Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Габрово, 12.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание
от двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Радина Церовска, като разгледа
материалите по адм. дело № 215 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1305 от 16.07.2021 г., подадена от С.Г.С.,***,
ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 21-0341-000134 от 24.06.2021 г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР Габрово, РУ Севлиево, с искане за нейната отмяна.
С процесната Заповед на
жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Мотивите за издаването на акта са
следните:
На 24.06.2021 г., около 18.55
часа, в гр. Севлиево, като водач на МПС с рег. № ОВ 0675 ВТ, С. управлява същото
на посочено място в гр. Севлиево. Станал е участник в ПТП и е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, отчело 0.00 промила. Отказал е обаче
да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство, поради което му е издаден талон за медицинско изследване № 0054643 и
осем броя холограмни стикери с посочен №. Същият не носи и контролен талон към
СУМПС. Извършил е нарушения на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП и на чл.
100, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт и на посоченото основание, както и на
основание чл. 22 от ЗАНН му е наложена процесната ПАМ.
В жалбата е посочено, че
Заповедта е незаконосъобразна и се оспорва описаната в нея фактическа
обстановка. Твърди се, че тя не съдържа прецизно посочване на основанието за
налагане на ПАМ – посочената разпоредба
съдържа две хипотези и не е уточнено за коя от тях се налага мярката.
Жалбата е нередовна и допустима,
като подадена от заинтересовано лице в законния срок против подлежащ на съдебно
оспорване пред Административен съд Габрово ИАА, поради което е разгледана по
същество след насрочване на делото в о.с.з. с конституиране и призоваване на
страните.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В случая мярката е наложена затова, защото водачът С. е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписаниеза
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на такива
вещества, което съставлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В
допълнение е извършил и друго нарушение – не носи КТ от
СУМПС, но това не е основание за налагане на процесната ПАМ.
Съдът е изискал от ответната
страна цялата преписка по издаването на ИАА. От изпратената такава е видно, че
на 24.06.2021 г. е съставен АУАН на същото физическо лице, с който за това нарушение
е иззето СУМПС. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната
страна заявява, че въз основа на този АУАН е издадено НП, но същото не е било
връчено към датата на провеждане на о.с.з. от 17.09.2021 г., когато е
протоколирано изявлението, следователно то не е влязло в сила. Актът е връчен
на С. и в него е отразено, че адресатът му не възразява срещу съдържащите се в
него констатации.
Проверката е станала поради
настъпило ПТП на процесната дата, в 18.55 часа, в което участие е взел
жалбоподателят и от което е налице пострадал – другият участник в
произшествието. Наличието на вина у водачите за настъпилото ПТП е без значение
за настоящия правен спор.
От направената справка от картон
на водача се установява, че С. има съставени 28 ЕФ, 13 НП и 2 Заповеди за
налагане на ПАМ от 2008 година до момента.
Приложен е талон за изследване №
0054643 на жалбоподателя, в който е отразено, че той отказва да му бъде
извършена проба за наркотични вещества с техническо средство от посочен вид и
модел, като за отказа си С. се е подписал. Поради тази причина на последния е
указано, че следва да се яви в ЦСМП гр. Севлиево до 45 минути от връчването на
талона, което е станало на 24.06.2021 г., в 20.30 ч. и провереното лице се е
подписало като получател. Талонът не е оспорен. Същият е официален документ,
който удостоверява, че такъв отказ от изследване е направен от лицето.
Издаден е и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични
вещества или техни аналози от същата дата, 20.50 часа, в който е записано, че
не са взети проби от кръв и урина на С., както и че „Пациентът отказва да даде
проба за кръв и урина“ и „отказва да се подложи на изследване“, за което
жалбоподателят отново се е подписал.
На отправено от съда служебно
запитване до ЦСМП гр. Севлиево е постъпил отговор, в който директора на ЦСМП
сочи, че С.Г.С. се е явил в Центъра за спешна помощ, филиал Севлиево, в 20.50
ч. на 24.06.2021 г., за изследване на употреба на наркотични вещества и техни
аналози, но е отказал да даде проба. –
кръв за химически анализ, което е документирано в амбулаторен журнал под №
1815. Към писмото е приложено и копие от съответната страница на Журнала, от
която е видно направеното отразяване в този смисъл.
От изложеното по-горе АСГ намира
за установено по несъмнен начин, че на 24.06.2021 г., в посочения времеви
интервал жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и при опит да бъде проверен
за употреба на алкохол, наркотични вещества и техни аналози той е отказал да се
подложи на такава за наркотици и аналози с дръгчек, както и даде проба в ЦСМП
гр. Севлиево за изследване за такива вещества, с което е реализирана хипотезата
на цитираната в процесния ИАА норма на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Спазена е формата на акта, той
съдържа всички изисквани от закона реквизити. Налице както фактически, така и
правни мотиви, които си съответстват взаимно и отговарят на хипотезата на
сочената в същия правна норма.
Не е налице и процесуално
нарушение. ИАА е издаден на датата, на която е установено нарушението по
специалния ред, предвиден в чл. 172 – 172а от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 2 и
ал. 4 от закона налагането на мярката се осъществява чрез отнемане на СУМПС,
което е сторено. Заповедта е издадена на същата дата, с оглед нормата на ал. 1.
Жалбоподателят е имал възможност да изложи свои твърдения, доводи, да представи
доказателства в настоящото съдебно производство, за което му е предоставена
възможност в две поредни открити съдебни заседания, с които да обори
фактическите констатации по ИАА и АУАН и съдът не намира, че е било съществено
нарушено негово субективно право на защита в тази връзка.
При така описаната ситуация АСГ
взе предвид, че съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, предвижда срок
на мярката до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В случая е определен законовия срок за същата - до 18 месеца, но в случай, че
въпросът с отговорността на жалбоподателя по издаденото вече НП бъде решен
по-рано, то и мярка би отпаднала по-рано.
Мярката е
наложена на извършител на нарушението, като самата правна норма предвижда
именно той да е адресат на акта, т.к. неговото поведение съставлява опасност за
обществото, като застрашава същото с поведението си. Нормата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на
преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност.
При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за
прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в ЗДвП принудителна административна мярка. В случая от водача на
автомобила не се търси юридическа административнонаказателна отговорност, за да
се установява вина или знание за факта, станал причина за налагането на
мярката. От значение е обективната реализация на хипотезата на разпоредбата,
служеща като основание за налагането й.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 81213-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
издадена на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са определени
службите за контрол по ЗДвП, сред които са и областните дирекции на МВР. Със
Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г. на директор ОД на МВР – Габрово са
определени органите и служителите, които имат право да налагат принудителните
мерки по закона, като полицейските инспектори са сред тях, а именно такава
длъжност заема автора на процесния ИАА. С оглед така изложеното процесната
Заповед е издадена от компетентен орган, при изпълнение на служебните му
правомощия.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ИАА е редовен, допустим и
законосъобразен. Същият е издаден от компетентен административен орган, при
липса на съществени процесуални нарушения. От
представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към
датата на издаване на процесния административен акт са били налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б“ ЗДвП. По тези причини жалбата против него следва да се остави без уважение.
Основателно се
явява в тази връзка искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на деловодни разноски, каквито му се дължат на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК в размер на 100.00 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх.
№ СДА-01-1305 от 16.07.2021 г., подадена от С.Г.С.,***, ЕГН: **********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0341-000134 от 24.06.2021 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Габрово,
РУ Севлиево, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА С.Г.С.,***, ЕГН: **********
да заплати на Областна дирекция при МВР – Габрово деловодни разноски на
стойност 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/