№ 333
гр. гр. Добрич, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело
№ 20213200100263 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№719/28.04.2021г. , уточнена с молба вх.№1100/07.06.2021г. и с молба вх.
№1771/30.07.2021г., от Г. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“Н.“
№11,ет.3, чрез пълномощник адв.Г. К. Г., с която срещу С. С. К. с ЕГН
********** от гр.Добрич,ул.“С. С.“№6А, ап.24, ет.6, е предявен осъдителен
иск за парично вземане в размер на 51 010.27лева, прехвърлено с договор за
цесия от 24.02.2021г., сключен между ищеца като цесионер и „А. Л.“ ООД-
гр.Добрич като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за
СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.
№1771/30.07.2021г./, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в периода
2017-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич,
ул.“Б. О.“ №43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от
77.25кв.м.с идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с
идентификатор ****, с последиците на чл.78, ал.1 от ГПК-присъждане на
разноски.
Обосноваващите претенцията на ищеца обстоятелства, изложени в
искова молба вх.№719/28.04.2021г., уточняващите молба вх.
№1100/07.06.2021г. и молба вх.№1771/30.07.2021г., се свеждат до твърдения,
ищецът да е носител на прехвърлено с договор за цесия от 24.02.2021г.,
сключен между него като цесионер и „А. Л.“ ООД-гр.Добрич като цедент
вземане в размер от 51 010.27лева за стойността на разходите за
СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.
№1771/30.07.2021г.-л.63/, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в
собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“ №34,
представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77.25кв.м.с
идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с идентификатор
**** Цедентът/стария кредитор/ упълномощил цесионера/новия кредитор/ да
уведоми ответницата за извършената цесия.
Ответницата била предоставила ползването на собствения си имот на
1
цедента „А. Л.“ ООД с договор за наем от 01.03.2017г. С договорът за наем
били поети задължения от наемателя за извършване на подобрения на обща
стойност 7200лева. Преди това, на 06.01.2017г. между тях бил сключен устен
договор за извършване от „А. Л.“ ООД на цялостен ремонт на имота на
ответницата, която следвало да заплати разходите за него не по-късно от
30.12.2020г. На база устния договор от 06.01.2017г. търговското дружество
„А. Л.“ ООД извършило СМР , подробно описани в табличната справка към
молба вх.№1771/30.07.2021г., свеждащи се до поставяне на гранитогрес на
пода, оборудване на баня и мокро помещение, изграждане на вентилационна
система, остъкляване на лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални
стени в кухнята, ремонт и подмяна на покрив, монтиране на подвижен
сгъваем покрив, изграждане на конструкция за лятна тераса, изграждане на
кухненски плотове и рафтове, топлоизолация/навсякъде, съгласно уточнение
в с.з.на 08.12.2021г./ и шумоизолация/на тавана, съгласно уточнение в с.з.на
08.12.2021г./. Всички дейности трябвало и били извършени поетапно до
31.12.2020г. със собствени на дружеството средства.
Разходите за подробно описаните в табличната справка/л.63 към молба
вх.№1771/30.07.2021г. дейности възлизали на общо 51 010.27лева.
Ответницата приемала извършените от дружеството ремонтни дейности,
регулярно идвала и в качеството си на възложител давала указания какво и
как да се извърши. Регулярно през 2017, 2018, 2019г. и 2020г. давала
обещания, че ще се издължи на изпълнителя в цялост и наведнъж, с едно
плащане. Давала дори обещание, че ще продаде на „А. Л.“ ООД на цена,
близка до данъчната и под пазарната, цялото заведение. За стойността на
разходите за извършените по възлагане от ответницата СМР същата била
уведомена, но отказвала да плати. Дружеството не си търсило правата за да
запази наемното си правоотношение с възложителя.
Всички СМР били извършени в интерес на ответницата, тъй като
подобрявали състоянието на имота и съответствали на предназначението му,
увеличили цената на имота. Ответницата следвало да заплати стойността на
СМР, тъй като се обогатила за сметка на „А. Л.“ ООД със стойността на
подобренията, а дружеството обедняло със стойността на разходите за
извършването им.
Заявено е искане/уточнителна молба вх.№1100/07.06.2021г./ за осъждане
на ответницата за сумата от 51 010.27лева , представляваща стойността на
разходите за СМР/подробно описани в таблична справка към молба вх.
№1771/30.07.2021г./, дължима на основание сключения устен договор от
06.01.2017г. за възлагане и изпълнение на СМР, имащо правното си основание
по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност, ако
ответницата отрича възлагането на цедента на изпълнението на описаните
СМР , същата сума като стойност на необходими и полезни разноски се
претендира в хипотеза на чл.61, ал.1 от ЗЗД , тъй като СМР са предприети и
изпълнени в интерес на ответницата, подобряват състоянието на имота и,
съответстват на предназначението му като заведение. Ако и този иск бъде
отхвърлен и ответницата твърди, че работата е предприета въпреки
противопоставянето и, се претендира осъждането на ответницата на
основание чл.59 ал.1 ЗЗД, тъй като неоснователно се обогатила за сметка на
дружество, което извършило със свои средства СМР и обедняло със сумите ,
вложени за извършване на СМР.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. К., е депозирала отговор на
2
исковата молба, в който са обективирани възражения за липсата на
уведомяване за извършената цесия, което било условие за действителност на
договора за цесия, липсата на вземане на „А. Л.“ ООД срещу нея. Оспорва
съществуването на вземанията на цедента. Претендирало се едно все още
несеквестируемо право, което произхождало от облигационните отношения
между нея и А. Л.“ ООД, произтичащи от действащ договор за наем, вписан в
СВ, в който била включена клауза за 7200лева подобрения, която сума се
приспадала от наема, които признавала. За всички други претенции нито била
давала съгласие, нито била уведомявана, нито била възлагала каквото и да
било извършване по имота. Тези действия, представляващи подобрения,
вследствие прехвърлени на цесионера, били в нарушение на договора за наем
и не следвала да носи отговорност за тях. Отрича каквито и да е устни
уговорки, указания и прочее възлагания или други действия по време на
изпълнението им. Част от тях изисквали изричното и съгласие като
собственик, тъй като представлявали съществено изменение на имота и от
строително-архитектурна гладна точка. Такова било изграждането на тераса.
При условие, че цесията е действителна, прави възражение за прихващане на
вземането си по договора за наем от 36 000лева, сбор от неплатени наемни
вноски от 800лева месечно за периода 01.03.2017г.-1.10.2021г., получен след
приспадане на сумата от 7200лева, наем за периода м.март-м.декември
2017г./съгласно уточнението в с.з.на 08.12.2021г./, т.е.36 000лева неплатен
наем за 2018г., 2019г., 2020г. и за месеците януари-септември 2021г.
Предявените искове, съединени при условията на евентуалност са с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.61 ЗЗД, чл.59 ЗЗД.
Няма спор между страните, установява се и от представения договор за
покупко-продажба от 29.06.2016г., сключен с нот.акт. №*, т.ІІ, рег.№*,
д.**г.на нотариус с рег.№* на НК, че ответницата С. С. К. е закупила от М. С.
Г и М.а Г. Га, чрез пълномощника им Г. С. Г./ищеца по делото/-
имоти/самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****, находяща се в
гр. Добрич, ул.“Б. О.“ №43 - търговски обект с площ от 77.25кв.м. с
идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м., с
идентификатор ****
Понастоящем, по силата на сключен в хода на производството договор за
покупко-продажба от 18.02.2022г./нот.акт л.169 от делото/ ищецът е
собственик на имотите, продадени му от ответницата.
Няма спор, установява се и, че двата търговски обекта са предмет на
договор за наем от 01.03.2017г., сключен между С. С. К. като наемодател и
„А. Л.“ООД гр.Добрич като наемател, чрез управителя си М. С. И., за срок от
5 години и срещу наемна цена от 800лева/без ДДС/ месечно. В договорът е
уговорено/чл.2 от същия/ и, че плащането на наемна цена ще започне от
01.01.2018г., като за периода 01.03-31.2017г.наемателят ще направи
подобрения на стойност 7200лева, „включващи теракот, закупуване на кафе
машини, вентилационна система, цялостно кухненско оборудване, аспирация
и други подобрения, върху които наемателя запазва правото си на собственост
само на движимите вещи“.
