Решение по дело №34883/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4146
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110134883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4146
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110134883 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „...“ ЕАД искова молба
и уточнителна такава срещу В. Б. Ц., Р. В. Ц. и К. В. Ц. - наследници на В. М. Ц., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите
както следва: 678,68 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. до обект с абонатен № 98206, представляващ ап.
197, находящ се в гр. София, р-н „Изгрев“, жк. „Дианабад“, бл. 43, ет. 3, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 147,69 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 02.06.2022 г., 19,25 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,28 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при следните квоти:
В. Б. Ц. – 1/3 или 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.06.2022 г., 6,42 лв.
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Р. В. Ц. – 1/3 или 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.06.2022 г., 6,42 лв.
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв. – мораторна лихва за периода от
1
15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
К. В. Ц. – 1/3 или 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.06.2022 г., 6,42 лв.
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът „...” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна
енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа,
че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Ц. и К. Ц. не са депозирали
отговори на исковата молба.
По делото е постъпила молба от ответника Р. В. Ц. с вх. № 261423/28.11.2022 г.,
с която същият признава заявените искови претенции, като изразява готовност да
заплати претендираните от ищеца суми от тримата ответници.
На 13.01.2023г. по делото е постъпила молба от ответника Р. Ц., към която е
приложен платежен документ за заплащане на сумата от 892.03лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 98206 е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
апартамент № 197, находящ се в гр. София, жк. „Дианабад“, бл. 43, ет. 3, е бил
топлофициран, че за периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ищцовото дружество е
доставило в имота топлинна енергия в количество и качество, както и на стойност,
посочени в исковата молба, че ответникът е в забава досежно процесната сума, като
общият размер на мораторната лихва за периода 15.09.2019г. – 02.06.2022г. е 147,69лв.,
че не е заплатена дължимата се цена за извършената услуга дялово разпределение,
която за периода м.05.2019г. – м.04.2020г. е в общ размер на 19,25 лв., че ответникът
дължи мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение, която за периода
15.09.2019 г. – 02.06.2022 г. е в общ размер на 6,28 лв.
На 13.01.2023г. по делото е постъпила молба /л.68/ от ответника Р. Ц., към която
е приложен платежен документ за заплащане на сумата от 892.03лв. /л.69/.
2
В изпълнение на указанията, дадени с проекта на доклад по делото, на
30.01.2023г., по делото е постъпила молба от ищеца, с която се сочи, че се признава
извършено плащане от ответниците на сумата от 892.03лв., с което са погасени
претендираните суми, предмет на исковите претенции, като се претендират единствено
сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „...“ ЕАД, поради
което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите
са платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 700.00лв., от които 600.00лв. –
внесени държавни такси и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, която следва да бъда разпределена поравно с оглед отговорността им.
С оглед изложеното всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 233.33лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД , ЕИК ./........, със седалище и адрес на
управление: гр. .... срещу В. Б. Ц., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № 98206, представляващ ап.
197, находящ се в гр. София, р-н „Изгрев“, жк. „Дианабад“, бл. 43, ет. 3, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 02.06.2022 г., 6,42 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД , ЕИК ./........, със седалище и адрес на
управление: гр. .... срещу Р. В. Ц., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № 98206, представляващ ап.
197, находящ се в гр. София, р-н „Изгрев“, жк. „Дианабад“, бл. 43, ет. 3, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 02.06.2022 г., 6,42 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв.
3
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД , ЕИК ./........, със седалище и адрес на
управление: гр. .... срещу К. В. Ц., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 226,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № 98206, представляващ ап.
197, находящ се в гр. София, р-н „Изгрев“, жк. „Дианабад“, бл. 43, ет. 3, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 49,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 02.06.2022 г., 6,42 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,09 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ./........, сумата от 233.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ./........, сумата от 233.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА К. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ./........, сумата от 233.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4