Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 08.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
състав, в публично заседание проведено на осми юни през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 602 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от Ш.М.М., с ЕГН ********** *** срещу Д.Х.Х.,
с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от причинена му на 06.05.2010г. в 21.15 ч. в
с.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на
дясното бедро, съпроводено с лезия /срязване/ на артерии перфорантес на дясното
бедро, довело до развитие на кръвоизливна анемия със значително понижаване
нивото на хемоглобина и загуба на съзнание, обусловило разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
В
исковата молба се твърди, че на 06.05.2010г. в 21.15ч. в с.Я. ответника
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно
нараняване на дясното бедро, съпроводено с лезия /срязване/ на артерии
перфорантес на дясното бедро, довело до развитие на кръвоизливна анемия със
значително понижаване нивото на хемоглобина и загуба на съзнание, обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Ищецът
бил конституиран като пострадал в досъдебното производство, а след това и като
частен обвинител, но предявеният от него граждански иск не бил приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
С
решение по НОХД № 168/2012г. по описа на РС гр.Провадия ответника бил признат
за виновен, че е причинил горепосочената телесна повреда на ищеца. Присъдата
била потвърдена с влязло в сила решение по ВНОХД № 1080/2014г. по описа на ВОС.
Ищецът
твърди, че следствие на полученото нараняване не можел да спи и през цялото
време усещал удара с ножа и картината се била запечатала в съзнанието му.
Приятелката му го напуснала и на моменти изпадал в нервни кризи. Заявява, че
полученото увреждане го лишило от доходи, тъй като не можел да работи с хора,
както и че придвижването му след нараняването било много трудно и се вдигнал на
крака след повече от 6 месеца, единствено заради грижите на майка му.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск като допустим, но частично неоснователен. Заявява, че с
оглед влязлата в сила присъда, безспорно е установено, че ответника виновно е
извършил противоправно деяние, в резултат на което е причинил на ищеца описаните
телесни увреждания.Поддържа, че исковата претенция е прекомерно завишена с
оглед характера на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането. Твърди се, че ищецът е бил на 24 години към момента на увреждането
и в тази млада възраст лесно е преодолял последиците от нараняването. Заявява,
че уважаване на претенцията до размер на 500 лева в достатъчна степен може да
обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, поради което
моли иска да бъде уважен до този размер и отхвърлен като неоснователен за
сумата над него до пълния претендиран размер от 5000 лв.
В
открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез проц. представител поддържа
предявеният иск и моли същия да бъде уважен като основателен и доказан от
събраните в производството доказателства. Ответника, лично и чрез проц.
представител оспорва исковата претенция за размера над 500 лева и моли искът да
бъде уважен само до този размер и отхвърлен за горницата над 500 лв. до пълния
претендиран размер от 5000 лв.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
присъда от 14.07.2014г. постановена по НОХД № 168/2012г. по описа на ПРС
ответника Д.Х. е признат за виновен за това, че на 06.05.2010г. в 21.15ч. в с.Я.,
обл.Варна е причинил средна телесна повреда на ищеца Ш.М., изразяваща се в
прободно-порезно нараняване на дясното бедро, съпроводено с лезия /срязване/ на
артерии перфорантес на дясното бедро, довело до развитие на кръвоизливна анемия
със значително понижаване нивото на хемоглобина и загуба на съзнание,
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота /л.8/.
Присъдата
е потвърдена с влязло в сила решение от 16.10.2014г. постановено по ВНОХД №
1080/2014г. по описа на ВОС /л.16-22/.
От
медицинско удостоверение №148/2010г. издадено на ищеца на 15.05.2010г. се
установява, че причиненото на ищеца нараняване е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота /л.5-6/.
Видно
от приложена към исковата молба епикриза се установява, че ищецът е приет за
лечение в МБАЛ „Св. Анна –Варна“ АД на 07.05.2010г. с открита рана на бедрото в
дясно и е изписан на 15.05.2010г., с предписано лечение превръзки на 3 дни и
сваляне на конците на 12-я ден, както и провеждане на рехабилитация /л.4/.
При
извършен на 23.05.2012г. преглед на ищеца е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство,
възникнало вследствие на стреса и преживяната психотравма на 06.05.2010г.,
която към датата на прегледа още има силно болестотворно въздействие върху
ищеца“, както се установява от представено с исковата молба медицинско
удостоверение издадено от д-р Р. Б.,
специалист по психиатрия и съдебна психиатрия /л.7/.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Н. Ш. К., майка на ищеца и Х. И. Х.. В показанията си свидетеля
Кадирова твърди, че ищецът е претърпял две операции за лечение на полученото
нараняване - първата непосредствено след приемането му в болницата и втората
около 10 дни след това. След изписването на ищеца за лечение в домашни условия
състоянието му се влошило – „развалили му се нервите“, ставал нощно време, не
можел да вдига тежко и имал разширен черен дроб. След инцидента ищеца се държал
грубо и не се разбирал с приятелката си и се разделили.
Свидетеля
Х. твърди, че инцидента се случил след възникнал конфликт, при който ищеца М.
не е участвал. Твърди още, че след инцидента ищеца му се е оплаквал, че го боли
крака, както и че се е разделил с приятелката си.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите в тази им част като дадени за пряко и
непосредствено възприети факти и обстоятелства, последователни и
непротиворечиви.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
конкретния случай с влязла в сила присъда ответника Д.Х. е признат за виновен,
че е причинил на ищеца Ш.М. описаната в исковата молба телесна повреда. С оглед
нормата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за установен фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД и за съда остава да определи, обезщетение, чийто размер е свързан
с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД.
Не се доказаха твърденията на ответника изложени в
отговора на исковата молба, че е налице съпричиняване от страна на ищеца по
отношение на настъпилото увреждане. Ответника не ангажира доказателства в тази
насока, а и от показанията на св. Х. се установи, че ищецът не е участвал в
конфликта между страните и не е провокирал по никакъв начин ответника.
Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по
чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на уврежданията – средна
телесна повреда, съпроводена с разстройство на здравето временно опасно за
живота, както и наличие на психична травма повече от 2 години след деянието,
както се установява от представеното с исковата молба медицинско удостоверение
от 23.05.2012г. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери,
че справедливо обезщетяване на претърпените от Ш.М. неимуществени вреди
възлизат на сума в размер от 5000 лв., в който размер се претендират с исковата
молба. Поради това искът е основателен в размер на 5000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането 06.05.2010 г. до окончателното
погасяване на задължението съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на поискани и доказано сторени съдебно-деловодни разноски.
Макар и ищеца да е направил искане за
присъждане на разноски, същият не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и доказателства да е направил разноски свързани с производството,
включително и заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което разноски не
следва да му се присъждат.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
сумата в размер на 200 лева, представляваща
държавна такса по уваженият иск.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Х.Х., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ш.М.М.,
с ЕГН ********** *** сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена му на 06.05.2010г. в
21.15 ч. в с.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно
нараняване на дясното бедро, съпроводено с лезия /срязване/ на артерии
перфорантес на дясното бедро, довело до развитие на кръвоизливна анемия със
значително понижаване нивото на хемоглобина и загуба на съзнание, обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати в полза на държавата, в бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща държавна
такса по уваженият иск, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: