РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000018 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 279 от 26.10.2022 година, постановено по т. дело №
1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъден Р. М. А.,
ЕГН **********, с адрес село Д., общ. С. З., ул. „И. Р.“ № **, да заплати на
„А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „В.“, бул. „М. Л.“ № **, дължимите суми по договор за потребителски
кредит /с превод на работна заплата / № *****/25.02.2021г., в размер на
68 402,20 лв. - представляваща главница, ведно със законовата лихва върху
главницата, считано от 23.06.2021г. до изплащане на задължението, 569, 42
лв. - просрочена договорна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 18.06.2021 г.
включително, 97, 21 лв. - обезщетение за забава върху просрочена главница
за периода от 06.05.2021г. до 18.06.2021 г. включително, 4.06 лв. - неустойка
за периода от 06.05.2021 г. до 18.06.2021 г. включително, 76 лв. лихва по
чл.86 от ЗЗД за периода от 19.06.2021 г. до 22.06.2021 г. включително. Осъден
1
е Р. М. А. , ЕГН **********, да заплати на „А. Б. Б.“ АД ,ЕИК *********,
направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на
8 574, 93 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Р. М. А., чрез назначения му
от съда особен представител адвокат М. С.. Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
обжалваното решение. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, респ. за допусната техническа
грешка при изписване на срока на договора – 23.03.2021 година, вместо
действителната такава 05.02.2028 година. Този извод бил необоснован и в
противоречие с доказателствата, събрани по делото. Твърди се, че липсват
обективни данни по делото, въз основа на които да се направи такъв извод. В
тази връзка във въззивната жалба са изложени доводи, касаещи
представените по делото заявление за отпускане на кредит и уведомление от
банката. Освен това се поддържа, че доказателствата, свързани с
преддоговорните отношения между страните, не са основание да се приеме
постигнато съгласие за условия, различни от тези, изразени в самия договор
две седмици по-късно, при сключването му. Посочено е също, че не могат да
се правят изводи въз основа на представения по делото погасителен план, тъй
като липсвали данни, сочещи, че той е неразделна част от процесния договор
и че действителната воля на страните за срока на договора е тази по
погасителния план, а не изразената в договора. Прави се и възражение за
нищожност на погасителния план на основание чл. 22, предложение първо от
Закона за потребителския кредит, свързано с неспазване на изискването на чл.
10 от ЗПК досежно размера на шрифта му. Според жалбоподателя,
преценявайки събраните доказателства, съдът е бил длъжен да уважи
възражението му за ненастъпила предсрочна изискуемост и липса на забава
съобразно единствения срок на договора, посочен в него – 23.02.2031 година.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор с изразено
становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
решението на ОС – Стара Загора. Поддържа се, че решението е съобразено
2
изцяло със събраните по делото доказателства, сочещи на настъпила
предсрочна изискуемост съгласно раздел ІХ, т.9.1.1. от Общите условия на
банката за предоставяне на потребителски кредит, а именно изпадане в забава
при издължаване на главницата и лихвите по кредита. Ответникът по
жалбата се позовава на приложения по делото погасителен план от 26.02.2021
година, поддържайки, че той е неразделна част от договора, подписан е от
кредитополучателя и го обвързва. Процесуалният представител на банката се
аргументира включително с извършеното погасяване на две вноски в
размерите, посочени в погасителния план, без възражения от
кредитополучателя, както и с подаденото от него заявление за отпускане на
кредит. Посочено е, че възражението за несъответствие между номера на
процесния договор и този, посочен в представения погасителен план, както и
всички останали оспорвания, които се поддържат във въззивната жалба, са
преклудирани, че тези доказателства са приети от първоинстанционния съд
без възражения от страна на ответника. Оспорено е възражението за
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Ответникът претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ответника чрез назначения му от съда особен
представител, срещу постановеното осъдително решение. При подаване на
въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Съобразявайки становищата на страните и конкретните оплакванията
във въззивната жалба, както и събраните доказателства, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на законосъобразността на първоинстанционното
решение, становището на въззивния съд е следното:
По т. дело № 1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара
Загора е предявен осъдителен иск от „А. Б. Б.“ АД срещу Р. М. А., имащ за
предмет дължими суми – главница от 68402,20 лева, просрочена договорна
лихва за периода от 06.04.2021 година до 18.06.2021 година в размер на
3
569,42 лева, обезщетение за забава върху просрочената главница за периода
от 06.05.2021 година до 18.06.2021 година в размер на 97,21 лева, неустойка
за периода от 06.05.2021 година до 18.06.2021 година в размер на 4,06 лева,
лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 19.06.2021 година до
22.06.2021 година в размер на 76 лева, както и законната лихва върху
главницата, считано от 23.06.2021 година до окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по сключения между страните
договор за потребителски кредит с превод на работната заплата №
*****/25.02.2021 година, по който на ответника е отпуснат кредит в общ
размер на 70 000 лева с краен срок 05.02.2028 година, посочен в генерирания
след постъпването на сумата по сметката на кредитополучателя погасителен
план. Поддържа се, че в договора е допусната грешка при изписването на
крайния срок, като вместо действителната дата 05.02.2028 година била
изписана датата 23.02.2031 година. Действителната дата се установявала от
заявление за отпускане на кредит № ***-***/11.02.2021 година, както и от
уведомлението от банката от 18.02.2021 година, в съдържанието на които
било посочено, че става дума за кредит от 70 000 лева със срок на
издължаване от 84 месеца. Твърди се, че кредитополучателят е внесъл само
две от вноските по погасителния план – за месец март и месец април,
дължими до пето число, със забава от по няколко дни. След това
преустановил плащанията, като изрично заявил, че няма възможност и не
желае да плаща задълженията си. Позовавайки се на раздел ХІ, т.9.1.1. от
Общите условия, неразделна част от договора, след като кредитополучателят
не погасил дължимата вноска на 05.05.2021 година, банката му изпратила
покана за обявяване на предсрочната изискуемост, връчена от Ч** при
условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК на 15.06.2021 година, като на 18.06.2021
година банката отразила счетоводно задълженията по договора като
предсрочно изискуеми.
В преклузивния срок, с отговора на исковата молба, назначеният от
съда особен представител на ответника Р. А. адвокат М. С. е оспорила
исковете. Част от възраженията, касаещи липса на доказателства за реално
усвояване на отпуснатата сума от 70 000 лева от кредитополучателя, не се
поддържат във възизвното производство. В отговора е направено възражение
за нищожност на целия договор поради липса на уговорени начин и срок на
4
погасяване на кредита. Посочено е, че представения към исковата молба
погасителен план от 26.02.2021 година, за който се твърди, че е окончателен,
предвижда погасяване на кредита на 84 вноски, последната от които с падеж
05.02.2028 година, което не съответствало на посочения в договора краен
срок на погасяване на всички задължения, а именно 23.02.2031 година. В
договора, в чл. 4.2. било посочено, че сроковете за периодичните плащания
на погасителните вноски / главница и възнаградителна лихва/, са съгласно
погасителен план, неразделна част от договора – приложение 3. Посочените
разминавания били съществени и не позволявани да се прецени налице ли са
и какви са реално договорените между страните условия относно начина и
срока на погасяване на кредита. При условията на евентуалност, ако не се
приемела нищожност на целия договор на това основание, процесуалният
представител на ответника се е позовал на липса на съгласие между страните
относно начина на погасяване на кредита в рамките на договорения срок до
2031 година, поради което не можело да се приеме наличие на забава, респ.
настъпила предсрочна изискуемост. При условията на евентуалност е
оспорен и размерът от 97,21 лева на осъдителния иск за обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 06.05.2021 година до
18.06.2021 година, като се твърди, че действителният такъв е 10,86 лева.
По делото въз основа на събраните доказателства, е установена
следната фактическа обстановка:
На 25.02.2021 година между „А. Б. Б.“ АД и Р. М. А. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с превод на
работната заплата № *****. В чл.1.1. от договора е посочен размерът на
отпуснатия кредит - 70 000 лева, като предназначението му е за пълно
погасяване на друг потребителски кредит на ответника в „Р.“ ЕАД, а остатъка
– за текущи нужди.
Реалното усвояване на сумата по кредита е обстоятелство, което не е
спорно между страните на настоящия етап от производството. То е
установено с приетата от първоинстанционния съд съдебно-икономическа
експертиза, от която е видно, че сметката на кредитополучателя е заверена с
цялата сума още на 25.02.2021 година, като на тази дата е извършен и превод
на необходимата сума от 41760 лева за погасяване на задълженията му към
„Р.“ ЕАД.
5
С чл. 3 от договора са уговорени дължимите лихви и такси.
Уговорките, касаещи погасяването на задълженията по договора за
кредит, се съдържат в чл. 4 от договора. В чл. 4.1. е посочено, че срокът на
договора за кредит, в който всички задължения, произтичащи от него следва
да бъдат погасени, е до 23.02.2031 година. В чл.4.2. е предвидено, че
сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски / главница и
възнаградителна лихва/, са съгласно Погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит / Приложение № 3/. В чл. 6.9. от договора също е
посочено, че неразделна част от договора за кредит са Приложение № 1 –
Общи условия по потребителски кредити; Приложение № 2 - Извлечение от
тарифата за лихвите, таксите и комисионите на Банката и Приложение 3 –
Погасителен план, като в скоби е добавено, че окончателен погасителен план
се предоставя след усвояване. Следва да се посочи, че по делото не се твърди
от ищеца и не е представено като неразделна част от договора Приложение
№ 3, съществуващо към момента на подписване на договора, което съгласно
чл. 4.2. следва да урежда сроковете за периодичните плащания на
погасителните вноски / главница и лихви/ . Представен е погасителен план с
дата и час на генериране 26.02.2021 година – 11,54 часа, за който самата банка
твърди, че е окончателния погасителен план, изготвен след усвояването на
сумата от кредитополучателя.
В Общите условия, неразделна част от договора, също липсват
конкретни клаузи, касаещи погасяването на кредита с периодични вноски –
падежи и размери. В раздел VІ, т.6.2. от Общите условия е посочено само,
че сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски / главница и
възнаградителна лихва/ по кредита, размерът на вноските, както и
неустойките, се определят с договора. Според т.6.3. погасяването на
задължението по кредита се извършва по избор на кредитополучателя с равни
погасителни /анюитетни/ вноски или с намаляващи вноски / равни вноски по
главницата/.
В представения погасителен план към исковата молба, генериран на
26.02.2021 година в 11,54 часа, е посочено, че става дума за анюитетен
потребителски кредит, получен от Р. М. А., с усвоен размер от 70 000 лева,
начална дата 25.02.2021 година и лихвен процент 4,25%, съвпадащ с
лихвения процент по чл. 3.1. от договора. В погасителния план обаче не е
6
отразен номера на договора, за който се отнася, а като крайна дата е посочена
05.02.2028 година.
Според по делото е въпросът дали този погасителен план обвързва
страните и дали е приложим в отношенията между тях. Възражението на
ответника за неприложимост на погасителния план в отношенията му с
банката – ищец е направено в преклузивния срок за това – с отговора на
исковата молба. То е свързано с възражението за нищожност на целия
договора поради липса на съгласие по основни негови параметри, а именно -
начина и срока на погасяване на кредита, като е акцентирано на
разминаването между крайния срок по договора и този, посочен в
представения погасителен план, съдържащ 84 погасителни вноски,
последната от които с падеж 05.02.2028 година, несъвпадащ с падежа по
договора 23.03.2031година и липсата на уговорки в самия договор по тези
въпроси. При така формулираното още в първоинстанционното производство
възражение за нищожност на целия договор, въвзивният съд намира за
неоснователни доводите в отговора на въззивната жалба за настъпила
преклузия на твърдения и оспорвания от страна на жалбоподателя.
Приемането на писмените доказателства, приложени към исковата молба,
включително погасителния план, заявлението за отпускане на кредит и
уведомлението от банката до кредитополучателя като доказателства в
първоинстанционното производство не означава, че те не следва да бъдат
ценени в съвкупност при решаване на въпроса валиден ли е или не
сключеният между страните договор за потребителски кредит, който е
свързан и с приложение на императивни материално правни норми.
От изложените по-горе мотиви е видно, че самият договор не съдържа
клаузи, уреждащи условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от приложимия в
отношенията между страните Закон за потребителския кредит.
Представеният погасителен план от датата 26.02.2021 година,
следваща датата на усвояване на кредита на 25.02.2021 година, в случая не би
7
могъл да се приеме като неразделна част от договора, уреждаща изброените
по-горе въпроси.
Освен че е съставен след сключването на самия договор, съгласно
изричната клауза чл. 4.2. от договора погасителният план урежда само
сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски /главница и
възнаградителна лихва/, а не и останалите въпроси, посочени в чл. 11, ал.1, т.
11 от ЗПК, имащи отношение към условията за издължаване на кредита.
Наред с това, в случая, с оглед направените оспорвания и
представените доказателства, не може да се приеме, че погасителният план,
представен по делото / стр. 11/, представлява приложение към процесния
договор. В него не е вписан номера на договора и не е отразено, че става дума
за приложение към този договор. Посочено е, че става дума за контракт №
****************, без да е изяснено какъв е предмета и страните на този
контракт. Липсата на нарочно препращане в погасителния план към
процесния договор за потребителски кредит № ***** от 25.02.2021 година и
разминаването между уговорения с договора краен срок за погасяване на
задълженията / 23.02.2031 година/ и крайния срок, вписан в погасителния
план / 05.02.2028 година/ са достатъчни, за да се приеме, че не е установена
връзката между погасителния план и договора. Никъде в договора не е
посочено, че става дума за потребителски кредит с 84 анюитетни вноски и с
краен срок 05.02.2028 година, каквито са предвидени в погасителния план.
Действителната воля на страните относно условията за издължаване
на кредита не е изразена в самия договор. Не може да се приеме, че такава
има в представения погасителен план поради липсата на доказателства за
връзката му с договора, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.
Постигнатото съгласие на страните за крайния срок на договора, който има
отношение към условията за издължаване на кредита, включително към броя,
размера и падежа на погасителните вноски, изразено ясно в самия договор,
не може да бъде заменяно без изрична воля на страните, изразена в същата
форма, в която е сключен договора, а именно писмена, дори да става дума за
грешка при сключването му. Отделен е въпросът, че твърденията за грешка се
оспорват от процесуалния представител на ответника, а и липсват
доказателства за тях по делото. Изводи в тази връзка не могат да се правят
въз основа на доказателствата, касаещи преддоговорните отношения между
8
страните. Каквото и съгласие да е постигнато между страните при
преговорите за сключване на договора, то подлежи на промяна до момента на
подписване на окончателния договор. Заявлението на ответника Р. А. до „А.
Б. Б.“ АД с вх. № ***-***/11.02.2021 година е за сключване на договор за
потребителски кредит за сума от 70 000 лева за срок от 84 месеца. В писмото,
изпратено от „А. Б. Б.“ АД до Р. А., получено от него на 18.02.2021 година /
стр. 22/ е посочено, че е одобрен за отпускане на кредит в размер от 70 000
лева и срок на изплащане 84 месеца. В него обаче е посочен друг номер на
заявление за отпускането му – вх. № *****/12.01.2021 година, като изрично е
посочено, че банката си запазва правото да промени посочените параметри
или да откаже кредитиране. Т.е. тези доказателства не установяват по
категоричен начин, че волята на страните в момента на сключване на
окончателния договор на 25.02.2021 година е била договорът да е за период от
84 месеца, а не до 23.02.2031 година, респ. че има допусната грешка при
изписване на крайния срок на договора.
Изводи досежно действителната воля на страните в момента на
сключване на договора, различна от записаното в него, не могат да се правят
въз основа на факта, че двете вноски, които ответникът е направил през
месеците март и април 2021 година, съвпадат по размер с тези по
представения погасителен план. На първо място, няма пълно съвпадение,
доколкото при посочени в погасителния план вноски от по 962,62 лева,
дължими на 05.03.2021 година и на 05.04.2021 година, Р. А. е внесъл 970 лева
на 10.03.2021 година и 970 лева на 06.04.2021 година. Освен това става дума
за извършени фактически действия, които не лишават кредитополучателя от
възможността да се защитава в по-късен момент, включително чрез
възражения за нищожността на договора, каквито се поддържат в хода на
настоящото дело. Фактическите действия не санират пороците при
сключването на договора.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че договорът за
потребителски кредит няма необходимото съдържание, посочено в чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че размерът на шрифта на
погасителния план, представен по делото, не съвпада с този на договора за
кредит и видимо е много по-малък от шрифт с размер 12, т.е. не е спазено
9
изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според което
всички елементи на договора за потребителски кредит се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на
това императивно изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК също има за последица
нищожност на договора за потребителски кредит съгласно разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК. Т.е. дори хипотетично изложените по-горе съображения на
съда да са неоснователни и погасителният план да е неразделна част от
договора за потребителски кредит и да урежда в пълнота условията за
издължаване на кредита, сам по себе си различният шрифт на погасителния
план е основание да се приеме недействителност на целия договор,
доколкото няма изрични клаузи за издължаване на задълженията по него и
съдържанието му е непълно без приложен към него погасителен план.
Приемайки недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
съдът намира, че отношенията между страните следва да се уредят съобразно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по него.
Дължимата сума в случая е 68060 лева. Тази сума се получава, след като от
чистата усвоена стойност на кредита от 70 000 лева се приспаднат
направените от ответника вноски от общо 1940 лева, видно от приетата по
делото съдебно икономическа експертиза. Ответникът дължи сумата от
68060 лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
23.06.2021 година, до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение, с което са присъдени дължими суми
на основание договора за кредит, който въззивният съд намира за
недействителен, следва да бъде потвърдено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на „А. Б. Б.“ АД главница в размер на 68060 лева, ведно
със законната лихва от 23.06.2021 година до окончателното й изплащане,
представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор,
намалена с направените вноски.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и следва да се постанови ново решение по същество за отхвърляне
на предявените искове.
Разноските на „А. Б. Б.“ АД, направени в първоинстанционното
10
производство, са в общ размер на 8574,93 лева. Общата цена на исковете,
предявени от банката, е 69148,89 лева. При присъждане на сумата от 68060
лева банката има право на разноски за първоинстанционното производство с
оглед изхода на спора в размер на 8439,90 лева. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът Р. А. е осъден
да заплати разноски в размера над 8439,90 лева до 8574,93 лева.
За въззивното производство с оглед изхода на спора Р. А. следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 2% върху
сумата от 68060 лева, или 1361,20 лева в полза на бюджета на съдебната
власт. Ответникът по въззивната жалба „А. Б. Б.“ АД също дължи 2%
държавна такса върху сумата от 1088,89 лева / разликата между
претендираните 69148,89 и присъдените 68060 лева/, за която въззивната
жалба е основателна, или 21,78 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
Ответникът по въззивната жалба е претендирал разноски за въззивната
инстанция в общ размер на 5209 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение и заплатено възнаграждение за особения представител на
жалбоподателя. С оглед изхода на спора Р. А. следва да бъде осъден да
заплати на „А. Б. Б.“ АД за въззивното производство разноски в размер на
5126,97 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 26.10.2022 година, постановено
по т. дело № 1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ЧАСТТА, С КОЯТО е осъден Р. М. А., ЕГН **********, с адрес село Д.,
общ. С. З., ул. „И. Р.“ № **, да заплати на „А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, бул. „М. Л.“ № **,
главница в размер на 68060 лева, ведно със законната от 23.06.2021 година
до окончателното изплащане на сумата, представляваща чистата стойност,
получена по недействителен договор за потребителски кредит/ с превод на
работната заплата/ № ***** от 25.02.2021 година, в размер на 70 000 лева,
намалена с направените вноски в размер на 1940 лева.
11
ОТМЕНЯ решение № 279 от 26.10.2022 година, постановено по т.
дело № 1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъден Р. М. А., ЕГН **********, да заплати на
„А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********, дължимите суми по договор за
потребителски кредит /с превод на работна заплата / № *****/25.02.2021г.,
включващи главница в размера над 68060 лева до 68 402,20 лв., ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до
окончателното й изплащане, 569, 42 лв. - просрочена договорна лихва за
периода от 06.04.2021 г. до 18.06.2021 г. включително, 97, 21 лв. -
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 06.05.2021г.
до 18.06.2021 г. включително, 4.06 лв. - неустойка за периода от 06.05.2021 г.
до 18.06.2021 г. включително, 76 лв. лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от
19.06.2021 г. до 22.06.2021 г. включително.;
-в частта, с която е осъден е Р. М. А. , ЕГН **********, да заплати на
„А. Б. Б.“ АД ,ЕИК *********, направените в първоинстанционното
производство разноски в размера над 8439,90 лева до 8 574, 93 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове, предявени от „А. Б. Б.“ АД, ЕИК
*********, срещу Р. М. А., ЕГН **********, за следните суми, дължими по
договор за потребителски кредит /с превод на работна заплата / №
*****/25.02.2021г.: главница в размера над 68060 лева до 68 402,20 лв.,
ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до
окончателното й изплащане, 569, 42 лв. - просрочена договорна лихва за
периода от 06.04.2021 г. до 18.06.2021 г. включително, 97, 21 лв. -
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 06.05.2021г.
до 18.06.2021 г. включително, 4.06 лв. - неустойка за периода от 06.05.2021 г.
до 18.06.2021 г. включително, 76 лв. лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от
19.06.2021 г. до 22.06.2021 г. включително.
ОСЪЖДА Р. М. А., ЕГН **********, с адрес село Д., общ. С. З., ул.
„И. Р.“ № **, да заплати на „А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „В.“, бул. „М. Л.“ № **, разноски за
въззивното производство пред Апелативен съд – Пловдив в общ размер на
5126,97 лева.
12
ОСЪЖДА Р. М. А., ЕГН **********, с адрес село Д., общ. С. З., ул.
„И. Р.“ № **, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт, за производството пред Апелативен съд – Пловдив, в размер на 1361,20
лева.
ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, бул. „М. Л.“ № **, да заплати държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт, за производството пред Апелативен
съд – Пловдив, в размер на 21,78 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13