Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-62                                 21.06.2018 година                                град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                               Трети състав

На двадесет и втори май                                                                             година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                                      2. Таня Евтимова

                   

                                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  315 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 656/29.01.2018г. на АРС от Х.А.М., ЕГН: **********, от с.П., общ.Р., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, чрез адв. Златина Билянова от АК-Бургас, против решение № 218/22.12.2017г. по гр.д.№ 207/2017г. по описа на АРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове против Ш.М.М., ЕГН: ********** и С.С.М., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: с.П., общ. Р., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет.3, чрез адв. Мариана Трифонова от АК-Бургас, за прогласяване на нищожността на основание чл.26, ал.2, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г. по описа на нотариус Бисер Демирев, както и евентуалния иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на същия договор. Твърди, че постановеното решение не е съобразено със събраните писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново такова, в смисъла на въззивната й жалба. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемите оспорват въззивната жалба в депозирания отговор. Молят за потвърждаване на решението на АРС и присъждане на разноски. Нямат доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.26, ал.2, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл.29 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред АРС е образувано по искова молба от Х.А.М., чрез адв. Зл. Билянова, против двамата въззиваеми, с която моли да бъде обявен за нищожен сключения на 07.06.2005г. с н.а. № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус Б.Демирев договор, с който въззивницата е продала на въззиваемия Ш.М. подробно описания по нотариалния акт имот, състоящ се от дворно място от 1019кв.м., находящо се в с.Просеник, общ.Руен и съставляващо неурегулиран поземлен имот № 132 в кв.20 по плана на с.с., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, при граници на имота – посочени по н.а., за който по неприложената дворищна регулация е бил отреден УПИ № VІІІ-132 в кв.20 по плана на с.с., целият с площ от 1039кв.м. с неуредени регулационни сметки за 20кв.м., при граници – описани отново по н.а. Твърди, че е възнамерявала да прехвърли – да дари на сина си – въззиваемия, част от описаното дворно място, за да може той да си изгради своя къща, но вместо това около година преди завеждане на иска разбрала, че е подписала договор за покупко-продажба на целия имот. Това установила, след като по нейна молба близки извършили проверка на договора. Така й станало известно, че в него е вписано и получаване на продажна цена, каквато никога не е получавала, понеже смятала, че дарява, а не продава. Позовава се на неспазване на специалните правила на глава петдесет и четвърта от ГПК – „Нотариални производства“, а именно: че не е запозната предварително с акта, той не й е прочетен и преведен, не е назначен преводач, а тя не владее български език и не й е обяснено, че се разпорежда с целия имот.

Всички така описани пороци на договора представляват, според въззивницата, основания за неговата нищожност, поради противоречие със закона и липсва съгласие за сключването му.

На следващо място, при условията на евентуалност, моли за унищожаване на договора, като сключен в резултат от умишленото й въвеждане в заблуждение. Излага твърдения, че към изповядване на сделката била уверявана от преобретателя, че става въпрос за прехвърляне на собственост само върху част от дворното място. Моли за решение в горния смисъл, ангажира доказателства.

Исковете са насочени и към съпругата на Ш.М. – С.М., защото към датата на сключване на процесния договор той е бил семеен и имотът е придобит в режим на СИО от него и съпругата му, въпреки че в нотариалния акт тя не е вписана като преобретател.

Двамата въззиваеми са оспорили исковете в депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор като неоснователни, с твърдения, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение. Оспорват изявленията, че Х.М. не владее български език. Ангажират писмени доказателства за наличие на подписани от нея документи на български език. Твърдят, че е грамотна и може да положи подпис на нотариалния акт. Прилагат договорите за покупко-продажба на процесния имот, с които въззивницата е закупила дворното място и построените в него сгради, като се позовават на факта, че тези договори не са атакувани от нея, с твърдение, че не разбира смисъла на материализираните изявления, защото не владее български език. Обосновават доводи за валидно изразена и от двете страни воля за сключване на договора по атакувания нотариален акт. Също сочат доказателства. В случай, че един от исковете бъде намерен за основателен, въвеждат възражение за придобиване на имота по давност. Позовават се и на изтекла давност за предявяване на иска за унищожаемост на договора.

Както бе изложено по-горе, в исковата молба са въведени доводи за нищожност на сключения с н.а. № **/****г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради допуснати нарушения на разпоредите на глава 54 ГПК – „Нотариални производства“, като въззивницата се домогва да докаже, че извършеното нотариално действие е нищожно, защото: при явяването й пред нотариуса нотариалният акт не й бил прочетен – нарушение на чл.579, ал.1, предл.І ГПК; била неграмотна – чл.579, ал.2 ГПК; не владеела български език, но не й бил назначен преводач – чл.582 ГПК;

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.№ ІІІ ЗЗД: „Нищожни са и договорите, …при които липсва … предписана от закона форма“.

По делото е приложен н.а. № **, том **, рег. № ****, дело № *** от ****г. на нотариус Б.Демирев, гр.Айтос, с който Ш.М. закупил  процесния и описан по-горе имот. Видно е, че при извършване на нотариалното производство на лицето не е назначаван преводач и актът е подписан от Х.М., а не е полаган пръстов отпечатък. От приложеното на стр.69 по гр.д.№ 207/17г. на АРС писмо на нотариус Б.Демирев гр.Айтос се установява, че нотариалното дело е архивирано и унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му – чл.10, ал.5 Наредба № 32 от 29 януари 1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

В с.з. на 25.09.2017г. в качеството му на свидетел е разпитан нотариус Б.Демирев – гр.Айтос. По въпросите на страните подробно е описал как процедира в случаите, когато съобрази, че някоя от страните в производството не владее български език, не е грамотна и т.н. Нотариусът е заявил, че няма как да се случи той да не разбере дали страната говори и разбира български език, понеже сам провежда кратки ежедневни разговори по несъществени теми, за да се увери, че разбират български език. В случай, че установи противното – задължително с постановление назначава преводач и не може да се случи горното правило да бъде нарушено, понеже неспазването му се санкционира с нищожност на договора. Актът задължително се прочита на страните, обяснява се по скицата какво се прехвърля и т.н., за да бъдат наясно всички какви са последиците от подписването на договора.

Същото се отнася и за полагането на подписи върху декларации по ДОПК, копия от личните карти, молби за образуване на нотариално производство и др., при които нотариусът лично възприема полагането на подпис от лицето.

Пред районния съд е назначена съдебно-психологична експертиза. От заключението на В.л. се установява, че лицето е с нормален интелект, разбира и преценя реалността, може да контролира поведението си, което е доказателство за интелект в норма.

Изложеното, наред с показанията на нотариуса, води до заключение за недоказаност на твърденията за неграмотност, която изисква полагане на пръстов отпечатък вместо подпис и на твърденията, че в нотариалното производство е било необходимо назначаване на преводач.

Допълнителен аргумент в тази насока е извършената и пред настоящата инстанция съдебна експертиза. От заключението както на В.л., назначено в районния съд, така и на експертите, се установява целенасочен стремеж на въззивницата да покаже пълното незнание на български език и дори на елементарни фрази като „здравей“ и „довиждане“. В същото време при проведените посредством преводач разговори с вещите лица от комплексната експертиза Х.М. е обяснила за предходните сделки по придобиване на процесния имот, от което следва заключение, че е наясно с административните и нотариалните процедури по придобиване и отчуждаване на имоти. Освен това при придобиването на имота тя също не е поискала назначаване на преводач, поради невладеене на български език – н.а. № **, т.**, рег.№ ****, д.№ *** от **.**.****г. на нотариус Т.Петрова, гр.Айтос и н.а. № *, т.***, рег.№ ****, д.№ ***/****г. от 09.04.****г. на нотариус Б.Демирев, гр.Айтос. 

От описаното по-горе и като се има предвид, че се касае за извършване на нотариално действие в район с голям процент население, което основно използва турски език в общуването помежду си, съдът приема, че следва да бъдат кредитирани показанията на нотариуса, защото той има дългогодишен опит в изповядване на договори, в които е възможно някоя от страните да не владее български език в степен, достатъчна, за да разбере изцяло клаузите им и защото от показанията му става ясно, че знаейки това, във всеки един случай той задължително лично се уверява за спазването на относимите императивни норми.

