момента, от който се смята предявен искът за
съществуването на вземането /с оглед прекъсването на давността/, но не обвързва
разрешаването на повдигнатия материалноправен спор в исков процес непременно
със заявителя в заповедното производство. Искът по чл.422 от ГПК, макар по
естеството си да е продължение на защитата на заявителя, не е неотменна част на
изпълнителния процес, в частност на заповедното производство, и по отношение на
него прехвърляне на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД преди предявяването на
иска, не изисква съобразяването на правилата на чл.226 от ГПК /така и в
определение №329 от 31.05.2011 година по частно търговско дело №226/2011 година
на ВКС на РБ, ІV г.о., определение №523 от 25.09.2012 година по частно
търговско дело №435/2012 година на ВКС на РБ, І т.о./. От така казаното и по
горните съображения следва извода, че ищец в настоящото производство може да
бъде не цедента, а цесионера, което от своя страна мотивира
съда да приеме, че иска е недопустим, а искането на ответниците за прекратяване
на производството по делото на сочените от тях доводи основателно.
Във връзка с всичко
казано по-горе е необходимо да се посочи, че възприетото разбиране за
неприложимост на чл.226 от ГПК се подчинява на идеята за постигане на
идентичност между материалното и процесуалното правоотношение. От съществено
значение и определящо в случая е, че прехвърлянето на вземането е настъпило
преди инициирането на съдебния процес. Действително, исковия процес се явява
своеобразно продължение на вече започналото заповедно производство, но само с
оглед приложението във връзка с указаните по-горе последици, свързани с
давността. Следва да се приеме поради това, че прехвърлянето не е осъществено в
рамките на започнал исков процес, ако и за горепосочените цели същият да се
счита започнал от момента на подаване на заявлението, а в известен буквален
смисъл преди това, което и изключва приложението на целия чл.226 от ГПК. В тази
насока и във връзка с последната правна норма трябва да се отбележи, че субективните
предели на обвързващата сила на постановения съдебен акт се разпростират и
спрямо частните правоприемници, какъвто е и приобретателя на вземането. Когато
транслацията на спорното право е осъществена по време на висящия процес, чийто
предмет е то, ищецът, който го е прехвърлил не загубва качеството си на главна
страна в процеса, но тъй като той вече не е носител на претендираното
материално право и не е страна по материалното правоотношение, неговото
процесуално качество не произтича от материалноправна обусловеност, а от
изрично призната от процесуалния закон възможност да продължи процеса като
защитава едно чуждо за него право - аргумент от чл.226 ал.1 от ГПК. От тук се
извежда и неговата функция на процесуален субституент, който изключва
паралелното участие на приобретателя като главна страна /чл.226 ал.2 от ГПК/.
Следователно, правните последици от решението рефлектират директно не в
патримониума на цедента, който както бе отбелязано защитава чуждо материално
право, а в правната сфера на цесионера - негов носител, защото ако ирелевантно
за процесуалното правоотношение е осъщественото прехвърляне на спорното право, то
не е такова по отношение на материалното правоотношение, което го обуславя.
Решението, съобразно чл.226 ал.2 от ГПК, разпростира своята сила - сила на
пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие - и спрямо
приобретателя като на този факт се основава правото на прехвърлителя да води
делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му. Налага
се извод, че не е налице пречка титула за изпълнение да бъде издаден в полза на
този приобретател, още повече, че прехвърлянето на спорното право е залегнало с
индивидуализиращите си белези и в диспозитива на съдебния акт - основание за
издаването на изпълнителен лист /така и в определение №249 от 28.04.2009 година
на ВКС на РБ по ч. търг. дело №134/2009 година, I т. о./. С оглед на всичко
казано по-горе и най-вече неприложимостта на правилата на чл.226 от ГПК и
изтъкнатото относно тази правна норма, правото да постави „истинското” начало
на исковия процес е предоставено именно на цесионера в качеството му на
материален носител на същото. Да се даде право на цедента да „продължи” процеса
би било равнозначно да се заличи и обезсмисли всичко вече сторено в заповедното
производство, защото към момента на приключване на устните прения същият
безспорно не е носител на спорното материално право, включително по негово
изрично признание с оглед извършената цесия, което предопределя и изхода на
процеса; същевременно той не би могъл да бъде процесуален субституент поради
неприложимостта на чл.226 от ГПК по горните доводи и съображения и тъй като не
са налице предпоставките на чл.26 ал.2 от ГПК. Последното е така, тъй като
липсва предвиждане в закон, че заявителят в заповедното производство може да
предявява чужди права, т.е. тези на цедента пред съда и по-специално тези за
установяване съществуването на прехвърленото вземане.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №419/2011 година
по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: