Р Е Ш Е Н И Е
№ 857
гр. Сливен, 23.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В. като
разгледа докладваното от председателя гр. д.
№ 6356 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск
с правното си основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 9 и 11, т. 7 и т. 11 от ЗКП във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 888.06 лв.
В исковата молба се твърди, че с
Договор за потребителски заем с номер CREX-11340333 от 01.07.2015 г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на
1086,74 лв. на ответницата, като сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него.
Твърди се също, че усвояването на
посочената сума К.Н. Колева е удостоверила с полагането на подписа си в поле
"Удостоверение на изпълнението", като въз основа на чл.1 от същия, за
ответника възниква задължението да погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по
48,24 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 37,37 % и годишния
лихвен процент 37.17 % , посочени в параметрите по договора.
Излагат твърдения, че ответникът
е преустановил плащането на вноските по кредит номер CRЕX-11340333 на
20.03.2017 г., като към тази дата са погасени 19 месечни вноски. На основание
чл.3 от договора вземането на ищцовото дружество
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечни /а вноска.
Сочат, че по този начин ответникът
е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 814,80 лв., представляващ
оставащите 17 броя погасителни вноски към 20.04.2017 г., към която дата заема е
станал изискуем в целия му размер, като въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си.
Твърдят, че на ответника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично ищеца е обявил
вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси, като поканата е
изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия,
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Ищцовото дружество моли, при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съда да приеме, че при условие на евентуалност е предявен
осъдителен иск.
Предвид изложеното моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 680,56 лв., представляваща главница но кредита,
сумата от 134,24 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора, 73,26 лв. представляваща законна лихва за забава за периода
от 20.04.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за направените
разноски в заповедното производство и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и в настоящото производство и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника, който счита, че
предявеният иск е допустим, но по същество е неоснователен и недоказан.
Счита, че е налице и ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 2560/2018 г., въз основа на който е и предявения
настоящия установителен иск.
Счита, че банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същото не съответства на
задължителните предписания, дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и с установената задължителна съдебна
практика. Действително в договора са уговорени условията, при настъпването на
които банката превръща кредита в предсрочно изискуем, но липсва предварително
съгласие на кредитополучателя за дерогиране
на правото му по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ предварително да бъде уведомен за
предсрочната изискуемост, която има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Твърди, че е необходимо е не само
волеизявление на банката - кредитор до длъжника, но и достигнало до длъжника
уведомяване, в което да бъде отразено волеизявлението на кредитора, че обявява
договора за кредит за предсрочно изискуем, а нито от приложената покана, нито
от връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се
счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.
Счита, че вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на
предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита,
като този пропуск не може да бъде саниран
впоследствие и да направи банката изрядна в отношенията с длъжника и при
изпълнение на законовата процедура. Сочи, че ВКС в Решение № 139/05.11.2014 г.
по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК приема, че
изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойка, лихви/, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.
Не спори, че вземането произтича
от договор за банков кредит, с определен падеж за плащане на отделните вноски,
формирани от главница и лихви, но счита, че в случая предсрочната изискуемост на вземането не е обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и
следва да се приемат за изискуеми вземанията /вноски, лихви/, които са с
настъпил падеж към датата на заявлението и са включени в извлечението от
счетоводните книги на банката. Сочи съдебно решение № 139/05.11.2014 г. по т.д.
№ 57/2012 г. на I т.о. на ВКС.
С оглед на изложеното, моли съда
да остави исковата молба без уважение, като отхвърли иска като неоснователен.
В с.з.
ищцовото дружество не се представлява от представител
или пълномощник. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като
поставя конкретни въпроси, на които вещото лице да отговори. По съществото на
спора моли съда да уважи изцяло исковите претенции. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата се представлява от
назначения особен представител – адв. С. ***,
който поддържа представения отговор.
Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да
отхвърли исковата претенция.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните са налице
облигационни отношения въз основа на сключен Договор за потребителски заем с
номер CREX-11340333 от 01.07.2015 г. в размер на 1086.74 лв., като ответницата
се задължила да погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по 48,24 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите 37,37 % и годишния лихвен процент 37.17
%, посочени в параметрите по договора. Ответницата е преустановила плащането на
вноските по кредита на 20.03.2017 г., като към тази дата са погасени 19 месечни
вноски.
Ищцовото дружество е подало на 30.05.2018 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е издадена
Заповед № 1357/04.06.2018 г. за сумата от 680.56 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски заем с № CREX-11340333 от 01.07.2015 г., сумата от
134.24 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г., сумата от 73.26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 11.05.2018
г., сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е изчислил
размера на задълженията на ответницата към завеждане на заявлението по ч.гр.д.
№ 2560/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на
814.80 лв., от които 680.56 лв. главница и 134.24 лв. възнаградителна
лихва.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането
на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото
дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе
успешен установителен иск срещу ответника. В негова
тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното
и оспорено право.
Назначеният особен
представител на ответницата оспорва факта, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
От
приетото и неоспорено от страните заключение и по
предвидения в ГПК ред се установява, че неиздължените
суми от ответницата по договора за потребителски заем са 680.56 лв.,
представляваща главница, сумата от 134.24 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
20.07.2018 г., сумата от 73.26 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 20.04.2017 г. до 11.05.2018 г., сумата от 75 лв.,
представляваща разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното предявеният от ищцовото дружество положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2560/2018 г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл.
78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 685 лв., от които 125
лева д.т., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, 300 лева за назначения
особен представител и 160 лв. за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
пл. "А. С." № ., ет. ., к-с "П.",
офис ., чрез адв. С. ***, че ДЪЛЖИ
на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА К.Н. К., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, пл. "А. С." № ., ет. .,
к-с "П.", офис ., чрез адв. С. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: