№ 8794
гр. С, 27.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110167428 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по предявени от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул. „Д-р ПД“
№ 25, ет. 2, офис 4 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, против С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „3М“ (кв. „Г“) №4 за
установяване дължимост на сумата от 1731,13 лв., представляваща главница по договор за
стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г., сключен между длъжника и „УКФ“ ЕАД с ЕИК
***, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
242,33 лв., както и обезщетение за забава в размер на 155,68 лв. за периода от 22.08.2019 г.
до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г.
„УКФ“ ЕАД е предоставило на ответника стоков кредит в размер на 1513 лв., като
отпуснатата сума била преведена по банковата сметка на търговеца, който издал фактура от
17.11.2018 г. за закупените стоки, а именно: котлон Senc, раница Lenovo, GSM Nokia 2.1 и
PC HP. Страните по договора се съгласили, че общият размер на кредита е на стойност от
1768,55 лв., представляваща сбор от следните компоненти: сумата от 1513 лв. чиста
стойност на кредита и сумата от 255,55 лв. застрахователна премия, заплатена от кредитора
на застрахователя изцяло и поради това подлежаща на връщане от ответника /съгласно
уточнителна молба с вх. № от 21.04.2022 г./. Сочи, че заемателят се задължил да върне
посочената сума ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 910,70 лв. на 30
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 80,79 лв., с падеж на първата вноска –
21.12.2018 г. и на последната – 21.05.2021 г. Поддържа, че в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 22.08.2019 г. до
1
16.04.2021 г. Общият размер на начислената лихва е 155,68 лева, която сума е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил
дължимите суми по договора за стоков кредит и същият бил обявен за предсрочно
изискуем.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „АСВ“ ЕАД по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.07.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. Въз основа
на упълномощаване от страна на „УКФ“ ЕАД прилага към исковата молба уведомление за
извършеното прехвърляне на вземанията. Претендира, че с връчването на уведомлението
ведно с исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се счита уведомен
за цесията.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба и с молба вх. № 70434/14.03.2023 г. ищецът подържа искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по
делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при
неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание
ответникът е редовно призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е
поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебното
заседание. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на
възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват
вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно
за държавна такса в размер на 42,58 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, както и 42,58 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове чл.
240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул. „3М“ (кв. „Г“) №4 дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.
С, бул. „Д-р ПД“ № 25, ет. 2, офис 4 сумата от 1731,13 лв., представляваща главница по
договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г., сключен между длъжника и „УКФ“
ЕАД с ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019 г. към Рамков Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
242,33 лв., както и обезщетение за забава в размер на 155,68 лв. за периода от 22.08.2019 г.
до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.
„3М“ (кв. „Г“) №4 да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр. С, бул. „Д-р ПД“ № 25,
2
ет. 2, офис 4 разноски за исковото производство в размер на 42,58 лева за държавна такса и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство
в размер на 42,58 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3