Разпитан като свидетел по делото управителя на дружеството-наемател
М. С. И. твърди да познава страните по повод сключения договор за наем от
01.03.2017г.. Малко преди да сключи договорът за наем, установил контакт
със С. и Г. и на 60.01.2017г. се срещнал с тях в помещението на ул.“Б.
О.“№43, коментирали, че му е необходимо за заведение за обществено
3
хранене. Обектът бил по БДС, на бетон-стените боядисани, пода на бетон, в
състояние непосредствено след строителство, не бил ползван до момента.
Свидетелят изказал мнение, че се налага да се вложат много средства за да
функционира като заведение. Тогава С. го уверила, че ако вложи средства, те
ще му бъдат изплатени във времето, което го мотивирало да сключи договора
за наем. Уговорките им били С. да плати единствено и само материалите по
фактури, когато се представят фактурите и се види в наличност какво е
направено. Уверила го, че до края на 2020г. ще възстанови всички разходи.
След сключването на договора за наем били оправени стените/въведени във
вид на интериор/, поставен гранитогрес, подови настилки, закупено било
кухненско оборудване, бар плотове. Направена била вентилацията и
аспирацията на кухнята. Месец юни 2017г. заведението започнало да работи.
Към заведението имало тераса, там през 2018г. били направени доста по-
големи, по-значителни подобрения-слагане на гранитогрес, остъкляване/била
открита/, подвижен покрив тип пергола. Внесено било ново оборудване/маси,
столове, машини, съоръжения и т.н./, аспирации. Без да се включва
оборудването-маси, столове и много други неща, разходите възлизали на
около 50 000лева, без разходите за извършеното за сметка на наема до края на
2017г. от 7200лева. Подовите настилки били направени, на стените бил
сложен гипсокартон, таваните били направени с гипсокартон с двукратно
поставяне на два етапа на щумоизолираща вата, ПВЦ-дограма, подвижна
пергола, гранитогрес, ел. и ВиК, аспирации в кухнята, аспирации в
търговската част, терасата. С. посещавала заведението доста често,
направеното и харесвало. Двамата със С. вземали решение какво да се прави,
и за дограмата, и за гранитогреса, за аспирацията, за покрива. Свидетелят
преценявал какво е необходимо, споделял със С. и го правел с нейно съгласие.
Не искал разрешение само за интериора. До момента не му е платила
направените разходи. За целия период на договора наемът бил плащан в брой
срещу подпис на Г.. Още като сключвали договора за наем пред нотариуса
свидетелят, който възприемал С. и Г. като семейство, поставил въпроса кой
ще дойде да взема наема. Тогава С. му казала, че няма значение кой ще дойде
да взема наема. Идвали в заведението и двамата едновременно, и като
клиенти и да видят какво е направено, и за наема, като за предаването на
парите Г. влизал в стаята, за да не ги предават пред клиентите на заведението.
Имало един период в края на 2020г., есента, когато С. помолила свидетеля
наема да се плаща на нея, с нотариална покана, която свидетелят лично
получил от нотариус Ю.Димитров. Тогава свидетеля разбрал, че има
разминаване в отношенията им, но в уговорения период от месеца, когато
трябвало да си получи наема С. не изпратила упълномощен от нея човек или
фактура. В този период отново дошъл Г. за наема и бил платен на него. Имота
освободил с изтичане срока на договора.
Ищецът признава/с.з.на 08.12.2021г./, че е получавал наема, че не винаги
предавал цялата сума на ответницата, средствата изразходвал за разходи на
семейството-живеели на съпружески начала в неговия имот/до м.април
2020г., според изявление на процесуалния представител на ищеца в с.з. на
27.04.2022г./, имали две деца-едното тяхно, едното нейно, плащал в къщи
всичко. Представени са от ищеца и РКО за периода м.януари 2018г.-
м.февруари 2022г., издадени от дружеството-наемател за броени суми на Г.
