ПРОТОКОЛ
Година 2019, 10.09. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХІ Административен състав
На десети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Секретар: Г.С.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Енчев
Административно дело номер 1894 по описа за 2019 година
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Жалбоподателят С.Т.А., редовно призована, не се
явява, вместо нея адв. Д.Д.
с пълномощно от днес.
Ответникът директор на
дирекция „Социално подпомагане“ – район К.С., С. - редовно
призован, не се представлява.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът докладва писмо
вх.№ 9299/09.09.2019 г. на директора на ДСП – К.С., С.,
с което е направено искане за прекратяване на делото поради отпадане на
основанията за временно настаняване на детето М.И., както и поради издаване на
заповед в тази насока - № ЗД/Д-С-КС-109/30.08.2019 г. на директора на ДСП – К.С..
АДВ.Д.: Възразявам срещу становището на директора на ДСП предвид
основанието, с което е издал последващата заповед, издадена след акта, с който
детето е изведено и видно от приложената заповед, основанието, на което е
издадена – чл.30, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, т.1 от ЗЗДет,
от които основания е видно конкретният чл.30, ал.2, че извеждането е временно,
т.е. обжалваният административен акт - предмет на съдебното производство, все
още действа.
СЪДЪТ към АДВ.Д.: От представената молба и приложението към нея се вижда, че
до Софийски районен съд е подадена сходна молба от ответника, с която е
поискано прекратяване на делото, образувано пред Софийски районен съд. Това
доказателство променя ли възражението Ви?
АДВ.Д.: Това
доказателство променя становището ми, с което се противопоставям на
прекратяването. На практика приключва цялата история и за нас липсва правен
интерес. В този случай при това доказателство не възразявам по представената
молба. Моля делото да бъде прекратено.
Моля да ми присъдите
разноски, тъй като на практика с депозираната молба пред Софийски районен съд административният
акт, въз основа на който детето е изведено, се счита за оттеглен. На основание
чл.143, ал.2 правя искане за присъждане на разноски, като видно от договора за
правна помощ, приложен днес - на гърба на пълномощното, жалбоподателката е социално
слаба, за което прилагам и трудов договор, и на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата съм я освободила от разноски. Представям списък на
разноски и трудов договор.
По направеното искане за
присъждане на разноски, доколкото съдът не разполага в съдебното заседание с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита,
че следва да направи прекъсване, за да може адекватно да отговори на
направеното искане.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВИ прекъсване в 13:53
часа.
Делото ЩЕ БЪДЕ ПОДНОВЕНО
в 14:00 часа.
Съдът ПОДНОВИ
разглеждането на спора в 14:01 часа.
Производството е
образувано по жалба от С.Т.А. с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес ***, в
качеството на родител на М.В.И. с ЕГН **********, против заповед №
ЗД/Д-С-КС-064/21.05.2019 година, издадена от директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – К.С./С., към Агенцията за социално
подпомагане.
С обжалваната заповед,
на основание чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 25 ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет), М.В.И. е настанена по
спешност временно в център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) „В.“ в град С.,
булевард „***до промяна на обстоятелствата или до произнасяне на съда с решение
по чл. 28 от ЗЗДет.
С молба вх. №
9299/09.09.2019 година по описа на Административен съд – Бургас ответникът е
поискал прекратяване на настоящото дело, като се е аргументирал с това, че
поради отпадане на основанията за издаване на обжалваната заповед М.И. е реинтегрирана в семейството на жалбоподателя А. със заповед
№ ЗД/Д-С-КС-109/30.08.2019 година. Към молбата е приложена цитираната заповед.
С нея е констатирано, че след проведена социална работа с майката А. и мъжа, с
който съжителства, е установено, че двамата имат развит родителски капацитет,
разпознават нуждите на детето, а в жилището им са осигурени необходимите битови
условия за отглеждането му. Установено е и че между майката и детето има
изградена емоционална връзка и М. желае да се върне в семейното жилище. Затова
настаняването на детето в ЦНСТ е прекратено. Заповедта е получена лично от
майката на датата на издаването й.
При така установените
факти, по допустимостта на жалбата съдът приема следното.
С жалбата се иска отмяна
на заповедта, с която детето е настанено временно в ЦНСТ. Това вече е сторено
със заповед № ЗД/Д-С-КС-109/30.08.2019 година, с която, на основание чл. 30
ал.2 във връзка с чл. 29 т. 9 от ЗЗДет, самият
административен орган е прекратил настаняването на М.И. преди разглеждането на
спора по същество, поради отпадане на основанието за настаняване.
При тези констатации
съдът счита, че претендираното от жалбоподателя
изменение в правната сфера на малолетното дете вече е извършено от самия
административен орган, поради което за нея не съществува правен интерес да иска
повторно същото действие да бъде разпоредено от съда, а това налага
прекратяване на образуваното съдебно производство в хипотезата на чл. 159 т.4
от АПК.
По искането за
присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът счита, че искането е основателно. По делото е представено
доказателство, че жалбоподателят работи на непълно работно време по трудов
договор, сключен от 08.07.2019 г., по който основното му месечно възнаграждение
е в размер на 283 лева. Едновременно с това по приложената преписка съдът констатира, че материалното положение
на г-жа А. я поставя очевидно в категорията на материално затруднените лица, по
смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл съдът
счита, че са налице предпоставките за присъждане на разноски на жалбоподателя
по настоящия спор. Едновременно с това съдът – с оглед правната сложност на
казуса и фактическата обстановка по него, счита, че поисканото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева се явява прекомерно. По настоящото дело не
са извършвани процесуални действия по съществото на спора, а от данните по
делото се установява, че жалбата е подадена от С.А. на 04.06.2019г., докато
договорът за правна защита и съдействие е сключен на 04.9.02019 г., поради
което съдът приема, че липсват доказателства процесуалният представител на
жалбоподателя да е изготвил жалбата, с която е оспорена заповедта на ДСП – К.С..
Въпреки това, съдът счита, че следва да присъди разноски, предвид явяването на адв. Д. в днешното съдебно заседание като процесуален
представител, но техният размер следва да се определи на 300 лева, вместо
поисканите 400 лева.
Предвид изложеното и на
основание чл.142, ал.2 и чл. 159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба от С.Т.А. с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес ***, в качеството на
родител на М.В.И. с ЕГН **********, против заповед № ЗД/Д-С-КС-064/21.05.2019
година, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – К.С./С., към Агенцията за социално подпомагане.
ОСЪЖДА Агенцията за
социално подпомагане да заплати на С.Т.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 300
лева.
ПРЕКРАТЯВА административно
дело № 1894/2019 година.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14:10 часа.
СЕКРЕТАР: СЪДИЯ: