№ 3799
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110105188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Е. – П.Е. у.“
ЕАД, ЕИК ***, срещу Б. И. К. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на
ищеца сумата от 350,00 лв. – представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от Договора за
комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление с аб.
номер ***, поради неизпълнение на задължението на ответника, уредено в чл. 8, ал. 3 от
Договора, както и сумата от 23,43 лв. – лихва за забава от падежа на задължението –
07.06.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Б. К. е бил клиент на ищеца с кл. номер ***
във вр. с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежово услуги за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „В.К.“ *,*. На 04.02.2021г.
между страните бил сключен договор за комбинирани услуги с номер ********** за
покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги за обект на потребление с аб. номер ***. Преди да изтече договорът ищецът
е получил уведомление от мрежовия оператор „Е. С.“ АД за извършена смяна на
доставчик/координатор от 01.05.2021г. Тази смяна е довела до прекратяване на договора
между страните. Ответникът е бил неизправна страна по Договора, като не е изпълнил
задължението си по чл. 8, ал. 3, а именно да уведоми ищеца в срок от 3 работни дни за
промяна в собствеността или правото на ползване на обектите. На осн. чл. 19, ал. 6 от
Договора ответникът дължи неустойка в размер на 350,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че обектът на потребление с аб. номер *** не е собственост на
ответника. Продаден е през 2007г. Оспорва се от страна на купувача да е имало виновно
неизпълнение на задължения по Договор за комбинирани услуги или че това неизпълнение е
довело до прекратяване на договора. Посочено е още, че клаузата, с която е уговорена
неустойка, е неравноправна и нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Договор за комбинирани услуги с номер ПКСП ********** от 04.02.2021г.
за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт Е. – п. С., „Е. – П. Е. у.“ ЕАД и Б. И. К. се
намирали в облигационни правоотношения, по силата на които продавачът продава на
купувача количествата нетна активна ел. енергия срещу цена в размера и при условията,
уговорени в договора. Договорът е сключен за срок от 12 месеца. Подписван е от купувача
Б. К., като подписът не е оспорен в производството.
В чл. 8, ал. 3 от този договор страните са уредили, че купувачът се задължава да
уведомява продавача в срок от три работни дни за невъзможност или забавяне на
изпълнението на задълженията по договора, за промяна в актуалното състояние, промяна
в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в Приложение 1 от
Договора, промяна в лицата, които го представляват или са упълномощени да извършват
действия по изпълнението на този Договор. В чл. 19, ал. 6 от Договора е уредена
отговорността, която носи купувачът при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, като същият дължи неустойка в размер на 350,00 лв. за всеки случай на
неизпълнение.
Като обект за доставка на ел. енергия в Приложение 1 към договора е посочен
такъв, находящ се в гр. В., ул. „В.К.“ *,*, с аб. номер ***.
За сумата от 350,00 лв. е издадена фактура от 27.05.2021г.
Видно от НА за продажба на недвижим имот с номер 155, том 7, рег. номер 14502,
дело 1144 от 2007г. Б. И. К. и В.К. К.а продали на А.Н.Й. следния свой недвижим имот –
магазин, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. В., ул. „В.К.“ *, площ от ****
кв.м. В НА не фигурира складово помещение, което се намира в сутерена на сградата с
площ от 32,77 кв.м., което е със същия административен адрес и е собственост на
ответника.
Установява се от приложеното по делото писмено доказателство, а именно писмо
от „Е. С.“ АД, че за посочения обект с ид. номер *** са били подадени три броя заявления
за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група от упълномощено лице
Ф.Х.. От самото заявление се установява, че е подадено от клиент Б. И. К. и обхваща два
обекта – с ид. номер *** и ид. номер ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че се е
намирал в договорни отношения за комбинирани услуги с номер ********** за покупко-
продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги за обект на потребление с аб. номер *** с ответника, както и изпълнението си по
тези договорни отношения, стойността на дължимата от ответника сума, както и че
последният е ползвал процесния недвижим имот или е бил негов собственик към момента на
действие на договора. В тежест на ответника бе да установи в условията на пълно и главно
доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между страните е
съществувала облигационна обвързаност, по силата на която ответникът се явявал купувач
на нетна активна ел. енергия, доставяна от ищеца. В тази връзка бе представен Договор за
комбинирани услуги с номер ПКСП ********** от 04.02.2021г. за покупко-продажба на ел.
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт Е. – п. С.. В чл. 4 от Договора е посочено, че същият се сключва за 12
месеца, считан от началото на доставката на ел. енергия до обектите, посочени в
Приложение 1 към Договора. Както бе посочено по – горе договорът е бил подписан от
2
лицето Б. К., като подписът му не е оспорен в производството. Следователно ответникът
се е съгласил изцяло с изложеното в договора, след като го е подписал. Именно поради това
същият е бил наясно и с посочените в Приложение 1 към Договора обекти, към които се е
доставяла ел. енергия. Един от тези обекти е именно процесният с ид. номер ***. Под
Приложение 1 също е положен подпис на Б. К., неоспорен в производството.
Съдебният състав приема, че с полагането на подписа си под Договора и Приложение
1 към него ответникът е признал, че е клиент на ищеца за доставка на ел. енергия. Това се
потвърждава и от неговото действие, а именно подаване чрез пълномощник три броя
заявления за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група.
Не се събраха доказателства по делото ответникът да е уведомил в срока по Договора
ищеца за извършената смяна на доставчик/координатор на ел. енергия от 01.05.2021г. за
обект с ид. номер ***. Следователно е налице неизпълнение на задължение по договор от
страна на Б. К., като същият следва да понесе отговорността за това, съобразно чл. 19, ал. 6
от същия.
Направеното възражение за нищожност на тази неустоечна клауза е неоснователно.
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД
нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо
пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети
лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до
неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на
морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално
недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните
правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения,
изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните
могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не
противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о.
на ВКС).
В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия,
уреждащи задължение на купувача в 3-дневен срок от съответна промяна на
обстоятелствата, при които е сключен процесният договор да бъде уведомена другата
страна, в случая продавач. При неизпълнение на това задължение, както и на което и да
било друго от договора е уредено заплащането на неустойка в размер на 350,00 лв.
Заплащане на тази неустойка обаче се дължи от всяка неизправна страна, не само от
продавача или купувача, т.е. и двете страни по договора са поставени на равна основа, без да
3
е налице злепоставяне на икономически по – слабия субект. Не е налице опит за
несправедливо облагодетелстване, доколкото и на ответникът в производството му е
дадена същата възможност да търси неустойка при неизпълнение на задължение от
страна на ищеца.
Предвид основателността на главния иск следва да се приеме, че и акцесорният иск
също е основателен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски от ищцовото дружество в настоящото исково производство и предхождащото го
заповедно производство в общ размер на 200,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. И. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ул. „Р. Б.“ **, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „Е. – П.Е. у.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 350,00 лева, представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от
Договора за комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на ел. енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на
потребление с аб. номер ***, поради неизпълнение на задължението на ответника, уредено в
чл. 8, ал. 3 от Договора, както и сумата от 23,43 лв. – лихва за забава от падежа на
задължението – 07.06.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 16.02.2022г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Р. Б.“ **, ДА ЗАПЛАТИ
на ищцовото дружество „Е. – П.Е. у.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 200,00 лв.,
представляваща сбор от дължими разноски по настоящото дело и по предхождащото го
заповедно производство с номер 1913 по описа на ВРС за 2022г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4