О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
260268 Година, 2020 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесети октомври ……...………….....................… Година две хиляди и двадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 56 ....…. по описа за …….…. 2020 ………. година.
Производството по делото
е образувано по повод исковите претенции на „БПИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление бул. „Черни връх“ № 43,
представлявано от Христо Димитров Мирчев, със съдебен адрес *** против „Еврокапитал
- България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и град Бургас адрес
на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, синдика на същото Н.А.Г. и
„Силва маре“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление к-с „Изгрев“, бл. 24, вх. 4, ет. 7, представлявано от Мария Савова
Мандичева за приемане за установено по отношение на ответниците, че вторият ответник
„Силва маре“ ЕООД няма вземане в размер на сумата от 16658.34 лева по договор
за цесия, сключен със „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД; вземане в размер на
2000 лева за адвокатско възнаграждение; вземане за разноски в производството по
несъстоятелност в размер на 7933.33 лева; вземане за първоначални разноски по
несъстоятелността в размер на 6800 лева от „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност, които вземания са били включени в изготвения от синдика
списък на предявените приети вземания, одобрен
с определение №93 от 22.01.2020 година, постановено по търговско дело №354/2018
година по описа на Бургаския окръжен съд. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че по подадена
от „Силва маре“ ЕООД молба с правно основание чл. 625 от Търговския закон за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника
„Еврокапитал - България“ ЕАД било образувано търговско дело № 354/2018 година
по описа на Бургаския окръжен съд. С решение № 97 от 25.03.2019 година, което
било обявено в търговския регистър на 29.03.2019 година съдът открил
производство по несъстоятелност за акционерното дружество.
Ищецът, в срока по чл.
685, ал. 1 от Търговския закон, в качеството си на кредитор на „Еврокапитал -
България“ ЕАД предявил свои изискуеми вземания в откритото производство по
несъстоятелност. Синдикът включил същите в списъка на предявените неприети
вземания, обявен в търговския регистър на 05.06.2019 година. Той подал
възражение по чл. 690 от Търговския закон както срещу включването на
предявените свои вземания в посочения по-горе списък на неприетите такива, така
и срещу включването на вземания на „Силва маре“ ЕООД за сумата от 16658.34 лева
по договор за цесия сключен със „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД; вземане в
размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение; вземане за разноски в
производството по несъстоятелност в размер на 7933.33 лева; вземане за
първоначални разноски по несъстоятелността в размер на 6800 лева в списъка на
предявените приети вземания, съставени от синдика на дружеството. С определение
№93 от 22.01.2020 година Бургаският окръжен съд в образуваното пред него
производство по чл. 692 от Търговския закон оставил тези възражения без
уважение. Това определение било вписано в търговския регистър по партидата на
дружеството на 22.01.2020 година. Всичко така казано обуславяло правния интерес,
съответно допустимостта на предявените от него искови претенции.
Според ищеца, липсата на
вземане по договора между „Силва маре“ ЕООД и „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД
се обуславяла от липсата на вземане по договора, от който и цедентът по
правоотношението със „Силва маре“ ЕООД черпел права, а именно договор с
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД. Непредставянето на писмени доказателства,
свързани с правоотношението между „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД обуславяло липсата на
възможност да се направи извод за наличието на дълг, настъпването на
изискуемостта и битието му във времето. Извършени били поредица от цесии и тъй
като вземането на „Силва маре“ ЕООД било част от вземането по друг договор за
цесия, а доказателства за основанието и възникването на вземането и на цедента
липсвали, трудно можело да се приеме, че „Силва маре“ ЕООД било кредитор на
несъстоятелния длъжник.
Ответниците по делото и
синдика, на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока по чл. 367 от ГПК са депозирали по делото писмени отговори, с
който са изразили становище по така предявените
искови претенции.
Синдикът в депозираният
отговор е посочил, че искът е недопустим, тъй като не бил предявен в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския закон. При
условията на евентуалност е заявено твърдение за неговата неоснователност, като
се изтъква, че той съставил списъците на предявените приети вземания след
надлежна справка в счетоводството на длъжника в резултат на която установил, че
предявените от „Силва маре“ ЕООД суми съответстват на подадената от същия информация.
Ответникът „Еврокапитал
- България“ ЕАД - в несъстоятелност също счита предявените искове
неоснователни. Сочи се, че на 25.03.2015 година сключил с „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД договор за фирмен кредит, свързан с използването на кредитни
карти с международен достъп, по силата на който първото дружество като издател
се задължило да му предостави револвиращ кредит с горна граница 50000 лева.
Поради невъзможност от негова страна да изпълнява договорните си задължения като
погасява дължимите вноски, на 16.02.2018 година „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД му изпратил уведомление за настъпила предсрочна изискуемост и покана за
изпълнение чрез плащане на сумата от 45123.15 главница и 1647.40 лева -
възнаградителни лихви. Със същото това уведомление той бил известен, че при
неизпълнение на задължението в тридневен срок, считано от 16.03.2018 година издателят
по разглеждания договор ще упражни правото си на принудително събиране на
дължимите му суми, както и че разполага с възможността да цедира вземането си
на трето лице. Поради неизпълнение на задълженията му „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 46770.55 лева - главница, ведно с дължимата законна лихва върху
същата, считано от 20.02.2018 година до окончателното и плащане, както разноски
в размер на сумата от 936 лева.
С договор за цесия от
26.02.2018 година „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД прехвърлило на „Спортс
пропърти мениджмънт“ ЕАД вземането си от длъжника в размер общо на сумата от
46770.55 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2018 година до окончателното
плащане, разноски и всички други акцесорни вземания за лихви - възнаградителни
и за забава, неустойки, обезщетения за вреди, дължими по договора за фирмен
кредит от 25.02.2015 година. Длъжникът „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност бил надлежно уведомен за цесията на 28.02.2018 година, с което тя
породила своето действие както по отношение на него, така и спрямо трети лица. По-късно,
на 06.06.2018 година той бил надлежно уведомен, че част от вземането в размер
на 15000 лева, ведно с лихва за забава от 20.02.2018 година върху такава по
размер главница било прехвърлено на „Силва маре“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 01.06.2018 година, сключен между последното и „Спортс пропърти
мениджмънт“ ЕАД.
Ответникът „Силва маре“
ЕООД в указания му срок също е депозирал отговор на исковата молба. В него на
първо място се поддържа, че за „БПИ“ АД липсва правен интерес от предявяването
на настоящите искове претенции, тъй като той няма качеството на кредитор с
прието вземане. Поради това именно вземанията, включения в одобрения от съда
списък на предявените приети вземания нямало да рефлектират в неговата правна
сфера доколкото същото това дружество щяло да бъде без участие при осребряване
имуществото на длъжника и при разпределение на постъпилите суми.
Тъй като исковете били
предявени бланкетно, без излагане на конкретни фактически твърдения и правни
основания във връзка със съществуването, респ. несъщестуването на оспорените
вземания, налице била злоупотреба с процесуални права. В тази насока от
значение било и обстоятелството, че ищецът нямал никакви активи. Дори и да
загубел делото, той, както и държавата щели да бъдат ощетени предвид невъзможността
по горната причина да съберат евентуално присъдените им суми за разноски,
съответно за държавна такса.
Твърди, че налице било
съществуващо негово вземане, произтичащо от следните юридически факти:
Сключен бил между
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност и „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД на 23.05.2013 година договор за револвиращ кредит в размер на
50000 лева. За обезпечаване на вземането „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност издало запис на заповед от 25.04.2017 година за сумата от 60000
лева, с падеж на предявяване. Съгласно клаузата на чл. 12, ал. 2 от договора,
то освен това учредило залог върху всички свои бъдещи вземания от трети лица,
независимо от правното основание и датата, на която те били възникнали.
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 46770.05 лева-главница, лихва от
20.02.2018 година до окончателното плащане и разноски. С договор за цесия от
26.02.2018 година той прехвърлил това свое вземане на „Спортс пропърти
мениджмънт“ ЕАД, като длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на 28.02.2020
година. На 01.06.2020 година последното му прехвърлило част от това вземане в
размер на сумата от 15000 лева, ведно със законната лихва от посочената по-горе
дата до окончателното плащане, заедно с всички привилегии, обезпечения и
изтекли лихви. Длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на 06.06.2018 година. С
нарочна молба той предявил вземането си пред синдика, който го включил в
списъка на предявените приети вземания. Счита поради това, че всички оспорени
негови вземания съществуват в размерите, в които са включени в съставения
списък на приетите такива.
В срока предоставен на
ищеца за депозиране на допълнителна искова молба, същият депозирал такава, с
която е изразил становище по направените от ответниците възражения за
недопустимост на предявените искове, както и е допълнил и конкретизирал
фактическите си твърдения.
На първо място се сочи,
че исковете са допустими като предявени в преклузивния 14-дневен срок по закон.
По-специално исковата молба била пусната по пощата на 05.02.2020 година, когато
изтичал срока, т. е. в последния негов ден, при съобразяване, че определението
на съда, съдържащо произнасяне по неговите възражения било оповестено в
търговския регистър по партидата на дружеството в несъстоятелност на 22.01.2020
година.
