П Р И С Ъ Д А

Гр. М., 30.11.2010г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр. М.………………..……. наказателна колегия в публично заседание на 30 ноември…………………………………………. през двехиляди и десета година........... …............................. …. …………………………в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Н.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.Д.

 В.Я.

 

при секретаря Е.С.…………………..и в присъствието на прокурора Е. А.………. като разгледа докладваното от съдията Н.……………………………..НОХД 30143 по описа за 2010г..... ……………………………..…..и след тайно съвещание съдът

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. К. - роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно образование, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с И. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.

 

 На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия К. Г. К. със снета по- горе самоличност и ЕГН едно общо наказание по настоящата присада и по присъда по НОХД № 901/2009 година по описа на РС-Лом, в сила от 24.12.2009 година до размера на най- тежкото от тях, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.

 На основание чл. 25 ал. 3 от НК ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанието пробация по присъдите участвали в групирането.

 ПРИЗНАВА подсъдимия И.Е.С. - роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с К. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.

 ОСЪЖДА подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С. със снета по-горе самоличност и ЕГН да заплатят солидарно на Г. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 7 500.00 /седем хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието- 14.12.2009 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 200.00/ двеста/ лева разноски по водене на делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения размер от 7 000.00 лева до претендирания размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С. със снета по-горе самоличност и ЕГН да заплатят солидарно по сметка на ВСС-София сумата от 3000.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 90.00 лева разноски по водене на делото и по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-М..

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 МОТИВИ: НОХД № 30143 / 2010г.

 

 

 Подсъдимият К. Г. К. е обвинен в това, че на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с И. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца - престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

 Подсъдимият И.Е.С. е обвинен в това, че на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с К. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца- престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

 Прокурорът поддържа обвиненията. Предлага на съда да наложи конкретно по вид наказание на подсъдимите и счита предявеният граждански иск за основателен.

 Гражданският ищец и частен обвинител Г.В.С. чрез пълномощника си моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск, ведно със законите последици и подсъдимите да заплатят и направените в производството разноски.

Подсъдимият К. Г. К. се признава за виновен по обвинението и съжалява за стореното. Защитникът му навежда доводи, че в случая подсъдимият К. е действал при условията на чл. 12 ал. 1 от НК- при условията на неизбежна отбрана и затова следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като бъде отхвърлен като неоснователен и предявения граждански иск.

Подсъдимият И.Е.С. не се признава за виновен. Защитникът на подсъдимия навежда конкретни доводи за постановяване на оправдателна присъда.

Доказателствата са писмени и гласни.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено следното:

Подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С. към момента на извършване на деянията, за които са обвинени /14.12. 2009 година/ са били ученици в 12 “а” клас в Девето СОУ “Йордан Радичков” град М.. Подсъдимият К. е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр с ал. 1 от НК по НОХД № 901/09 година по описа на РС- Лом, влязла в сила от 24.12.2009 година. Подсъдимият С. е с чисто съдебно минало, арг. справки за съдимост на името на подсъдимите лист 95-98 от делото.

 Гражданският ищец и частен обвинител, свидетелят Г.В.С. също е бил ученик в 12 клас в ПМГ “Св. Кл. Охридски” град М..

          Подсъдимите К. и С., и свидетеля С. не се познават.

 На 14.12.2009 година /понеделник/ в град М. в спортна зала “Младост” към 13.00 часа се провел общински етап на училищни игри по баскетбол - спортна среща между отборите по баскетбол на Девето СОУ “Йордан Радичков” град М. и ПМГ “Св. Кл. Охридски” град М.. В отборите на двете училища били включени двамата подсъдими К. xxx и частен обвинител, свидетеля Г.В.С.. Срещата първоначално протича нормално, като съдия на същата бил свидетелят С.Д.- треньор на женския баскетболен отбор. Отборът на ПМГ водел убедително в резултата. Малко преди края на срещата, свидетелят С. владеел топката, тъй като отборът му бил в атака и той при неволен сблъсък с лакът ударил играч на противниковия отбор - свидетелят Л.Г.П.. Свидетелят П. паднал на земята с разкървавен нос. Играта била спряна от свидетеля Д. и му била оказана медицинска помощ.

 Докато играта била спряна гр. ищец С. отишъл до резервната скамейка на противниковия отбор. Бил провокиран за това от свидетеля С.Ф.К., който през цялото време докато вървяла играта обиждал както съдията, така и самият него. Свидетелят С. хванал за фланелката свидетеля К. и го попитал “Какво искаш?” и “Защо ме псуваш и обиждаш?”, а свидетеля К. го ударил в областта на носа. Около двамата се насъбрали състезатели от двата отбора.