С. Г. с посочено основание „наем“, сред тях и такива, обективиращи съгласие
между същите лица да не бъде плащан наем за месеците март и април на
2020г.,януари, февруари, ноември и декември на 2021г., януари и февруари на
4
2022г., за предаване на суми за наем през повечето от останалите месеци на
2020г.и 2021г. в размер на 400лева, а за някои в размер на 600лева.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза вх.
№3554/23.06.2022г., привлеченото вещо лице инж.Н. В. , е констатирало, че
двата самостоятелни обекта, предмет на договора за наем, са
преустроени/обединени/ и е обособено заведение за обществено хранене
общо със застроена площ от 112.21кв.м., включващо зала за клиенти,
сервизно помещение клиенти, кухненски блок със склад и битовки. Обекта е
напълно завършен. Монтирано е слънцезащитно съоръжение и е
затворена/остъклена/ тераса, с което е увеличена търговската площ до
130кв.м. и капацитета на заведението-търговската зала е за 35души, а след
изграждане на терасата е за още 25-30души. Извършени са дейности, описани
в табличната справка към молба вх.№1771/30.07.2021г./на л.63 от делото/,
като разходите за тези, които са констатирани от вещото лице като
извършени/налични към датата на огледа/възлизат на общо 37093.36лева с
ДДС/приложение №1 към експертизата, колона 10, респ. колона 12, след
отстранена при изслушване на вещото лице в с.з.на 28.09.2022г.техническа
грешка в номерацията на колоните/. Според заключението на вещото
лице/приложение №1 към експертизата/, разходите за закупуване на
гранитогрес /СМР по т.1 от справка на л.63 от делото/ възлизат на общо
2397.28лева, от които както следва: 179.28лева за положения на пода в
кухнята гранитогрес от 19.92кв.м.; 1131.38лева за положения на пода на
закритата тераса гранитогрес от 73.13кв.м.; 1086.62лева за положения на пода
вътре в заведението гранитогрес от 70.56кв.м. Разходите за оборудване на
баня /СМР по т.2 по справка на л.63 от делото/ възлизат на стойност
168.89лева и включват наличните смесител, сифон и ВиК-връзки, без
претендираните разходи за душ-панел, горен и долен шкаф, шкаф-колона,
които според констатацията на вещото лице липсват. Разходите за цялостна
вентилационна система /СМР по т.3 по справка на л.63 от делото/ според
вещото лице възлизат на сумата от 8 764.44лева. Разходите за остъкляване на
лятна тераса /СМР по т.4 по справка на л.63 от делото/възлизат на сумата от
7986.03лева. Разходите за изграждане на вътрешни вертикални стени в
кухнята / СМР по т.5 от справката на л.63 от делото/възлизат на сумата от
640.07лева. Вещото лице не е установило извършването на дейностите по т.6
от табличната справка на л.63 от делото –ремонт и подмяна на покрива на
заведението. Разходите за закупуване и монтаж на сгъваем покрив /СМР по
т.7 от справката на л.63/възлизат на сумата от 13 000лева. Разходите за
изграждане на конструкция на лятна тераса /СМР по т.8 от справка на
л.63/възлизат на сумата от 1529.65лева. Разходите за изграждане на
кухненски плотове и рафтове/СМР по т.9 от справка на л.63/възлизат на
сумата от 1401.27лева. Разходите за изграждане на топло и шумо изолация
/СМР по т.10 от справката на л.63 от делото/възлизат на сумата от
1205.72лева. Вещото лице е дало заключение за увеличената стойност на
имота /разлика между пазарните стойностите на имота в състоянието му след
извършените подобрения и в състоянието му без тях/ в размер на 55 350лева.
От събраните по делото доказателства не се доказват предпоставките по
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД - възникнало облигационно отношение по
договор за изработка от 06.01.2017г. между „А. Л.“ ООД гр.Добрич и С. С. К.,
предаването/приемането на извършената работа и липса на плащане от стана
на възложителя на направените от изпълнителя разноски, нито, че ищецът Г.
С. Г. се легитимация като кредитор на С. С. К. по договора за изработка от
5
06.01.2017г. по силата на договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между
него като цесионер и наемателя „А. Л.“ ООД като цедент.
Безспорно договорът за извършване на СМР е вид договор за изработка,
чиято правна уредба се съдържа в чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД. С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати уговореното
възнаграждение. Договорът е двустранен – от сключването му възникват
задължения за двете страни, като изпълнителят дължи трудов резултат, а
възложителят – уговореното възнаграждение/възнаграждението следва да се
възприема и като задължение за заплащане на направените от изпълнителя
разходи по реализиране на възложеното/; възмезден е - налице е еквивалентно
разместване на блага; комутативен е - облагата от договора е известна към
момента на сключването му; консенсуален е - за сключването му е достатъчно
постигане на съгласие между страните. Договорът е неформален – законът не
изисква писмена форма за неговата валидност. В случая обаче, предвид
цената на процесния договор-претедираните 51 010.27лева, такава е
необходима за доказването му. Не се твърди /ищецът изрично посочва, че
претенцията му се основава на устен договор/, нито се установява,
съставянето на какъвто и да е писмен документ, подписан от ответницата, във
връзка с договаряне на претендираните СМР, възлагането на които
ответницата оспорва. Когато един договор за изработка е бил сключен устно
и стойността му е над 5000 лева, неговото доказване не може да стане със
свидетелски показания според чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е. процесуалното
ограничение изключва свидетелски показания за установяване на процесния
договор, при което събраните гласни доказателства с разпита на св.М. С. И. за
установяване на факта на устно договаряне за извършване на процесните
СМР не следва да се ценят.
Позоваването на ответницата, че договорът за цесия от 24.02.2021г.,
сключен между ищеца като цесионер и наемателя „А. Л.“ ООД като цедент,
няма действие по отношение на нея защото не и е съобщен е неоснователно.
Безспорно, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание
чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането, т.е. правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента, а
не съобщението извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е
обаче цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник и в случая е налице такова
упълномощаване-пълномощно от 24.02.2021г., представено с исковата молба.
С исковата молба е представено и уведомление от 25.02.2021г., изходящо от
цедента и от цесионера /в лично качество, а не в качеството на пълномощник
на стария кредитор/, за което няма данни и не се твърди да е било връчено на
ответницата. Няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о, решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о/. Настоящият случай е такъв.
Акт на надлежно съобщаване на цесията, извършено в хода на
6
производството ,което трябва да бъде взето предвид на основание чл. 235 , ал.
3 от ГПК, е връчването на уведомлението като приложение на връчената на
ответника на дата 23.08.2021г. исковата молба по настоящото дело.
Договорът за цесия от 24.02.2021г. обаче няма за предмет вземане,
произтичащо от договор за изработка, а вземане произтичащо от
неоснователно обогатяване, т.е. възникнало при липса на договор.
В този смисъл не се явява доказано както съществуване на вземане по
договор за изработка от 06.01.2021г., така и прехвърлянето на такова с
договора за цесия от 24.02.2021г., т.е. и качеството на ищеца на кредитор на
вземане, възникнало от договор за изработка.
Искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Събраните по делото доказателства сочат на отношения, които не се
уреждат нито от договор за възлагане, нито от договора за наем. Основанието
в случая на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени
подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ
принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез
източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС,
чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на
отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на
действителното правно основание на облигационните отношения, които са
възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба
твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия
имот /владелец, гестор или държател/ или зададеният в исковата молба начин,
по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане /"увеличената
стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на
обедняването", "до размера на обогатяването", "връщане на необходимите и
полезни разноски"/, не ограничават съдът да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда
факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която
не е обвързваща за съда. В този смисъл е и многобройната практика на ВКС -
решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г.
по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. №
6535/2013 г.
В случая наемателят-цедент е извършил описаните по-горе дейности и е
намалил собствената си имуществена сфера за сметка на наемодателя и
отношенията им следва да се уредят според правилата на водене на чужда
работа без пълномощие, респ. от правилата на неоснователното обогатяване -
чл.59 ЗЗД. Налице са в случая елементите от фактическия състав на водене на
чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Не е било
спорно между страните, че извършването на СМР е било необходимо за
използване на имота за целите, за които е нает, че наемателят е извършвал
СМР извън договорените с договора за наем в наетия чужд имот. Извършвал
ги е доброволно, без да е натоварен от собственика. Само показанията на
св.М. С. И., преценени при условията на чл.172 от ГПК с оглед качеството му
7
на законен представител на дружеството-наемател и подобрител, и в аспекта
на заинтересованост с оглед облигационното правоотношение между
представляваното от него дружество и ищеца/договора за цесия/, при липса
на други доказателства, съдържащи аналогична информация, не могат да
обосноват извод в подкрепа на твърдението на ищеца за знание и съгласие на
ответницата с извършването на СМР извън договорените с договора за наем.
Не може да се обоснове знание и съгласие и от факта, че за изграждане на
терасата е било необходимо издаване на разрешение по чл.56 от ЗУТ, тъй
като ищецът признава, че не С. С. К., от чието име е подадено заявлението за
снабдяване с разрешение, а той е подписал същото. Следва да се приеме, че
работа е предприета уместно и е управлявана в интерес на наемодателя, след
като според заключението на вещото лице вложените от наемателя средства и
материали са довели до увеличаване стойността на имота. Работата обаче е
предприета и управлявана и в интерес на наемателя- в подобрения имот той е
извършвал търговска дейност и ползвал подобренията за целия срок на 5-
годишния договор за наем, т.е. до 1.03.2022г., когато е изтекъл срока на
договора и когато не е спорно, че е напуснал наетия обект.
Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения
става по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, заинтересованият отговаря само до
размера на обогатяването – т. е. прилага се принципът на неоснователното
обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от
подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Съгласно
заключението на СТЕ, неоспорено от страните, увеличението на стойността
на имота е по-голямо от стойността на разходите за подобренията, в който
случай обогатяването е до размера на разходите, поради което предявеният
иск е основателен за сумата от 37093.36лева с ДДС, с която сума наемателят е
обеднял за сметка на обогатяване на наемодателя.
Срещу основателността на иска ответницата е противопоставила
възражение за прихващане със вземането си към наемателя-цедент в размер
на 36 000лева, представляващо неплатена наемна цена за периода м.януари
2018г.-м.септември 2021г.вкл. Възражението за прихващане е допустимо. За
упражняване на правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3
ЗЗД, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със
свое вземане към цедента, е достатъчно да не е изразил съгласие с
извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като
съгласието не се презюмира /така решение № 330 от 11.02.2019 г. на ВКС по
т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ТК. В случая правото на прихващане не се и
оспорва от ищеца по съображения за наличие на пречката по чл.103, ал.3 от
ЗЗД, а с твърдения да липсва непогасено вземане за наем, евентуално за
погасяване на вземанията по давност. Разгледано по същество възражението
за прихващане е частично основателно по причина на частичната
основателност на защитното възражение на ищеца за погасяване по давност
на вземането за наем. Събраните по делото доказателства не дават основание
за извод да е извършено плащане на наемната цена по договора за наем от
01.03.2017г., което да е довело до пълно погасяване на задължението на
наемателя по същия договор. Твърденията на ищеца, че дружеството наемател
чрез своя управител-св.М. С. И., е заплащало дължимия наем на С. С. К. е в
противоречие с представените разходни касови ордери и обясненията на
ищеца, че той е получавал наема по причина на фактическото им съпружеско
съжителство до март-април 2020г. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда, или
8
от закона лице. Само въз основа на показанията св.М. С. И. предвид
заинтересованост от положителното установяване на спорните факти в
качеството му на управител на дружеството-наемател и цедент, не може да се
приеме за доказано изпълнение на задължението по договора за наем чрез
плащане на наемната цена в хипотезите на чл.75, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че в процесния период са живеели заедно, но
само факта на съвместното им съжителство не прави ищеца лице,
недвусмислено овластено от обстоятелствата да получи плащания по договор
за наем/чл.75, ал.2 от ЗЗД/ , нито само от факта на съвместното им живеене
следва извод , че С. С. К. се е възползвала от плащането.
По отношение на паричното вземане на ответницата по договора за наем
е приложима 3 годишната давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, която към датата
23.09.2021г., когато е депозиран отговора на исковата молба , с който е
предявено възражението за прихващане, е изтекла за вземанията до
23.09.2018г.. Не са погасени по давност вземанията и за периода 23.09.2018г.-
23.09.2021г. равняващи се на общата сума от 28800лева/36месеца по 800лева
месечно/.
