ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………./29.03.2018г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа гр.д. №512 по описа на ВРС за 2018г., намира
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от А.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** 6,
чрез процесуален представител - адвокат Петьо Тодоров, срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание
чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 706.08лв.,
представляваща главница по договор за стоков кредит 13/19598878/01.07.2005г.,
за която е образувано изп. дело 1022/2012г. по описа
на ЧСИ Даниела Янкова – Петрова с район на действие ОС – Варна, рег. №711 КЧСИ
въз основа на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2175/2012г. по описа
на ВРС.
В исковата и уточняващите молби
се поддържа, че вземането е недължимо поради настъпила перемпция,
както и поради изтекла погасителна давност. Излага се, че на 29.07.2013г. трето
лице „ОТП Факторинг“ е подало молба за встъпване в
правата на взискателя въз основа на договор за цесия
от 15.02.2013г., но не са представени доказателства, че длъжникът е уведомен. Поддържа
се, че взискател е Банка ДСК доколкото осъществените
действия по администриране на производството или за удовлетворяване на взискателя след датата на настъпилата перемпция
са незаконосъобразни и не са довели до целените изменения. Сочи се, че липсват
доказателства за настъпило правоприемство по чл.429 ГПК, а само с твърдения от трето лице за наличие на сключен договор за цесия не
се постига изменение в субективните предели на изпълнението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, в който се оспорва
предявеният иск като недопустим, тъй като „Банка ДСК“ ЕАД няма претенции към
ищеца доколкото е прехвърлила всички свои вземания към ищеца на цесионера „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, за което представя доказателства. Оспорва допустимостта на
производството и поради това, че за ищеца е налице специален ред за защита по
реда на чл.414, 419, 423 и 424 ГПК.
При извършване на служебна
проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Искът по чл.439 ГПК е способ за
защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той
е отрицателен установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него
конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание
ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на ответника за недопустимост на производството поради наличие
на специален ред за защита в заповедното производство. Ищецът основава иска си
на твърдения за настъпили правопогасяващи основания
след стабилизиране на заповедта за изпълнение, поради което редът за защита в
заповедното производство не изключва търсената впоследствие защита по реда на
чл.439 ГПК.
Видно е обаче от представените
документи към отговора на исковата молба, а в този смисъл са и твърденията на
ищеца, че като взискател в изпълнителното
производство е конституиран с акт на съдебния изпълнител от 29.07.2013г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен правоприемник въз
основа на сключен договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2013г., за което
са уведомени страните.
При наличие на формално
конституиран по правилата на чл.429 ГПК в изпълнителното производство взискател, искът срещу цедента се
явява лишен от правен интерес и недопустим. Искът по чл.439 ГПК е специален и
има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в
изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, следва да бъде предявен
срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този
случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи
от дължимостта на сумата по изпълнителното основание.
Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл
да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като
правоприемството е настъпило преди завеждане на
делото.
Изложените от ищеца в резултат на
указанията на съда относно конституирания взискател в
заповедното производство аргументи, не променят горните изводи. Ищецът би могъл
да оспорва вземането си спрямо взискателя включително
като твърди, че последният не се легитимира като правоприемник на цедента, но тези възражения не са годни да обосноват
правния му интерес от насочване на иска срещу лице, което твърди да е
прехвърлило вземането си, както и което не се легитимира като страна в
образуваното изпълнително производство.
Така мотивиран, съдът намира
производството по предявения иск за недопустимо, което обуславя връщане на
исковата молба и прекратяване на делото.
При извод за недопустимост на
производството, съдът не дължи произнасяне по молбата за обезпечение на висящ
иск.
На основание чл.78, ал.4 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
100лв., определено съобразно чл.78, ал.8, вр. с
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №512 по описа на Варненски районен съд за 2018г., 8 състав, на основание чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** 6 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.4 и 8 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: