РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330106824 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл.
99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от ***** И.Ц.К., чрез пълномощник юрисконсулт Й.В.М., е предявил против
Н. Г. А., ЕГН: **********, от **********, иск за признаване на установено, че ответникът
му дължи присъдените по частно гр. дело № 16711/ 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262480/ 15.12.2020 г., парични
суми, както следва: сумата от 902, 99 лева- главница, дължима по договор за паричен заем
№**** от 23.10.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени
на 02.12.2019 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
сумата от 141, 73 лева- договорна лихва, дължима за периода 22.11.2018 г.- 20.07.2019 г.,
сумата от 377, 19 лева- такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 377, 28 лева-
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 135 лева- разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 60, 39 лева- лихва за забава за периода
21.07.2020 г.- 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 27.11.2020 г. до окончателното погасяване, както и
1
разноските по делото.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 23.10.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и ответника
бил сключен договор за паричен заем №****, вземането по който в последствие било
прехвърлено на ищеца с приложение № 1/ 02.12.2019 г. към договор за цесия от 01.12.2016
г., ведно с всички привилегии. По договора за заем на ответника била предоставена сумата
от 1 000 лева, усвоена в брой, за което е издаден РКО № 92/ 23.10.2018 г., която той се
задължил да върне в общ размер на 1 599, 75 лева, ведно с договорна лихва, на 9 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 177, 75 лева. По договора обаче длъжникът бил
извършил само частични плащания в общ размер на 335 лева, като имал остатъчна главница
от 902, 99 лева. За ползване на сумата той дължал договорна лихва в размер на 141, 73 лева
за периода 22.11.2018 г.- 20.07.2019 г., както и такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 377, 19 лева. Длъжникът не бил изпълнил задължението си да представи
обезпечение по договора- поръчител или банкова гаранция, поради което допълнително му
била начислена неустойка в размер на 377, 28 лева, като тази неустойка представляваща
санкция за неизпълнение на задължение, а не мораторна лихва за забава. Също така във
връзка със събиране на задължението, кредиторът бил направил разходи (за провеждане на
телефонни разговори, за изпращане на писма и покани, за дейност на служител по събиране
на дълга) по Тарифата си за събиране на задължението, които възлизали на сумата от 135
лева. Предвид забавата в плащането, била начислена и мораторна лихва в размер на 60, 39
лева, за периода 21.07.2019 г.- 27.11.2020 г. За събиране на съответните суми се образувало
частно гр. дело № 16711/ 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в, като издадената заповед била връчена
на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на
настоящия иск. Претендират се разноските по делото.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена
изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита,
че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, РКО за
получената сума, тарифа за таксите, рамков договор за цесия с приложения, потвърждение и
уведомление за прехвърлянето.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 09.06.2021 г.,
като страната е била редовно призована лично за първото по делото с.з. с получена отново
на адреса си призовка на 14.09.2021 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
2
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 160, 11 лева (лист 33)
и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които
разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се възложат в
тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
262480/ 15.12.2020 г., издадена по частно гр. дело № 16711/ 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в, Н. Г.
А., ЕГН: **********, от **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от ***** И.Ц.К., следните суми: сумата от 902,
99 (деветстотин и два лева и деветдесет и девет стотинки) лева- главница, дължима по
договор за паричен заем №**** от 23.10.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията
по който са прехвърлени на 02.12.2019 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, сумата от 141, 73 (сто четиридесет и един лева и седемдесет и три
стотинки) лева- договорна лихва, дължима за периода 22.11.2018 г.- 20.07.2019 г., сумата от
377, 19 (триста седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) лева- такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 377, 28 (триста седемдесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки) лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 135
(сто тридесет и пет) лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и сумата
от 60, 39 (шестдесет лева и тридесет и девет стотинки) лева- лихва за забава за периода
3
21.07.2020 г.- 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 27.11.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН: **********, от **********, да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от ***** И.Ц.К., разноските по
заповедното производство, както следва: сумата от 39, 89 (тридесет и девет лева и осемдесет
и девет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 160, 11 (сто
и шестдесет лева и единадесет стотинки) лева- държавна такса и в размер на 100 (сто) лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4