Мотиви към Присъда от
15.05.2018 г., постановена по
н.о.х.д.№ 213 по описа на ВРС за 2018 година.
Срещу подсъдимия И.Л.М. е повдигнато
обвинение за това, че за времето от месец юли 2017г. до месец януари 2018г.
включително, в гр. К., облaст В.,
след като е бил осъден с Решение № 364/2015г. на РС - В., постановено по гр.
дело № 25/2015 г., влязло в законна сила на 29.04.2015 г. да издържа свой
низходящ - дъщеря си Л.И.М., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 7/седем/ месечни
вноски, всяка от по 110,00 лв. /сто и десет лева/, или общо в размер на 770,00
лв. /седемстотин и седемдесет лева/, - престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор, намира
обвинението за доказано по несъмнен начин и пледира за прилагане на чл.183,
ал.3 НК, поради обстоятелството, че преди постановяване на
присъдата подсъдимият е изпълнил задължението си и не са настъпили
други вредни последици за пострадалата.
Подсъдимият И.Л.М., роден
на ***г***, област В., *********българин, български гражданин, средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** редовно призован, се явява в съдебното
заседание и заявява, че е извършил дължимото плащане, като изразява съжаление
за извършеното.
При проведеното наказателно разследване и
след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и
проверка на доказателствата е установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият И.Л.М. и св.А.М.
живеели съвместно и имали едно дете - Л.И.М.,
ЕГН **********. След раздялата им с Решение
№364 от 03.04.2015 г. по гр.дело №25/2015 г. по описа на РС-В., влязло в
законна сила от 29.04.2015 г. подсъдимият М. е осъден да заплаща на А.М. М.в качеството й на майка и законен
представител на детето Л.И.М. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 110.00 /сто и десет/ лева,
тъй като упражняването на родитъелските права било предоставено на св.М..
Подсъдимият М. не изпълнил това свое задължение в
размер на седем месечни вноски, като не е изплатил дължимата издръжка за
периода
от месец юли 2017 г. до
месец януари 2018 г.,
включително, като всяка вноска е в размер от 110
лева
или обща сума от 770 /седемстотин и седемдесет/ лева.
Така установената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Обясненията на подсъдимия М. кореспондират на показанията на св.И.,
която е баба на детето Л.М.. Както обясненията на подсъдимия, така и
показанията на свидетеля са правдиви и последователни, поради което и
съдът ги кредитира, тъй като не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са събрани като писмени
доказателства съдържащите се в ДП 1344/2017г. по описа на
ВРП релевантни към предмета на доказване писмени документи,
като в това число са:
сигнал
от А. М.от 05.06.2017г. до
РП-В.; удостоверение
за раждане, издадено на 02.08.2017 г. за Л.И.; Решение по гр.д.№25/2015 г. по описа на ВРС; Удостоверение от община К.
за платена присъдена издръжка; характеристика и справка за съдимост по
отношение на подсъдимия; справка от началник отдел КП за липса на
регистрирани ЗМ и водени ДП по отношение на подсъдимия; разписка за платени
суми по издръжката на л.31 ДП; справка 2789 от 29.09.2017 г. от ДСИ при МРС;
Справка от УИС на прокуратурата от 09.10.2017 г. по отношение на подсъдимия.
В производството пред ВРС бяха събрани
писмени доказателства, от които по един безспорен начин се установява, че
подсъдимият М. е осъден
с решение по
гр.дело № 25/2015 на ВРС да заплаща на А. М., като майка и законен
представител месечна издръжка за детето Л.М. в размер на 110,00 лева. От
справката за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан.
Същият е и
с добри характеристични данни.
Установява се по делото от приложените писмени доказателства, че до приключване
на съдебното следствие и преди постановяване на присъдата от настоящата първа
съдебна инстанция, подсъдимият е изпълнил изцяло задължението си.
Последното е видно от представеното заверено ксерокопие /констатация с оригинал/
на операционна бележка от 10.05.2018 г. в клон на Банка ДСК в гр.Р.за превод на
сумата от 770 лева в полза на Л.И.М. с основание издръжка за седем месеца. Сумата
е преведна по спестовен влог на детето Л.И., което обстоятелство се налага от
факта, че майката и детето живеят постоянно в чужбина и подсъдимият няма
регулярни контакти с тях.
От така изложената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Подсъдимият М. след като е осъден с влязло в сила решение по
гр.дело №25/2015 г. по описа на РС-В., да заплаща на А. И.М. като майка и
законен представител на малолетното дете Л.М. месечна
издръжка в размер 110,00 лева съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, а именно седем
месечни
вноски, всяка по 110,00 лева, или общо сумата от 770,
00 лева. Съгласно
чл.143, ал.2 от СК родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Това означава, че за посочения период подсъдимият не
е изпълнявал своите задължения като родител, от които не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не
е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за свой низходящ, а през цялото
това време за здравето, образованието, отоплението и всичките други потребности
на детето се е грижела единствено майката. Задължението на родителя за издръжка
на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие
дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е
най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По
делото няма доказателства подсъдимият да има задължение за издръжка към други
лица, освен към детето Л. М..
Предвид гореизложеното и от изяснената
фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.183, ал.1 от НК. От
обективна страна налице е влязло в сила решение на граждански съд, с което
подсъдимият е осъден да издържа свой низходящ. Изпълнителното деяние на
престъплението подсъдимият е осъществил чрез бездействие, изразяващо се в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на повече от две
месечни вноски – а именно седем месечни вноски,
установено безспорно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е знаел, от една страна, че
като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката нарушава влязло
в сила съдебно решение, а от друга страна, не е имал воля да заплати
задължението си, което безпротиворечиво се установи, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неизбежното неплащане на дължимата
от него издръжка в размер на повече от две месечни вноски и пряко е целял това.
Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни. Всички доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи: С
бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свои низходящ, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден от гражданския съд да
издържа детето си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. При тези съображения се налага извода, че
в конкретния случай са установени всички обективни и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, което мотивира съда да
постанови присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК. След като съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, отчете обстоятелството, че
същият преди постановяване на присъдата е изпълнил това свое задължение и е
изплатил изцяло дължимата сума, за което има подкрепящи писмени доказателства.
За пострадалата не са настъпили други вредни последици, поради което съдът
приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и съответно не наказа подсъдимия И.М..
По изложените съображения съдът постанови
горната присъда.
17.05.2018 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Гр.В.