Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на ддесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №16667/2017год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
Д.И.П. излага в исковата молба, че на 02.05.2011г. между И. И.Г., като заемодател, и Р.Ж.Б., като заемател, е сключен договор за заем, по
силата на който е предоставена сумата от 43 200щатски долара. За обезпечаване вземането
по договора за заем е издаден запис на заповед от заемополучателя в изпълнение на чл.5 от него, с който Р.Б.
безусловно и неотменимо се задължава при предявяване да плати на И. Г.или на
негова заповед същата сума, заедно със законната лихва върху нея, считано от
31.12.2012г. до окончателното плащане. Твърди,
че сумата по договора за заем е предадена на заемателя и подлежи на
връщане. На 20.07.2011г. И. Г.починал и оставил за свой единствен наследник по закон ищцата Д.П.. В чл.4 от договора за заем е предвиден срок за връщане на сумата до
31.12.2012г., след изтичане на който ответникът изпаднал в забава. Същият не
изпълнил задължението и към датата на исковата молба. Ищцата поканила ответника да плати дължимата
сума с нотариална покана, връчена на 08.02.2013г., но същата не е платена
доброволно.
Предвид изложеното предявява обективно
съединени искове за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати сумата в размер на 43 200щатски долара с левова равностойност
63414,68 лева по курса на БНБ за 31.12.2012г.,
както и сумата от 19 359,52 лева лихва за забава за периода от 21.12.2014г.
до 21.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Р.Ж.Б. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Оспорва съществуването на двустранно подписан договор
за заем. Твърди, че предственият запис на заповед съдържа всички
законоустановени реквизити, поради което не може да има доказателствена
стойност на разписка за получена сума по договора за заем. В него е посочена
цифрата 42 200, но не и валутата, в която е изчилена тази сума. Счита, че от
други документи се установява липсата на желание между страните за сключване на
договор за заем, тъй като в допълнително споразумение към договора за заем е
предвидено, че ще произведе действие ако бъде подписан от двете страни.
Договорът умишлено е останал неподписан
от наследателя на ищцата, защото страните са искали да отложат неговото
действие. С неподписване на договора наследодателят на ищцата не е поискал да
създаде в своя полза права по договора за заем, поради което няма как ищцата да е наследила такива. Излага, че в
допълнителното споразумение страните са се съгласили, че заемополучателят има
насрещно вземане към заемодателя, което е в същия размер. Следователно е уговорено, че ако договора за
заем произведе действие, то вземането по него е погасено. Според ответника
съществуването на насрещно вземане се установява от посочения в дпълнителното споразумение документ,
който не носи подпис на заемодателя, но е написан ръкописно от него. В
допълнителното споразумение е предвидено, че ако договорът за заем произведе
действие, срокът за връщане на дадената
по него сума се променя на 30.09.2012г., което означава че вземането е погасено
по давност на 30.09.2017г.
В становище по писмения отговор на ответника и изготвения проектодоклад ищцата
оспорва автентичността на допълнителното споразумение и разписката към него, по
отношение подписа на наследодателя й и обстоятелството, че разписката е
написана собственоръчно от него. Прави изявление за прихващане на сумата по договора за заем с тази, посочена в
разписката, в случай че бъде приета като доказателство по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Представен е подписан само от ответника като
заемополучател договор за заем на
02.05.2011г., в който е договорено, че
заемодателят предоставя на заемополучателят сума в размер на 43 200 щатски
долара, която ще бъде изплатена в брой, като подписването на договора представлява
доказателство за получаването й.
Предвидено е, че заемополучателят не дължи лихва върху предоставената сума,
като се задължава да я върне в срок до 31.12.2012г. В чл.5 от договора е
предвидено издаване на запис на заповед от заемополучателя за гарантиране на
получената по договора сума.
Представен е подписан от ответника запис на заповед,
издаден на 02.05.2011г., с падеж на предявяване в срок до 31.12.2012г.,
посочена сумата 43 200, без да е посочена валута. В документа се съдържа изявление на ответника, че безусловно и
неотменимо се задължава при предявяване на записа на заповед да заплати без
протест и разноски на И. И.Г.сумата от 43 200, 00,без да е посочена валута,
плюс законната лихва върху размера на посочената сума, считано от 31.12.2012г.
до окончателното плащане на задължението. Посочено е място на плащане, както и
че сумата е предявена за плащане на 31.12.2012г. Записът на заповед е подписан от ответника
като издател и авалист.
Ответникът не оспорва подписването на посочените
документи от него.
От удостоверение за наследници се установява, че И. И.Г.е
починал на 20.07.2011г. и е оставил
ищцата за единствен наследник по закон. С нотариална покана, връчена на 31.01.2013г., е поканен ответника да заплати сумата по договора за
заем и записа на заповед.
Към писмения отговор на ответника е приложено
допълнително споразумение към договор за заем от 02.05.2011г. Същото е
подписано на 02.05.2011г. от двете
страни. В чл.1 от него е предвидено, че "Договорът за заем от
02.05.2011г., сключен между страните, влиза в сила и сумата по него се счита за
предадена от заемодателя на заемополучателя само и единствено в случай на
подписване на същия от страна на заемодателя."
В чл.2 е педвидено, че "Неразделна част от
настоящото споразумение и съответно от договора за заем/в случай, че същият
влезе в сила/ е оригинал на собственоръчно изготвена от заемодателя разписка
/документ/ от септември 2009г." В чл.3 е предвдиено: "Страните се съгласяват, че посочената, в описаната в
предходния член на настоящото споразумнение
разписка /документ/, сума в размер на 25 000щатски долара ще бъде
прихваната от дължимата по договор за заем от 02.05.2011г. сума."
Чл.4 предвижда: "Страните приемат, че
подлежащата на прихващане сума ще бъде в
размер на 25 000 щатски долара главница, ведно с дължима и считана за
неотменимо договорена годишна лихва в размер на 20%, начислявана ежегодно с
капитализация /главница+лихва за първа год-на основа за начиляване лихва за
втора година и т.н./ върху 25 000щатски долара."
В чл.6 е предвидено, че " С оглед размера на
евентуално дължимата от заемополучателя сума по договор за заем от
02.05.2011г., а именно сума в размер на 43 200щатски долара и предвид
обстоятелството, че насрещно дължимата на същия от заемодателя сума ще възлезе
в същия размер към 09.2012г., то двете страни променят чл. 4 от договора за
заем като "в срок до 31.12.2012г." се променя на "в срок до
30.09.2012г.", като в случай, че към 30.09.2012г. по договора за заем не
бъде извършено никакво плащане, то страните заявяват, че нямат никакви
финансови претенции една към друга след 30.09.2012г." В чл.7
се съдържа изявление, че "Настоящото споразумение изразява пълната,
окончателна и действителна воля на страните относно договора за заем от
02.05.2011г." Предвидено е, че споразумението представлява неразделна част
от договора за заем от 02.05.2011г.
На стр.29 от
делото се намира ръкописен текс, написан на бланка на "Виал Паркет",
с който са описани цифром следните суми
"14 515х1 кв-17418-2007
17 418х1кв-20,901-2008
20901.6х 1.z-25081-2009+към
09.09 дължа 25 000щатски долара. "
На гърба на документа са посочени три имена И. И.Г.,
ЕГН, адрес и данни за документ за самоличност.
Приети са една единична и две тройни СГЕ, които
правят заключение, че допълнитеното споразумение е подписано от И. Г., а собственоръчно
написаната разписка е написана от него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи:
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Този договор е
неформален, за сключването му е достатъчно постигане на съгласие и предаване на
сумата, тъй като е реален. Същият се счита сключен в момента, когато въз основа
на постигнатото съгласие заетите пари бъдат предадени от заемодателя на
заемателя. Договорът за заем е едностранен, при който задължение да върне
заетите пари в уговорения срок възниква само за заемателя, а заемодателят има
само право да иска тяхното връщане.
В случая се установява, че между
наследодателят на ищцата и отвтеника е сключен договор за заем, по силата на
който е предоставена сумата от 43 200 щатски долара на ответника срещу задължението
му да я върне в определен срок без заплащане на възнаградителна лихва. От
съдържанието на договора следва да се направи извод, че сумата е предадена на
заемополучателя при подписване на договора, както и че за обезпечаване на вземането
по него следва да бъде издаден запис на заповед.
От самото
съдържание на договора следва да се направи извод, че ответникът е получил
сумата по договора в деня на неговото подписване. Обстоятелството, че договорът не е подписан от
заемодателя не дава основание да се приеме, че същият не поражда правни
последици, тъй като установяването на заемно правоотношение може да се
осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация,
изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението
му да я върне. Това произтича от
характера на договора за заем - той е неформален, поради което може да бъде
сключен както в писмена, така и в устна форма. Декларацията, подписана от
длъжника, е частен документ, но той се ползва и с материална доказателствена
сила за удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за
издателя, какато е посочено в постановено по чл.290 от ГПК Решение № 582 от
21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IV
г. о., ГК.
Поради изложеното съдът приема за доказано по делото
сключването на договор за заем между наследодателят на ищцата и ответника, по
силата на който последния е получил
сумата от 43 200щатски долара, поради което на същата дата е издал в полза на
заемодателя запис на заповед в
изпълнение на чл.5 от сключения договор. Същият съдържа посочените в чл. 535, т.1 от ТЗ реквизити, с изключение на валутата, в която следва да бъде платена, посочената
в него сума. Този недостатък е съществен и дава основание за извод, че записът
на заповед не е редовен от външна страна документ, тъй като не е посочено каква
точно сума следва да бъде платена. Яснота за смисъла на изявлението може да се
получи, ако записът на заповед бъде тълкуван във връзка с договора за заем, за
обезпечване на който е издаден, и в който е посочена валутата, в която следва
да бъде платена сумата. Ако се приеме за
съществен посоченият недостатък в записа на заповед,
следва да намери приложение съдебната практика по чл.290 от ГПК, обективирана в
решение № 729 от 19.05.2003 г. на ВКС по гр. д. №
1506/2002 г., V г. о., според която ако записът на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания
на закона (чл. 535 ТЗ), то в този случай има правната
характеристика на разписка, удостоверяваща получаване на сумата. В тази връзка следва да се приеме, че същият
представлява доказателство за получаване на сумата по договора за заем.
От
представеното с писмения отговор на ответника допълнително споразумение към
договора за заем, което е подписано от двете страни, на
същата дата, следва да се направи извод, че в деня на сключване на договора
между тях е постигнато споразумение същият
да породи правни последици и задължение
за връщане на получената сума от заемополучателя само ако бъде подписан от
заемодателя.
Както е посочено по-горе
липсата на подпис от страна на заемодателя върху договора за заем не се
отразява на неговата действителност и пораждане на правните му последици, но
при зачитане волята на страните в допълнителното споразумение следва да се
приеме, че договорът за заем не е породил правни последици, тъй като
заемодателят се е съгласил правните последици да се породят само ако подпише
договора за заем. От приложения към исковата молба договор за заем е видно, че
не е подписан от заемодателя, поради което въз основа на него не е възникнало
задължение за ответника да върне сумата от 43 200щатски долара. Задължението за
връщане не произтича от записа на заповед, тъй като същият е издаден за
обезпечаване вземането на заемодателя по договора за заем, но задължение за
връщане на сумата не е възникнало, съобразно подписаното от страните допълнително
споразумение, имащо характер на обратно писмо, отразяващо действителната воля
на страните.
Дори и да се приеме, че
договорът за заем е породил правни последици, въпреки уговорката на страните,
то следва да намери приложение направеното от страните изявление за прихващане на
дължими от заемодателя суми по друго правоотношение, които включват 25
000щатски долара главница и 20 % годишна лихва. От съдържанието на
допълнителното споразумение следва да се направи извод, че наследодателят на
ищцата се е съгласил, че ако към
30.09.2012г. по договора за заем не са извършвани никакви плащания, то
задълженията между тях са погасени чрез прихващане, след което нямат никакви
финансови претенция една към друга.
Изводът за погасяване на
задължението по договора за заем чрез прихващане на насрещни вземания произтича от съдържанието на
допълнителното споразумение, което е подписано от наследодателя на ищцата и е
породило правни последици, като е уредило отношенията между него и ответника по
сключения договор за заем.
Предвид изложеното главният иск за
заплащане на сумата по договор за заем от 02.05.2011г. следва да бъде
отхвърлен, както и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на отвтеника направените по делото разноски в размер на 3300лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.П.
с ЕГН********** срещу Р.Ж.Б. с ЕГН **********
обективно съединени искове с парвно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
43 200 щатски долара, с левова равностойност 63414,68 лева по курса на БНБ за
31.12.2012г., както и сумата от 19
359,52 лева лихва за забава за периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН********** да заплати на Р.Ж.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 3300лева.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.