Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 19.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 19.12.2018г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6416/2018г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Производството
по делото е образувано по отделен от гр.д.№ 1157/2018г. на ПлРС /за делба на
недвижими имоти/, положителен установителен иск за придобиване на право на
собственост. Ищците в настоящето производство С.Н.А. и Н.Г.А. са насочили иска
си против Н.Н.А. и Л.Д. ***, с твърдения, че са собственици на ½ ид.ч.
на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор № 56722.661.1146 с площ 348кв.м., ведно с построените в този имот
сгради с идентификатори № 56722.661.1146.1, № 56722.661.1146.2, №
56722.661.1146.3, № 56722.661.1146.4, поради явно, непрекъснато, спокойно
владение в продължение на 10 години. Твърдят, че ищците и техния наследодател
никога на са ползвали имотите и не са упражнявали фактическа власт върху тях.
Твърдят, че от 30.05.2007г., след смъртта на Н.А.живеят и владеят имота, като
са демонстрирали това пред Н.А.- наследодател на ответниците. Твърдят, че
другата ½ ид.ч. от имота е собственост на техния син И.Т.И.. Молят съда
да признае за установено по отоншение на ответниците, че те са собственици на
½ ид.ч. от процесния имот.
Ответниците Н.Н.А. и Л.Д.А.,
оспорват предявения иск, оспорват твърденията, че от 30.05.2007г. ищците са
установили фактическа власт върху имота. Твърдят, че са считали имота за тяхна
собственост, твърдят, че наследодателят им е идвал в имота последно през м.
януари 2008г. и никога ищците не са му заявявали, че имотът е техен. Сочат, че
отношенията между двамата братя са били влошени, но това не значело, че са се
дезинтересирали от имота, твърдят че са ходили да виждат състоянието му.
Твърдят, че една от сградите в имота е била преустроена на магазин, който бил
отдаден под наем и наследодателя им редовно получавал този наем. Впоследствие
наема не бил плащан и те завели срещу наемателя гр.д. 4493/2013г. по описа на
ПлРС, че по това дело С.Н.А. и Н.Г.А. са били привлечени като помагачи и са
имали съвсем други твърдения. Твърдят, че не е вярно, че С. И .Н.А.са се
преместили да живеят в имота, че при техните посещения в гр. П., са установявали,
че имотът е необитаем. Молят съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
видно от Нотариален акт за покупко – продажба ***., до 1990 г. целият имот –
ДВОРНО МЯСТО от 275 кв.м., парцел с планоснимачен ***по плана на гр.П. с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, са били собственост на Н.С.А.и
Н.Н.А.в режим на СИО. На 12.02.1990 г., с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот ***, Н.С.А.и Н.Н.А.са дарили на сина си Н.Н.А. ½ ид.ч. от дворното
място и постройките в него. На 28.12.2002 г. Н.С.А.и Н.Н.А.са прехвърлили на ищеца
С.Н.А., съгл. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ***на нотариус Р.И., собствеността на
останалата ½ ид.ч. от процесния имот, заедно с построените в имота
жилищна сграда, гараж и магазин за промишлени стоки, срещу задължението на С.А.
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и
нормален живот какъвто са водили досега докато са живи лично или чрез трети
лица. Прехвърлителите са запазили правото на ползване върху тази част от имота.
Не се спори между страните, а и видно от съдържанието на приложения брачен
договор от 24.11.2010 г., към датата на сключване на алеаторния договор ищецът С.Н.А.
е бил в брак с ищцата Н.Г.А., като бракът е бил сключен на 10.07.1993 г. След
сключването на брака, както и след прехвърлителната сделка, е сключен брачен
договор между двамата ищци С.А. и Н.А., вписан в Служба по вписвания – П. под ***по
силата на който ½ идеална част от поземления имот и четирите построени в
него сгради – жилищна сграда, магазин за промишлени стоки, постройка на
допълващо застрояване и гараж, се поставят в изключителна собственост на ищцата
Н.Г.А., а С.А. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
неговата идеална част от имотите. На същата дата – 24.11.2010 г. Н.Г.А. е
дарила вече притежаваната изцяло от нея 1/2 ид.ч. от поземления имот и сградите,
на сина си - И.Т.И.. Дарението е при условие, че дарителката си запазва правото
на ползване – пожизнено и безвъзмездно върху имотите както и при условията на
запазено право на ползване и за съпруга и С.Н.А. съгласно подписания брачен
договор.
Видно от удостоверение за
наследници от 05.02.2018г. на Община-П. приобретателят на ½ ид.ч. от
имота по дарението от 1990 г. – Н.Н.А., е починал на 04.04.2008г. и е оставил
за наследници съпругата си Л.Д.А. и сина си Н.Н.А., които са ответници в
настоящето дело. Съгласно приложените скици на поземлен имот и сгради,
процесните имоти са с идентификатори както следва: ДВОРНОТО МЯСТО понастоящем е
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.661.1146, с адрес гр.П., ***, с площ 348
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи имоти
№№ 56722.661.1145, 56722.661.1147, 56722.661.1156, 56722.661.1133, а върху него
са построени: СГРАДА с идентификатор 56722.661.1146.1, представляваща жилищна
сграда – еднофамилна, със застроена площ 72 кв.м., брой етажи – 1; СГРАДА с идентификатор
56722.661.1146.2, с предназначение - сграда за търговия и застроена площ 39
кв.м., брой етажи – 1; СГРАДА с идентификатор 56722.661.1146.4 , с
предназначение хангар, депо, гараж, със застроена площ 20 кв.м., брой етажи – 1,
и СГРАДА с идентификатор 56722.661.1146.3, с предназначение - постройка на
допълващото застрояване, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи – 1.
Съгласно Предварителен договор от
01.09.2017г., ищците С.Н.А. и Н.Г.А., са сключили с И.Т.И., предварителен
договор за продажба на недвижими имоти, с който са уговорили продавачите да
продадат, а купувача - да заплати и купи ½ ид.ч. от процесните имоти –
поземления имот и четирите построени върху него сгради. Продавачите са заявили,
че са придобили имотите чрез давностно владение, което упражняват явно,
спокойно и несъмнено вече повече от 10 години, като са уговорили окончателния
договор да бъде сключен при условие, че до 31.12.2018г. купувачът изплати
продажната цена от 20 000 лв., а срокът за изповядване на договора за
прехвърляне на собствеността е 15.02.2019г. Този договор е представен с
отговора на исковата молба по гр.д.№ 1157 от 2018 г. от И.Т.И. на 26.03.2018 г.
От приложените удостоверения за
наследници, издадени на 28.02.2018 г. от Община – П. е видно, че
прехвърлителите на имота са починали както следва: Н.Н.А.е починала на
13.04.2004 г., оставяйки за наследник Н.С.А.– съпруг, и синовете си С.Н.А. и Н.Н.А..
Н.С.А.е починал на 30.05.2007г., оставяйки за наследници: синовете си С.Н.А. и Н.Н.А.,
който впоследствие – на 04.04.2008 г., е починал и е оставил за наследници
ответниците по делото.
Видно от фактура от 24.04.2009 г.
с получател С.Н.А., същият е закупил строителни материали по опис за сумата от
1720 лв., а от фактура от 23.06.2009 г. с получател С.Н.А. е заплатил услугите
– пренареждане на покрив керемиди, направа на гаражна врата, иззиждане на
ограда. Представена е и декларация от С.Н.А. и Д.М.С., с нотариална заверка на
подписите от 11.09.2006 г., от която е видно, че Д.С.се е съгласил да се изгради
от С.А. ограда от тухли между имота на С.А. и имота на Д.С.с уточнения относно
материалите – бетон и тухли; а С.Н.А. се е съгласил Д.С.да покрие неговата част
от имота с временно строителство от ламарина, за да се избегне наводнение в
жилищната сграда. Представен е договор от 02.03.2011 г. между Н.Г.А. ***
Секюрити груп“ ООД за осъществяване на охрана със СОТ на имота на адрес гр.П., ***–
къща, като срокът на договора е бил една година. Представен е и абонатен
договор между „Булсатком“ и С.Н.П.от 09.04.2012 г. с домашен адрес гр.П., ***,
за осигуряване на достъп до услугите на оператора с посочен адрес за инсталация
на оборудването домашния адрес ***.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетели, водени от ищците и ответниците.
Свидетелят В.Я.Я., воден от ищците заяви, че е съученик с ищеца С.А. и е в приятелски
отношения с двамата ищци, но не познава ответниците лично. Заявява, че живее на
150 м. от спорния имот, в който заяви, че живеят двамата ищци. Посочи, че
техния имот е къща на ***и ***. Сочи, че от неговата тераса на 8. Етаж, къщата
е долу пред него. Твърди, че много често се събират в тази къща, включително и
до днес. Описва имота като такъв с малък вход, през който се влиза в двора
откъм ***, а откъм *** има гаражна врата, порта и гараж след нея. Като влезе
през малката порта в имота има барбекю, дърво ябълка с битов кът, пейки и маса,
а от лявата страна има градина. Насреща пак има градина с овошки. Сочи, че в
имота има две сгради – основната къща и пристройката – магазина, има и гараж,
за който се влиза от *** и възприема, че сградите заедно с гаража са общо три.
Сочи, че е работил в сервиза за пожарогасители, който е бил наблизо и като
затварял сервиза, А. ги викал и те се събирали. Твърди, че от 2002 г. и до ден
днешен се събирали в имота. Било след 17 ч., след работно време, и помни
родителите на ищеца, които живеели в къщата до смъртта на всеки един от тях.
Посочи, че бабата Н. била болна и дълго време на легло и за нея се грижили мъжа
ѝ и ищцата Н.А.. След смъртта на Н.А.и двамата ищци гледали бащата на
ищеца – Н.А.Посочи, че докато гледали възрастните родители е имало случаи, в
които са оставали в къщата и случаи, в които отивали в апартамента си, който
бил на 100м. от там. Този апартамент бил на И., син на ищцата Н.А. и бил през
улицата. Посочи, че е виждал наследодателя на ответниците - Н.А., само на
погребението на неговата майка, но на погребението на баща му Н. не е дошъл,
както не дошли и ответниците. Посочи, че си спомня погребението на Н.А.Посочи,
че може и да е срещал, може и да не е срещал ответника Н.Н.А. – момчето, но не
го е виждал в къщата. Заяви, че през целия период от 2002 г. досега ищецът С.А.
е правил ремонт – основен ремонт на покрива, като лично той е направил
козирката над стълбите с хидроизолация, гаражната врата, голямата порта,
ограда, малката порта, изкарал чешма навън. Било направено и барбекю от
свидетеля Т.Г.по поръчка на ищеца С.А.. Хидроизолацията е била правена през
2004 г. Барбекюто било правено докато бил още жив бащата на ищеца. Камина била
правена в къщата през 2006г., докато бил жив Н.А.ищецът обзавел спалнята,
кухнята и всекидневната, в къщата гостували компанията на ищеца С.А. най-малко
три пъти седмично, но сега вече се събирали веднъж месечно, като събиранията
през хубавото време се правили в двора под ябълката до барбекюто, а през зимата
в къщата. Описа къщата като съставена от стая, голяма всекидневна с бокс, баня
и тоалетна и докато били живи бабата и дядото посочи, че живеели във
всекидневната, а ищецът спял в другата стая, бил си монтирал компютър, слушал
музика и гледал мачове. Ищцата идвала инцидентно през деня преди работа, но
след работи си живеела в апартамента, а ищецът не искал да живее там. Посочи,
че малко след смъртта на майка му останал да живее в къщата. Не му било
известно за прехвърляне. Посочи, че магазина се давал под наем, който първо бил
получаван от дядото, а после от ищеца. Спомня си, че дядото – бай К. - е
казвал, че има двама сина и колкото за единия, толкова и за другия. За
наследодателя на ответниците и брат на ищеца заяви, че не знае къде е живял и
само чул, че си бил закупил апартамент в ***. Ищеца казвал, че няма вест от
брат си и не знае къде е. Посочи, че не знае дали братът Н. е бил уведомен за
смъртта на баща им и кога е починал самия той. Посочи, че ищецът не е говорил
за неговата смърт и много късно разбрал за нея. Твърди, че ищецът не е имал
никакви отношения и контакти с ответницата Л.А.. Не знае да е имало дела между
тях. Не му е известно защо ищецът и брат му са прекъснали връзката си.
Свидетелят Т.Г.посочи, че живее на ***,
и е съсед с ищците. Посочи, че къщата е на две улици – ***и ***, тъй като е
ъглова. Твърди, че в момента в тази къща живеят ищците, като основно живее
ищцата Н.А., а ищеца С. идва от време на време, тъй като имал вила в едно село
около П.. Заяви, че иначе постоянно си живее в тази къща след 2000 г., а вилата
я има от една година. Посочи, че знае, че къщата е била собственост на майката
и бащата на ***, че майката е починала през 2004 г., а бащата по-късно през
2007 г. Посочи, че единствени в тази къща живеели ищците, че имали традиция да
се събират у тях при ябълката в къта, който той бил правил с един негов
приятел. Посочи, че това станало преди 5-6 години, облагородили къта, а след
това направили и барбекю. Заяви, че постоянно са се събирали в тази къща един
или два пъти в месеца, през лятото под ябълката, а зимата в хола на къщата.
Заяви, че от деца не е виждал брата на ищеца Н., не е бил на погребенията, че
ищеца С.А. е поръчал ремонта на покрива, както и барбекюто, камината в къщата,
оградата, външната врата за гаража и гаражната врата, правил е подобрения на
това, което е било давано под наем, вътрешна изолация. Заяви, че ищеца ползва
имота като свой, купувал холандска мебел и обзавеждане, като сочи, че първите
неща са правени през 2002 г., а после 2008, 2009, 2010 г. и нататък. Свидетелят
заяви, че преди да умре бащата Н., ищецът С. е живеел там и след смъртта му е
продължил да живее. Заяви, че в момента ищеца С.А. е пенсионер и внучето им се
гледа от ищцата Н.А. в тази къща. Посочи, че внучето се е родило пред 6-7
месеца и в къщата живеят бабата и бебето. Тези впечатления свидетеля
посочи, че са поради факта, че е виждал
един – два пъти от къщата да излизат ищцата Н.А. и снаха ѝ с една
количка. Заяви, че синът на ищцата Н. живее в апартамента, който е през улицата
на 20-30 м. Посочи, че не познава ответника Н.Н.А. и не е виждал баща му
откакто са били деца. Заяви, че в процесния имот е бил гледан за кратко време
бащата на ищцата Н.А., което било след смъртта на родителите на ищеца С.А. и
било за период около година. Твърди, че е виждал ищеца С.А. и в апартамента и в
къщата, но той обичал да си стои в къщата. Посочи, че през зимата се събирали
не повече от един-два пъти, защото има празници, но лятно време под ябълката се
събирали един или два пъти месечно. Освен къщата в имота имало магазин, който
бил даван под наем, но не знае кой го е давал под наем. Посочи, че този магазин
от 1-2 години не работи. Не знае в какви отношения са били двамата братя С. и Н..
Не знае да е имало дело между ищеца С.А. и съпругата на Н.. Заяви, че ищеца С.А.
не е говорил на кого е къщата и не е казвал, че тази къща не е на брат му, тъй
като този въпрос не са го обсъждали. Свидетелката А.П., втора братовчедка на
ищеца С.А. и брат му Н. посочи, че живее
близо до процесния имот и е била в добри отношения с братовчедите си, но след
сватбата на Н. и ответницата Л.А., почти не е виждала братовчед си Н., което е
било преди 30 и няколко години. Виждала го е 2-3 пъти, но не били близки. Той
почти не е живял в дома на баща си. Посочи, че на погребението на Н.А.бегло е
видяла Н.Н.А.. Посочи, че в къщата в процесния имот живеят ищците от около 2000 г. и плътно са там, като докато
са били живи родителите Н.А. през цялото време се е грижела за тях. Посочи, че
грижите са били невероятни, и че след като починали двамата, в къщата е бил
гледан и бащата на ищцата. Посочи, че ищците правили ремонти в тази къща и
гледали всички удобства да се направят – хубави мебели, ремонти, в двора
камъни, цветя, геран, барбекю. Тази свидетелка също посочи, че 2-3 пъти в
седмицата ходила на гости и се събирали под ябълката в двора. Описа къщата като
посочи, че когато били живи бабата и дядото стояли в голямата стая, която е
хол, а в другата стая били двамата ищци. Посочи, че е ходила на гости при
ответниците и техния наследодател в гр.К. през 90-те години и знае, че те имали
и апартамент в гр.П., в ***. Твърди, че не е забелязала двамата братя да имат
лоши отношения, но ищеца С.А. се е оплаквал, че брат му не е добър син и не се
е грижил за майка си и баща си. Заяви, че и на нея това и правело впечатление,
защото виждала, че Н. изцяло е поела грижите. Заяви, че повече от 10 години не
е виждала Н.А. в процесния имот, че е питала дали ищецът е уведомил брат си за
смъртта на баща им, но той казал, че не могат да го открият и не знаят къде е.
За магазина за авточасти, свидетелката посочи, че е бил даван под наем, но в
момента не действа. Знае от ищеца, че наемът за магазина се е делял между него
и брат му. Посочи, че не разбрали веднага за смъртта на Н.А., а случайно, и че С.
и е казал, че той е починал от злокачествен рак. Тази свидетелка посочи, че е
мислела, че след като са починали родителите, братята са уредили въпросите
помежду си, защото С. си е купил апартамент наблизо, а Н. *** и мисли, че си е
купил апартамент там. Не знае дали къщата е прехвърлена на някой, но С. се
държал така, все едно къщата е негова - грижел се за нея, въпреки, че не е
заявявал пред нея, че брат му няма нищо общо с тази къща. Заяви, че знае, че е
изпращал половината от наема на наследниците на брат му след неговата смърт, но
не знае защо го е изпращал. Заяви, че в момента в къщата живеят двамата ищци,
но С.А. не живее постоянно там, че внучето го водят някой път в къщата, но се
отглежда повече в апартамента от собствената му майка. Посочи, че ищците са
купили апартамента през 1980 или следващите години, но малко са живели там, и
когато бабата се разболяла, дошли в
къщата около 2002 г. Посочи, че тогава сина на ищцата бил малък, и тя понякога
ходела и в апартамента при него. Тогава той бил ученик, но бил на 12 години,
бил е в нещо като седмично училище, освен в апартамента с майка си е живял и в
общежитие в гр.П.. Посочи едновременно, че след 2002 г. ищците са живели
постоянно в къщата, но от време на време всеки един от тях ходел в апартамента.
В крайна сметка посочи, е когато били живи бабата и дядото, ищците били и в
апартамента, и в къщата. Водения от ответниците свидетел А.Х.посочи, че не
познава ищците, познава ответниците, първоначално като техен съсед, а от 4
години и в момента е наемател на техния апартамент в ***. Свидетелят заяви, че
знае, че ответниците имат собственост и върху друг имот в гр.П., и този имот е
именно процесния. Когато ответницата Л.А. си идвала от чужбина се срещали, той
я карал с колата си до процесния имот на ***, за да провери тя дали там се
живее. Заяви, че тя е казвала, че иска да провери дали магазина там работи и се
ползва. Посочи, че през тези години, когато я е карал /последните 4/ магазина
не е имал наематели. Посочи, че е идвала в П. без да преспива, а само за да се
видят, и се прибирала в гр.К.. Посочи, че поне два пъти годишно тя е идвала в
града, и когато не е била със сина си, той я е карал до тази къща. Самият той
заяви, че работи в детска градина в ***и всеки ден минава покрай този имот. Тъй
като ответницата му е поръчала да поглежда дали в него има движение, той е
обръщал внимание като е поглеждал в двора и най-вече в магазина. Заяви че не е
виждал хора, но не е и влизал в къщата. Посочи, че е казвал на ответницата, че
няма спрени коли отпред, и че магазина не работи. Посочи, че и ответника Н.Н.А.
също е идвал сам и е чувал, че когато са идвали двамата обикалят къщата, но не
е бил с тях. Заяви, че знае, че страните нямат добри отношения и имат проблеми
за това, че не са били уведомени от ищеца, че дядото е починал. Знае също, че
са имали проблеми със заплащането на наема на магазина. Знае, че ищеца С.А. е
заплашвал ответницата Л.А. за нещо свързано с имота, че ответницата му е
казала, че когато съпруга и е починал, се е обадила на брат му, но те не са
отишли. Когато карал ответницата да огледа имота, той я оставял и не е слизал,
за да гледа какво прави тя, но тя му казвала, че е проверила дали е заключено и
че нямало никой. Твърди, че когато е имал възможност да види, е установявал, че
в тази къща няма човек, но не е спирал специално да погледне. Заяви, че е
роднина със свидетеля Я., но не го е карал там и не го е виждал там. Оставял го
е във ***която била отсреща, че са се виждали с него, но никога не е ставало
въпрос за този имот. Водената от ответниците свидетелка Г.Ш.заяви, че не
познава ищците и съжителства на съпружески начала с ответника Н.Н.А. в гр.П..
Знае от тях, че те имат апартамент и къща, която е наследствена, и че е ходила
и до двете места. Посочи, че в апартамента има наематели, а в къщата когато са
ходили, не е имало никой. Посочи, че ответницата била забранила да влизат тъй
като я било страх от ищеца, защото я заплашвал по телефона. Каза, че тя и
ответника са ходили до къщата, защото искали да видят какво става и как е
имота. Идвала е 3-4 пъти и всеки път са ходили до къщата да я оглеждат. Отпред
имало магазин, а веднъж като говорили със съседи, те има казали, че там няма
никой. Този разговор бил преди две години. От ответниците знае, че 2-3 месеца
преди да почине баща му, наследодателя на ответниците е идвал в П. и е разбрал,
че собствения му баща е починал и брат му не му е казал. Посочи, че за това са
се скарали и оттогава отношенията им са били обтегнати. Посочи, че ответницата
и съпруга ѝ са живели в гр.П. и после се преместили в К. и са били там,
когато е починал дядото на нейния приятел. Сочи, че знае, че това е второ дело
и предното дело между страните било за магазина, че ответницата забранила на
сина си да контактува със семейството на чичо му, защото бил малък и тя се
притеснявала. Присъствала е на разговори между нея и брата на съпруга ѝ,
които не били нормални разговори и ответницата била много наплашена, защото той
я обиждал, псувал я е и се държал лошо. Посочи, че затова двамата ответници
идват всяка година да си оправят данъците и да видят какво става. Заяви, че ответниците имат ключ от къщата на ***,
могат да влязат вътре, но не искат и не са влизали, но не е и виждала да
използват този ключ в нейно присъствие. При повторния разпит на свидетеля В.Я.той
заяви, че е роднина на свидетеля Х., и че като е работил през улицата в сервиза
за пожарогасители, този свидетел го е докарвал, като същевременно заяви, че го
е докарвал до дома на ищеца. Св. Х. бил му казвал, че много добре си живеели
под ябълката, но това било през 2016г. Посочи, че дървото ябълка в двора се
виждало от пътя, и че като се минава по ***се вижда кой стои под ябълката.
Заяви, че този свидетел му е казвал, че му е свиркал с колата като го е виждал
там, но самия той не е разбрал. Потвърди, че свидетеля живее на квартира в ***,
че не е имало случай, в който да контактуват двамата докато свидетеля е в двора
на тази къща. Посочи, че в сервиза в близост, е работил през 2013 -2014 г. и тогава
св. Х. е седял до късно при него и са си говорили. Съдът е счел, въпреки
поисканата очна ставка между тези свидетели, не е налице противоречие в
показанията им доколкото свидетеля Я. посочи период, в който е работил в
сервиза 2013-2014 г., а свидетеля Х. е посочил, че от 4 години наблюдава по
молба на ответницата дали в имота се виждат хора, като този период е след
периода, за който свидетелства свидетеля Я..
Към делото е приложено гр.д.№
4493 от 2013 г. по предявен от ответниците в настоящето производство иск по
чл.232, ал.2 от ЗЗД срещу наемателя на магазина в имота за заплащане на суми за
наеми на този магазин за периода 01.05.2008 г. до месец август 2013 г. вкл. По
делото е постановено решение, с което наемателят е осъден да заплати наем в
размер на 11 520 лв. за процесния период, 3 000 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.05.2008г. до
22.08.2013г. В това производство като трети лица-помагачи са участвали настоящите
ищци С.Н.А. и Н.Г.А., но в хода на делото те не са оспорили собствеността на
ищците върху магазина, напротив - заявили са в съдебно заседание, че според тях
трябва да дадат част от сумата за наема, който са получавали, но не в размера,
в който се претендира.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Правното
основание на предявения иск е чл. 79 ал. 1 от ЗС, който гласи, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. В случая се твърди, че ищците са придобили въз
основа на давностно владение ½ ид. ч. от процесното дворно място и
постройките върху него, като десетгодишния период на непрекъснато и
необезпокоявано владение е периода 30.05.2007г. - 30.05.2017г. За уважаване на
така предявения положителен установителен иск, в тежест на ищците е било да
докажат при условията на пълно и пряко доказване непрекъснатото, явно и
необезпокоявано от ответниците, тяхно владение на имота. Освен реалната
фактическа власт, осъществявана спрямо имота – corpus, по делото следва да се докаже и
втория елемент на владението - намерението за своене на имота от страна на
ищците – animus, и този елемент следва да се
докаже, т.к. в отношенията между страните в случая има съсобственост, а
впоследствие – вещно право на ползване, учредено на ищците след като са
отчуждили своята съсобствена ид.ч., и в този случай презумпцията на чл. 69 от
ЗС, която предполага, че владелецът държи вещта като своя, не може да се
приложи. В процесния период ищците са имали различно качество спрямо собствеността
на имота: От началото на разглеждания период - 30.05.2007г. /а и преди това –
от 28.12.2002г./, ищците са били съобственици за ½ ид.ч. от имота – тази
част, която не е спорна между страните, като съсобственик на спорната ½
ид.ч. е бил Н.Н.А., а след неговата смърт на 04.04.2008г., ищците са били
съсобственици за ½ ид.ч. с наследниците на Н.Н.А. – съпругата и сина му
– ответниците Н.Н.А. и Л.Д.А.. На 24.11.2010г. ищците са се лишили от тази
собственост – ищецът С.Н.А. – по силата на сключения брачен договор, а ищцата Н.Г.А.
– чрез даряването на ½ ид.ч. от имота на своя син. От тази дата обаче и
двамата са ползвали неспорната ½ ид.ч. на основание – учреденото в двата
документа право на безвъзмездно пожизнено ползване, като това правно положение
продължава и до настоящия момент. При тези права, и при наличието на
съсобственост за периода 30.05.2007г. - 24.11.2010г.,
отношенията на страните в този период следва да се разгледат, като се има
предвид, че съсобствеността им не е произтичала от наследяване, а от
разпоредителните сделки, извършени от техните родители. Доколкото ищците са
били съсобственици с наследодателя на ответниците от 28.12.2002г., още преди
началото на исковия период, но чрез предявения си иск заявяват, че едва от 30.05.2007г.
са започвали да владеят имота по смисъла на чл. 79 от ЗС, то от тази дата те са
превърнали своето държане на ид.ч. на съсобственика си във владение върху него.
При това положение, приложима се явява постановката на ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1 / 2012 г. на ОСГК на ВКС – „Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.“ В настоящия случай
осъществяваната от двамата ищци фактическа власт върху целия имот и за целия
период безспорно се доказа от всички доказателства по делото – свидетелите на
ищците посочиха, че С. И .Н.А.са били в имота, че са правили подобрения в
двора, къщата, оградата, гаража, че са се събирали с компании там, че са
гледали болния баща на Н.А., но и че това е било както след, така и преди
смъртта на бащата Н.С.А.Съдът кредитира показанията на тези свидетели, в частта
им в която касаят периода 30.05.2007г. -
30.05.2017г., както и преди това, но не приема за доказано от тях
обстоятелството, че в момента ищцата Н.А. отглежда внучето си в имота, т.к.
това са изводи от непреки впечатления на свидетелите. Показанията на водените от ответниците
свидетели, че не са виждали в определени дни от годината или часове от деня
хора в двора на къщата, не оборват показанията на другата група свидетели,
които са имали много по-цялостни и продължителни във времето впечатления от имота – както от действията в
двора, така и от разпределението на стаите в къщата и обстановката в нея. Не се
доказа по делото обаче нито промяната в намерението на ищците да превърнат
държането на идеалната част на ответниците във владение, в своене, нито
демонстрирането на тази промяна спрямо съсобствениците им. По делото не се
събраха доказателства някой от ищците в периода 30.05.2007г. - 24.11.2010г. да
е заявявал, че имотът е само техен, още повече и да го е манифестирал пред Н.Н.А.,
или ответниците Н.Н.А. и Л.Д.А.. Лошите лични отношения помежду им не се доказа
да са се изразявали в пречене на възможността съсобственикът да влезе в имота и
да реализира някое от правомощията си като собственик, а са били породени от
семейни конфликти. Поради гореизложеното, съдът намира, че до 24.11.2010г. по
делото не се доказа, че в полза на ищците е текла придобивна давност по
отношение на спорното право на собственост за ½ ид.ч. от имота.
Независимо,
че от 25.10.2010г. до 30.05.2017г., не е налице 10 годишен давностен период, за
който да може да се приложи разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС, и само на това
основание искът следва да се отхвърли, съдът намира, че следва да разгледа
събраните и за този период доказателства относно фактическата власт на ищците. За този период ищците са имали една част от
правомощията на правото на собственост – вещното право на ползване върху
½ ид.ч. от имота. В този случай те не са имали възможността да своят
тази идеална част, т.к. са го ползвали на различно основание, което именно те
са запазили от правото на собственост, което са прехвърлили. Това правомощие от
правото на собственост обаче е ползването, и именно то се припокрива с
упражняването на фактическата власт като част от владението, разглеждано в цитираното
ТР. Поради това, съдът намира и че за този период е приложима необходимостта от
доказване освен на упражняване на фактическа власт, така и на намерение за
своене и манифестирането му спрямо собствениците на останалата ½ ид.ч. Събраните по делото гласни доказателства и представените
от ищците писмени доказателства доказват, че именно ищците са правили ремонти,
подобрения, ползвали са телевизия, осигурили са за 2011г. охрана в имота,
ползвали са целия имот, събирали са се с гости и в този период. Не са
демонстрирали обаче пред ответниците, че владеят тяхната идеална част като
своя. Такова демонстриране не е имало и при облигационните отношения и
споровете във връзка със заплащане на наема на една от сградите, като в този
случай в качеството на трети лица – помагачи на наемателя, ищците са заявили,
че пари за наем на имота се дължат на наследниците на Н.Н.А., макар и не в
претендирания размер. Манифестирано от ищците намерение за своене на процесната
½ ид.ч. от имота и сградите, се съдържа в представения по делото
предварителен договор за продажба на именно тази идеална част от имота, на И.Т.И..
Договорът обаче е с дата 01.09.2017г., след поставения за разглеждане исков
период. Като частен диспозитивен документ, той няма материална доказателствена
сила относно съдържанието си и изявленията в него, че ищците са придобили
имотите чрез давностно владение, вече повече от 10 години. Същевременно, и на
осн. чл. 181 от ГПК, съдът намира, че достоверната дата на този документ е едва
датата на представянето му пред съда по гр.д. 1157/2018г. на ПлРС – 26.03.2018г.,
доколкото по делото не са налице другите хипотези за приемане на по-ранна
достоверна дата на документа. Тази дата е и датата на която е предявен искът,
който е отделен и се разглежда в настоящето производство, независимо, че
първоначално той е бил иск на главно встъпили лица в друг процес. Поради
гореизложеното, съдът намира, че едва на тази дата ищците са манифестирали пред
ответниците своето намерение за своене на тяхната ид.ч. от имота и че давностно
владение, в рамките на десетгодишен период, по силата на който те могат да
придобият собствеността на процесната ½ ид.ч. от имота и сградите, не е
налице.
Поради
изложеното, съдът намира предявеният иск за недоказан, и следва го отхвърли.
С оглед
изхода на делото, и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на
ответниците направените от тях деловодни разноски в размер на 1 075 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪЛЯ
предявеният от С.Н.А., ЕГН ********** и Н.Г.А., ЕГН **********, и двамата с
адрес на призоваване гр. П., ***, положителен установителен иск на осн. чл. 124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване за установено по
отношение на Л.Д.А. с ЕГН ********** *** и Н.Н.А. с ЕГН ********** ***, че С.Н.А.
и Н.Г.А., са придобили по давност ½ ид.ч. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 56722.661.1146 с площ
348кв.м., ведно с построените в този имот СГРАДИ с идентификатори №
56722.661.1146.1, № 56722.661.1146.2, № 56722.661.1146.3, № 56722.661.1146.4,
поради явно, непрекъснато, спокойно владение в продължение на 10 години за
периода 30.05.2007г. - 30.05.2017г., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78 ал. 1 от ГПК, С.Н.А., ЕГН ********** и Н.Г.А., ЕГН **********, и
двамата с адрес на призоваване гр. П., ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Д.А. с ЕГН **********
*** и Н.Н.А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1
075 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: