Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна 172 / 19.8.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на двадесет и девети юни две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Катя Апостолова, като
разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНЧХД
№ 362 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 5 от 08.01.2019
г. по НЧХД № 3570 / 2016 г., Варненският районен съд е признал подс. Л.Б.Г., ЕГН: **********, …, за невиновена
в това, че на 22.03.2016 година между с. Синдел и с. Тръстиково, обл. Варна
казала нещо унизително за честта и достойнството на С.А.Х. в нейно присъствие –
„Колега, това да не е жена ти, гледай каква е станала, бедра, крака!?. Тя е
направо за магистралата!“. „Защо не я пуснеш да вдига крака и да вади пари?“;
„С тия мангали ли ще ме плашиш, та те нямат права, всички са необразовани?!“,
като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и я е оправдал.
Отхвърлена е изцяло
гражданска претенция в размер на 1000,00 лева неимуществени вреди.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Ч.т. Х., чрез адв. Д. сочи, че
първоинстанционният съд неправилно възприел гласните доказателствени средства,
респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подс. Г.. Отправено е
искане към проверяващия съд за отмяна на постановената присъда, признаване на
подсъдимата за виновна, респ. уважаване изцяло предявения граждански иск.
В съдебно заседание
пред въззивен съд, процесуалният представител на ч.т. Х., в лицето на адв. Д.
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Защитникът на подс.
Г., адв. Стратиева изразява становище за правилност на съдебния акт. Счита, че същият
е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден
изцяло. В своя лична защита подс. Г., поддържа изразеното становище от нейния защитник.
При упражняване правото си на последна дума, моли съда за потвърждаване на
присъдата.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното
производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен
материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка
по делото.
При
извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази
връзка въззивният съд прие следната фактология:
Подс. Л.Г. работила в
БДЖ на длъжност Началник влак. На 22.03.2016 г. подс. Г. изпълнявала служебните
си задължения като Началник на влак № 20164, движещ се по направление гара
Варна гара Синдел. В същия влак като кондуктор работела св. И.. По маршрута във
влака пътували също така и двама охранители св. К. и Н.. От гара Варна влакът
тръгнал със закъснение от 20 минути, поради повреден локомотив.
Подс. Г. водела
нужната документация за движението на влака, следяла закъснението и
организирала прехвърлянето на пътници в други влакове, съобразно крайната точка
на пътуването им. В същото време кондуктора на влака св. И., след като
направила проверка на билетите на пътниците останала в трети вагон за да говори
със свой колега, св. Х. и не отговаряла на телефонните повиквания на Г..
Във влака пътували
частната тъжителка Х. и съпругът и́,
св. Х.. Последният също работел в БДЖ на длъжност Началник влак, като
същият ден по-рано за него била приключила работната смяна и се прибирал към
домът си в с. Синдел обл. Варна. Св. Х. и подс. Г. имали напрегнати служебни
отношения.
Подс. Г. при направен
от нея обход на влака видяла, че в трети вагон пътували семейство Х.и и ги
поздравила. В тяхното купе била кондуктора на влака св. И., с която те
продължително време водили личен разговор. Малко преди да спре влака на гара
Синдел Г. и св. Х. започнали разговор. Разговорът между тях продължил в
коридора на влака, където имало множество хора, между които и частната
тъжителка Х.. Подс. Г. изразила личното си
мнение, че Х. е хубава жена. Според разпитаните по делото свидетели Г.
посочила, че Х. има хубави крака и бедра. Между двете възникнало напрежение и
частната тъжителка отправила предупреждение към подс. Г., че ще я съди, на
което получила отговор, че хората, с които я плаши са мангали и неграмотни.
След като слязла от
влака частната тъжителка се движела успоредно на влака в посока първи вагон,
където се намирала и подсъдимата. Частната тъжителка започнала да отправя
обидни реплики към подс. Г., докато се движела по
перона. Към обидните реплики се присъединили и множество близки на Х.. Възникналото
напрежение било наблюдавано от св. Д. Б. и от намиращите се охранители на
влака.
По-късно вечерта
частната тъжителка се обадила на тел. 112
и съобщила за случилото се, като от там получила указание да подаде жалба за
случилото се до квартален инспектор. Първата жалба, която тя подала била до
ръководството на БДЖ, като до прокуратура подала много по-късно жалба, по която
бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. По искане на
страните преписката е изискана и приложена към делото.
Приетите за
установени фактически положения от въззивния съд не се различават съществено от
фактическите констатации на ВРС /те по-скоро пресъздават изложеното в тъжбата/,
но те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства
за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства. Така
установената фактическа обстановка е безспорно изяснена относно действията на
подсъдимия. Критиките към оценката на гласните доказателствени средства е
необоснована. ВРС задълбочено е поставил на изследване всички такива, относими
към предмета на доказване. Показанията на свидетелите са детайлно обсъдени и
съпоставени с останалите доказателства, в случая обясненията на подс. Г., като
ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е основал фактическите си изводи.
Наличието на противоречия с изложеното в тъжбата обосновано е довело до
кредитиране на съобщеното от подсъдимия – извод, с който и въззивния съд се
съгласява.
В тази връзка са
абсолютно несъстоятелни упреците към първоинстанционния съд, доколкото липсва
каквато и да е проява на тенденциозност при обсъждането на доказателствата и
липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на защитата е основно по
отношение на подхода на ВРС да предпочете една група свидетели пред друга
група, в която влизат и обясненията на подс. Г. и да кредитира тази,
показанията които противостоят на тезата на частната тъжителка. Това както бе
споменато по-горе е направено от ВРС при спазване изискванията на НПК, като
обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства по делото.
Няма недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията на ВРС,
както и не се констатира превратно възприемане на свидетелски показания на св. Н.,
Х., Т., Б., И., М., Ю. и Н. по отношение
действията и поведението на подсъдимата в конкретната ситуация.
И при тази
фактическа установеност, може да бъде направен единствено възможния извод, че
така установените факти не могат категорично да обосноват извод за осъществен
състав на престъпление, залегнало в тъжбата и то да е извършено от подс. Г..
Поради горното
съдът намери наведените във въззивната жалба възражения за неоснователни,
включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва немотивираност.
Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока, доколкото с него е
даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в обхвата на
чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл.
305 от НПК.
Поради изложеното
проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно наказателната отговорност
на подс. Г., като счете, че жабата е неоснователна.
Такава се явява и
жалбата на ч.т. Х. против решението на съда да не ангажира гражданска
отговорност на подс. Г. за неимуществени вреди, с оглед съществуващата между
тях функционалната връзка - правното основание се
явява деянието предмет на обвинението. Признаването на Г. за невиновна,
води и до неоснователност на предявения иск. Установената деятелност не
представлява сама по себе си и деликт.
При цялостната
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС,
следва да бъде потвърдена.
Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334,
т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 5 от 08.01.2019 г. постановена по НЧХД № 3570 / 2016 г. по описа на
Варненски районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.