Изтъква се на следващо
място, че синдикът включил оспорените от него вземания в списъка на приетите
такива при липса на доказателства, установяващи основанието за възникването им
и техния размер. По-специално твърди, че „Силва маре“ ЕООД не било придобило от
„Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД процесното вземане от 15000 лева, което
последното дружество придобило също по силата на договор за цесия, тъй като
сключения между тях на 01.06.2020 година договор за цесия не съществувал, а ако
съществувал, то той бил непротивопоставим на длъжника и на третите лица.
Съгласно договора за цесия от 26.02.2018 година, „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД прехвърлил на „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД вземания срещу длъжника в
общ размер на 46770.05 лева. В чл. 10, ал. 2 от същия била регламентира
възможността „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД да препродаде и прехвърли
вземането на трети лица, при условие, че заплати пълния размер на уговорената
продажна цена. Срокът за плащането и бил установен в чл. 2, ал. 2 на до 6
месеца, но не по-късно от 01.09.2018 година. Постигнато било съгласие между
страните за удължаване на крайния срок с подписването на анекс.
Според ищеца, „Спортс
пропърти мениджмънт“ ЕАД не било платило цената по разгледания по-горе договор
за цесия, поради което забраната за прехвърляне на вземането на трети лица още важала. Такава
забрана била допустима, съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и в случая била породила
действие между страните по него. Същата била известна и на „Силва маре“ ЕООД.
След като последното и „Спортс пропърти мениджмънт“ ЕАД знаели за така
установеното договорно ограничение - забраната за прехвърляне, те били
действали недобросъвестно. Тъй като никой не следвало да черпи права от собственото
си недобросъвестно поведение, то и на това основание договора за цесия от
01.06.2020 година бил непротивопоставим на длъжника и на третите лица.
Във връзка с изложеното
от „Силва маре“ ЕООД в отговора се сочи, че правото му на иск произтича от
закона, надлежно е упражнено, поради което и твърдението за липса на правен интерес
от водене на настоящия процес е първо ирелевантно, а освен това и несъстоятелно.
Паралелно с
предявяването на отрицателно установителни искове, кредитор с неприети вземания
бил овластен да предяви и положителни установителни такива за установяване
съществуването на своите предявени, но неприети вземания. В случая „БПИ“ АД
било предявило такива, като по тях било образувано търговско дело №60/2020
година по описа на Бургаския окръжен съд. При едно положително по него решение
същото щяло да се яви кредитор на несъстоятелния длъжник, в който случай редът
за удовлетворяване на вземанията му щял да се конкурира с правата на други
кредитори с приети вземания. С оглед именно възможностите му да събере
вземанията си от масата на несъстоятелността, установяване несъществуването на
определено вземане било от съществено значение.
Ответникът „Еврокапитал
- България“ ЕАД - в несъстоятелност е депозирал допълнителен отговор, с който е
заявил, че поддържа изложеното от него в отговора на исковата молба. Отправил
е, наред с това, искане производството по настоящото дело да бъде спряно до
приключване с влязло в сила решение на това по търговско дело №60/2020 година
по описа на Бургаския окръжен съд, в рамките на което ще се установи качеството
на кредитор на ищеца.
Ответникът „Силва маре“
ЕООД също е депозирал допълнителен отговор, в който е заявил, че поддържа вече
изтъкнатото от него. Поддържат се твърденията за липса на правен интерес при
ищеца от воденето на настоящия процес, която липса съставлява абсолютна
отрицателна предпоставка и налага прекратяване на делото. При условията на
евентуалност спрямо искането за прекратяване на делото на горното основание се
поддържа искане за спирането му до приключване с влязло в сила решение на
производството по търговско дело №60/2020 година по описа на Бургаския окръжен
съд. Сочи, че в него ще се признае или отрече със сила на пресъдено нещо
качеството на кредитор на „БПИ“ АД, което качество от своя страна обуславя легитимацията
му по предявените от него срещу друг кредитор искове за установяване
несъществуването на техните вземания.
По отношение направените
от ответниците възражения за недопустимост на заявените искове:
Възражението на синдика
на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност за недопустимост на производството
поради предявяване на исковете извън преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския
закон е неоснователно. Определението на съда по несъстоятелността по чл. 692,
ал. 4 от Търговския закон, касаещо процесните вземания на ответника „Силва
маре“ ЕООД под № 93 от 22.01.2020 година е било обявено по партидата на
несъстоятелния търговец на 22.01.2020 година, поради което определения в закона
преклузивен срок изтича на 05.02.2020 година. Видно от книжата по делото,
исковата молба е подадена по пощата. Върху находящия се в кориците на делото
плик, с който тя е подадена е направено отбелязване, че се касе за препоръчана
пратка, която е била предадена на „Български пощи“ ЕАД за изпращане на 05.02.2020
година, т. е. в законоустановения преклузивен срок. В тази връзка следва да се
отбележи, че искането на „Силва маре“ ЕООД да бъде представен оригинала на този
плик не следва да бъде уважено, тъй като този ответник не е направил и въвел в
процеса твърдение за неговата недопустимост, основано на предявяване на
исковете след изтичане на определения от закона 14-дневен срок за това.
Несъстоятелни са
твърденията за недопустимост на производството, като корелативно свързаното с
тях искане за прекратяването му на това основание е неоснователно. Не може да
бъде споделено разбирането на ответника „Силва маре“ ЕООД, че кредитор с
неприето вземане в производството по несъстоятелност не може да оспорва
вземания на други кредитори с приети вземания докато трае процеса по
установяването на предявените неприети негови такива по доводи и съображения,
изложени от съда по-долу в настоящия му съдебен акт.
Налице е, обаче
процесуална пречка за разглеждането на същите към настоящия момент. Това е така
по следните съображения:
Съобразно твърденията по
искова молба, а и след извършена служебна справка в тази насока се установява,
че ищецът е предявил свои вземания против длъжника в производството по
несъстоятелност, които са били включени от синдика в съставения от него списък на
предявени неприети вземания. В резултат на депозирано и от него възражение е
било образувано производство по чл. 692 от Търговския закон, по което съдът по
несъстоятелността е постановил определение под № 93 от 22.01.2020 година по
търговско дело №354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което така
депозираното възражение е било оставено без уважение. Ищецът е предявил, за
установяване на тези свои вземания, положителен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон, по който е образувано търговско
дело №60/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд. Към настоящия момент
същото е спряно до приключване на друг преюдициален спрямо него спор.
При съобразяване на
всичко така казано се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване с
влязло в сила решение на производството по посоченото по-горе търговско дело №60/2020
година по описа на Бургаския окръжен съд. Съгласно практиката на касационната
инстанция, процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на положителен
и на отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл. 694 от
Търговския закон са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда
и в срока по чл. 685, ал. 1 от цитирания нормативен акт /молба вх. № 6980 от
02.05.2019 година/; да има произнасяне на синдика по отношение на него
/включване в списъка на предявени неприети вземания по т. 19 и т. 20 със суми в
размер на 439844.18 лева - главница, 163345.68 лева - законна лихва, като по
останалите две заявени с писменото предявяване суми към настоящия момент липсва
произнасяне от страна на синдика, т. е. те не са включени в нито списъка на
приетите, нитов този на неприетите/; да има депозирано в срока по чл. 690, ал.
1 от Търговския закон възражение срещу приемането или отказа за приемане на
вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по
чл. 692 от Търговския закон /посоченото по-горе от 22.01.2020 година/; да е
спазен преклузивният срок по чл. 694 от Търговския закон за предявяване на
иска. В хипотезата на отрицателен установителен иск срещу прието вземане на друг кредитор надлежното предявяване на
иска предполага ищецът да има качеството кредитор. Ако вземането, с което
ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е
прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон оспорващият кредитор следва
в преклузивния срок по чл. 694 от Търговския закон да е предявил положителен
установителен иск за установяване съществуването на вземането си, от
уважаването на който зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва
вземанията на останалите кредитори, фигуриращи в списъците на приетите вземания
в производството по несъстоятелност. От дадените разрешения в практиката на ВКС
за процесуалните предпоставки за надлежното упражняване от кредитор на правото
на иск по чл. 694, ал. 3 от Търговския закон, какъвто е и настоящия следва
изводът за съществуването на релевантната за приложението на чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК връзка на преюдициалност между производството по иска по чл. 694, ал.
3 и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2
от Търговския закон за установяване съществуването на неприетото му вземане, с
което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск /така и в
определение № 350 от 24.07.2018 година на ВКС по частно търг. дело № 1151/2018
година, I т. о./.
Всичко така казано
налага извода, че следва производството по настоящото дело да бъде спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора, по който е образувано
търговско дело №60/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд, имащ
преюдициален характер спрямо настоящия.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
СПИРА производството по
настоящото търговско дело №56/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд до
приключване с влязло в сила решение на спора по търговско дело №60/2020 година
по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи
на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: