Решение по дело №12071/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4670
Дата: 25 октомври 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110212071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4670
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110212071 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №12071 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
1
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №268/10.06.2024 г. на директора на Регионална
дирекция по горите София, с което на „Техно топ" ЕООД е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 200 лв.
В депозираната пред съда жалба от „*******" ЕООД се изразява мнение, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
Прави се довод за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението, алтернативно намаляване размера на
санкцията до минимума и присъждане на разноските по делото.
Редовно призовано, дружеството се представлява от процесуален
представител, адв.В., която сочи доказателства и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.С******, който пледира за потвърждаване на наказателното
постановление.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 13.05.2024 г. от служители на РДГ София на
обект, стопанисван от „******" ЕООД, находящ се в гр.С*, кв.“К*“, бул.„Н*"
№122 било установено, че в периода от 14.04.2024 г. до 12:00 часа на
23.04.2024 „********" ЕООД не поддържа изградената система за постоянно
видеонаблюдение на обекта и не осигурява непрекъснати записи на
изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на
записите.
Св.К. съставил АУАН.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Регионална дирекция по
горите София е издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.К. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
2
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена в срок и от лицето представляващо
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
Съгласно чл.206, ал.1, т.3 от Закона за горите Собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за
постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни
инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до
информацията.
По чл.270 от Закона за горите за нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е имуществена санкция
в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена в размер, близък до минималния, то липсва
основание за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
3
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Ангажирана е безвиновната отговорност на юридическо лице, който
изключва субективния елемент при осъществяване на нарушението.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за
в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №268/10.06.2024 г. на директора на Регионална
дирекция по горите София като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №268/10.06.2024 г. на директора на Регионална
дирекция по горите София, с което на „*******" ЕООД е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 200 лв.
В депозираната пред съда жалба от „*******" ЕООД се изразява мнение, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
Прави се довод за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението, алтернативно намаляване размера на
санкцията до минимума и присъждане на разноските по делото.
Редовно призовано, дружеството се представлява от процесуален
представител, адв.В., която сочи доказателства и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.С***,
който пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 13.05.2024 г. от служители на РДГ София на
обект, стопанисван от „Т******" ЕООД, находящ се в гр.С*, кв.“К*“, бул.„Н*"
№122 било установено, че в периода от 14.04.2024 г. до 12:00 часа на
23.04.2024 „*********" ЕООД не поддържа изградената система за постоянно
видеонаблюдение на обекта и не осигурява непрекъснати записи на
изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на
записите.
Св.К. съставил АУАН.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Регионална дирекция по
горите София е издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.К. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
1
Жалбата е допустима, тя е подадена в срок и от лицето представляващо
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
Съгласно чл.206, ал.1, т.3 от Закона за горите Собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за
постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни
инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до
информацията.
По чл.270 от Закона за горите за нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е имуществена санкция
в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена в размер, близък до минималния, то липсва
основание за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Ангажирана е безвиновната отговорност на юридическо лице, който
изключва субективния елемент при осъществяване на нарушението.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за
в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2