РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Пловдив , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
Секретар:Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексова Въззивно гражданско
дело № 20205300502044 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от А. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. **“,
депозирана чрез адв. А. Г., против Решение № 154/08.07.2020 г. на Районен съд – гр.
Карлово, II-ри гр. състав, постановено по гр.д. № 900/2019 г., с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от А.К., против Д. А. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „***, искове за заплащане на получената от ответника сума от 3000.00 лв.
на неосъществено основание – сключване на договор за покупко-продажба на товарен
автомобил „Мерцедес ****“, рег. № ****, мораторна лихва в размер на 85.00 лв. за периода
от 05.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане. С Решението е осъдена А. К. да заплати на Д. Т. сторените по делото разноски в
размер на 750.00 лв. С подадената въззивна жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното Решение. Твърди се, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон. Иска се Решението да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна – Д. А. Т., депозира възражение, с което заявява, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, а Решението на районния съд е правилно и постановено
при изяснена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира направените пред
въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид доводите
1
на страните, приема за установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив е сезиран с искова молба от А. К. против Д. Т., за заплащане
сумата от 3000.00 лв., получена от ответника на неосъществено основание по смисъла на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че с Т. сключили неформален договор за
покупко-продажба на описания по-горе товарен автомобил, като уговорената цена била в
размер на 3000.00 лв. На 05.03.2019 г., около 09:00 часа, К. броила сумата от 3000.00 лв. на
ответника, в офиса на „***“, гр. К***, м. „***“, в присъствието на двама свидетели – Л. К. и
Д. Д.. За гарантиране на сделката, ответникът й предоставил големия и малкия талон на
автомобила, гражданската отговорност, талона за преглед, ключовете на автомобила, както
и самия автомобил. След това, автомобилът бил оставен на съхранение в двора на „****“,
като ищцата започнала да го ползва за търговска дейност. Извършила и подобрения по него
– направа на легло с матрак, за около 250.00 лв. и подмяна на възли и части от автомобила –
300.00 лв. От момента на заплащане на сумата и предаването на фактическата власт върху
автомобила, ищцата многократно се срещала с Т. и настоявала последният да й прехвърли и
собствеността върху МПС-то, тъй като същото все още се водело на негово име. Ответникът
обаче, непрекъснато отлагал прехвърлянето и в продължение на няколко месеца я
подвеждал, че ще извърши сделката, но без резултат.
В срока по чл. 131 от ГПК, Т. не депозира писмен отговор. Със становище с вх. №
13630/02.12.2019 г., оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че въпросната сума не
му е била предадена и твърденията на ищцата не отговарят на истината.
По делото пред районния съд е прието, представеното с исковата молба писмено
доказателство – копие на свидетелство за регистрация на МПС. Разпитани са свидетели и на
двете страни – Д. Д. и З. Л.. Прието е и е приложено по делото Следствено дело № 240/2019
г. на ОСО при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив.
Районният съд е приел, че видно от представеното копие от свидетелство за
регистрация на МПС, собственик на товарния автомобил, е Д. Т.. В мотивите си
първоинстанционният съд е пресъздал казаното от разпитаните двама свидетели, без да
посочи показанията на кой от тях кредитира и защо. Настоящият състав намира, че в
разпитите на свидетелите са налице противоречия и разминавания, поради което е било
необходимо да се извърши задълбочен анализ на показанията им. Първостепенният съд е
достигнал до извода, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата е
доказала извършеното плащане и наличието на облигационни отношения с ответника,
единствено посредством гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.. Свидетелските
показания на Д., според районния съд, не представляват годно доказателство, тъй като с чл.
164, ал. 1, т. 1 от ГПК, се въвежда забрана за допускане на свидетелски показания за правни
сделки, за действителността на които законът изисква писмена форма.
Първоинстанционният съд е изтъкнал, че съгласно Закона за движение по пътищата,
собствеността върху регистрирани МПС-та се прехвърля с договор, сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите и поради това договорът за продажба на
процесния автомобил следва да бъде сключен в писмена форма, за да е действителен, в
противен случай същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и не може да породи
права и задължения за страните. Предвид това, районният съд е счел, че неоснователността
на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва и
е отхвърлил предявените искове.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна инстанция, на
основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Основните възражения на
2
жалбоподателя се отнасят до това, че съдът погрешно е приел, че фактът на предаването на
процесната сума не може да се установява с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, както и че липсват мотиви относно кредитирането на показанията на свидетеля
Дишков.
Настоящият състав намира, че атакуваното Решение е неправилно, а възраженията
на жалбоподателя са основателни, поради следните съображения:
От доказателствените материали, събрани по делото, се установява следното:
На 05.03.2019 г. К. и Т. сключили договор за покупко-продажба на въпросното МПС.
Ищцата му предала сума в размер на 3000.00 лв., в присъствието на разпитания по делото
свидетел Д. и съпруга й – Л. К.. Ответникът, от своя страна, й предоставил документите на
автомобила, както и самия автомобил. Фактът на предаването на фактическата власт върху
МПС-то и документите към него, се установява и от приложения по делото Протокол за
връщане на веществени доказателства с рег. № 240/19 от 05.11.2019 г. /част от Следствено
дело № 240/2019 г./, видно от който на 05.11.2019 г. К. е предала в ОСС – гр. Пловдив
гореописаното МПС, ключа за същото, както и големия и малкия талон за автомобила.
Въпреки многократните опити на ищцата и настояването й, ответникът да й прехвърли
автомобила, последният не го сторил, като впоследствие предявил претенция за връщането
му. На 10.06.2019 г. Т. депозирал жалба до РУ на МВР – гр. Карлово, в която изложил
твърдения, че на 09.06.2019 г. товарният автомобил – „Мерцедес ***“, рег. № **** му е бил
отнет от лицето Л. К.. С Постановление № 1105/13.12.2019 г. Досъдебно производство – сл.
Дело № 240/2019 г., било прекратено, поради липса на осъществен състав на престъпление.
Анализирайки показанията на свидетелката Л., настоящата инстанция намира, че
същите не следва да бъдат кредитирани, поради следните съображения: Налице са
противоречия между казаното от свидетелката в разпита й пред първоинстанционния съд в
съдебно заседание на 27.02.2020 г. и данните по сл. Дело № 240/2019 г. В разпита си пред
съда свидетелката твърди, че автомобилът е „взет“ от К. в началото на 2019 г., като е
категорична, че това няма как да се е случило на сочената от ищцата дата – 05.03.2019 г.,
тъй като си спомня, че на тази дата тя и ответникът са пътували до гр. София. Въпреки това
твърдение, от материалите по следствено д. № 240/2019 г., се установява, че жалбата,
депозирана от Д. Т., е от дата 10.06.2019 г. Налице е съществена разлика във времевия
период, за който се твърди, че автомобилът е отнет от Т. – жалбата е входирана в РУ на МВР
– гр. Карлово на 10.06.2019 г., а свидетелката твърди, че въпросната случка с отнемането на
автомобила е станала в началото на 2019 г. Още повече, от данните по делото се установява,
че е възможно свидетелката Л. и ответникът Т. да имат интимна връзка, поради което Л. се
явява заинтересована страна по смисъла на чл. 174 от ГПК и пресъздаденото от нея следва
да се цени след съпоставка с останалите доказателствени материали по делото. Предвид
изложеното, въззивният съд не счита показанията на Л. за достоверни и не им дава вяра.
