№ 204
гр. Б. 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. А.а
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500094 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. Н.,
посочен като пълномощник на П. Р. М. и Р. Г. М., срещу Решение №
90095/07.12.2024 г., постановено по гр.д. № 525/2020г. по описа на Районен
съд Б.
Правят се оплаквания за това, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че ищците не са доказали
нуждата си от издръжка, както и възможността Р. М. са я заплаща. Сочи се, че
имотът, предмет на дарението, е предоставен на Р. М. фактически много преди
да бъде изповядана сделката за дарение, като към този момент имотът е бил
изграден до степен само на мазилка. Р. М. в продължение на дълги години
доизградил имота в състояние годен за живеене и по този начин е увеличил
многократно неговата стойност.
Ето защо уважаването на предявения иск ще доведе до неоснователно
обогатяване на ищците с оглед състоянието на имота към момента на
дарението и сегашното му състояние и многократно увеличената стойност на
този имот. Сочи се в жалбата, че с дарението по Нотариален акт за дарение на
недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019 г., акт № 3, том I, дело № 3/2019 г.
по описа на СВ при РС – Б. не е нарушен законът, тъй като качеството на
собственик включва правото на притежание, ползване и разпореждане и в
конкретния случай Р. М. е осъществил едно от основните права на
собственика, а именно да се разпореди с недвижимия имот, който притежава.
1
Изтъква се в жалбата, че към момента на изповядване на сделката, с която Р.
М. дарява на сина си П. Р. М. процесния недвижим имот, последният е
малолетен и няма как да знае или да предполага, че с прехвърлителната сделка
се уврежда кредитора. Поради това се твърди, че е налице оборване на
презумпцията за знание от страна на приобретателя за увреждане на
кредитора, а изводът на първоинстанционния съд в обратната насока е
неоснователен и необоснован. Прави се искане обжалваното решение да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, от която не е
постъпил писмен отговор.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
Районен съд - Б.съд е сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от ищците
Г. Д. М. и П. С. М. срещу ответниците Р. Г. М. и П. Р.ов М., с който е направено
искане за обявяване за недействително на дарение, обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019г.,
акт с № 3, том I, дело № 3/2019г. по описа на СВ при PC -Б. с който първият
ответник Р. Г. М. е дарил на втория ответник П. Р. М. чрез законния му
представител А. А. Х. 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен
имот IV-253, квартал 1-ви по КРП на село И., община Б. одобрен със Заповед
№ 1395/27.03.2001г., допълнен със Заповед № 175/25.02.2003г. и Заповед №
1113/21.07.2016г., ПУП-ПР одобрен със Заповед № 1859/22.12.2016г., целият с
площ от 965 кв.м. при граници и съседи : улица, поземлен имот № 404, УПИ
XXVIII-313, УПИ V-254, който имот е идентичен и представлява по предходен
документ за собственост УПИ IV-82, целият от 965 кв.м., находящ се в кв. 1,
по плана на село И., общ. Б. при съседи : улица, парцел V и имот 313, като П.
Р.ов М. реално ще ползва западната част от имота, ВЕДНО с целия ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот масивна
жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и
един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от
ТАВАНА на същата сграда.
Искът е уважен като районният съд е приел, че са налице фактическите
предпоставки на чл. 135 ЗЗД и като увреждащо ищците дарението е обявено за
относително недействително.
По фактите:
По делото не се спори, че ищците Г. и П. М. са родители на ответника Р.
М., както и че Р. М. е баща на втория ответник П. М..
Няма спор, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102,
том I, рег. № 1663, дело № 96 от 2017г. ищците Г. и П. М. са дарили на сина си
ответника Р. М. 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-
253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал
I (първи) по КРП на село И., община Б. одобрен със заповед №
2
1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед №
1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и №
1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м.,
ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания
по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три
броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора)
идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ
V-254, УПИ XLII-313, УПИ XLI - 313 и поземлен имот с № 404 и съседи на
втория жилищен етаж : от северозапад и югозапад - имот с № 404, от
югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254.
Впоследствие дарителите да връчили на надарения нотариална покана,
получена на 31.12.2018г., с която са направили искане сина им да ги
подпомогне финансово поради затруднения и заболявания.
С Нотариален акт № 1, том I, рег. № 47, дело № 1 от 04.01.2019г. първият
ответник Р. М. дарява на сина си – втория ответник П. М. описания по-горе
имот.
Впоследствие дарителите Г. и П. М. предявяват иск срещу Р. М. по чл.
227в ЗЗД за отмяна на първото дарение. С влязло в сила решение, постановено
по гр. дело № 3489/2019г. по описа на Районен съд Б.искът е уважен като
дарението в полза на първия ответник е отменено.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съгласно посочената
разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на
следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е кредитор на длъжника; 2.
Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка 3. Да е налице
увреждане за кредитора (обективно условие); 4. знание за увреждането от
страна на длъжника (субективно условие); 5. ако сделката е възмездна,
лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за
увреждането.
В процесния случай е установено, че ищците по аргумент от чл. 227,
б.“в“ ЗЗД са били кредитори на ответника Р. М. за непарично вземане за
издръжка, от което родителите са се нуждаели. Нуждата от издръжка е
установена от представеното решение, с което е уважен искът на настоящите
ищци за отмяна на предоставеното на Р. М. дарение поради непредоставяне на
издръжка, от която родителите му се нуждаели. С този влязъл в сила съдебен
акт съдът е установил необходимостта от издръжка на дарителите, както и
обстоятелството, че такава не им е предоставена от техния син. С влизането в
сила на решението по иска с правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД
задължението на Р. М. да предоставя издръжка на своите родители е
прекратено. Поради това е ирелевантно оплакването обективирано във
въззивната жалбата за това, че не била доказана нуждата на дарителите от
3
издръжка възможността на дарения да я дава. Напротив, с влялото в сила
решение, с което дарението е отменено, се доказва именно тази нужда,
качеството на кредитори на дарителите и възможността на сина да я плаща.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд по чл. 227, ал. 5 ЗЗД,
касаеща колизията на правата, които трети лица са придобили по
правоприемство от надарения, и правата, които придобива дарителят след
влязлото в сила конститутивно решение за отмяна на дарението, придобитите
вещни права от третите лица се запазват, а за дарителя възниква вземане за
неоснователно обогатяване срещу надарения. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на
разположение на всеки кредитор, като този иск е облигационен и
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него с други думи накърнява общото
обезпечение на кредитора. Целта на иска е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го
уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното
действие/увреждащата сделка остава действителна за страните по нея
/прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /нестанала/ по
отношение на кредитора ищец, който може да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е
преминало в патримониума на приобретателя. С предявяването на иска се
упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата,
получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта,
обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент, като последният
понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се
освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него.
Напълно ирелевантно е посоченото във въззивната жалба за това, че
имотът е доизграден от Р. М. и по този начин е увеличил многократно
неговата стойност. Кредиторите ще имат възможност да се удовлетворят при
евентуална продажба на имота до стойността на тяхното вземане, а не от
стойността на целия имот. Освен това Р. М. би могъл да заплати задълженията
си към своите родители и по този начин да избегне принудителната продажба
на имота.
По силата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД към момента на постановяване на
настоящото решение ищците са кредитори на сина си Р. М., доколкото имат
вземане за паричната равностойност на това, с което последния, в качеството
му на надарено от своите родители лице, се е обогатил. В това вземане се е
трансформирало вземането за издръжка, което е съществувало преди
влизането в сила на решението, с което дарението е отменено.
Увреждането, като обективна предпоставка е налице винаги, когато
длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворяването на
кредиторите си. В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
4
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
В настоящия казус с процесното дарение /дарението от 2019г./
ответникът Р. М. се е лишил от имущество и с това се е поставил в
затруднение за осъществяване на правата на неговите родители – ищците,
които са кредитори за нужната им издръжка, а в последствие след влизане в
сила на решението за отмяна на дарението – като кредитори за това, с което се
е обогатил дарения.
Атакуваният договор за дарение е безвъзмезден. Дарителят Р. М.
съзнателно се е лишил от своето имущество, без да получи нищо в замяна.
Сделката с оглед съдържанието на насрещните престации и условията, при
които е сключена се явява увреждаща, тъй като намалява имуществото на
длъжника.
Вземането на ищците за издръжка е възникнало преди сключването на
атакуваното с настоящия иск дарение и това се установява от изпратената
нотариална покана – получена от Р. М. на 31.12.2018г., а дарението е
реализирано няколко дни по-късно – на 04.01.2019г.
Налице е и последното условие за уважаване на предявения иск по чл.
135 ЗЗД - знанието за увреждане на ответника Р. М. към момента на сключване
на сделката. От представената нотариална покана е видно, че същият е узнал
за нуждата на родителите си от издръжка към момента на получаването й. Тъй
като сделката е безвъзмездна, в настоящият процес не е необходимо да се
установи, че дареният П. М., респ. неговият законен представител, е знаел за
увреждането. възраженията в обратна насока, обективирани във въззивната
жалба са напълно неоснователни.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен и правилно е уважен от районния съд. Ето защо атакуваното
съдебно решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат, доколкото
такива не са сторени и не са поискани.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90095/07.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 525/2020 г. по описа на Районен съд Б.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен срок в
5
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6