ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 16.10.2019г.
Софийски градски съд, ІV-Б състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Иванова гражданско дело № 11315 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 от ГПК.
Образувано е
по:
1. въззивна жалба вх.№ 5092507/29.05.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 23.05.2019г. от ищеца
Агенция П.И.“ срещу Решение № 109050/08.05.2019г. по гр.д. №
72575/2017г. на Софийски районен съд, 68-ми състав в частта, с която е оставен без разглеждане предявения акцесорен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 314,77лв. , представляващи лихва за
забава за плащането на сумата от 1031,97лв. за периода от 10.10.2014г. до
10.10.2017г. Посочил е, че лихва върху главницата се дължи.
С отговора
на жалбата, съдържащ се в насрещна въззивна жалба ЗАД
„ОЗК З.“ е оспорил искането.
С
разпореждане от 16.09.2019г., съобщено на въззивника-ищец Агенция П.И.“ на 30.09.2019г., въззивният съд е указал на ищеца да
посочи правен интерес от подаването на въззивната жалба , като съобрази
обсоттялеството, че с решението е уважен иска за мораторна лихва за забава за плащането на сумата от 1031,97лв. за периода от
10.10.2014г. до 10.10.2017г.
С молба вх. № 122037/08.10.2019г. , изпратена по
пощата на 07.10.2019г. въззивникът е посочил, че имало равенство между
мораторна и законна лихва и в случая еднакъв размер на лихва се дължала върху
главницата от 10.10.2014г. до изплащането й. С исковата молба, обаче, били
посочили конкретен размер на лихвата до подаване на исковата молба и с
решението следвало да се присъди определен размер на тази лихва, а не
определяем размер на същата. Правният интерес от жалбата произтичал от
необходимостта от точно фиксиране на размер на присъдена лихва.
2. насрещна въззивна жалба вх. №
5112016/28.06.2019г. от ответника по исковете – ЗАД „ОЗК З.“ срещу Решение № 109050/08.05.2019г. по гр.д. №
72575/2017г. на Софийски районен съд, 68-ми състав в частта, с която е осъден
да заплати на ищеца 1031,97лв. ведно с
лихва за периода от 10.10.2014г. до изплащането й.
Възизвяемият
по жалбата Агенция П.И.“ е оспорил жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди изявления и искания на страните , приема следното от
фактическа страна:
С Решение №
109050/08.05.2019г. по гр.д. № 72575/2017г. на Софийски районен съд, 68-ми
състав ЗАД „ОЗК З.“ е осъдено да
заплати на Агенция П.И.“ на основание на
чл. 226 от КЗ (отм) сумата от 1031,97лв., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2014г. до изплащането й, представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили при ПТП на 01.02.2013г. от виновно противоправно поведение на водач
на Рено Премиум“, рег. № *******, застрахован
към този момент по застраховка „ГО“
при ЗАД „ОЗК З.“, както и съд9ебни разноски на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК от 200лв., без разглеждане е
оставен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 314,77лв. ,
представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 1031,97лв. за периода
от 10.10.2014г. до 10.10.2017г.
Предявените
искове , размер на които е допуснато от районния
съд да се увеличи с определение от 22.02.2019г., са за главница от 1031,97лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 10.10.2017г., до изплащането й, както и сумата от 314,77лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 10.10.2014г. до 1010.2017г.
За така постановеното решение ищецът е уведомен на
17.05.2019г., за подадената от него въззивна жалба ответникът е уведомен на
16.07.2019г.
При така установеното съдът приема
следното от правна страна:
Жалбите са
подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от процесуално
легитимирано лице , заплатена е дължима държавна такса.
Същевременно,
съдът приема, че въззивната жалба е недопустима, което влече недопустимост и на
насрещната въззивна жалба.
За да е
допустима въззивната жалба следва страната да има правен интерес от подаването
й, тоест следва да се иска постановяване на ново решение, с да се разреши
предмета на делото по начин обратен на
разрешението, дадено от първоинстанционния съд. В конкретния случай районният
съд е уважил иска за плащането на законната лихва върху главницата от 1031,97лв.
за периода от 10.10.2014г. до изплащането й. С въззивната жалба се
иска да се уважи иск за 314,77лв.,
представляващи мораторна лихва за забава за плащането на сумата
от 1031,97лв. за периода от 10.10.2014г.
до 10.10.2017г., като е посочено че мораторна лихва и законна лихва е една
и съща, тоест не се твърди, че е
присъдено по-малко от това, което се претендира. Съдът приема, че районният
съд е уважил иска за сумата, за която ищецът подава въззивна жалба с твърдени,
поради което и жалбата му е недопустима поради липса на правен интерес. Това е
така, защото търсения от ищеца резултат с подаването на исковата молба е
постигнат. В тази насока са изричните изявления на въззивника, сочещи че не
твърди че има разлика между претендирано и присъдено. При така наведени твърдения
и отправени искания съдът приема, че подаването на възизвна жалба не е от
естество да доведе до промяна в разрешаването на правния спор, която да е от
полза на ищеца, което обосновава извод за недопустимост на жалбата. Изявленията
на въззивника в молба вх. № 122037/08.10.2019г. не могат да обосноват извод, че
правен интерес от жалбата съществува. След като не се твърди , че иск е уважен
за размер , който е по-малък от предявения, то дали вземането е
индивидуализирано от съда по определям или по определен начин е без значение за
правния интерес от жалбата. Оплакванията на въззивника от неяснота и
неопределеност в решението на районния съд не може да се повдигне като спор
между страните с въззивна жалба. При така възприетото съдът приема, че въззивната
жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Доколкото
допустимостта на насрещната въззивна
жалба съгласно чл. 263, ал. 4 от ГПК е обусловена от допустимостта на
въззивната жалба, то съдът приема, че в случая недопустимостта на въззивната
жалба води до недопустимост и на насрещната въззивна жалба.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбите са недопустими и следва да се оставят
без разглеждане, като делото следва да се прекрати.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 5092507/29.05.2019г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.05.2019г. от ищеца Агенция П.И.“ и насрещна въззивна
жалба вх. № 5112016/28.06.2019г. от ответника по исковете – ЗАД „ОЗК З.“ и ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно гр.д. № 11315 по описа за 2019г. на СГС.
Определението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:1.
2.