Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260001
гр.
Пловдив, 21.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 233 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 181 от 11.12.2019 г., постановено по т.д. № 352 от 2018 г., Окръжен съд П. е:
- приел за установено по иска на „И.т.“ ЕООД против С.Н.П., че е несъществуващо вземането на ответницата П. спрямо „Ф.“ АД /н./, в размер на 27 046.04 лева, представляващо част от вземане в общ размер на 161 552.47 лева включено в списъка на приети вземания с определение 881/11.12.2018 година по т.д. 201/2017 г. по описа на ПОС;
-
отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за размера над
27 046.04 лева до предявения размер – 161 552.47 лева, като
неоснователен;
-
осъдил С.Н.П. да заплати на „И.т.“ ЕООД разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 848.70 лева;
-
осъдил „И.т.“ ЕООД да заплати на Окръжен съд П. държавна такса в размер на
1345.06 лева;
-
осъдил С.Н.П. да заплати на Окръжен съд П. държавна такса в размер на 270.46
лева.
Решението е обжалвано и от двете страни по делото.
Ищецът „И.т.“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения отрицателен установителен иск и в частта за разноските, с оплакване
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост по подробно изложени във
въззивната жалба съображения. Искането и да се отмени решението в тези части и
вместо това, да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло
и в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски.
Ответникът по иска С.Н.П. чрез процесуалния си представител адвокат А.А.
обжалва решението в частта, с което е уважен предявения иск. Във въззивната
жалба на ответницата е изразено преди всичко становище за недопустимост на
предявения иск поради липса на процесуална легитимация на ищеца „И.т.“ ЕООД по
този иск. Поддържа се и становище за неоснователен на иска по изложени в
жалбата съображения. Искането е да се обезсили постановеното решение и да се
прекрати производството по делото, евентуално – да се отмени решението в
частта, с която е уважен иска и да се постанови друго, с което предявеният
отрицателен установителен иск да се отхвърли изцяло, като на ответницата се
присъдят сторените деловодни разноски за двете инстанции.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата страна.
Синдикът на „Ф.“ АД – в несъстоятелност не изразява становище по въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд разгледа въззивната жалба, съобразно с изложените оплаквания и възражения на страните и прие:
Производството пред Окръжен съд П. е било образувано по предявен от „И.т.“ ЕООД против С.Н.П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, за установяване несъществуването на вземане в общ размер от 161 552.47 лева на С.Н.П., прието по реда на чл.692 ал.4 ТЗ в списъка на приетите вземания, в производството по несъстоятелност на „Ф.“ АД, както и искане вземането да бъде изключено от одобрения списък.
По допустимостта на предявения иск е установено следното:
С решение от 06.08.2018 г. по т.д. 201/17 г. по описа на Окръжен съд П. е обявена неплатежоспособността на „Ф.“ АД, открито е производство по несъстоятелност на това дружество; назначен е временен синдик, и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.07.2009 г.
Следа като предявеното от С.Н.П. процесно вземане в размер на 161 552.47 лева не е било прието от синдика и е било включено в списъка на неприети вземания, с определение № 881/11.12.2018 г. по т.д. 201/17 г. съдът е уважил подаденото от този кредитор възражение и е включил вземането в списъка на приетите вземания.
Актът на съда по несъстоятелността е обявен в ТР на 11.12.2018 г., като в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ – на 27.12.2018 г., от „И.т.“ ЕООД е предявен иск по чл. 624, ал. 3, т. 2 ТЗ за признаване несъществуването на приетото от С.Н.П. вземане.
Тъй като няма спор, че ищецът „И.т.“ ЕООД е придобил парични вземания към „Ф.“ АД - в несъстоятелност, включени под № 3 в списъка на приетите от синдика вземания, от първоначалния кредитор „П. к.“ ООД, въз основа на сключен договор за цесия от 20.12.2018 г., следва да се обсъди поддържаното и в настоящото производство възражение на ответника за недопустимост на предявения иск, съответно – на постановеното решение. В подкрепа на това възражение се поддържа довод, че към датата на предявяване на иска 27.12.2018 г., цесията не е била надлежно съобщена на длъжника „Ф.“ АД - в несъстоятелност от цедента „П. к.“ ООД, поради което към същата дата „И.т.“ ЕООД не е имал качеството на кредитор и съответно искът му е бил недопустим.
Възражението е неоснователно.
В случая, част от предпоставките за допустимост на иска са били налице при образуването на първоинстанционното производство – кредиторът С.П. е предявила вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; налице е произнасяне на синдика по отношение на него; има депозирано от кредитора в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу отказа за приемане на вземането; по това възражение има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ; спазен е срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Налице е и идентичност между основанието и размера на предявеното по реда на чл. 685 ТЗ вземане и вземането, предмет на производство по иска по чл. 694, ал.3, т.2 ТЗ.
Въпреки това, искът не е бил предявен, производството по делото не се е провело и постановеното решение не е постановено между всички надлежни страни по този иск.
В чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ е уредено правото на длъжника и на кредиторите в производството по несъстоятелност да предявят пред съда по несъстоятелност искове за установяване несъществуването - чрез отрицателен установителен иск, или съществуването – чрез положителен установителен иск, на предявени в производството по несъстоятелност вземания, по отношение на които са изпълнени посочените в ал. 1 - 3 на чл.694 ТЗ изисквания. Така очертаният предмет на исковете по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ предопределя и надлежните страни по тези искове съобразно визираните в тази норма хипотези. В зависимост от това кой от изброените в чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ искове е предявен, в производството пред съда участват като главни страни длъжникът и кредиторът, респ. кредиторите, чиито вземания не са приети или са приети, но се оспорват като несъществуващи. От изложеното следва, че в производството по тези искове, длъжникът винаги участва като главна страна, доколкото същият е страна в производството по несъстоятелност, съответно - в материалното правоотношение по предявеното вземане и от чието имущество се формира масата на несъстоятелността.
В конкретната хипотеза, доколкото ищец е трето спрямо отричаното правоотношение лице, надлежни ответници са страните по това правоотношение – кредиторът С.П. и длъжникът „Ф.“ АД – в несъстоятелност.
Тъй като искът не е бил предявен и срещу длъжника и тази нередовност на исковата молба не е била констатирана и своевременно отстранена от първоинстанционния съд, производството се развило между ненадлежни страни. Това означава, че обжалваното решение е недопустимо, защото е постановено при неправилно конституиране на страните и в този смисъл - по недопустим иск.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото следва да се върне на Окръжен съд – П., за ново разглеждане от друг състав на съда, след конституирането на всички надлежни страни по предявения иск.
В съответствие с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 181 от 11.12.2019 г., постановено по т.д. № 352 от 2018 г., Окръжен съд П..
Връща делото на Окръжен съд – П., за ново разглеждане от друг състав на съда, след конституирането на всички надлежни страни по предявения иск.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: