Разпореждане по дело №344/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.435, ал.2,предл. последно от ГПК.

Образувано по жалба на П. Р. С., депозирана в качеството му на длъжник по изп.д.№ *0001 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ. Депозираната жалба е насочена против отказа на ЧСИ да намали размера на претендирания по изпълнителното дело адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Излагат се съображения, че незаконосъобразността му се обосновава от обстоятелствата, че същият в нарушение на т.3 на ТР на ОСГТК № 6/2012 г. е немотивиран; че съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатът имал възможност да предоставя безплатна адвокатска помощ на близки лица, в която категория в казуса влизала взискателката; както и че адвокатското възнаграждение било прекомерно завишено пред размера на самата дължима сума, пред сложността на изпълнителното производство и защото длъжникът изплатил доброволно дължимото. Жалбодателят моли да бъде отменен отказа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ и да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателката от 900 лв. на 200 лв.

Ответницата по жалбата, взискател по изпълнителното дело, Н. М. М.,чрез процесуалния си представител – адвокат М., е депозирала възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба. Излагат се съображения, че определеният размер на търсеното адвокатско възнаграждение е съобразен с чл.10,т.1 и т.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 , във вр. с § 2 от ДР на наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,както и с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812 на КЧСИ е изпълнил задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК и е изложил мотивите си относно обжалваното му действие. В тях изтъква, че депозираната жалба е допустима, но неоснователна.Счита, че изплатения адвокатски хонорар е бил съобразен с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело за образуването му, за воденето му и за извършването на действията с цел удовлетворяване на вземането, още повече, че възнаграждението било заплатено преди образуване на делото и в този предварителен етап не било възможно да се предвиди продължителността и необходимото развитие на изпълнителното производство.

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното:

По мотивирана молба с вх.№ 97/ 06.01.2014 г. на А. М., в качеството му на процесуален представител на взискателя Н. М. М., придружена с изпълнителен лист от 18.12.2013 г. на Х. окръжен съд е образувано изпълнително дело № *0001 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, с предмет събиране на парично вземане срещу длъжника П. Р. С.. От прочита на приложения изпълнителен лист се установява, че длъжникът е осъден да заплати на взискателката сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на престъпление по чл.325, ал.2,пр.2,алт.1,във вр. с ал.1 от НК,ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. В депозираната молба на основание чл.426, ал.2 от ГПК процесуалният представител на взискателя е посочил три начина на изпълнение. Изискал е на основание чл.426, ал.4 от ГПК да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и да бъдат направени съответните справки, а именно : да бъде наложен запор на сметките на длъжника във всички банки, където се установи наличие на банкови сметки и влогове, като за целта бъде извършена съответна справка; да бъде наложен запор на МПС, собственост на длъжника след извършена съответна проверка в КАТ, Г., както и да бъде вписана възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжника, след направена справка в НАП-ТД,Г. и АВп,Г.. Още на 06.01.2014 г. адвокатът е внесъл и определените му такси за образуване на изпълнителното производство, за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и за ПДП.

На 09.01.2014 г. на длъжника С. е връчена призовка за доброволно изпълнение на сумата в размер на 4 924.10 лв., включваща главница, лихви и разноски,вкл. и платеното по договор за правна защита и съдействие №235/ 06.01.2014 г., в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. С връчената призовка за доброволно изпълнение е насрочен за 17.01.2014 г. от 10.30 часа и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 10.01.2014 г. по искане на ЧСИ по делото са внесени от адвоката на взискателя и дължимите се суми, съставляващи такси в производството по направените от същия искания за налагане на запор по сметки и за налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника. На 14.01.2014 г. по електронна поща на ЧСИ е изпратена информация за банковата сметка на взискателя.

На 13.01.2014 г., А. М. с нарочна молба за удовлетворяване вземането на взискателя в пълен размер, е поискал да бъде наложена възбрана на установените по делото недвижими имоти, собственост на длъжника, както и да бъде извършен опис, оценка и публична продан на същите. На 16.01.2014 г. са заплатени и дължимите се за исканото изпълнително действие такси. Въз основа на молба от 20.01.2014 г., на 21.01.2014 г. е вписана възбрана върху два недвижими имоти, собственост на длъжника.

На 14.01.2014 г. длъжникът е заплатил в брой по изпълнителното дело сума в размер на 4 024.10 лв., която е била разпределена по следния начин: такса по т.26 -339.92 лв.; обикновени такси -20.00 лв.; ДДС- 71.98 лв.; на присъединения взискател - държавата чрез НАП- 18.03 лв. и на първоначалния взискател М. - сума в размер на 3 574.17 лв. На същата дата длъжникът е депозирал пред ЧСИ и молба с вх.№ 656, с искане да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение от 900 лв. на 100 лв., дължими само за образуване на изпълнителното дело, защото в срока за доброволно изпълнение платил цялата главница и лихви. ЧСИ на 15.01.2014 г. с немотивирана резолюция е оставил без уважение молбата на длъжника, като за това си действие е уведомил длъжника на 22.01.2014 г.

В хода на тези констатации съдът съобрази и намира депозираната на 28.01.2014 г. жалба, като депозирана в срок, за допустима. Същата и с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, се явява допустима. Що се касае до нейната основателност съдът съобрази следното: направеното пред ЧСИ искане е за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя от платените 900 лв. на 100 лв., която сума според него се следвала само за образуване на изпълнително дело. В депозираната пред настоящата инстанция жалба искането се свежда до намаляване размера на адвокатското възнаграждение от 900 лв. на 200 лв., без длъжникът да е конкретизирал за какво според него е дължима посочената сума. А изложените по съществото на искането доводи се свеждат до това, че адвокатът е съпруг на взискателя и следва адвокатската помощ да бъде предоставяна безплатно, и че размерът е завишен, защото изпълнителното производство като вид производство не е сложно, и защото длъжникът заплатил сума в срока за доброволно изпълнение.Предвид така изложените доводи по същество, съдът изгради своето становище. Действително, атакуваният в това производство отказ на ЧСИ, обективиран в резолюция от 15.01.2014 г., със съдържание „без уважение”, определено е немотивиран. Само по себе си обаче това обстоятелство в настоящото производство не е процесуално основание за неговата отмяна.Това обстоятелство обаче предполага необходимост от преценка на основателността на искането по същество. При извършената преценка настоящата инстанция намери депозираната жалба по изложените в нея доводи по същество, за неоснователна. Действително разпоредбата на чл.5, т.3, предл.първо от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предписва възможността адвокатите да могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини. При все, че е ноторно за съда обстоятелството, че процесуалният представител –адвокат и взискателя по изпълнителното дело са съпрузи, то все пак не може да се игнорира обстоятелството, че цитираната разпоредба определено няма императивен характер, и че преценката може или не може принадлежи на адвоката като страна по договора за правна помощ. В казуса такава преценка явно е направена и като резултат по делото е представен възмезден Договор за правна защита и съдействие №235/06.01.2014 г., установяващ заплащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение. Що се касае до втория изложен в жалбата довод, съдът съобрази както разпоредбите на посочената вече наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и цитираното от жалбодателя ТР № 6/ 06.11.2013 г., пост. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. Безспорно минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената за това наредба, но преценката във всеки конкретен случай се извежда от съотношението между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. Както беше посочено в основата на това изпълнително производство стои не просто бланкетна молба, а мотивирана такава, съдържаща всички предпоставки на разпоредбата на чл.426, ал.2 и ал.4 от ГПК. С нея е извършена необходимата преценка и са посочени три способа за изпълнение на паричното вземане, което противно на твърдяното от длъжника, определено не е в малък размер. Материалният интерес по делото, определен от посоченото в призовката за доброволно изпълнение задължение на длъжника към 06.01.2014 г.,възлиза на не малката сума от 4 924.10 лв.,още повече че главницата е лихвоносна и всеки допълнителен ден предполага натрупване на задължение за лихва. Всъщност активността на процесуалния представител по делото е довела до постигната бързина на развитие на процеса. Нещо повече, прочита на приложеното в копие изпълнително дело, води до обоснования извод, че положените от адвоката усилия за защита на процесуалните права на взискателката са довели и до доброволното заплащане от страна на длъжника на дължима се в производството сума. Безспорно положената активност, посочена в предходни абзаци по дати и действия, и усилията на защитата по своевременност на посочване на способите на изпълнение, на изискванията за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, своевременно предприемане на действията по заплащане на необходимите за това такси и разноски, е довело до реализация и на два способа за изпълнение- налагане на две възбрани върху недвижими имоти на длъжника. Всъщност и депозираното в това производство обстойно възражение на жалбата, съставлява по своя характер активност на адвоката на взискателката за защита на процесуалните й права. Изобщо в този ред на констатации определено в производството не може да бъде направен извод за твърдяното от жалбодателя несъответствие между размера на възнаграждението на адвоката и усилията му за предприемане на надлежна защита на взискателката при упражняване на процесуалните й права.

Или казано в заключение съдът намира, че депозираната в настоящото производство жалба като неоснователна по изложените в нея съображения, следва да бъде оставена без уважение. Ето защо

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната жалба от П. Р. С., в качеството му на длъжник по изп.д.№ *0001, насочена срещу обективирания в резолюция от 15.01.2014 г., отказ на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.