 В този момент състезателя с №5 от отбора на Девето СОУ “Йордан Радичков” - подсъдимият К. Г. К., който бил на терена се затичал и нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля Г.С.. Веднага след него от обратната страна на лицето силен юмручен удар му нанесъл и съотборник на подсъдимия К. с №7, а именно подсъдимия И.Е.С., като двамата почти едновременно му нанесли юмручни удари, от които свидетеля С. почувствал много силна пареща болка в областта на челюстта. Те му нанесли и още удари, като част от тях не били в областта на главата.

 В този момент се намесили присъстващите в залата и ги разтървали. На свидетелят С. била оказана и медицинска помощ. Той бил с разкървавен нос и уста. Във връзка със силната болка свидетеля С. се обадил на баща си да го прибере. Двамата потърсили медицинска помощ, като бил прегледан от специалист стоматолог. При прегледа се установило, че му е счупена долната челюст от двете страни - ляво и дясно. На следващият ден / вторник - 15.12.2010г. / е приет на лечение в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” София-лицево челюстна хирургия. На 16.12.2010г. /сряда/ му била извършена и оперативна интервенция. На 18.12.10г. бил изписан.

 Във връзка със станалия инциден е сигнализирано в прокуратурата, образувана е преписка, а в последствие и досъдебно производство.

При разследването на досъдебното производство е назнаечна съдебно медицинска експертиза изпълнена от вещо лице д-р И.Д.И. за установяване вида и характера на телесното увреждане.

От заключението на вещото лице се установява, че вследствие на нанесените му юмручни удари по отношение на пострадалия С. е причинена травма в областта на долната челюст с травматичен оток в лявата поротидна област и счупване на долната челюст в дясно, което представлява счупване на челюст и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец. Оздравителният период на такава травма, /при условие че не настъпят усложнения/ е около 2-3 месеца.

По отношение на нанесената в областта на носа травма със счупване на носната кост и кръвоизлив, нараняването е довело до временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период от около 20-25 дни и представлява лека телесна повреда по смисъла на закона.

 Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и компетентно изготвено, още повече че не бе и оспорено от страните в процеса.

 Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на Г.С., И.С., С.А., Славка Д., С.Д., И.Н., Х.Г., В.В., В.г., Р.И., Л.П., Б.Б., З.П., Д.Д., Р.С., И.И., К.Я., С.К., И.П. и С.Н. - всички разпитани по делото свидетели. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Същите са обективни, безпротиворечиви, логически последователни и взаимно допълващи се.

 Съдът не кредитира единствено свидетелските показания на С.Ф.К., досежно обстоятелството, че той е ударил гражданския ищец С. с шамар над ухото, а не го е удрял в носа. В тази му част показанията се явяват изолирани с оглед на събраните по делото писмени доказателства – съдебно медицинска експертиза, показанията на гражданския ищец, а също и показанията на останалите свидетели. В останалата част кредитира показанията на свидетеля.

 Защитникът на подсъдимия И.Е.С. прави възражение в насока, че той не е автор на инкриминираното му деяние. Подсъдимият С. също не се признава за виновен да е причинил на гр. ищец С. средна телесна повреда в съучастие като съизвършител с подсъдимия К.К..

 Съдът намира направеното възражение за неоснователно по следните мотиви:

 Пострадалият има интерес да бъде разкрит извършителя, а не просто да се открие лице, което да понесе наказателна отговорност. Гр. ищец С. е категоричен, че именно двамата подсъдими са му причинили телесната повреда- “ след като този играч от скамейката ми нанесе първия удар, аз се обърнах назад и видях двамата подсъдими- К. и И. да ми връхлитат в гръб от двете страни, като първоначално ги разпознах по номерата, с които играеха - №5 и №7, впоследствие разбрах и имената им. В резултат на техните удари от лявата и дясната страна усетих силна пареща болка в областта на долната челюст в устната кухина. ” “ Единият ме удряше с юмрук в лявата страна на челюстта, другият ме удряше с юмрук от дясната страна в челюстта, това стана едновременно” - арг. лист 33 от делото. В тази насока са и свидетелските показания на С.К. – “ Аз го ударих, той ме пусна и отиде натам. К. и И. тръгнаха да ме завардват. Не съм видял какво е станало, защото имаше много хора, но чух, че е станал бой” - лист 99 от делото на гърба. За обстоятелството, че подсъдимия И.С. е нанесъл юмручни удари от едната страна по лицето на гр. ищец С. са и свидетелските показания на И.Г.С. – водач на отбора на 9-то СОУ“ Те налитат с юмруци К. и И., двамата налитат с юмруци срещу Г.. При зададения ми въпрос от адв. Г. видяла ли съм И. да удря Г., да видях. Първо се пуска К., след това се пуска И. и видях И. да го удря с юмрук в лицето. ” – лист 73-74 от делото; И.В.Н. -“Аз видях К. и И. да нанасят удари на Г.. Други не съм видял. Другите участваха в мелето, но не го удряха. ” - лист 74 от делото; В.Ц.В. – резервен играч от отбора на 9-то СОУ “ Както казах вече, първо дойде К. от към гърба на Г. от дясната страна и с юмрук го удари в областта на лицето. След което станах и след една две минути дойде И. и той с юмрук от лявата страна удари Г. в областта на лицето. Категоричен съм, че друг играч не е удрял Г.. ” - лист 75 от делото; Р.И.И., отново играч от отбора на двамата подсъдими и техен съученик - “ Г. дойде на нашата скамейка и стана меле. Той не е удрял никой, а попита “ Какво искаш, какво говориш?” и след това стана мелето. За секунда стана всичко. Видях, че К. удари Г. и също и И. го удари. Категоричен съм, че К. и И. удариха Г. с юмрук и двамата в лицето. ” - арг. лист76 от делото и К.Б.Я.- играч за отбора на ПМГ “ После К. го удари и И. го удари. За повече удари и повече хора не мога да кажа със сигурност, но видях, че К. и И. удариха Г. в областа на бузата”. - лист 76 на гърба от делото. Изложеното налага извода, че подсъдимия И.Е.С. е съизвършителят на инкриминираното деяние с подсъдимия К.К.. В тази насока е и заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните в процеса. В съдебно заседание експерта бе категоричен, че счупването на долната челюст е на две места. Обстоятелствата при които е станало счупването може да бъде обяснено единствено и само от пострадалия. Вещото лице е категорично, че неговото обяснение в тази насока изцяло се подкрепя от свидетелските показания.

 Защитникът на подсъдимия К. Г. К. прави възражение в насока, че той е действал при условията на чл. 12 ал. 1 от НК- при условията на неизбежна отбрана. Съдът намира и това възражение за неоснователно.

 Институтът на неизбежната отбрана или мнимата такава винаги предполага съзнание у извършителя, че е нападнат или има реална и непосредствена заплаха от нападение, което му дава право на самоотбрана. По делото липсват каквито и да е основания да се счита, че подсъдимия К. е действал при условията на неизбежна отбрана. Нито пострадалият, нито свидетелите очевидци, нито свидетеля Ф.К., твърдят в показанията си, че е имало каквото и да е нападение или намерение за такова от страна на пострадалия - гр. ищец Г.С. към подсъдимия К.. Напротив всички свидетели по делото са категорични, че свидетеля С. не го е удрял и не му е посягал въобще.

 Анализът на доказателствата по делото налага изводът, че на пострадалия Г.В.С. е причинена средна телесна повреда от юмручни удари. В хода на съдебното следствие се изясни и обстоятелството в кой момент точно и по какъв начин е получил увреждането и кои са го причинили. Следователно това налага единствения категоричен извод, че в случая безспорно се доказва кои са истинските извършители на деянието, а още повече се доказва от сбраните писмени и гласни доказателства, че тези извършители са подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С.. Тяхната вина е доказана по несъмнен и категоричен начин.

 

 ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЯТА

 

 При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата намира, че с деянието си подсъдимият К. Г. К. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с И. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца.

 При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата намира, че с деянието си подсъдимият И.Е.С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като на 14.12.2009 година в град М., в съучастие като съизвършител с К. xxx, чрез побой причинил средна телесна повреда на Г. xxx, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец с оздравителен период 2-3 месеца.

 Обективните данни по делото сочат, че именно подсъдимите К. и С. са извършили описаното по-горе инкриминирано деяние.

 От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от двамата подсъдими. Подсъдимите К. и С. са съзнавали престъпният характер на деянието и са искали настъпването на обществено опасните последици.

 Причини за извършеното престъпление са ниското правно и обществено съзнание и култура и пренебрежително отношение към установения обществен порядък и телесната неприкосновеност.

 За извършеното от подсъдимия К. Г. К. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.         При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговото индивидуализиране. Съдът намери, че в процесният случай са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно: частичното признание на вината и чистото съдебно минало към момента на извършване на настоящето деяние. Отегчаващи вината обстоятелства - няма.

          Съдът също съобрази разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от НК, която визира, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Нормата на чл. 129 ал. 1 от НК е претърпяла промяна с ДВ бр. 26 в сила от 10.04.2010г., с която предвиденото наказание лишаване от свобода е с увеличен размер „до шест години”. Преди изменението на тази норма предвиденото наказание лишаване от свобода е до пет години и по смисъла на закона не се явява тежко умишлено престъпление. Настоящето деяние е извършено от подсъдимия К. преди настъпилата в нормата промяна – на 14.12.2009г.

 Не са налице законни пречки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК в процесният случай - подсъдимият е с отрицателна съдимост към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и особено за поправянето на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание. При определянето на размера на наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода, съдът съобрази и обстоятелството на вече влязла в законна сила присъда и то за престъпления по чл. 129 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Ето защо съдът постанови изпълнението на това наказание да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, наказанието да въздейства поправително, възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим, като и по отношение на останалите граждани.

 Съдът като съобрази и справка за съдимост регистрационен № 1854/11.10.2010г, арг. л. 98 от делото на името на подсъдимия К. намери, че са налице условията на чл. 25 ал. 1 във връзка с чл. 23 ал. 1 от НК и определи на подсъдимия К. едно общо наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 901/2009 година по описа на РС-Лом, в сила от 24.12.2009 година до размера на най- тежкото от тях, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.

 На основание чл. 25 ал. 3 от НК съдът приспадна изтърпяната част от наказанието пробация по присъдите участвали в групирането.

 Съдът намери, че в конкретният случай не е наложително да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. С така определеното общо наказание ще се постигнал целите на наказанието и не е наложително същото да бъде увеличавано.

 За извършеното от подсъдимия И.Е.С. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.         При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговото индивидуализиране. Съдът намери, че в процесният случай са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства - няма. Непризнанието на вината не следва да бъде възприемано, като отегчаващо вината обстоятелство. Предвид това съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства и при условията на чл. 54 от НК. Съдът също съобрази разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от НК, която визира, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Нормата на чл. 129 ал. 1 от НК е претърпяла промяна с ДВ бр. 26 / 10.04.2010г., с която предвиденото наказание лишаване от свобода е с увеличен размер „до шест години”. Преди изменението на тази норма предвиденото наказание лишаване от свобода е до пет години и по смисъла на закона не се явява тежко умишлено престъпление. Настоящето деяние е извършено от подсъдимия С. преди настъпилата в нормата промяна – на 14.12.2009г.

 Не са налице законни пречки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК в процесният случай - подсъдимият е с отрицателна съдимост, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и особено за поправянето на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание. Ето защо съдът постанови изпълнението на това наказание да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, наказанието да въздейства поправително, възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим, като и по отношение на останалите граждани.

 Съдът намери, че в конкретният случай не е наложително да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. С така определеното общо наказание за подсъдмия К. и наказание за подсъдимия С. ще се постигнал целите на наказанието и не е наложително същите да бъдат увеличавани.

 

          ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

 На основание чл. 84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, устно предявен от пострадалия Г. xxx, чрез пълномощникът му адв. Г.Г. xxx против подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С. за сумата от 10 000.00 лева, която да заплатят СОЛИДАРНО представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици от това, както и направените по водене на делото разноски.

 Съдът намери така предявеният граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

 По делото се установи по несъмнен начин, че на 14.12.2009г. подсъдимите К. и С. са причинили на пострадалия – гражданския ищец и частен обвинител средна телесна повреда - счупване на долната челюст от лявата и дясната страна, от което са произтекли неблагоприятни последици за пострадалия. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимите на основание чл. 45 от ЗЗД са длъжни да обезщетят.

 Съдът, като взе предвид характера и степента на процесните телесни увреждания намира предявеният граждански иск за основателен до размера на сумата 7 500.00 лева /или по 3 750.00 лева за всяко от счупванията/, поради което и на основание чл. 52 от ЗЗД определи тази сума като справедливо обезщетение за претърпените от гражданският ищец и частен обвинител неимуществени вреди, която сума подсъдимите К. и С. следва да му заплати, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.12.2009г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 200.00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази и обстоятелството, че гражданският ищец и частен обвинител Г.С. е претърпял две медицински интервенции /операции/. Съобрази обстоятелството, че е била направена фиксация между долната и горна челюст, което е наложило хранене и пиене само през сламка, и в продължение на дълъг период от време, а според вещото лице това е много неприятно като изживяване. Съобрази още, и становището на вещото лице Д., че след премахване на фиксацията болките остават, като при отваряне и затваряне на устата също има болка. За да определи този размер на обезщетение съдът съобрази също така и обстоятелството, че след първата операция гражданският ищец е ходел всяка седмица на контролен преглед в град София. На последната проверка снимката е показала, че се налага още около две седмици да продължи да носи шините и скобите, които са били в устата му. Тоест от операцията на 16.12.2009г. до средата на месец февруари 2010г. гражданският ищец е носел шини и скоби, които са били в устата му. Не без значение е и обстоятелството, че към този момент е бил ученик в 12 клас, а му е било трудно да ходи на училище и тогава е завършвал първият срок. Готвел се е както за матури, така и за кандидатстване във ВУЗ.

 В останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 10 000 лева съдът намери предявеният граждански иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв го отхвърли.

 При този изход на делото подсъдимите К. Г. К. и И.Е.С. следва да заплатят солидарно по сметка на ВСС - София разноски по водене на делото в размер на 90.00 лева /съдебно медицинска експертиза/, сумата от 300.00 лева държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: