№ 12403
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря И.И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110128072 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В. Д. З. обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от
3524,55 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. ; 448,06 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
09.02.2022 г.; 43,01 лева – цена за услуга за дялово разпределение за периода от м. 12.2019 г.
до м.04.2021 г. и 5,47 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
09.02.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2022 г. – датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 9745/2022 г. на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил топлинна енергия, а
потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал
в забава. Поддържа се още и че в сградата, в която се намира процесният имот, дяловото
разпределение се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД. Излага се, че за процесния период
сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база
реален отчет на уредите. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
1
подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът бланкетно е посочил, че има
възражения относно сумата.
Исковата молба е връчена на ответника на 21.06.2022 г., с указание, да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, подробни указания за задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаването му. Ответникът в указания 1-месечен срок не е подал
писмен отговор. На 21.09.2022 г. на ответника е връчено определение по чл. 140 ГПК с
указание в едноседмичен срок да изложи становище във връзка с изготвения проект за
доклад по делото и дадените указания и да предприеме съответните процесуални действия.
Ответникът или негов представител не се е явил в проведеното на 10.10.2022 г. съдебно
заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
поискал да се приложи чл. 238, ал. 1 ГПК и бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Налице са основанията по чл. 238, ал. 1 ГПК - ответникът не се е явил в първото
заседание по делото, не е представил в срок отговор на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК
- на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно основателни с оглед
на посочените в ИМ обстоятелства и представените към нея доказателства.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски както за исковото, така и за
заповедното производство в пълен размер. Претендираните разноски за заповедното
производство са в размер на 80,42лв. – държавна такса и 50лв. – възнаграждение за
юрисконсулт. Претендираните разноски за исковото производство са в размер на 100лв. –
възнаграждение за юрисконсулт 80,42лв. – държавна такса.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу В. Д. З. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че В. Д. З.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3 524,55 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 448,06 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., 43,01лева представляваща главница за цена на извършена
2
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,47 лева,
представляваща мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 31.01.2020 г. до 09.02.2022 г. за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д. № 9745/20202 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА В. Д. З. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 180,42лв. – разноски за исковото
производство и сумата от 130,42лв. – разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3