МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
774/2019 г.
по описа на РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Е.А.Х. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК
за това, че на 05.12.2018 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. дамско портмоне на стойност 8 лв.,
24 бр. купони за храна всеки на стойност 1.50 лв. на обща стойност 36 лв., парична
сума в размер на 110 лв., като всички вещи възлизат на обща стойност 154 /сто
петдесет и четири/ лв. от владението на М.Н.Н. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
По делото не е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.
Съдебното
следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по
посочената в обвинителния акт правна квалификация на инкриминираното деяние.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание лишаване
от свобода в размер към минимално предвидения за престъплението, който размер
да бъде намален с една трета, предвид реда за провеждане на съдебното следствие
– по реда на
Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Взема становище и по отношение на разноските – за
присъждането им в тежест на подсъдимия, и за веществените доказателства – за
оставането им към делото.
*** на подсъдимия не оспорва
извършването на престъплението от подсъдимия, нито правната квалификация на
деянието. Също като прокурора заявява желание за налагане на наказание в
минимален размер, като акцентира на обстоятелства, преценени като смекчаващи
наказателната за подсъдимия отговорност.
Подсъдимият Е.А.Х. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното. Признава
изцяло фактите, изложени в описателната част на обвинителния акт, и се съгласи
да не се събират доказателства за тях. Не заявява изрично желание относно
изхода на производството и крайния съдебен акт.
Съдът като анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Е.А.Х. е роден на *** ***, ***,
с поС.ен адрес ***, б., б. г., с основно образование, осъждан, неработещ, с ЕГН
**********.
Подсъдимият Х. е осъждан общо осем пъти
до момента.
Първото му осъждане е с Определение по
НОХД № 631/2009 г. по описа на РС Асеновград, влязло в сила на 27.01.2010 г., с
което за извършено на 23.10.2009 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.18 ал.1 от НК му е било наложено наказание пробация
за срок от шест месеца с включени пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Следващото осъждане е с Присъда по НОХД
№ 33/2010 г. по описа на РС Асеновград, влязла в сила на 08.04.2010 г., с която
за извършено на 09.11.2009 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК на лицето е било наложено
наказание пробация за срок от една година с включени пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Наказание пробация, но за срок от девет
месеца и пак при пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, Х. е получил и с Определение по НОХД № 89/2010 г. по
описа на РС Асеновград, влязло в сила на 19.05.2010 г., за престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК извършено на
13./14.10.2009 г. Наказанията по трите осъждания дотогава – по НОХД № 631/2009
г., НОХД № 33/2010 г. и по НОХД № 89/2010 г., са били групирани и е било
наложено едно общо най – тежко наказание на лицето пробация за срок от една
година с включени пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Следващото четвърто поред осъждане
спрямо подсъдимия Е.А.Х. е с Определение по НОХД № 1006/2011 г. по описа на РС
Асеновград, влязло в сила на 10.01.2012 г., с което за извършено на 04.10.2011
г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК му е било наложено отново наказание
пробация с пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, но за срок от една година
и три месеца.
С Определение по НОХД № 201/2013 г. по
описа на РС Асеновград, влязло в сила на 21.03.2013 г., Х. е бил признат за
виновен за извършено на 03.12.2012 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и
т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и му е било наложено наказание вече
лишаване от свобода в размер на единадесет месеца, изпълнението на което е било
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С Определение по НОХД № 592/2013 г. по
описа на РС Асеновград, влязло в сила на 23.08.2013 г., подсъдимият е бил
признат за виновен за извършена през м. декември 2012 г. кражба по по чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е
било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Наказанията по пето и шесто по посочения
ред осъждания са били групирани с Определение по ЧНД № 592/2013 г. по описа на
РС Асеновград, влязло в сила на 10.09.2013 г., като е било определено едно общо
най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на единадесет месеца,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Следващото осъждане спрямо Е.Х. е с
Определение по НОХД № 286/2014 г. по описа на РС Асеновград, влязло в сила на
21.05.2014 г., с което за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 от НК, извършено на 17.05.2014 г., е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С Определение,
влязло в сила на 06.06.2014 г., е било постановено определеното едно общо най –
тежко наказание по НОХД № 201/2013 г. и по НОХД № 592/2013 г. лишаване от
свобода в размер на единадесет месеца да се изтърпи изцяло и отделно от
наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца и то ефективно пак
при първоначален строг режим на изтърпяване. Така приведеното за ефективно изтърпяване
едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на единадесет
месеца подсъдимият Х. е изтърпял в затвор до 06.04.2015 г., след която дата до
11.07.2015 г. е търпял и наказанието лишаване от свобода в размер на четири
месеца.
Последното осмо поред осъждане е с
Определение по НОХД № 592/2015 г. по описа на РС Асеновград, влязло в сила на
21.08.2015 г., с което за извършено от подсъдимия за времето от 16.08.2015 г.
до 18.08.2015 г. /само месец след като е бил излезнал от затвор по изтърпяване
на наказания лишаване от свобода/ престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален
строг режим на изтърпяване. Това наказание лишаване от свобода в размер на две
години Е.Х. е търпял в затвор до 05.07.2017 г., когато е бил освободен по
изтърпяване.
През месец декември 2018 г. свидетелката М.Н.Н. ***, ***
работела към *** гр. Пловдив ***, като помагала в ежедневието на седем
възрастни незрящи лица, на които всеки ден носела храна, помагала им в
домакинството, както и за извършване на покупки.
На 05.12.2018 г. св. Н. отишла до училищния стол ***
гр. Пловдив да вземе храна за потребителите. След като взела храната, която
била разпределена в кутии, тя ги поставила в общо четири торби. В едната ръка
взела три торби, в които имало кутии храна, а в другата взела четвъртата торба,
която била плетена, жълта на цвят, с надпис на магазин „Триумф“. В тази торба
освен кутиите с храна тя поставила документи и личното си дамско портмоне,
имащо стойност 8.00 лв. В портмонето си свидетелката имала 24 бр. купони за
храна от по 1.50 лв. всеки, на обща стойност от 36 лв., парична сума в размер
на 110 лв., лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно
средство, контролен талон към него, банкова дебитна карта към „Райфайзенбанк“ –
всички издадени на името на М.Н.Н. ***. След като излязла от училищния стол с
торбите в ръце тръгнала първо по ул. „Герлово“, а после по ул. „Вратцата“ в
посока към ул. „Мургавец“.
В същото време подсъдимият Е.А.Х. се намирал пред
магазин „Триумф“ на улица „Герлово“ № 10 в гр. Пловдив и просел пари от преминаващите по улицата
граждани. Той бил познат на служителите от магазина, тъй като ежедневно
обикалял в този район и си набавял парични средства по посочения начин. Тези действия
на подсъдимия Х. били заснети от камерите за видеонаблюдение на магазина.
Докато спирал различните преминаващи по улицата граждани, подсъдимият
постепенно се придвижил до съседната улица „Вратцата“. Когато св. Н. *** по ул.
„Вратцата“, Е.Х. вече се намирал на същата улица *** и продължавал да проси
пари от преминаващите по улицата граждани. Той видял св. Н., която се
приближавала към него, и се обърнал към нея като й поискал 20 стотинки Св. М.Н.
го съжалила. Тя се спряла и свалила на земята жълтата торба, която носела на
рамото си. Извадила от нея портмонето си, отворила го и дала 50 стотинки на подсъдимия.
След това затворила портмонето си, поставила го в жълтата торба, взела я в ръката
си и продължила по ул. „Вратцата“. Всички тези нейни действия били възприети от
Е.Х., който включително и проследил къде св. Н. оставя портмонето си. Той
видял, че същото е в най – горната част в жълтата торба и преценил, че може
лесно да го вземе, поради което последвал свидетелката с цел да изчака удобен
момент, в който да го отнеме.
Докато свидетелката продължавала да се придвижва по
улицата, усетила, че някой върви в близост зад нея. Тя се изненадала и спряла
внезапно. В този момент видяла как подсъдимия Х., който бил вече до нея, бърка
в жълтата торба, която тя държала в ръката си. Подсъдимият взел портмонето й
ведно с всички налични вещи в него и хукнал да бяга. Всичко станало бързо и
свидетелката не могла да реагира. Когато осъзнала какво се случва, тя също
побегнала след Х. като викала силно „Спрете го“.
Подсъдимият Х. успял бързо да избяга в близки на ул.
„Вратцата“ улички, като по този начин свид. Н. го изгубила от поглед.
След като разбрала, че не може да го настигне, тя се
спряла на място и от мобилния си телефон подала сигнал на тел. 112, откъдето
била свързана с дежурната на VІ РУ на МВР гр. Пловдив. На място дошъл дежурен
автопатрул от *** – свид. В. М. и неговият колега П. М., които след като
провели разговор със св. Н. и установили какво се е случило, направили обход на
близките улици, но не успели да открият подсъдимия.
След
като Е.Х. успял да избяга спрял в една от уличките и отворил портмонето и
проверил какво има вътре в него. Той видял намиращите се в него банкноти и
монети на обща стойност 110 лв., както и купони за храна и личните документи на
св. Н.. От портмонето взел наличната парична сума в общ размер от 110 лв., а
всичко останало, включително и самото портмоне, изхвърлил в намиращ се в
близост контейнер.
След подадения сигнал било образувано
досъдебното производство в хода на което за установяване самоличността на извършителя
на кражбата били проведени издирвателни
мероприятия. Св. С. С. – *** VІ РУ на МВР гр. Пловдив, прегледал записите от
камерите за видеонаблюдение от магазин „Триумф“, намиращ се в гр. Пловдив на ул.
„Герлово“ № 10. На видеозаписите той видял, че на 05.12.2018 г. около 11 ч. и
10-12 мин. било записано как пострадалата Н. преминава покрай входа на магазина
и се отправя в посока към ул. „Вратцата“, след което е последвана от подсъдимия
Е.Х.. Последният бил служебно известен на св. С. като лице от криминалния
контингент в обслужвания от него район при VІ РУ на МВР гр. Пловдив. Във връзка
със служебните му ангажименти той имал множество срещи с подсъдимия Х., поради
което бил добре запознат с това как изглежда последния. Така придобитата
информация способствала и за установяване на подс. Х. като автор на деянието.
Като веществени доказателства по делото
били приобщени чрез доброволно предаване с надлежно съставени протоколи за това
диск със запис, поставен в хартиен плик с надпис „Триумф“ /със записите от
охранителните камери на магазин „Триумф“, находящ се в гр. Пловдив ул.
„Герлово“ № 10/, и диск със запис, поставен в хартиен плик с надпис „***“ /със записите
от охранителните камери на ***/. В хода на досъдебното производство бил
извършен оглед на веществените доказателства.
На 12.12.2018 г. в VІ РУ на МВР гр. Пловдив било
извършено разпознаване на лице, в хода на което св. М.Н. с категоричност
разпознала подсъдимия Е.Х. като лицето, което й е отнело личните вещи. Същият
ден 12.12.2018 г. подсъдимият Х. след установяването му като извършител на
кражбата на вещи от пострадалата Н. бил задържан за 24 ч. на основание чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР.
Според заключението на вещото лице по изготвената
стоково-оценъчна експертиза /л.49 от досъдебното производство/ стойността на
отнетите вещи е както следва: дамско портмоне – 8 лв., купони за храна – 24 бр.
по 1.50 лв. всеки – общо 36 лв., налична сума в размер на 110 лв., или всичко
общо 154 лв.
Така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс. Е.А.Х.,
дадено в хода на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите М.Н.Н., С. М. С., В. Р. М., И.Г.Л., Н.И.Х., дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от
съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, от приложените по делото писмени
доказателства – стоково – оценъчна експертиза /л.49 от досъдебното
производство/, заявление, декларации, заповед за задържане на лице по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, протокол за обиск на лице по чл.80 от ЗМВР, справка за
регистрации на лице, справка на лице установен извършител на престъпление,
протокол за разпознаване на лица /л.34 от досъдебното производство/, фотоалбум,
протоколи за доброволно предаване /л.43 и л.47 от досъдебното производство/,
протокол за оглед на веществени доказателства /л.52 и л.55 от досъдебното
производство/, характеристична справка, справки за съдимост, бюлетини за
съдимост, справка за търпени наказания лишаване от свобода, от веществените
доказателства по делото – диск със запис, поставен в хартиен плик с надпис
„Триумф“ /л.54 от досъдебното производство/ и диск със запис, поставен в
хартиен плик с надпис *** /л.56 от досъдебното производство/.
Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите
Н., С., М., Л.и Х., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни
и логични, допълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
Настоящата инстанция прие да ползва като годно
доказателство протоколът от извършеното разпознаване на лице /л.34 от
досъдебното производство/, в който протокол разпознатият е подс. Е.Х..
Протоколът съдържа необходимите реквизити, очертани в чл.129 от НПК,
извършеното процесуално-следствено действие, за което е съставен този протокол,
е сторено по реда предвиден в чл.171 от НПК.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Е.А.Х. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, тъй като на 05.12.2018
год. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 154 /сто петдесет и четири/ лева
от владението на М.Н.Н. *** без нейното съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои.
От обективна страна – с действията си подсъдимият Е.Х.
е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като
на 05.12.2018 г. в гр. Пловдив с присвоително намерение е отнел движимите вещи
– дамско портмоне, купони за храна – общо 24 броя, и налична сума в размер на
110 лв., от пострадалата
свидетелка М.Н.Н. *** без съгласието на свидетелката, като е прекъснал
досегашното й владение върху тях и е установил своя фактическа власт.
Инкриминираните вещи са се намирали в жълта торба на пострадалата свидетелка Н.,
която тя е носела. Стойността на откраднатите вещи е както следва дамско
портмоне – 8 лв., купони за храна – 24 бр. по 1.50 лв. всеки – общо 36 лв.,
налична сума в размер на 110 лв., или всичко общо 154 лв.
Подсъдимият Е.Х. преди да извърши процесното
престъпление е бил осъждан многократно, общо осем пъти за умишлени престъпления
от общ характер.
Върху правната квалификация на престъплението, предмет
на настоящото обвинение, като извършено при условията на опасен рецидив по см.
на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, влияние оказват последните
осъждания – по НОХД № 201/2013 г. и по НОХД № 592/2013 г., групирани с Определение,
влязло в сила на 06.06.2014 г., с определено едно общо най – тежко наказание
лишаване от свобода в размер на единадесет месеца изтърпяно ефективно при строг
режим на 06.04.2015 г., също така осъждането по НОХД № 286/2014 г. – с
Определение, влязло в сила на 21.05.2014 г., с наложено наказание лишаване от
свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,
изтърпяно от лицето на 11.07.2015 г., както и осъждането по НОХД № 592/2015 г.
с Определение, влязло в сила на 21.08.2015 г., с наложено наказание лишаване от
свобода в размер две години при първоначален строг режим на изтърпяване,
изтърпяно от подсъдимия на 05.07.2017 г.
Процесното деяние Х. е извършил след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по – малко от
1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК. По всяко от тези осъждания – кумулативната група и следващите
се седмо и осмо по ред осъждане, Х. е получил наказание лишаване от свобода и
то с ефективно изтърпяване – съответно едно общо най – тежко в размер на единадесет
месеца по комулативната група, в размер на четири месеца по осъждането по НОХД № 286/2014 г. и в размер на две години по
осъждането по НОХД № 592/2015 г. Освен това всяко от извършените престъпления е
извършено умишлено и при изтърпяване на наказанията лишаване от свобода не е
изтекъл и срока по чл.30 ал.1 от НК, изключващ приложението на правната фигура
на опасния рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия Е.А.Х. и определената правна квалификация на деянието – по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, при
обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и
целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието
при условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373
ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе
съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК е лишаване
от свобода от две до десет години, а разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК
предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието с една трета
след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4
на чл.58А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55
от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В настоящия случай
съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи подсъдимия за
извършеното от него престъпление кражба, следва да се определи при условията на
чл.58А ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58А ал.4, тъй като не са налице
основания за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито пък изключителни такива, че да се приеме, че
и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха признанието на вина и
изразеното съжаление за извършеното, както и невисокия размер /съпоставен с
размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания момент –
510 лв./ на причинената за пострадалото лице щета – общо 154 лева. Като отегчаващи
пък наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете по – високата степен
на обществена опасност на подсъдимия – извършващ отново тежко престъпление
против собствеността след като е търпял ефективно наказания лишаване от свобода
/и то в не малък период от време на престой в пенитенциарно заведение/, с
налични осъждания за други престъпления кражби, извън оказващите влияние върху
правната квалификация на процесната такава, също по – високата степен на
обществена опасност и на самото деяние – имащо характер на джебчийска кражба
/доколкото се взема портмонето с всички налични суми в него/, както и откъм
начин на извършване и спрямо жертвата на престъплението – спрямо почти 70 –
годишна жена, която е проявила съжаление към просещия подсъдим /млад и физически
здрав/ и му е дала монета от 50 стотинки. Водейки се от горното, съдебният
състав прие да определи на подсъдимия Е.А.Х. наказание на основание чл.373 ал.2
от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на четири години и
шест месеца, което съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК намали с една
трета, така че определеното и наложено наказание на Х., което се счита за най –
справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, което
наказание в най – пълна степен би постигнало своите цели, да поправи и
превъзпита извършителя така, че да може да насочи своето поведение към спазване
на законите и да не извършва за в бъдеще подобни прояви, е наказанието лишаване
от свобода в размер на три години. Това наказание лишаване от свобода в размер
на три години съдебният състав счита за законо – и целесъобразно.
Определеното и наложено наказание лишаване от свобода
в размер на три години подсъдимият Е.Х. следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът прие, че от
така определеното и наложено на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода в
размер на три години следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 12.12.2018 г. до влизане в сила
на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Приобщените по делото веществени доказателства диск
със запис, поставен в хартиен плик с надпис „Триумф“, приложен на л.54 от
досъдебното производство, и диск със запис, поставен в хартиен плик с надпис ***
приложен на л.56 от досъдебното производство, съдебният състав прие с
настоящата си присъда, че следва да останат към делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Е.А.Х.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 23.46 лева,
представляваща направени по делото разноски в неговата досъдебна фаза – за
възнаграждение на вещо лице.
Направените по делото разноски за *** на подсъдимия не
могат да му бъдат възложени към настоящия процесуален етап, тъй като размерът
им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.