РЕШЕНИЕ
№ 2740
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110155428 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. Й. П., с която срещу И. И. И. и
„*****“ ЕООД са предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, както
следва:
- положителен установителен иск срещу И. И. И. за признаване за
установено, че ищцата е собственик на една втора ид.ч. от следния недвижим
имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по КККР на *****, с адрес *****, който самостоятелен обект се намира в
сграда с идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ от 56,48 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: ********** и ********** под обекта:
********** над обекта: ********** която една втора ид.ч. се твърди да е била
прехвърлена на ответника от И. И. И. и Ф. И. И., както следва: с нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот № *****, дело № ***** г. И. И. И. е
дарил на И. 1/20 от 1/4 ид.ч. (т.е. 1/80 ид.ч. от имота), а с нотариален акт за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение №
*****, дело № ***** г. И. И. И. и Ф. И. И. са й прехвърлили 39/80 ид.ч. от същия
имот и която 1/2 ид.ч. е придобита от ищеца на основание завещание от Б. К. П. и
от Й. И. П., евентуално въз основа на изтекъл в нейна полза придобивен давностен
срок по чл. 79 ал.2 ЗС, започнал да тече от 1989 г.насетне;
- отрицателен установителен иск срещу „*****“ ЕООД за признаване за
установено, че ответникът не е титуляр на учреденото в негова полза вещно право
на ползване по силата на нотариален акт № *****, дело № ***** г. от И. И. И. и Ф.
И. И. върху 39/80 ид.ч. от процесия недвижим имот, доколкото ограниченото
1
вещно право не е било учредено от собственик.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно
връчени на ответниците, като в указания в чл.131 ГПК срок е постъпил писмен
отговор от ответника И. И., а от другия ответник е постъпило писмено становище
след срока.
Ищецът извежда предявените си съдебно права при твърдения, че е
изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание частни
завещатели разпореждания, а в условията на евентуалност – придобивна давност,
започнала да тече през 1989 г. Поддържа, че същият е бил придобит по време на
брака на родителите й Б. К. П. и Й. И. П., които приживе (през 1989 г.) съставили
завещания в нейна полза, като в този момент й предали и владението върху имота,
при това в присъствието на сина на родителите й И. Й.ов И.. Твърди от посочения
момент да владее имота явно, спокойно, открито, категорично и непрекъснато.
След смъртта на родителите й (през 1991 г., когато починала Б. П. и през 2006 г.,
когато починал Й. П.) и на И. И. (починал през 2015 г.) на 19.07.2023 г. ищцата
узнала, че низходящите на И. И., а именно И. И. И. и Ф. И. И. са извършили
разпореждане с една втора ид.ч. от имота, като 1/80 ид.ч. е била дарена в полза на
ответника И., след което върху 39/80 ид.ч. е било учредено пожизнено
безвъзмездно вещно право на ползване на втория ответник и същите идеални
части са били прехвърлени с договор за даване вместо изпълнение в собственост на
ответника физическо лице. Твърди, че е единствен собственик на имота, с оглед
което и сключените сделки, по силата на които ответниците се легитимират като
титуляри на вещни права върху същия,а смущават правото на собственост и да
пораждат за нея правен интерес от провеждане на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И., а след този срок ответникът „*****“
ЕООД, са подали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни.
Излагат твърдения, че И. Й.ов И. е пълноправен наследник на своите родители Б. и
Й. П.и, съответно по силата на наследствено правоприемство от тях е наследил
общо една втора ид.ч. от апартамента, преминала към неговите наследници по
закон И. И. в и Ф. И., с оглед което и надлежно тези лица са прехвърлили, респ.
учредили в полза на настоящите ответници ид.ч. от правото на собственост, респ.
от вещното право на ползване върху имота. Оспорват в полза на ищеца да е
изтекъл твърдения придобивен давностен срок, същата да е манифестирала
намерение за своене по отношение на другия сънаследник. Оспорват
действителността на завещанията, въз основа на които ищцата се легитимира, като
твърдят същите да не са написани и подписани от сочените в тях завещатели.