Следва да се извърши съдебната компенсация между двете
съществуващи насрещни вземания на страните- на ищеца в размер на
37093.36лева, а на ответницата в размер на 28 800лева, до размера на по-
малкото от тях. Следователно искът следва да се отхвърли в част на сумата
от 28 800лева като погасен чрез прихващане. В останалата си част от 8293.36
лева искът е основателен и доказан.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете
страни.
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за държавна такса в
размер на 2040.41лева, 400лева за възнаграждение за вещо лице, 2600лева за
адвокатско възнаграждение, платено в брой, удостоверено с представени
договор за правна защита и съдействие от 28.04.2021г/на л.212 от делото/, от
които съразмерно на уважената част от претенцията има право да получи
съответно 331.74лева, 65.03лева и 422.72лева. В този смисъл общо дължимите
на ищеца разноски са в размер на от 819.49лева.
Ответницата е представила договор за правна защита и съдействие от
06.12.2021г./л.102 от делото/, с който се удостоверява, че между нея и
упълномощения адвокат е договорено адвокатско възнаграждение от
2600лева. Доказателства за плащането му не са представени. Няма и
инкорпорирани в договора изявления за начин на плащане- по банков път или
в брой, в който случай вписването за плащане в брой придава на договора
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. При това
положение и като се има предвид, че само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване, в който смисъл ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а в случая липсва установяване на факта на
плащане на договореното адвокатско възнаграждение, респ. липсва основание
за присъждане на разноски в полза на ответницата съразмерно на
отхвърлената част от иска, при което безпредметно се явява обсъждането и на
своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед гореизложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. Г. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,ул.“Н.“ №11,ет.3, иск по чл.79, ал.1 вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“С. С.“№6А, ап.24,
ет.6, да му заплати сумата от 51 010.27лева, парично вземане по устен
договор за изработка от 06.01.2017г., сключен между С. С. К. и „А. Л.“ ООД-
гр.Добрич, прехвърлено с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между
ищеца Г. С. Г. като цесионер и „А. Л.“ ООД-гр.Добрич като цедент,
представляващо стойността на сторените разноски за СМР- гранитогрес,
оборудване на баня, вентилационна система , остъкляване на лятна тераса,
изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята ,ремонт и подмяна на
покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане на
конструкция на лятна тераса , кухненски плотове и рафтове, топло и шумо
изолация, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в периода 2017-
2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“
№43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77.25кв.м.с
идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с идентификатор
****
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД С. С. К. с ЕГН **********
от гр.Добрич,ул.“С. С.“№6А, ап.24, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН
********** от гр.Добрич,ул.“Н.“ №11,ет.3, сумата от 8293.36 лева , част от
парично вземане от 51 010.27лева, прехвърлено му с договор за цесия от
24.02.2021г., сключен между него като цесионер и „А. Л.“ ООД-гр.Добрич
като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР-
гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система , остъкляване на
лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята ,ремонт и
подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане
на конструкция на лятна тераса , кухненски плотове и рафтове, топло и шумо
изолация, извършени от цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в периода 2017-
2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр. Добрич, ул.“Б. О.“
№43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77.25кв.м.с
идентификатор **** и търговски обект с площ от 34.96кв.м. с идентификатор
**** като ОХВЪРЛЯ иска за разликата над 8293.36 лева до пълния
претендиран размер от 51010.27лева, както следва- в частта на разликата от
8293.36 лева до 37093.36лева поради погасяване чрез прихващане на
вземането на С. С. К. към цедента „А. Л.“ ООД-гр.Добрич в размер на 28
800лева, представляващо неплатена наемна цена за периода 23.09.2018г.-
23.09.2021г. по договор за наем от 01.03.2017г ,; в частта на разликата от 37
093.36лева до пълния претендиран размер от 51 010.27лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“С. С.“№6А,
ап.24, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“Н.“
№11,ет.3, съдебно-деловодни разноски от общо 819.49лева, от които
331.74лева държавна такса, 65.03лева възнаграждение за вещо лице и
422.72лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11