Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 5 15.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря София Чаушева,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 4 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК във вр. с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Я.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за
задържане на лице рег. № ****** г., издадена от ст. и. Т. И. Г. – н. г.
ППСНВДП, сектор ПОППВОО, отдел КП при ОД на МВР – П., с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на
жалбоподателя Я.А. в помещение за временно задържане на VІ РУ на МВР – П.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност поради липсата на изложени обстоятелства и липса на необходимост
от задържане, като от съда се иска да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В постъпилото от ответника Т. И. Г., становище, се
твърди законосъобразност на постановената заповед. Твърди, че в
заповедта са изложени факти и обстоятелства, като били налице и предвидените в
чл. 74 от ЗМВР предпоставки. Твърди се, че задържането било извършено във
връзка с постъпили данни за извършено престъпление, като в разпоредбата на
закона не се изисквало доказаността на деянието, а
единствено установяването на данни за извършителя. Заповедта била издадена от
компетентен орган, в съответната форма, имало мотиви, поради което била и
законосъобразна. Иска се отхвърляне на жалбата. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от адресат на оспорваната
заповед, поради което е допустима.
Със Заповед рег. № ***** г., издадена от ст. и. Т. И. Г. – н. г. ППСНВДП,
сектор ПОППВОО, отдел КП при ОД на МВР – П., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, като заподозрян в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК
/разпространение на наркотични вещества, без надлежно разрешение/ – по ДП № *****
г. по описа на отдел КП при ОД на МВР – П., Я.А.А., е
бил задържан в помещение за временно задържане на VІ РУ на МВР – П.
В заповедта е посочено, че на задържаното лице са разяснени правата по чл.
72, ал. 3-6 и чл. 73 от ЗМВР. Подписана е декларация при задържането за това,
че: задържаният не желае адвокатска защита по негов избор или за негова сметка,
както и адвокатска защита от служебен адвокат; няма здравословни проблеми; не
желае медицински преглед; не желае член от семейството му или друго
заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане; уведомен е за
правото му на свиждане, да получава колети и храна; няма нужда от специална
хранителна диета; веднага при задържането му, устно е бил запознат с правата му
по чл. 72, 73 и 74 ЗМВР. На жалбоподателя е бил извършен и личен обиск, за
което обстоятелство е съставен Протокол за полицейски обиск на лице от
07.03.2019 г., в който са описани намерените у него вещи. По делото е приложена
и Декларация от 08.03.2019 г., в която задържаният е декларирал, че желае да
ползва адвокатска защита по негов избор и за негова сметка.
В проведеното на 09.10.2019г. съдебно заседание е разпитан ангажирания от
жалбоподателя свидетел Т. Н. Д. /без родство със страните/, от чийто показания
се установява, че на 7-ми март го спрели полицаи за проверка, след което се
намесила и Криминална полиция. Направили му тестове за наркотици и алкохол,
които били отрицателни. Полицаите ровили в колата му, сложили му белезници и
тръгнали към дома му. Взели му ключовете, отключили вратата и влезли в
апартамента. Я. и И. били в едната стая. Полицаите насочили пистолет към тях и
казали: „Криминална полиция – П., ръцете горе“. На всички сложили белезници. В
стаята му намерили една везна с няколко котлончета, а на И. намерили един грам
марихуана. Свидетелят, посочил коя е неговата стая, а Я. посочил своята. В
стаята на Я. не било открито нищо. И. не им бил съквартирант, бил им на гости. На
масата пред И. имало един грам марихуана, за която той казал, че е негова. Имали
и други съквартиранти, които обаче не били там по това време.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като точни, ясни и последователни.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
След служебно извършена проверка, съдът намира, че оспорения административен
акт е постановен от оправомощен за това орган, в
пределите на материалната му компетентност. Издаденият административен акт,
обаче, е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са
посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на
заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането.
Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът
не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на разпоредбата на
чл. 74, ал.
2, т. 2 от ЗМВР.
Това е така, защото при
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат
да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта като основание
за задържането е посочено само „заподозрян в извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 1 НК /разпространение на наркотични вещества, без надлежно разрешение/ - по
ДП № ***** г. по описа на отдел КП при ОДМВР П.“. По делото не бяха ангажирани
никакви доказателства за наличието на конкретни данни, сочещи, че
жалбоподателят има отношение към извършването на посоченото престъпление,
въпреки дадените указания до административния орган да докаже всички
предпоставки и фактически основания за прилагане на оспорената мярка. Следва да
се посочи, че разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен
правни и фактически основания за задържане. Защо и какво е наложило
полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
неизвестно както за жалбоподателя, така и за съда, именно поради липса на
изложени в същата фактически основания за нейното издаване. По делото не бяха
ангажирани никакви доказателства за образуване на посоченото в заповедта
досъдебно производство, като посочването единствено на неговия номер, не е
достатъчно за да бъде изпълнено изискването на закона.
Органът във всички случаи
следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите,
т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част
от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг
документ. Такова препращане липсва, като от нито един от документите, съдържащи
се в административната преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателя
са налице каквито и да било данни за съпричастността, му към престъпление по 354а,
ал. 1 НК.
С оглед гореизложеното
съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, поради което
същата следва да бъде отменена.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
общ размер на сумата от 410 лева, от които: сумата от 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лева – държавна такса. Съдът намира
стореното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, за неоснователно, доколкото се присъжда минимално установеното
в чл. 8, ал. 2, т. 3 от НМРАВ възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, Заповед за задържане на
лице с рег. № ***** г., издадена от ст. и. Т. И. Г. – н. г.
ППСНВДП, сектор ПОППВОО, отдел КП при ОД на МВР – П., с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя Я.А.А. в помещение за временно
задържане на VІ РУ на МВР – П.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П. ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 410 лева /четиристотин и десет лева/ -
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.