Що се отнася до показанията на останалите, разпитани по делото свидетели – действително те са противоречиви относно това дали Х.М. владее български език или не, като ангажираните от въззивната страна свидетели са твърдели, че не знае български език и с тях винаги е разговаряла на турски език, но тук следва да се съобрази, че те също са разговаряли с нея на турски. Останалите свидетели са твърдели, че тя контактува със съседите си българи, но не е ясно на какъв език.

Изложената фактическа обстановка и събраните писмени и гласни доказателства не са, според настоящия състав, достатъчно убедителни, за да бъде възприет извод за основателност на иска.

Ето защо искът с правно основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението на АРС – потвърдено в тази част.

Аналогичен е изводът и за иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД: „Нищожни са и договорите, … при които липсва съгласие“. Доколкото липсата на съгласие следва да бъде съзнателна, т.е. това да е целен от страната ефект, БОС приема, че исковата молба изобщо не съдържа описание на факти, които да бъдат подведени под съответната правна норма. Затова решението на АРС следва да бъде потвърдено и в тази част.

Поради неоснователността на първите два иска, следва да бъде разгледан и евентуално съединения с тях такъв за унищожаемост на договора, поради умишленото въвеждане на въззивницата в заблуждение.

Приложимият текст на чл.27 ЗЗД гласи: „Унищожаеми са договорите, сключени при … измама …“, а съгласно чл.29, ал.1 ЗЗД: „29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение“.

Срокът, в който страната може да търси съдебна защита на правата си, е тригодишен давностен, като започва да тече от деня, в който измамата е открита – чл.32, ал.2 ЗЗД.

По този повод, преди да обсъжда дали са налице данни за измама и да цени събраните в тази връзка гласни доказателства, съдът взе предвид въведеното с отговора срещу исковата молба възражение за изтекла тригодишна давност и показанията на св.И. и св.С.. От тях става ясно, че в периода 2012г. – 2013г. въззивницата е започнала да твърди, че е измамена и е прехвърлила целия имот, без да знае, като научила за последиците от подписания от нея нотариален акт, когато синът й – първият въззиваем, й казал, че къщата е негова.

Съобразяването със задължителната съдебна практика - Решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, както и с датата на завеждане на исковата молба, води до заключение, че искът е заведен в рамките на тригодишния срок.

Относно основателността му, приема следното: обсъдените в тяхната съвкупност писмени и събрани гласни доказателства не могат да доведат до извод за истинност на изложените в исковата молба твърдения. Както показанията на св.Б.Д. – **********, изповядал сделката, така и приетите по надлежния ред съдебни експертизи, мотивират съда да приеме, че въззивницата е с ясно съзнание за времето, пространството и извършваните от нея действия. Тя се грижи сама за себе си и показва достатъчна ориентация за гражданския оборот, включително придобиването и разпореждането с недвижими имоти. Съдът не кредитира твърдението, че не е разбрала за разпореждането с целия имот, при положение, че това ясно и по недвусмислен начин й било обяснено от нотариуса, а именно неговите показания са най-значими и могат в най-голяма степен да бъдат кредитирани, като се оцени обстоятелството, че пред него са извършвани всички действия, свързани със сключване на спорния договор и той лично е разяснил последиците му на страните.

Налага се извод за потвърждаване на решението на АРС и в тази обжалвана част.

На въззиваемите се следват за разноски за настоящата инстанция, съобразно приложения по делото списък по чл.80 ГПК.

Водим от изложеното БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/22.12.2017г. по гр.д.№ 207/2017г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА Х.А.М., ЕГН: **********, от с.П., общ.Р., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, чрез адв. Златина Билянова от АК-Бургас  да заплати на Ш.М.М., ЕГН: ********** и С.С.М., ЕГН: ********** и двамата с с постоянен адрес: с.П., общ. Р., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сливница“ №2А, ет.3, чрез адв.Мариана Трифонова от АК-Бургас направените в настоящото производство разноски в размер на 2100лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: