Определение по дело №2263/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1869
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 15 април 2025 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20243100502263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1869
гр. Варна, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502263 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Настоящото въззивно производство по гр.д. № 2263/2024г. е образувано
след връщане на делото от ВРС след произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК и
чл. 247 от ГПК.
Към настоящия момент с влязло в сила Определение № 179/20.03.2025г.
по в.ч.г.д. № 20253000500071 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Варна е
отменено Определение № 5295/02.12.2024г. по в. гр. д. № 2263/2024г. на
Окръжен съд – Варна и е върнато делото на Окръжен съд – Варна за
разглеждане на въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024г., подадена от С. В. Г.
срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г., поправено с
Решение № 2922/01.08.2024г. по гр. д. № 682/2024г. по описа на Районен съд –
Варна.
Производството по в.г.д. № 2006/2024г. е било образувано по въззивна
жалба вх. № 59665/23.07.2024г. от С. В. Г. ЕГН **********, срещу Решение №
2482/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г.
на ВРС, 33 с-в, в липсващата отхвърлителна част.
С Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, съдът ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение
1
№2482/01.07.2023г., постановено по гр.д.№ 682/2024г. по описа на ВРС, като:
1/ В диспозитива на решението по чл. 143 СК, на стр. 7 вместо
изписаното:
„ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност „Франта дере" № 27, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
Д.Г. Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и
законен представител С. В. Г. ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 300,00лв./триста лева/, считано от датата на от датата на подаване на
исковата молба – 19.01.2024г., с падеж до 30- то число на месеца, за който
издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност „Франта дере" № 27, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
Д.Г. Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и
законен представител С. В. Г. ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 300,00лв./триста лева/, считано от датата на от датата на подаване на
исковата молба – 19.01.2024г., с падеж до 30-то число на месеца, за който
издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 /пет
стотин/ лева. “
2/. в диспозитива на решението по чл. 149 СК, на стр. 7 и 8 вместо
изписаното:
“ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност „Франта дере" № 27, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.Г.
Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен
представител С. В. Г. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по
300,00лв. /триста лева/ месечно, или обща сума от 3600.00лв./три хиляди и
шестстотин лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г., ведно със
законната лихва, до окончателното й изплащане.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
“ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
2
гр. Варна, местност „Франта дере" № 27, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.Г.
Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен
представител С. В. Г. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по
300,00лв. /триста лева/ месечно, или обща сума от 3600.00лв./три хиляди и
шестстотин лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г., ведно със
законната лихва, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 500,00лв. /петстотин лева/
месечно, или за разликата до пълния претендиран размер обща сума от
6000.00лв./шест хиляди лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г.“
Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682
по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, не е обжалвано!
Съгласно задължителните указания, дадени с Определение №
179/20.03.2025г. по в.ч.г.д.№ 20253000500071/2025г. на Апелативен съд –
Варна, предмет на въззивната жалба е Решение № 2482/01.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в,
поправено с Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, в частта, с която съдът:
отхвърля иска на С. В. Г. ЕГН ********** против Г. Г. Г. ЕГН
**********, за заплащане в полза на детето Д.Г. Г. Г. ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г.
ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00лв.,
представляваща разликата между претендирания размер от 500лв. и уважения
размер от 300лв., считано от датата на от датата на подаване на исковата молба
– 19.01.2024г., с падеж до 30-то число на месеца, за който издръжката се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване,
и отхвърля иска на С. В. Г. ЕГН ********** против Г. Г. Г. ЕГН
**********, да заплати в полза на детето Д.Г. Г. Г. ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г.
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на сумата от 2400лв.,
представляваща разликата между претендирания размер от 6000.00лв. и
уважения размер от 3600.00лв., за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г.,
ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
3
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че по делото
не е установено ответникът да дължи издръжка на други непълнолетни деца.
Същият получава месечно възнаграждение в размер на 2450лв., поради което
има възможност да заплаща пълния размер на претендираната издръжка.
Детето е във възраст, в която се налага ходене на частни уроци, тъй като й
предстои завършване на средното образование. Освен това има нужда от
джобни пари, а следващата година ще е и абитуриентският й бал.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да уважи претенциите на ищцата в тяхната цялост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че в случай на
уважаване на въззивната жалба, би се стигнало до постановяването на
неправилен съдебен акт, който би бил в противоречие с т.5 от Постановление
№5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, т.1 на Постановление №5 от 31.11.1981г.
на Пленума на ВС и т.7 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума па
ВС. Това е така, защото по този начин съдът би определил общият размер на
текущата месечна издръжка в полза на детето за минало време и след
предявяване на иска да възлиза на 900 лева, като при разпределянето й между
двамата родители, бащата би следвало за поеме задължението да заплати
сумата от 500 лева месечно, а останалите 400 лева, като се вземат предвид
грижите и усилията, които майката е полагала, да се възложат на нея.
Определянето на общ размер на месечната издръжка в полза на дете от 900
лева, който е в по-голям размер от нетната стойност на минималната работна
заплата за страната, която в брутен размер възлиза на 780 лева за 2023г., а за
2024г. на 933 лева, само по себе си би било в нарушение на принципа да не се
присъжда месечна издръжка в прекомерен размер.
По отношение на доходите на ответника сочи, че съгласно представената
справка от ТД на НАП - Варна същата съдържа информация единствено за
размера на осигурителния доход на лицето, но не и за нетното му трудово
възнаграждение, което определя действителните възможности на съответния
родител да престара издръжка.
Сочи още, че детето - Д.Г. Г. Г. е живеела на равни периоди и при баща
си и при майка си до 15.02.2023г. След фактическата раздяла на родителите,
4
грижи и издръжка за другото им дете - Валентин, което е било студент в град
София е полагал единствено бащата. Тези факти не са оспорени от насрещната
страна.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание.
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
59665/23.07.2024г. от С. В. Г. ЕГН **********, срещу Решение №
2482/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г.
на ВРС, 33 с-в, поправено с Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по
гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в.

НАСРОЧВА производството по делото за 12.05.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
5
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6