№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора
Александър Атанасов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 1881 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, срещу Решение № 326 от 08.07.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 2067/21 по
описа на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-002058/22.01.2014 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е
наложена имуществена санкция размер на 300 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. По-конкретно касаторът счита, че съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС
от ІІ Колегия на ВАС, институтът на спиране и прекъсване на давността за
наказателно преследване по чл. 81 от НК следва да се прилага и за давността по
чл. 34 от ЗАНН, включително по отношение на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Навеждат се доводи, че давността е прекъсната с действията на Районна
прокуратура, тъй като след съставяне на акта за установяване на административно
нарушение същият е изпратен по компетентност до районната прокуратура съгласно
чл.192А от НК. Посочва, че след прекратяване на наказателното производство
прокурорът е изпратил преписката за търсене на административнонаказателна
отговорност, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да
потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация – „Л. Е.“ ЕООД изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като счита, че решението на районния съд за постановено
в съответствие на материалния закон.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Производството пред районния съд е било образувано
по жалба от „Л. Е.“ ЕООД – Варна, ЕИК **** , срещу Наказателно
постановление № 03-002058 от 22.01.2014 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение на чл. 9а от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300
лева.
ВРС установил от фактическа страна, че при
извършена проверка на представена документация на 07.01.2014 г. от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна в стопанисван от дружеството „Л. Е.“ ЕООД обект – магазин на ул. „Цар Асен“ № 62, е установено, че дружеството в
качеството си на работодател не е утвърдило поименни графици за работа на
работниците и служителите за определения 1-месечен календарен период при
определено със Заповед №1/30.11.2012 г. сумирано изчисляване на работното време
за обект-магазин за продажба на дрехи. Установено е, че нарушението е извършено
на 31.12.2013 г. Срещу дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление. В него изцяло били възприети описаните факти, както
и тяхната правна квалификация. След като преценил, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и същото е било отстранено веднага след
установяването му, санкцията е наложена на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 415в, ал. 1 от КТ в размер на 300 лева.
За да отмени процесното наказателно
постановление, първоинстанционният съд е приел, че в ЗАНН няма разпоредба,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
погасителна давност, като тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81,
ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Позовал се е на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК според
която независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина от
датата на нарушението. В случая на 30.06.2018 г. е изтекла давността за
административно наказателно преследване. Предвид изтичането на погасителната
давност за административнонаказателно преследване, въззивният съд е приел, че
не е необходимо да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на
нарушителя и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Касационният състав, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантни
за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа на тях изводи
са изложени логично и последователно и съответстват на приложимия материален
закон. Мотивите към решението се споделят изцяло от настоящата касационна
инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се
излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
От мотивите на Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, се установява, че нормите на НК са приложими не
само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за
преследване. Това е така, тъй като нормата на чл. 34 ЗАНН урежда единствено
сроковете за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление, но не и
срок, в който да приключи административно наказателното производство с влязъл в
сила правораздавателен акт.
Погасителната давност ограничава във
времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт наказателната (в частност
административнонаказателната) отговорност на дееца.
Нарушението е извършено на 31.12.2013 г.,
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността административнонаказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина от
датата на нарушението, който срок е изтекъл в случая на 30.06.2018 г. Този срок
е изтекъл независимо от спирането на давността във връзка с образуваното
наказателно производство. Правилно въззивният съд е приел, че изтеклата към 30.06.2018
г. давност за преследване по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, има за
последица отпадане на възможността спрямо сочения като нарушител да може да
бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране
на отговорността му за евентуално извършено административно нарушение.
Не се установяват твърдяните в жалбата касационни
основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.
1, предл. 2 от ЗАНН. При извършената служебна проверка на обжалваното решение извън
обхвата на касационната жалба не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно
направеното искане, доколкото в
касационното производство дружеството „Л. Е.“ ЕООД е било представлявано от
процесуален представител, депозирал писмено становище по делото, и са
представени надлежни доказателства за договорено и заплатено на последния
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на „Л. Е.“ ЕООД сума в размер
на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 326 от 08.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 2067/21 по описа на Варненски районен съд, ХХХVІІ
състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Л. Е.“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК **** , сумата 150 (Сто и петдесет) лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.