Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
№.......
гр. Пловдив, 25 март 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря Т.К. и прокурора М. ХРИСТЕВ като разгледа докладваното
от съдия Й.Русев частно административно дело № 690 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
по искане на лишения от свобода Н.С.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пловдив против ЗА Началник на Затвора гр. Пловдив за преустановяване на
извършването на действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
В
съдебно заседание лишеният от свобода Г., редовно призован, се явява лично и с
адвокат Н.Г.. Поддържа искането си и моли съда да разпореди на ответника да
прекрати и за в бъдеще да не допуска действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
изразяващи се в приковаване с белезници на всички крайници към болничното легло
в изолатора на стационара, поставяне на пранги при извеждане за адвокатско
посещение.
Ответникът – Началник на Затвора Пловдив, се
представлява от гл.инспектор Запрян И.на длъжност зам.началник „РНОД“ в Затвора
Пловдив, служител с юридическо образование, който по изложени съображения моли
съда да отхвърли искането като неоснователно.
Представителят
на ОП-Пловдив предлага да се остави искането без уважение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Пловдивският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В
искането се описва, че на 05.03.2019г. на Г. е връчена заповед № 11-624 на
началника на затвора-Пловдив е удължен срокът за настаняването му в обособено
помещение № 30, намиращо се на III пост с правно основание чл. 38, ал. 5 от ППЗИНЗС, вр. чл. 60 от ЗИНЗС. Около 16,00ч. на 05.03.2019г. лишеният
от свобода е приведен в изолатора на стационара в затвора. В това помещение
е приведен в легнало положение и всеки
крайник е вързан и заключен с белезници към железата на леглото. От това
привързване твърди да има белези от зачервяване и охлузване. От това положение
ищецът бил поставен в невъзможност да задоволява основни физиологични и човешки
потребности/да пие вода, хранене, не може да провежда телефонни разговори и да
посещава лавка/. Това се възприема като жестоки, нечовешки и унизителни
действия, понеже през месец февруари 2019г. е бил фиксиран за период от около
две седмици в същото помещение. На 06.03.2019г. бил посетен в затвора-Пловдив
от адв. Г. и през времето от 14,00ч. до 14,40ч. бил с
пранги на краката. В искането се посочва, че лицето няма груби и агресивни
прояви и не е конфликтен и фиксирането не е обосновано от наличие на обективно
състояние, което да налага такива крайни мерки.
Съдът съобразно разпоредбата на чл. 277, ал.4 от ЗИНЗС е
задължил началника на затвора да предостави данни за оспорваните действия, като
изрично е указал да представи доказателства и уточни какво е основанието за
използваните помощни средства. Ответникът е предоставил такава информация.
Съдът е извършил служебна проверка за твърденията в искането като е възложил на
ОП-Пловдив да извърши проверка по искането и е назначил съдебно-медицинска
експертиза, изискал е писмено становище от ответника, както и писмени
доказателства относно здравословното състояние на ищеца.
От приложените доказателства - справки и медицинска
документация се установява следното:
От Докладна записка рег. № 393 от 19.02.2019г. на инспектор
„СДВР“ при затвора – Пловдив е видно, че Н.С.Г. изтърпява наказание
"лишаване от свобода" в размер на 3 г. Постъпил е в затвора-Пловдив
на 16.03.2016 г. при първоначално постановен строг режим, който е заменен на
„общ“ и е приведен в ЗООТ“Смолян“. Извършва
бягство от работен обект-овцеферма, за което режимът му е повишен на „строг“ и
е настанен на пост 2 от 17.08.2017г. От
Становище от 19.02.2019г. от инспектор-психолог при затвора-Пловдив за л.св.Г.
става ясно, че е емоционално нестабилен, склонен към импулсивни реакции,
особено когато не се удовлетвори желанието му. Целта за настаняването му в
медицинския стационар била да избегне настаняването в строя при останалите
лишени от свобода. При провеждани разговори с него не личало стремеж да следва
установените норми и правила, упорито настоявал да се изпълняват желанията му.
Това водело до ултимативни искания и автоагресивни
прояви, които смятал да поднови при всяко неудовлетворяване на желанията му. Не
приема рационални аргументи и не е мотивиран да промени действията си. Със
Становище от 25.02.2019г. НС“СДВР“ при
затвора-Пловдив е изказано мнение, че следва изолацията на лицето да продължи,
предвид това, че по време на престоя си Н.Г. имал регистрирани деструктивни
прояви, изразяващи се в обявяване на гладни стачки, заплахи за самоувреждане/поглъщане на чужди тела/ и че не желае да
бъде настаняван в общо помещение, счита, че в помещение № 30 е защитен.
Според Докладна записка от 25.02.2019г. от д-р Кр.Димитров- директор на МЦ при затвора-Пловдив на
25.02.2019г. Г. е бил изписан от стационара на МЦ и настанен в стая № 30 на осн. чл. 60 ЗИНЗС. Като форма на протест поглъщал малки
пирони и заплашвал, че ще се самонарани, ако не бъде оставен в медицинския
стационар. Поради това се е наложило фиксиране с белезници. Няма регистрирано
психиатрично заболяване. Отказва преглед при психиатър.
С докладна записка от 07.03.2019г. от д-р Димитров е
констатирано, че лицето е в добро здраве и нормални жизнени показатели, била е
направена препоръка Г. да бъде наблюдаван от ИСДВР. В периода от 07.03.2019г.
до 11.03.2019г. са изготвени три доклади записки от Т.Цветкова-ИСДВР към
затвора-Пловдив, от които става ясно, че ищецът е бил посещаван редовно и при
тези посещения не са установени нарушения в състоянието му, както и че от
негова страна няма претенции към администрацията. От Уведомително писмо рег. №
889/12.03.2019г. става ясно, че Н.Г. в 14ч. на 12.03.2019г. са му свалени
белезниците и е разфиксиран поради отпадане на необходимостта
и е видимо спокоен. Писмено е декларирал, че се отказва от гладна и от жадна
стачка. Оставен в мед.стационар за наблюдение. Приет е по делото запис от
камера за видео-наблюдение в затвора-Пловдив за времето от 14,00ч. до 15,00ч.
на 06.03.2019г.
По делото беше изслушано и прието без възражения от страните
заключение по съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице заключава, че при
прегледа на ищеца се установили участъци с лека изразена оточност
, палпаторна болезненост и зачервяване на кожата по страничните
повърхности на двете гривнени стави. Експертът
поддържа становище, че тези травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд предмет и е възможно по начин и време да
са получени така, както е отразено в предварителните сведения, а именно при
поставяне на помощни средства-белезници и умерено пристягане на двете гривнени стави. От това е било причинено болка и
страдание.
При тези фактически установености съдът направи правните си
изводи.
Между страните няма спор, че към момента на подаване на
исковата молба, както и към момента на провеждане на съдебното заседание ищецът
е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Пловдив, поради което е
активно процесуално легитимиран да предяви иск по смисъла на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. Основната цел, преследвана от Закона и Европейска Конвенцията за правата
на човека е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, да не бъде
подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е
забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и се
преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по
делото и тяхното кумулативно въздействие. В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съответно според чл.
276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража
може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване
на нарушение на забраната по чл. 3. Според втората алинея - липсата на изрично
формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не
е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл.
3.
Съгласно
чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на служебните си задължения служители от
местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни
средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде
постигнато по друг начин. Според чл. 114, ал.1 от с.з., употребата на помощни
средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на
физическа сила: 1. за освобождаване на заложници; 2. за освобождаване на
завзети помещения и сгради, съоръжения и транспортни средства; 3. за пресичане
на групово нападение, барикадиране или за прекратяване на буйство или друг вид
агресивно поведение; 4. при конвоиране или задържане на лишен от свобода; 5.
когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният
от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице. В
чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС е посочено, че използването на помощни средства се
съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на
нарушителя. Съдът намира, че употребата на помощни средства, в частност на
белезници, не е изчерпателно уредена в хипотезите по чл. 114, ал.1 от закона.
Такава употреба е допустима и при положителна преценка от администрацията за
наличие на условията по чл. 112 и чл. 115, ал.1 от закона. Конкретната преценка
се извършва от служителите от надзорно-охранителния състав на местата за
лишаване от свобода съгласно задълженията им по чл. 291, т.4 и 5 от ППЗИНЗС да
осигуряват реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода, защитата,
безопасността и сигурността на затворниците и служителите.
Фиксирането
на Н.Г. е фактическо действие, което в случая е извършено, макар и с
неблагоприятни за молителя последици. Следват изводи за недоказаност на
соченото действие на ответника, което да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС,
което води до неоснователност на предявеното искане.
Съгласно
чл. 278 от ЗИНЗС съдът е изискал от началника на затвора Пловдив документи,
свързани с фиксирането на ищеца за периода от 05.03.2019г. до 12.03.2019г. С
постъпилия от ответника писмен отговор са представени всички относими документи
и обяснения на длъжностни лица към затвора-Пловдив. Горните писмени
доказателства са приети от съда и не са оспорени от ищеца и неговия процесуален
представител. От посочените доказателства се установява,че Н.Г. е извършил
действия, които са поставили под заплаха неговия живот и живота и здравето на
други лица. Това е довело до необходимостта да бъде настанен в стационара към
МЦ на затвора-Пловдив и фиксиран към леглото. Това се потвърждава и от данните
по делото, че съществува риск от сериозни вреди и наличие от опасност от самоувреждане, допълнително основание, за което дава
заявеното от ищеца, че е погълнал 10 бр. малки пирони. По време на престоя на
ищеца в стационара е бил спазен редът на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 2 за условията
и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода и лицето е
било наблюдавано от медицински специалист. Осигурявани са били възможности за
задоволяване на физиологични нужди и хранене. Заявеното от експерта по
съдебно-медицинската експертиза не променя извода, че не е налице нарушение на
чл. 3 от ЗИНЗС. Констатираното от вещото лице
участъци с лека изразена оточност, палпаторна болезненост и зачервяване на кожата по
страничните повърхности на двете гривнени стави не е
в резултат на жестоки, нечовешки и унизителни действия.
С
оглед направените констатации за липса на извършено незаконосъобразно действие
от страна на длъжностни лица на ответната страна, не е установено и доказано
спрямо ищеца да са извършени действия, които да представляват нечовешко и
унизително отнасяне, респективно които да обосновават нарушение на чл. 3 от
Европейска Конвенцията за правата на човека, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на
Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС,
Административен съд на гр. Пловдив, 18 състав
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Н.С.Г., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора Пловдив, срещу
Началника на затвора Пловдив, с която на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 и 2 ЗИНЗС се иска да
бъде прекратено незаконосъобразното действие на ответника в нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС, изразяващо се в приковаване с белезници на всички крайници към
болничното легло в изолатора на стационара, поставяне на пранги при извеждане
за адвокатско посещение.
Разпореждането
може да се обжалва с частна жалба пред
тричленен състав на Административен съд- Пловдив в срок от 3 дни от
съобщаването му на страните съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/