Оспорват завещанията да се ползват с автентични дати на съставянето им. Отделно
считат, че с тях не е надлежно индивидуализирано завещаното имущество.
Въвеждат възражение за изтекла давност за упражняване на правата на ищцата по
завещанията, тъй като последната е знаела за същите още към 1989 г., а нито е
предприела действия по тяхното обявяване, нито по вписването им в Службата по
вписванията. В обобщение считат, че тези завещания не са им противопоставими,
тъй като са добросъвестни лица и са придобили правата си преди вписването на
завещанията. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
2
Между страните не са спорни обстоятелствата и като ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са обявени фактите, че процесният недвижим имот е
бил придобит през 1971 г. от Б. и Й. П.и по време на брака им, че след смъртта на
посочените лица техни наследници по закон са ищцата и И. Й.ов И., че последният
е починал през 2015 г. и е оставил за свои наследници по закон Ф. И. И. и И. И. И..
Представено по делото и прието като доказателство е саморъчно завещание
от ***** г., с което Б. К. П. на 65 години от ***** е завещала на своята дъщеря В.
Й. П., родена на ***** г. половината от *****.
Като доказателство по делото е прието и завещание от ***** г., оставено от
Й. И. П. на 60 години от *****, съгласно което завещателят се разпорежда с цялото
си имущество *****, като завещава на дъщеря си В. Й. П. половината от *****.
С договор за дарение на идеални части от недвижим имот, за който е
съставен нотариален акт *****, дело № ***** г. на нотариус Ц. С., И. И. И. е дарил
на И. И. И. една двадесета идеална част от една четвърт идеална част от процесния
*****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** съгласно КККР
на гр. София.
На 07.06.2023 г. във формата на нотариален акт № *****, дело № *****/2023
г. на нотариус Ц. С. е сключен договор, с който И. И. И. и Ф. И. И. са учредили в
полза на „*****“ ЕООД безвъзмездно право на ползване върху своите 39/80 ид.ч.
от *****, които идеални части са прехвърлили на И. И. И. срещу погасяване на
задължение в размер на 19 200 лева на прехвърлителите към приобретателя И.,
произтичащо от договор за наем от 10.06.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Б. Л., Й.ка Й., И. С. и И. И., въз основа на които съдът приема за
установено следното:
В показанията си свидетелят Й., живуща в *****, е заявила, че ищцата
винаги е живяла в ***** с родителите си, които оставили жилището на нея.
Свидетелката е познавала и брата на ищцата (И.), които също е живеел в
апартамента до смъртта си.
Свидетелката Л., която живее в същия блок, познава ищцата, която винаги е
живяла там с родителите си, брат й също живял в този апартамент известно време.
От Б. П. е чувала, че са подсигурили дъщеря си, като са й прехвърлили
апартамента.
Свидетелят И., син на брата на ищцата, е заявил пред съда, че до смъртта на
баща му (братът на ищцата) през 2015 г. са били в нормални роднински
взаимоотношения. В апартамента живеели ищцата, нейният съпруг, детето им и
бащата на свидетеля (брат на ищцата). По-късно съпругът на ищцата се изнесъл и в
имота останали да живеят ищцата и брат й, който живял там до смъртта си. След
като починал, наследниците на И. И. (свидетелят и другият син на И.) поставили
пред ищцата въпроса за разпореждане с имота, но тя отказала да разговарят по
темата. Отношенията им се изострили. Не му е известно ищцата да е предявявала
претенции за имота към своя брат. През годините за имота се натрупали неплатени
сметки към „*****“ ЕАД. Свидетелят и брат му са били ответници по искове на
дружеството в качеството на наследници на баща им за непогасени задължения.
Обърнали се към ищцата с искане да си плати сметките, тя отговорила, че не
разполага с пари. Известно му е, че баща му също не е плащал задълженията за
3
топлинна енергия за периодите, през които живеел в имота. Задълженията за ток
плащали, за да не изключат зхранването. За завещанията разбрал във връзка с
настоящото производство. Не му е известно И. И. да е знаел за завещанията.
Дяловете си прехвърлили на ответника И., за да не търсят отговорност за
неплатени дългове от него и брат му.
Свидетелят С. е споделила, че й е известно И. И. и Ф. И. да са наследили
дялове от апартамент на четвърти етаж в *****. И. И. й споделил, че наследници на
този апартамент са били леля му и баща му, а след смъртта на баща му двамата
братя придобили общо една втора част от имота (частта на баща им). И. И. и брат
му искали апартаментът да се продаде и да спре трупането на сметки за същия,
заплащането на които да се претендира от тях.
Въз основа на заключението на вещото лице по назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания из областта на почерковите изследвания, съдът
приема, че оспорените от ответниците завещания са написани и са подписани от
сочените като техни автори завещатели.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на
закона съдът приема следното:
По претенциите по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост на
ищеца над идеалната част от имота, предмет на двете разпоредителни сделки, в
тежест на ищеца е да проведе пълното и главно доказване в процеса, че е
собственик на спорната 1/2 ид.ч. (идеалната част, предмет на дарението и
прехвърлителната сделка) на процесния имот на заявените придобивни основания,
което включва и обстоятелството, че имотът е бил включен в наследствената маса
на всеки от двамата завещатели към момента на открИ.е на наследството, имотът
се владее изцяло от ищеца, установяването на фактическа власт върху процесния
имот, която е продължила в твърдения период от време, явно, непрекъснато и
несмущавано, както и че е демонстрирала намерението за своене на имота по
отношение на И. И. и неговите наследници.
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да
установи наличието на защитим правен интерес от търсената съдебна защита
(наличието на свое защитимо право, което отричаното право на ответника
накърнява).
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, в т.ч. и правата на
своите праводатели.
В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които
основава изгодни за себе си правни последици.
По отношение на възражението относно авторството на двете завещания
тежестта на доказване, че двата оспорени документа са написани/подписани от
сочените в тях автори се носи от ползващата се от документите страна, която в
случая е ищецът. Последният следва да ангажира такива доказателства, които по
несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателите са написали и
подписали завещанията собственоръчно.
По главното заявено основание на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК
(съставените от Б. П. и Й. П. завещателни разпореждания) по приложението на
4
правото, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно
лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице
след смъртта си. Съществен елемент на завещанието е неговата форма. Съгласно
чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Подписът е този, който дава санкция на цялото завещание, като
законът недвусмислено поставя кумулативното изискване освен да е написано от
завещателя, същото да е подписано от него.
Несъмнено в правната теория и в съдебната практика е утвърдено правилото,
че при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не
е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да
установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване /така Решение №
60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК и др./.
В светлината на изложеното и предвид събраните в производството
доказателства и заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдът приема,
че ищецът е установил по безспорен начин автентичността на двете оспорени
завещания.
Възражението на ответниците, че със завещанията не е надлежно
индивидуализирано имуществото, което се завещава на ползващото се лице, съдът
намира за неоснователно. Изразената в завещанията воля на завещателите при
следва да се тълкува спазване на правилата на чл. 20 ЗЗД /което тълкуване е
приложимо по отношение на завещанието като едностранна сделка по повод
смърт/ и принципа in favorem testamenti - във връзка със завещателната свобода и в
полза на наследяващия. С решение № 380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№*****0/2010 г., I г. о., ГК е прието, че правилото на чл. 20 ЗЗД относно
тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на
завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор. Съществен елемент
от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на
разпореждането. Волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед
употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната
и житейска логика.
В конкретния случай волята на завещателите е ясно изразена – всеки от тях е
завещал своята една втора част от *****. И в двете завещания завещателите са
посочили адресите си, съвпадащи с адреса на процесния имот. Същевтременно от
страна на ответниците не се твърди завещателите да са притежавали друго
имущество, което би могло да се разглежда като предмет на завещателните
разпореждания. Обратно, по делото е установено, че по време на брака им, Б. и Й.
