РЕШЕНИЕ
№ .....................
гр.София, 25.08.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15881 по описа за 2013 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищците А.В.Н.
и Л.З.М. поддържат твърдения, че на 08.11.2012 г. около 17.00 часа по главен
път І-9 посока гр.Варна-к.к. Златни пясъци, при км 94 е настъпило ПТП, при
управление на лек автомобил Мерцедес ЦЛК 320 с рег.№ Р *****от страна на Г.Х.Т.
в нарушение правилата за движение по пътищата, като е била причинена по
непредпазливост смъртта на пешеходеца В.А.М.– баща на първата ищца и съпруг на
втората.
По
твърдение, вината за ПТП принадлежи на водача на лекия автомобил, за което било
образувано сл.д.№ 7/2013 г. по описа на ОСлС Варна, пр.пр.3781/2012 г. по описа
на ОП-Варна. Според ищците, произшествието е настъпило по иЗ.лючителна вина на
водача Т., който нарушил правилата на чл.5, ал.2, т.1, пр. първо от ЗДвП-водачът
бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. По твърдения, причина за смъртта на
пешеходеца били множество получените травматични увреждания несъвместими с
живота, в причинна връЗ.а с ПТП.
Поддържат,
че в резултат на ПТП са им причинени неимуществени вреди /болки истрадания/ във
връзка със загубата на техния съпруг и баща.
Към момента
на настъпване на застрахователното събитие за лекия автомобил Мерцедес е била
налице валидна задължителна застраховка „ГО” при З.Л.И. АД по полица №
22112001383750, валидна от 28.05.2012 г. до 27.05.2013 г.
Поради това,
претендират от застрахователя – ответник заплащане на сумата 280000.00 лв. общо
или по 140000.00 лв. за всеки, като обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди.
Правят
искане за присъждане на законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2012
г. Претендират разноски.
В
допълнителна искова молба поддържат изложените фактически и правни доводи и
оспорват възраженията на ответника.
Ответникът
Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението,
че вината за ПТП принадлежи на водача на лекия автомобил - Г.Х.Т.. Твърди, че
изключителна вина за ПТП носи пострадалия пешеходец. Оспорва описания механизъм
на ПТП, наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, които ищците
твърдят че са им били причинени. Оспорва твърденията на ищците, че са
претърпели сочените неимуществени вреди. При условията на евентуалност, прави
възражение, че вредоносния резултат е бил съпричинен с поведението на
пострадалия, който е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.113 и чл.114 ЗДвП/, поради това че е пресичал пътното платно по начин и на място, когато
това не е било безопасно, на необозначено място, въпреки наличието на
разположена в близост пешеходна пътека. Твърди, че пострадалият – пешеходец е създал
предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди, че преди да навлезе на платното за
движение пешеходецът е следвало да съобрази разстоянието до приближаващите
превозни средства и тяхната скорост на движение. Освен това, поддържа
фактически твърдения, за това че пресичането е осъществено внезапно и на такова
разстояние от приближаващото се превозно средство, което е поставило в
невъзможност водача да предотврати настъпване на произшествието.
Оспорва
претенциите, като завишени по размер и несъответни на принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва, като неоснователни претенциите
за заплащане на законна лихва. Претендира разноски.
В допълнителен
отговор поддържа възраженията си, както и изложените фактически и правни
доводи.
С
определение от 26.05.2014 г. на основание чл.219 ГПК в производството е
конституиран, като подпомагаща страна на ответника Г.Х.Т., който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва фактическите и правни доводи на ищците,
че носи вина за настъпване на ПТП и настъпилата смърт на пешеходеца. Твърди, че
последния е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е пресичал на
необозначено място, с което сам е поставил в опасност живота и здравето
си. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия – пешеходец.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. С разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ е предоставено право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно легитимирани да искат обезщетението и направо
от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента
са посочените лица. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена
връзка между ищецът и починалия.
Чрез представените
писмени доказателства между които протокол за оглед на местопроизшествие от
08.11.2012 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3412/2012 г. и
влязла в сила присъда № 18/03.02.2016 г. постановена по НОХД № 787/2015 г. по
описа на ОС Варна /л.288/ и констатациите на експертите по САТЕ /основна,
допълнителна и тройна/ се установи, че на 08.11.2012 год. около 17.00 часа, на главен
път I - 9 посока гр. Варна - к.к. „3латни пясъци“, в района на спирка „Моста“,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес CLK 320“
CDI с ДК№ Р *****от
страна на Г.Х.Т. е
настъпило ПТП, в резултат на което по непредпазливост е била причинена смъртта
на В.А.М..
Установява
се, чрез постановената влязла в сила присъда, че вината за ПТП принадлежи на
водача на лекия автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата - чл.196 от ППЗДвП, предвиждащ, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци. В хода на проведеното наказателно производство било
установено, че водачът на лекия автомобил Мерцедес е управлявал автомобила със
скорост 73.4 км/ч на включени къси светлини. Попътно, той преминал първо край
предупредителен знак А18 „Пешеходна пътека“, на 35 м. след който имало и друг
знак от същата група – А 27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“, а на 46
м. от него следвал пътен знак със специално предназначение Д 17 „Пешеходна
пътека“, която била маркирана хоризонтално на пътя след 6.70 метра. Пътните
знаци били добре забележими от голямо разстояние. От своя страна, при
приближаване към пешеходната пътека водачът на първия автомобил „БМВ“, видял на
около 60 метра пешеходците В.и Л. М., които предприели пресичане от дясно
наляво, движейки се един след друг, поради което рязко намалил скоростта си на
движение, отклонил се към банкета в дясно и спрял. Водачът на лекия автомобил
Мерцедес възприел от своя страна само
последиците от реакцията на водача на първия автомобил /БМВ/, първоначално също
задействал спирачната система, но същевременно се изнесъл и в лявата лента, тъй
като счел, че дистанцията между двете МПС е недостатъчна и ще последва удар.
Едва при това изнасяне той забелязал пешеходците, от които Л.М. вече достигала
средната разделителна мантинела, но В.М.все още се придвижвал по платното.
Тогава водачът Т. се отклонил обратно в дясно, при задействани спирачки, но не
успял да избегне удара с пострадалия М., който последвал около разделителната
за двете пътни ленти хоризонтална маркировка, като пешеходецът бил отхвърлен на
предния капак на автомобила и след това изпаднал на пътната настилка. След
окончателното си спиране Т. слязъл и отишъл при пострадалия, поставил дрехи под
главата му, завил го и веднага съобщил на спешен телефон 112 за настъпилото
ПТП. Пострадалият В.М.бил транспортиран в болнично заведение, но въпреки
оказаната медицинска грижа починал поради получената като резултат от удара на
лекия автомобил изключително тежка съчетана травма.
Така посочените установени обстоятелства се потвърждават и от
събраните в производството гласни доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите Н.К.Д. /л.238/
Чрез
събраните писмени доказателства в т.ч. и събраните по НОХД № 787/2015 г. по
описа на ОС Варна и констатациите на експертите по САТЕ се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: „На 08.11.2012 год., около 17.00 часа,
пешеходецът В.А.М.на 83 г. е предприел пресичане отдясно наляво на главен път I
- 9, гр. Варна – к.к. „Златни пясъци", по което време в дясната пътна
лента са се движили лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320 ЦДИ" с регистрационен
№ *****, управляван от Г.Х.Т. със скорост от порядъка на 73.4 км/час и пред
него лек автомобил марка „БМВ". Водачът на автомобил БМВ възприел
пресичащите пешеходци и е предприел интензивно спиране, вследствие на което
пешеходецът преминал пред него и навлязъл в лявата пътна лента. Стоп-светлините
на БМВ били задействани, когато л.а. Мерцедес бил на около 75 м преди мястото
на удара и предприел маневра за престрояване в лявата пътна лента, вместо
да предприеме спиране пред пешеходната пътека. Когато лекия автомобил Мерцедес бил
на около 40 метра преди мястото на удара, водачът му реагирал и задействал
спирачките аварийно, но при опасна зона 57 метра не успал да спре и да
предотврати удара. Настъпил удар между л.а. „Мерцедес" и пешеходеца на
място, определено като място на удара /10 м след пешеходната пътека и 5.6 м
вляво от десния край на платното за движение/. Чрез констатациите на приетата в
производството тройна САТЕ, които съдът възприема като обективно и
професионално дадени се установява, че пешеходеца е предприел пресичане на 10.5
метра след пешеходната пътека.
Ударът бил
нанесен с предна лява част на автомобила, при което му били причинени описаните
увреждания. Тялото на пешеходеца било отхвърлено в посока напред и наляво, като
получило описаните в СМЕ травми и от него се отделя найлонова торбичка с
кофички кисело мляко. Лекият автомобил спрял и се установил на 66 метра от
началото на дясната спирачна следа. Установява се, чрез констатациите на
приетата в производството тройна САТЕ, че към момента на удара, скоростта на
лекия автомобил Мерцедес е била от порядъка на 45-50 км/ч, средно 48 км/ч.
Според експертите по САТЕ ударът е бил предотвратим от водача на лекия
автомобил чрез спиране преди мястото на удара и преди пешеходната пътека.
Дадена е констатация, че причина за настъпване на ПТП е несвоевременно
предприемане на спиране при приближаване на пешеходната пътека, виждайки стоп
светлините на движещия се пред него лек автомобил БМВ и високата скорост на
движение 73 км/ч.
Съдът,
приема описаните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
присъдата по НОХД № 787/2015 г. по описа на ОС Варна с оглед указаното в чл.300 ГПК. Цитираната норма установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинените травми.
Чрез тава
установеното, съдът намира, че водачът на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320
ЦДИ" с рег. № *****- Г.Х.Т. е извършил виновно противоправно деяние, което
е в разрез с описаната по – горе специална разпоредба на чл.196 от ППЗДвП, предвиждаща, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.
Страните не
спорят и се установява от приетата в производството СМЕ на д-р Е.К. /л.205/, че
причина за смъртта на пострадалия М.на 83 г. е тежката съчетана травма
ангажираща глава, гръден кош, таз и крайници.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 320 ЦДИ" с рег. № Р *****е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответникът по делото, в качеството му на застраховател по полица № 22112001383750,
валидна от 28.05.2012 г. до 27.05.2013 г.
От
представеното удостоверение за наследници № 21099/20.11.2012 г. издадено от
община Варна е видно, че ищцата А.В.Н. е
дъщеря и законен наследник на починалия на 08.11.2012 г. в резултат на ПТП –В.А.М.,
а ищцата Л.З.М. е съпруга и негов наследник по закон. В това си качество същите
са от кръга на лицата, посочен в ППВС №4 от 1961г. – раздел ІІІ, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя,
който отговаря за причинените от него вреди.
От
гореизложеното, съдът намира, че исковете за репариране на неимуществени вреди
се явяват основателни и доказани по основание.
В тежест на ищците бе да докажат
неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в тежест на ответника - да
докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на което се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляването на отговорността на ответника,
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Претърпените от ищците вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния баща и съпруг са
установени по несъмнен начин от събраните в производството гласни
доказателства.
Така, чрез показанията на свидетеля К.П.Д.се
установява, че ищците и починалия са били в прекрасни отношения. Навсякъде били
заедно. След смъртта на В., А. изпаднала в шок, като я прибрали у дома съпругът
и дъщерите й. От своя страна Л. искала да се върне в къщата, където са живеели
заедно, а в последствие изпаднала в шок. През м.март след смъртта на В.получила
микроинфаркт, тъй като психичното й състояние не било възстановено, не можела
да живее сама. Свидетелят сочи, че е търсена помощ от лекар- психолог.
Чрез показанията на свидетеля Б.М.П.се
установява, че семейството на В.М.било добро, примерно семейство с добри
взаимоотношения. Според свидетеля П., А. и Л. все още не могат да превъзмогнат
раздялата с В.заради трагедията.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Както се установи, в резултат на станалото на 08.11.2012
г. пътно-транспортното произшествие, починал бащата на ищцата А.Н., съпруг на
ищцата Л.М..
Съдът, приема въз основа на показанията на разпитаните
свидетели К.П.Д.и Б.М.П.и от житейска гледна точка, че в резултат на това ищците
са претърпели вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на своя
баща и съпруг, с който са били в добри взаимни и близки отношения. При
съобразяване възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
произшествието 83 години, степента на близост между него и ищцата Л.М. – негова
съпруга, с която са живеели в едно домакИ.тво, имали са добри отношения на
близост и взаимност; установеното отражение на инцидента върху психиката на
ищцата Л.М., чрез показанията на свидетелите К.П.Д.и Боян М.П., съдът намира,
че справедливият размер за търпените от нея морални страдания би била сумата от
120 000 лв. Искът за разликата над така определения размер до предявения
140000.00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
За определяне размер на обезщетение за пострадалата
ищца А.Н. в резултат на настъпилия пътен инцидент, съдът съобрази, че същата е
загубила своя баща – скъп и близък човек, като за в бъдеще е лишена от неговата
морална подкрепа и присъствие. Същевременно, чрез показанията на свидетеля К.П.Д.се
установи, че ищцата има свое семейство, с което живее в отделно домакинство, което дава основание
на настоящата И.танция, да приеме, че справедливият размер за търпените от нея
морални страдания би била сумата от 100000 лв. За обосноваване на този размер
съдът съобрази, че по делото не са налице данни за търпени по-тежки по вид
травми /психически или емоционални/ извън обичайните морални страдания при
настъпване на подобно трагично събитие. Искът за разликата над така определения
размер до предявения 140000.00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед наведеното от ответник възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице – наследодател на ищците при настъпване
на вредоностния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия, като участник в движението на пътищата и
в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоностния
резултат.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна
на пострадалия на вредоносния резултат, поради нарушение правилата за движение
/чл.113 и чл.114 ЗДвП/, съдът намира за недоказано и съответно -неоснователно. Според
ответника с поведението си пострадалия е допринесъл в значителна степен за
настъпване на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В случая,
съдът намира че се установи по несъмнен начин, чрез констатациите на САТЕ
/основна, допълнителна и тройна/ и събраните гласни доказателствени средства,
чрез показанията на свидетеля Н.К.Д., че при настъпване на произшествието пострадалият
не е пресичал на пешеходна пътека платното за движение, която се установи че
съществува в района на инцидента – на около 10 метра от мястото на удара. Това
обстоятелство се потвърди и от констатациите на приетата тройна САТЕ, чийто
изводи съдът възприема. Поради това, съдът намира че в производството се
установи, че пострадалия В.М., като пешеходец е нарушил правилата на чл.113,
ал.1 ЗДвП, тъй като не е пресичал платното за движение на обозначеното място. Установяване
на причинно-следствена връзка между това поведение на пешеходеца и настъпилия
вредоносен резултат не бе установена в производството от ответника съобразно
правилата на чл.154, ал.1 ГПК. Напротив, както бе посочено по-горе, чрез
събраните и обсъдени доказателства, в т.ч. постановената присъда и
констатациите на експертите по САТЕ се установи, че изключителна вина за ПТП
принадлежи на водача на лекия автомобил Мерцедес. Съобразно последните се
установи, че ударът е бил предотвратим от водача на лекия автомобил чрез
спиране преди мястото на удара и преди пешеходната пътека. Причина за
настъпване на ПТП е несвоевременно предприемане на спиране от страна на водача Т.
при приближаване на пешеходната пътека, виждайки стоп светлините на движещия се
пред него лек автомобил БМВ и високата скорост на движение 73 км/ч.
От своя страна, твърденията на ответника, че
пешеходеца е нарушил правилата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, предвиждащ, че преди
да навлязат на платното за движение, пешеходците следва да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства останаха недоказани в производството.
Идентичен извод се налага и за фактическите и правни доводи на ответника, че
пострадалия е нарушил правилата на чл.114, т.1 ЗДвП, предвиждащ че на пешеходците
е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.
Предвид установеното, съдът намира за недоказано по
безспорен начин противоправното поведение на пострадалото лице, което да е причина
за настъпване на смъртта на В.М..
С оглед на горното, съдът намира това възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат за неоснователно. Не са налице основания
за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
се следва на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД законна лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане – 08.11.2012
г. до окончателно погасяване на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента,
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на
застрахователя, като същият дължи законната лихва върху претенцията за
обезщетение считано от датата на ПТП -
08.11.2012 г.(така Решение № 200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г.,
II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72
от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д.
№ 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на
II ТО на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК).
По разноските:
В полза на ищеца Л.М. се следват сторените разноски
съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК – 537 лв.-
сторени разноски в производството съобразно представения списък.
В полза на ищеца А.Н. се следват сторените разноски
съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК – 448 лв.-
сторени разноски в производството съобразно представения списък.
В полза на процесуалния представител на ищците, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 4453.71 лв. с ДДС за ищеца Л.М., представляващо
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 3711.00 лв.
с ДДС за ищеца А.Н., представляващо минималното адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 214.00 лв. в т.ч.
възнаграждение за юрисконсулт съобразно представения списък.
Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 8800.00 лв. /4000.00
лв.+4800.00 лв./, представляваща държавна такса, дължима съразмерно с уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Л.З.М., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.С., 5Б, действащи чрез адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“ с адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от
120 000.00 лв. – застрахователно обезщетение за причинени душевни болки и
страдания, вследствие на смъртта на нейният съпруг В.А.М., поч. на 08.11.2012
г., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на
08.11.2012 г. около 17.00 часа, на
главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к. „3латни пясъци“, в района на спирка
„Моста“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес
CLK 320“ CDI с
ДК№ Р *****от страна на Г.Х.Т. в нарушение правилата за
движение по пътищата - чл.196 от ППЗДвП, предвиждащ, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, чиято вина за ПТП е установена с влязла в сила присъда № 18/03.02.2016
г. постановена по НОХД № 787/2015 г. по описа на ОС Варна, като гражданската
отговорност на Г.Х.Т. като автомобилист за вреди, причинени при управлението на
лек автомобил „Мерцедес CLK 320“ CDI с ДК№ Р *****към посочената дата е била
застрахована при ЗК „Л.И.“ АД по полица № 22112001383750, валидна от 28.05.2012
г. до 27.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2012 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
разликата над 120000.00 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да
заплати на А.В.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.С., 5Б, действащи чрез
адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ с адрес ***,
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 100 000.00 лв. –
застрахователно обезщетение за причинени душевни болки и страдания, вследствие
на смъртта на нейният баща В.А.М., поч. на 08.11.2012 г., настъпила вследствие
на пътно – транспортно произшествие станало на 08.11.2012 г. около
17.00 часа, на главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к. „3латни пясъци“, в
района на спирка „Моста“, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес CLK 320“ CDI с
ДК№ Р *****от страна на Г.Х.Т. в нарушение правилата за
движение по пътищата - чл.196 от ППЗДвП, предвиждащ, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, чиято вина за ПТП е установена с влязла в сила присъда № 18/03.02.2016
г. постановена по НОХД № 787/2015 г. по описа на ОС Варна, като гражданската
отговорност на Г.Х.Т. като автомобилист за вреди, причинени при управлението на
лек автомобил „Мерцедес CLK 320“ CDI с ДК№ Р *****към посочената дата е била
застрахована при ЗК „Л.И.“ АД по полица № 22112001383750, валидна от 28.05.2012
г. до 27.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2012 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
разликата над 100000.00 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да
заплати на Л.З.М., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.С., 5Б, действащи чрез
адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ с адрес ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 537 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да
заплати на А.В.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.С., 5Б, действащи чрез
адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ с адрес ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 448 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“
АД, ЕИК *******да заплати на адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“ с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 4453.71 лв. с ДДС за ищеца Л.М.,
представляващо минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и адвокатско възнаграждение в размер на 3711.00 лв. с ДДС за ищеца А.Н.,
представляващо минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Л.З.М., ЕГН ********** и А.В.Н.,
ЕГН ********** и двете с адрес ***, ж.к.С.,
5Б, действащи чрез адвокат Е.П.от САК, действаща чрез Адвокатско дружество „Ч.,
П.и И.“ с адрес ***, да заплатят на Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИ11К ******,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 214.00 лв. –разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да
заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8800.00
лв. - държавна такса, дължима по уважените искове.
Решението е постановено с участието на подпомагаща
страна на страната на ответника – Г.Х.Т., ЕГН ********** адрес ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: