Р Е Ш Е Н И Е № 234
гр.Стара Загора, 07.06.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.дело № 222 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №
260197/ 25.03.20121 г., постановено по АНД № 253/ 2021 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-1228-001005/
07.04.2020 г., издадено от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора. В жалбата
се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона и
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и
т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода
на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, изразяващо се в несъответствие между
АУАН и НП по отношение на признака „повторност“ на административното нарушение.
Счита, че релевантните факти за повторност на деяние по чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането не са елементи от фактическия състав на това нарушение,
поради което непосочването им в АУАН не накърнява правото на защита на
наказаното лице. Поддържа, че фактите за повторност касаят правната
квалификация на деянието, а извършването й е задължение на наказващия орган, не
на актосъставителя. Въз основа на изложените в касационната жалба съображения е
направено искане до съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което НП да бъде потвърдено
като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба И.Н.И.
*** чрез пълномощника си адвокат Т.В. в представен писмен отговор и в съдебно
заседание оспорва като неоснователни двете изложени в нея твърдения. Намира
решението за правилно, моли да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е НП 20-1228-001005/ 07.04.2020г, издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара
Загора въз основа на АУАН Серия GA № 143820/ 10.03.2020 г., с което на И.Н.И.
***, на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че на 10.03.2020 г. в 10.59 ч в гр.Стара
Загора на ул.“Ангел Кънчев“ до № 60 в посока юг-север управлява лек автомобил „БМВ
318”ТДС с рег. №***, собственост на Нейко И.Н., без сключен договор задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020г като към
момента на проверката автомобилът не е спрян от движение. Нарушението е
извършено в условието на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на фиш
серия Г № 1990/ 14.03.2019, връчен на 01.07.2019г, влязъл в сила на 16.07.2019г
за същото по вид нарушение. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховане.
При проверката на законосъобразността
на НП Районен съд Стара Загора приема, че при издаването му е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като с него недопустимо е изменена
правната квалификация на повдигнатото с АУАН обвинение и отговорността на И.И.
е ангажирана по квалифицирания състав на чл.638, ал.5 от Кодекса за
застраховане. По тези съображения обжалваното НП е отменено като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и постановено
при правилно приложение на закона.
Наложената от
административнонаказващия орган санкция на И.Н.И. се основава на разпоредбата
на чл.638, ал.5 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От данните
по делото се установява и не е спорно между страните, че на посочените в НП
място, час и дата е управлявал МПС,
което не е спряно от движение, без за него да има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В касационното производство административният
съд по силата на чл.218 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, следи служебно за
съответствието на постановения от районния съд акт с изискванията на
материалния закон, т.е. дали изложената в решението преценка за формална и
материална изрядност на обжалваното НП е правилно формирана. А тази преценка
имплицитно включва проверка за законосъобразност на съставения АУАН като предпоставка
за издаване на правилно и обосновано НП.
В случая със съставения АУАН И. е обвинен,
че управлява лек, регистриран на територията на РБ и неспрян от движение, като за автомобила няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към момента на извършената проверка. Като нарушена е
посочена нормата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, която съдържа и
санкцията за извършеното нарушение. С обжалваното НП се изменя правната
квалификация на така повдигнатото с АУАН административно обвинение като
отговорността се реализира по квалифицирания състав на нарушението, а именно по
чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането, при което се внася и ново фактическо
обстоятелство – повторност на извършеното нарушение. Очевидно липсва правно
единство между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на
чл.36, ал.1 от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него.
Несъответствието между правните квалификации на деянието и фактите, обосновали
извод за нарушение, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила, което несъмнено е довело до съществено нарушаване на правото на защита
на санкционираното лице. Изложените в тази връзка изводи от районния съд
напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК препраща към мотивите на това решение.
За пълнота на изложението
следва да се сподели становището на ответника в подаденото възражение като се отбележи,
че Инструкция № 8121з-749/ 20.10.2014г за реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение както в редакцията към датата на
установяване на процесното нарушение, така и след изменението й, обнародвано в
ДВ, бр. 7 от 2021 г, предвижда при извършване на проверка на водач на МПС да се
прави справка за него чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не
разполага с такава - чрез ОДЦ/ОДЧ. Това означава, че при проява на нужната
активност и правилна организация на работата на полицейските органи още при
съставяне на АУАН може да бъде установено дали конкретното противоправно деяние
е извършено за първи път или в условията на повторност.
Предвид изложеното обжалваното
решението на Районен съд Стара Загора с което е
отменено атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното на решението е
бланкетно – не са релевирани и не се констатират каквито и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК
при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да
му заплати такива в размер на 300лв за уговореното и реално заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие
от 26.05.2021г. Тази сума съответства на минималния размер на адвокатския
хонорар, съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260197/25.03.2021 г., постановено по АНД № 253/
2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора да заплати на И.Н.И. ЕГН ********** *** сумата
300 /триста/ лв за направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.