Що се касае до показанията на свидетеля Д., настоящата инстанция ги кредитира,
доколкото същите са непротиворечиви, последователни и достоверни. Д. не е и
заинтересовано лице по смисъла на чл. 174 от ГПК – същият е дългогодишен приятел на
ищцата и нейния съпруг и именно като такъв той е бил повикан и за свидетел на
предаването на сумата от 3000.00 лв. Неправилен е изводът на първостепенния съд, че
показанията на свидетеля Д. не представляват годно доказателство, тъй като с чл. 164, ал. 1,
т. 1 от ГПК, се въвежда забрана за допускане на свидетелски показания за правни сделки, за
действителността на които законът изисква писмена форма. Още с исковата молба ищцата е
заявила, че желае свидетелят да бъде разпитан, за да докаже чрез неговите показания, че е
платила сумата в размер на 3000.00 лв. на ответника. Районният съд е допуснал до разпит
посочения свидетел, като е бил наясно за кои факти ще се разпитва същият, а впоследствие е
приел, че показанията му не следва да се ценят, поради нарушаване на законова забрана.
Отделно от това, свидетелят не е разпитан, за да се установи чрез неговия разпит дали е
3
действителна сключената правна сделка, а за да докаже факта на предаване на
горепосочената сума, за което не съществува законова забрана в чл. 164 от ГПК. Предвид
това, въззивният съд счита, че няма пречка показанията на Д. да бъдат ценени, именно
относно факта на предаването на сумата, което и бе сторено от настоящия състав.
Настоящият състав намира, че в случая не се касае за преддоговорни отношения,
както се твърди във въззивната жалба, а за окончателен договор, предвид твърденията,
изложени в исковата молба. За да е валиден обаче, договорът за прехвърляне на
собствеността върху МПС, което е регистрирано, необходимо е същият да бъде сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите /чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата/. В случая, договорът е сключен устно между страните и поради липса на форма,
същият се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Предвид това, настоящата
инстанция намира, че за конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД – получено е нещо без основание. Съгласно доктрината и трайноустановената съдебна
практика /включително и Постановление № 1 ОТ 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния
съд/, началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато липсва валиден юридически
факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт.
Нищожният договор, във всички случаи, обуславя нищожност на полученото, поради което
получената престация подлежи на връщане, на основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а не на
договорно основание. Предвид това, ответникът е получил сумата от 3000.00 лв. без
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а исковете на ищцата се явяват
основателни и доказани, поради което същите ще бъдат уважени.
По разноските: С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски и за двете съдебни инстанции. Липсва приложен списък на разноските пред
първата инстанция, но от документите по делото се установява, че ищцата е заплатила
държавна такса в общ размер на 170.00 лв. По делото К. е представила Договор за правна
защита и съдействие № 25336/02.11.2019 г., от който е видно, че е заплатила в брой на адв.
Р. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350.00 лв. Представен е и
Договор за правна защита и съдействие № 172595/27.02.2020 г., от който се установява, че
ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. и на адв. Г.. Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, обаче, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В цитираната разпоредба изрично е
посочено, че при уважаване на иска ответникът дължи заплащане на възнаграждение за един
адвокат. Предвид това, Т. ще бъде осъден да заплати разноски в първоинстанционното
производство в размер на 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 170 лв. – държавна
такса, или общ размер – 520.00 лв.
Във въззивната инстанция ищцата е заплатила държавна такса в размер на 85.00 лв.,
видно от Разписка № 0200011366154438/04.08.2020 г. Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото дело не бяха представени, поради което ответникът ще бъде
осъден да заплати на К. сумата от 85.00 лв. за държавна такса по в.гр.д. № 2044/2020 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 154/08.07.2020 г. на Районен съд – гр. Карлово, II-ри гр.
състав, постановено по гр.д. № 900/2019 г., включително и в частта му за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*** да заплати на А. И.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К**, кв. „***“, сумата в размер на 3000.00 /три хиляди/
лв., платена на ответника без основание, по силата на нищожен договор за покупко-
продажба на товарен автомобил „Мерцедес ***“, рег. № *** *, сумата в размер на 85.00
/осемдесет и пет/ лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „***, да заплати на А. И.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „С**“, сумата от 520.00 /петстотин и двадесет/ лв.,
представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
гр.д. № 900/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово.
ОСЪЖДА Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С***, да заплати на А. И.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „С***“, сумата от 85.00 /осемдесет и пет/ лв.,
представляваща платена държавна такса по в.гр.д. № 2044/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5