П.и са придобили процесния ***** в ***** и именно правото на собственост върху
същия са завещали на своята дъщеря В. П.. Без съмнение се установява желанието
им да се разпоредят с този имот след смъртта си, с оглед което и тези доводи на
ответниците не следва да бъдат по-подробно обсъждани.
Несъстоятелно е и възражението на ответниците, че несвоевременното
обявяване на завещанията е порок, който може да доведе до незачитането му.
Неизпълнението на разпоредбата на чл. 27, ал.1 ЗН не е скрепено с никакви
санкции, не е част от формата на завещанието и не е основание за неговата
5
нищожност или унищожаемост. В този смисъл е трайната съдебна практика,
намерила израз в решение № 1339 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 5378/2007 г. на І ГО
на ВКС, определение № 368 от 19.4.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на І ГО на ВКС,
решение № 308 от 21.03.1991 г. по гр. д. № 1346/1990 г. на І ГО на ВС, решение №
254 от 31.05.1996 г. по гр. д. № 935/1995 г. на І ГО на ВС и решение № 383 от
11.02.1964 г. по гр. д. № 2505 от 1963 г. на І ГО на ВС.
По възраженията на ответниците, че завещанията, написани и подписани от
П.и в полза на ищцата, не са били вписани в Службата по вписванията следва да се
посочи, че последното има значение само за придаване на публичност на
завещателния акт и не е предпоставка, за да породи действието си. Така например
с Решение № 698 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2009 г., I г. о., ГК и др. се
приема, че правилото на чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до
вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо
както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание,
така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило
права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи
вписването на обявеното завещание е без значение. В първия случай няма
конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобИ.ията на
недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване съгласно изричната
разпоредба на чл. 5, б. „в“ от Правилника за вписванията, а във втория случай
праводателят не е един и същ“. Същото се приема в Решение № 206 от 25.07.2012
г. на ВКС по гр.д. № 238/2012 г., II. г.о. и в Определение № 769 от 21.09.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 474/2012 г., I г. о., ГК и др. Ето защо и доводите на ответниците, че
са добросъвестни трети лица и правата по завещанията не са им
противопоставими, не могат да бъдат споделени.
Следва да се обсъдят и възраженията на ответниците, че правата по
завещанията за ищцата са се погасили поради неупражняването им в 5-годишен
срок от смъртта на наследодателите.
Както се посочи и по-горе, завещанието е едностранна сделка, с която
завещателят се разпорежда със свое имущество, което притежава към смъртта си.
Завещанието е един от способите за прехвърляне на правото на собственост и
преминаването му към друг правен субект, посочен от завещателя и изключващ
или ограничаващ законовия режим на наследяването.
Съгласно чл. 50 ЗН (отм.) правото да се приеме наследството, открито в
страната, се погасява с изтичането на петгодишна давност от открИ.ето му. Със
ЗИДЗН (ДВ, бр. 60/1992 г.) чл. 50 ЗН е отменен. В параграф 9 ПР е посочено, че
отмяната на срока за приемане на наследството по отменения чл. 50 от ЗН се
отнася както за открити преди влизане на този закон в сила наследства, по които в
срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите,
собствеността върху които се възстановява. Следователно и по действащите към
момента на открИ.е на наследствата на Б. П. и Й. П. законови разпоредби не е
установен срок за приемане на наследството вкл. и от наследниците по завещание.
Изричната отмяна на разпоредбата на чл. 50 ЗН налага извод, че правото да се
приеме наследството вкл. и по завещание, не е ограничено със срок, следователно
и не се погасява по давност. С т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, изрично е прието, че няма правно значение
възражение за погасяване по давност на правото да се приемат наследствата,
открити до 27.07.1987 г. ако то е направено след 27.07.1992 г., когато влиза в сила
6
Закона за изменение и допълнение на ЗН (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), с който чл. 50 ЗН е
отменен. Не се твърди и не се установява от страна на ответниците, техните
праводатели (наследниците на И. И. или той самият) да са предприели действия по
реда на чл. 51 ЗН за определяне на срок за приемане на наследството, вкл. и по
завещание от страна на ищцата и този срок да е изтекъл, с оглед което да се е
погасило правото й да се ползва от завещателните разпореждания.
Неоснователно от страна на ответниците се поддържа, че в случая е
приложима общата погасителна давност и правата й да се ползва от завещанията са
погасени на основание чл. 110 ЗЗД. Посочената разпоредба е неприложима по
отношение на приемането на наследството, вкл. и по завещание. С Решение №
1147 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2007 г., IV г. о., ГК изрично е
посочено, че след отмяна на чл. 50 ЗН, наследникът по завещание може без
ограничение във времето да приеме наследството, за да упражни своето право с
мълчаливи или обикновени фактически действия. Доводите на ответниците, че
поведението на ищцата, която не се е позовала на завещанията през един
значителен период от време, са накърнили техните права да се позоват на
накърняване на запазени части от наследствата, също не могат да обосноват изводи
в обратна насока с оглед трайната и безпротиворечива съдебна практика относно
началото на давностния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че въз основа на завещанията,
оставени от Б. П. и Й. П., ищцата се легитимира като собственик на целия *****, в
т.ч. и на процесната една втора ид.ч. от същия, тъй като завещателите са били
собственици на по една втора част от имота към момента на настъпване на
смъртта на всеки от тях. Като се е позовала на завещанията, съставени в нейна
ползва, в настоящото производство ищцата несъмнено е упражнила правата по
същите и е приела оставените й по заветите имущества. Съгласно разпоредбата на
чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството произвежда действие от открИ.ето
му. Ето защо след смъртта на Б. П. и на Й. П., ищцата се легитимира като
собственик на ***** въз основа на двете завещания.
Доколкото претенциите на ищцата са основателни на главното заявено
основание, а именно придобИ.ето на имота по завещание, то и не следва да се
обсъжда евентуално заявеното такова за придобИ.е на правото на собственост с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ответникът по отрицателния установителен иск „*****“ ООД не е доказал
самостоятелни права, които да са противопоставими на ищеца. Обратно – по
делото е установено, че вещното право на ползване не е било надлежно учредено
от лица, притежаващи право на собственост върху имота, съответно и този иск
също следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски възниква само за
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите възлизат на сумата от общо
3698,64 лева (за държавна такса, депозит, от който е изплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-почерковата експертиза и адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 104 от
делото), която следва да се възложи на ответниците.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Й. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *****, срещу И. И. И., ЕГН *****, със съдебен
адрес: *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Й. П. е собственик на
1/2 (една втора) идеална част от апартамент, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор ***** по КККР на *****, с адрес на имота: *****, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***** с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ от
56,48 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ********** и
********** под обекта: ********** над обекта: ********** която 1/2 една втора
идеална част е била прехвърлена на И. И. И. от И. И. И. и Ф. И. И. с нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот № *****, дело № ***** г. и с
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение
на задължение № *****, дело № ***** г., на основание саморъчно завещание от
***** г., написано и подписано от Б. К. П. и саморъчно завещание от ***** г.,
написано и подписано от Й. И. П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Й. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *****, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от А. Б. В., със съдебен адрес: *****, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че „*****“ ЕООД, ЕИК *****, не е титуляр на 39/80 (тридесет и
девет осемдесети) идеални части от вещното право на ползване върху
апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР
на *****, с адрес на имота: *****, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ от 56,48 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: ********** и ********** под обекта:
********** над обекта: ********** което право на ползване е било учредено с
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение
на задължение № *****, дело № ***** г.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН *****, и „*****“ ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от А. Б. В., двамата ответници със съдебен адрес: *****, да
заплатят на В. Й. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 3698,64 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8